Re: КЛУБ "РОДИТЕЛИ-ЧАСТНО ОБРАЗОВАНИЕ" 14 - таксите

Заговорихме се за образователната политика в другите държави. Днес попаднах на едно интервю с на Ваня Кастрева за прогнозата й какво се очаква след изпитите след 7 клас тази година и в бъдеще в България и по-скоро в София.





Нови школа се борят за елита
http://www.kadedaucha.com/?id=1313&aid=5054

Трудна матура ще пресява след лесния вход за гимназия.
Избират по инерция къде да учат децата, твърди Ваня Кастрева.

Зубренето на уроци и меракът за шестици остава в миналото. Елитните гимназии вече няма да са мираж за учениците, защото в езикова гимназия ще се влиза и с тройка. Както "Стандарт" писа, училищата са заявили голям брой свободни места след седми клас. Девалвира ли средното образование и ще има ли закрити школа - с тези въпроси "Стандарт" се обърна към шефката на Столичния образователен инспекторат Ваня Кастрева.
.....

- Госпожо Кастрева, след като бяха изнесени данните за свободните места в гимназиите, стана ясно, че тази година там ще се влиза едва ли не с тройка. Пада ли много изпитната летва?

- Не го приемам по този начин. За мен важното в случая е друго - на децата да бъде дадена възможност да получат ключови знания по един чужд език. Трябва да се направи така, че те да бъдат максимално улеснени да получат най-доброто в тези години, за да могат да се реализират след това максимално добре. Защо да ги ограничаваме и спираме в седми клас? За мен философията е сега да им осигурим съвсем леки препятствия, които да проверят нивото на знанията им, а трудното да бъде на изхода на гимназията. Когато завършват, те трябва да имат по-сложни изпити като гаранция, че дипломата, която получават, е с достатъчно голяма тежест и наистина доказва знания.


- Значи лесни изпити за гимназия - тежка матура?

- Да, това е най-точното обобщение. Според мен дори и от психологическа гледна точка не трябва да подлагаме децата в толкова крехка възраст, след седми клас, на максимален изпитен стрес. Напротив - трябва да им дадем шанса да избират. Още повече че може и всеки да влезе в езикова гимназия, но не всеки ще влезе там, където си е пожелал. Само най-добрите ще бъдат приети по първото си желание. Това също е мотивация за децата да се представят максимално добре.


- Ректорите на висшите училища също казват, че е по-добре лесни изпити за ВУЗ - трудни на финала. Май децата никога няма да държат истински трудни изпити? Кой ще се погрижи да направи трудна матурата им?

- Това вече е въпрос на образователни политики. Тъй като аз мога да говоря за средното образование, ще кажа, че тук изборът на училище опира до голяма степен и до желанието на родителите, до умението им да преценят какво точно искат за детето си. Дали наистина то ще издържи на изискванията, които даденото училище предявява към него, защото това е другата страна на нещата.
Да преценят преподавателския екип училищния живот, правилника, ако щете. Да преценят дали училището е близко до дома им. Защото е крайно време да се разделим с практиката да се струпват ученици в десет централни училища, след като в други, не толкова централни райони, има достатъчно добри преподавателски екипи, които извеждат отлични випуски. При това в някои случаи при тях са влезли деца с по-ниско входно ниво, а са излезли отличници. Нали и това е един от основните критерии, по които се оценяват преподавателите.


- Родителите до голяма степен нямат възможност да направят подобна проверка на преподавателите, липсва им информация, както и реален рейтинг на училищата.

- Вярно е, че няма такава централизирана информация, но животът в училище е едно от най-публичните неща. Той може да бъде проследен много лесно. Дори е достатъчно само да ползват информацията на медиите, които също са коректив за оценка на училището.


- Очаквате ли пренареждане в списъка на най-желаните училища след тези изпити?

