когато любовта си отива

  • 11 997
  • 62
  •   1
Отговори
# 30
Той ме обича много, ужасяващо много. И аз съм правила всичко изброено - обикновено първо спирам да правя каквото и да било. После започвам да полагам усилия да затопля отношенията, "боря" се да си върнем топлотата и страстта. Какво ли не се е случило за тези 15г. И въпреки всичко, въпреки, че няма пеперуди в корема ми, знам, че това е най-добрият съпруг и баща, и не си представям да остарея с някой друг. Знам и че малко мъже биха понесли жена като мен.
Ужасно много ти завиждам... Пожелавам ти успех и много щастие  Hug   bouquet

# 31
  • Мнения: 682
Според мен имаме непълно условие на задачата. Не става ясно чия любов като си отива - нашата или на човека до нас. Хората отговарят на различни въпроси всъщност - щото ако на мен ми е минало, за каква борба говорим? За съвсем различна. Та моля авторката да уточни.

# 32
  • Мнения: 11 804
[Ужасно много ти завиждам... Пожелавам ти успех и много щастие  Hug   bouquet
Благодаря ти! Знам, че човек не може да има всичко в този живот - и материално, и духовно, затова съм благодарна на съдбата, че ме срещна с него, това е най-големият ми късмет.
Не е лесно любовта да се запази през годините и изпитанията.

# 33
  • Мнения: 2 829
ако въпросът ти е за любовта в семейството--ще отговоря
правя всичко ,ама всичко възможно да си я върна
защото ,,факта че сме заедно толкова години ,че имаме деца,общи планове, общи
спомени  е достатъчен да направя всичко.

Всеки брак има кризи ,има  спадове
в един момент  страстта ,тази изпепеляващата позатихва
но,,остават уважението ,приятелството,близостта ........


ако питаш за любовта когато не си обвързан

не мога да дам отговор

# 34
  • Мнения: 5 370
Мънки, абсолютно и аз така смятам. Особено след като вече сме подкарали Седма година заедно (пета-брак).

# 35
  • София
  • Мнения: 204
За мъжа и семейството си бих се борила докрай,с всички средства.
За мен най-важно е уважението,топлите отношения,комуникацията.
Всяко семейство е имало кризи и точно това е любовта-да ги преминете заедно,
а след това да сте още по-близки.
В останалите случаи-или не е имало любов или тя безвъзвратно си е отишла.

# 36
  • Мнения: 372
За отиващата си любов не бих се борила, няма смисъл. Но за брака да.

# 37
  • тук-там
  • Мнения: 4 364
Добре де, не мога да разбера едно - как се борите за брака си, ако любовта си е отишла. Аз поне не мога да живея без любов- ако в брака вече я няма, ще я потърся другаде, независимо дали аз съм спряла да обичам или съпругът ми вече не ме обича. Имам жизнена необходимост да обичам и да съм обичана - всичко друго зависи от това.... Не знам - сигурно аз възприемам нещата погрешно- но без любов не бих стояла и в най - хармоничния брак. За това правя всичко за да не си отиде - за сега не много - просто любовта ни си е все още тук и не се е  запътила за никъде, но....все някога сигурно и това ще се случи, дано да е далеч във времето...

# 38
  • Sofia
  • Мнения: 4 283
Много хора живеят без любов в брака си. Но пък зависи кой как тълкува любовта. Мнозина тук ще кажат, че любовта им в първоначалния си вариант се е трансформирала във взаимно уважение, приятелство, доверие...А това любов ли е всъщност? Или любов в чист вид има само тогава, когато има и страст?
Зависи. Отговорът е различен за различните хора, твоят Wild_rabbit  какъв е?

# 39
  • тук-там
  • Мнения: 4 364
Ами за мен любовта е страст, нуждата да "вдишваш" човека до тебе непрекъснато, да изпитваш почти физическа болка когато го няма. да няма нищо по-важно от това да сте заедно.  А, бе в момента не ми тече мисълта - но и трудно мога да опиша с думи моята /нашата/ любов. по-скоро е усещане - все едно не съм цяла, ако него го няма...

# 40
  • Мнения: 15 619
За мен любовта е като тихо и спокойно пристанище. Където и да си, винаги натам те тегли.

# 41
  • Мнения: 157
Любовта отива ли си с тръпката и последващите тръпки, по-големи и по- малки?
Пиша това в 4 ч. след полунощ, докато един наш семеен приятел цяла вечер плака, че любовта си е отишла, затова се разделят с майката на детето му...Майката е намерила друга тръпка...С моя мъж постоянно се караме и спорим, но чувствам, че любовта не си е отишла, когато се прегърнем

# 42
  • Мнения: 535
С моя мъж постоянно се караме и спорим, но чувствам, че любовта не си е отишла, когато се прегърнем

Много точно казано  Peace И аз така го чувствам, много се караме понякога, но от това което ми става в душата като сме скарани и от това, което ми облива сърцето като се прегърнем след това, разбирам, че любовта си е тук, макар и по-различна от началната страст.

За отиващата си любов не бих се борила, няма смисъл. Но за брака да.
А не мога да разбера защо разграничавате любовта в една връзка когато няма брак и когато е налице подписът, лично се засегнах, защото ние брак нямаме, но това не прави семейството ни, любовта ни и детето ни по-малко важни и заслужаващи да се борим за тях  newsm78

# 43
  • София
  • Мнения: 12 197
Веднъж, отдавна, в една предишна връзка любовта си отиде. Аз я загубих. Дълго се борих срещу себе си, срещу природата, срещу обстоятелствата, за да я върна. Защото човекът си заслужаваше, беше изключително добър и много ме обичаше. Бях свикнала с него. Удобно и уютно на сърцето ми беше. Но тази спокойна любов се износи, явно имах нужда от нещо по-драматично, нещо, което да ме накара да се почувствам жива. С този човек само чаках да започне живота ми, а бях замряла, лекувах стари рани и растях.  Blush
Съжалявам, че не го напуснах по-навреме. Защото, когато срещнах настоящия си съпруг всичко крепено се срина. Просто ме отнесе. И не съжалявам - оттогава започнах да живея, да се усещам. Само, че може би би било по-честно да оставя стария си пирятел преди да срещна новата любов. Но от пуст инат, страх, уважение и обич (не любов вече) не го направих.

# 44
  • Мнения: 398
Като си отива любовта , гледам и аз да не си отида с нея.В смъсъл да не загубя себе си.

Общи условия

Активация на акаунт