- Пренареждане чак не, но очаквам разсейване. Най-желаните училища ще си останат вероятно същите, но ще падне най-ниският бал, с който се влиза в тях. Тоест, ще станат по-достъпни, което не е малко. Освен това предполагам, че все повече отличници ще проявят интерес и извън тази затворена "каста" на няколко конкретни класически езикови гимназии. Миналата година в челната десятка например направиха пробив професионални гимназии. Не очаквам да има резки промени, защото такива в системата не се правят, но виждам, че професионалните гимназии тази година са много активни. Все повече от тях дават заявки да правят паралелки с изпит след седми клас, което е добре. Очевидно е, че в условията на делегиран бюджет всеки се стреми да привлече колкото може повече деца, затова и ние сме ги оставили да направят максималното, да проявят гъвкавост, за да бъдат избрани. Подозирам обаче, че на първо и на трето класиране ще има доста сълзи. Това е времето, когато става ясно колко класа ще бъдат създадени и ще има ли изобщо паралелки. Може да се окаже, че доста заявки не са били реални.


- Къде го очаквате?

- Не бих могла да прогнозирам, а и не искам да насочвам предварително вниманието, че видите ли, това ще бъдат едни неуспешни училища. Щом на този етап са заявили, че искат толкова и толкова ученици, значи имат амбицията да успеят. Мога само да им стискам палци.


- Ще има ли закрити професионални школа, ако не успеят да наберат нито една паралелка и се стигне до нулев прием?

- Това, че едно училище не може да направи прием, не означава, че автоматично ще бъде закрито. Процедурата за това е доста по-дълга и тромава и за нея можем да говорим чак през септември. Аз обаче не вярвам, че ще стигнем до затваряне на професионални гимназии.


- Напоследък много се спекулира с едно международно изследване на PISA, според което 50 на сто от тийнейджърите ни са слабо грамотни - тоест четат, но не правят логически връзки. Лансира го дори Световната банка като демонстрация на неграмотността на младежите ни. Приемате ли тези данни?

- Тези резултати са доста смущаващи, но аз не мисля, че са обективни. Скептична съм по отношение на този висок процент, който се обявява. В момента PISA прави и други тестове в България, добре е да изчакаме и техния резултат, но лично аз мисля, че проблемът е във формата на задачите, които са били поставени на децата. Българските ученици не са изпитвани в училище точно по този начин и по-скоро това ги е объркало или смутило. Оттам идват и по-слабите резултати. Със сигурност у нас няма толкова висок процент неграмотни деца.


- Появи се една идея родителите да участват в оценяването на преподавателите, макар че тя не успя да стане част от закона за училищното образование.

- Това е една доста стара идея на МОН, над която се работеше още преди време. За съжаление обаче Възраждането, през което родителят е чувствал като своя повеля и дълг да участва в управлението на училището, да проявява жив интерес какво се случва там, е безвъзвратно забравено. Сега повечето родители са делегирали правото си на активност на училищното настоятелство и оставят на него да взема решенията, които касаят училището като институция. Без да съобразят, че законът предвижда достатъчно начини, по които и те могат да участват в училищния живот. И че освен да предявяват претенции и несъгласия, имат и задължения. Достатъчно е да погледнем колко души се появяват на родителските срещи или в часовете, обявени от учителите за консултация. Нищожно малко! В последните години родителите буквално абдикираха от задължението си по отношение на училищната дейност. Това вероятно се корени в едно по-старо наследство, когато държавата се "грижеше" за всичко. Е, сега вече не се грижи и всеки трябва да поеме своя дял от отговорности.


- Според едно изследване на НЦИОМ всеки трети тийнейджър е имал преживяване, свързано с насилие.

- Ужасяваща констатация. Но, както гласи азбучната истина, това, което става в училище, което става сред тийнейджърите, не е изолирано. То отразява ставащото в обществото. Децата виждат как родителите им просто отминават всекидневната дребна агресия между деца - например две приятелчета се шамаросват по улицата. Колко възрастни се спират? Всеки си затваря очите и отминава. А децата копират и попиват това поведение, то става техен модел. За тази агресия са виновни не децата, а ние - възрастните.

Аз като родител не одобрявам да се свали нивото на изпитите за след 7 клас. Местата в най-елитните училища не могат да се разтегнат много, а и така наречените елитни у-ща не са много. И ако изпита е лесен -какво става?. Технически грешки ли ще решават класирането? само мое мнение

rosss, абсолютно си права за лесния изпит. Ако е лесен изпитът, тогава защо изобщо съществува?! Аз все се чудя най-вече на това безумие да се кандидатства след 7 клас за всякаки у-ща. Едно време се кандидатстваше само за определени у-ща, а в другите у-ща се записваха директно децата. Как така тогава е можело, сега да не може?

Да точно това си мислех и аз. Едно време имаше училища, в които се влизаше с изпит - езикови гимназии, математически и някои по-специални техникуми - Електроника, Строителния, Финна механика и Оптика...
В доста други техникуми и във всички други гимназии се влизаше по бал. Намирам за напълно излишен един проформа изпит за всички училища. По-добре или да се запази сегашния вид на приемни изпити или те да се премахнат освен за специализирани училища.
Кому са нужни леки изпити и защо?!
Доста голямо е натоварването за родителите и за самите деца и то има смисъл, само ако е истински и сериозен изпит.

Смисъла е в парете, които източват от родителите. Ако материала от училище съвпада с този по сложност от изпита и в у-ще учителите преподават както едно време, няма да има смисъл от частни уроци. Аз не съм ходила на такива, а само на курс по математика към 1-во училище и си изкарах перфектно, ама и учителите в училище ни бяха супер. Не бяхме всички отличници, учехме се различно и всички имахме най-разнообразни оценки - според знанията. От целия ни клас само аз кандидатствах след 7 клас и отидох в гимназия, всички други по дипломи се класираха след 8 клас. Проблема според мен е, че учителите сега пишат масово 6 и 5, за да се отърват от отговорност, че няма успеваемост, а се получава, че няма знания зад тези бележки и естествено няма начин да стане реално класиране по дипломи.
За немската система - не съм убедена, че е по-добра от нашата. Още в 4 клас да кажеш на едно дете - ти ставаш само за бачкатор и не можеш да мислиш е доста гадно. Много деца се осъзнават по-късно, а разделението е необратимо. Освен това се решава на педагогически съвет и не само въз основа на оценките от свидетелството, а и по други критерии. Кога в България обективно един такъв форум ще класира децата, а и аз съм убедена, че в този момент ще се развихри безумна корупция. Абсолютно неприложимо за тук. Аз за моите деца бих предпочела изпитната система, а не немския начин на класиране по гимназиите.

Аааа това дааа!
Как не се сетих по-рано 
Права си естествено.
Едно време и аз несъм ходила на уроци, пък си учех съвсем нормално \ не съм била отличничка в никой случай, но и никога не съм имала проблеми с ученето и материала\. Завърших, ходих и аз на някакъв курс \ месец -месец и нещо\ и кандидатствах.

Иначе съм напълно съгласна с теб - немския модел, може и да е добър за Германия и немците, но тук само си представям какво ще стане
Ще се започнат едни епични борби на връзки.... на контакти.... и не съм убедена, че най-умните деца ще успеят
Съвсем друга тема е, че според мен наистина доста деца успяват да осъзнаят себе си, желанията си за бъдещото си развитие и професия и да се сдобият с амбиция - далеееч след 4-ти клас.

Права си, но не се оценяват само амбициите на децата , а и доста други фактори . Все пак хората не са тъпи. Другия вариант е който се случва в България. Няма се доверие на системата, дондуркат се всички на някакво посредствено ниво за всички и после се хвърлят луди пари от родителите на децата, желаещи да учат за уроци. Тук пък ги отсяват от рано ... доста добре личи кои родители какво биха направили и планирали за детето и то на какво е способно. 

jabata_dil има един тънък момент - моята амбиция като родител не прави детето ми по-умно, не го прави по-отговорно към учебния процес, особено във възрастта 1-4-ти клас, когато същото това дете няма все още собствени амбиции.
Говоря съвсем от личен опит. Имам двама сина - страхотно умни и будни деца, всеки от тях има и свое индивидуално силно място и въпреки това все още не мога да кажа, че учат с огромен хъс и желание. Те са повече малки момчета искащи да играят на воля, колкото повече толкова по-добре. Искат да рисуват, да спортуват и ученето им е между другото.
От миналата година има леко засилване на нещата при баткото, откъм учене, но въпреки това изобщо не е това, което е моята представа за ученолюбиво и целенасочено дете.
Силно се надявам, че след още година - две вече ще има доста по-ясна представа и амбиции за бъдещето си и тогава ще стане още по-целенесочен, но си давам сметка че ако сега трябваше да е оценяван би попаднал в някоя средна група да речем и то не е защото аз не съм амбициозен и напорист родител, дори не е и защото детето няма възможности - просто тази възраст все още за мен не би трябвало да е обект на оценяване.
Също така познавам и дечица, които още от първи клас са толкова устремени и ученолюбиви, че просто ти е драго да ги гледаш, но пък не винаги те се реализират блестящо в живота си. Имах няколко такива съученички навремето - пълни отличнички, невероятно начетени и устремени, някои от тях дори не успяха да завършат висше образование \ не че това е най-важното нещо в живота, но ... от тях се очакваше\.
От диването каквото бях аз някои учители очакваха много, други ми предричаха тотално нищо!
Е времето ги опроверга - слава богу!
И доста други подобни примери има, поради които не смятам за удачно това обричане на децата на една или друга каста още от толкова ранна детска възраст. И също така съм съгласна, че изобщо не е ясно на какво ниво ще се сведат критериите\ паричките и връзките на мама и тати или истинските знания, умения и най-вече потенциал на детето\.

Lennyh  праВА СИ; разбира се , но ... същото се отнася за всичко в живота . Няма 100% застраховка , че видиш ли може би , един ден, ако все пак ... Така и е и в ученето, следването ,  брака ... Та според мен не може да се очаква всички да сме длъжни да обучаваме гимназиално , което не е евтино, сума деца, повечето от които изобщо не щат дори да ходят на училище , а на родителите им е все тая какво правят. Те свалят нивото като цяло и после плащаш уроци. Братовчеда на мъжа ми гледам сега , на 14, ами от 1 клас майка му няма амбиции ... каквото стане. Тя пред блока на клюка, той по цял ден рита топка с приятели.  1 домашно не е написал ... питаме го ходили на училище - да ходил , ама не му се ходило и не му било интересно. Пише ли си домашните ? Ами не си ги пишел ... Сега ще "кандидатства " някъде и майка му иска той да се запишел тук и там ... имал право. ДА има , но още поне 4 или 5 години ще го издържаме да ходи и да седи в час. Немците са им намерили цаката именно на такива, като ги обучават в професия и ги пускат да работят. В крайна сметка, ак оедин ден наистина вземе, че реш не9о съвсем различно и реши да учи, винаги има варианти.
Дали им е добра системата? Ами намирам я за добра. Идеална не е , но има училища, в които се учи и такива в които ... се учиш да работиш, ако не ти се учи.
У нас е желае9и и нежелаещи да учат на 1 място, при което нито желаещите да учат могат да научат нещо в училище, нито пък нежелае9ите могат да свършат някаква работа , като го "завършат".
Както вече казахме в България с връзкарския модел не е приложимо .

jabata_dil може би за такъв фрапиращ пример, какъвто описваш донякъде бих се съгласила, и пак има едно, но.....
Ако това дете попадне на преподаватели, които го запалят, ако попадне на нещо, което го увлече и го запали ....
Иначе максимата "Ако не ти се учи - работи!!!" - за мен е съвсем редна и я подкрепям на 100%.
Но у нас така или иначе има и градация на училищата - имаше я още по наше време - начело седяха силните и с традиции гимназии \ езикови и математически\, заедно с някои силни и желани техникуми \ електроника, строителния, фина механика\, следваха така да се каже редовите гимназии и техникуми и накрая се нареждаха СПТУ-тата, в които никой не се изсипваше да учи още по наше време.
Тоест и тук на практика има един вид степенуване на учебните заведения. Един такъв ученик, който от 1-ви клас крета с 3-ки и 4-ки няма никакъв шанс да попадне в АГ, НЕГ или СМГ, нито в Строителния техникум, където децата попадат след сериозна подготовка и след целенасочено учене. Той очевидно ще запише някоя редова гимназия или днешния аналог на СПТУ-то и с това ще се приключи неговия образователен цикъл. Но аз съм принципно против да се заклеймява дадено дете като негодно, защото винаги има шанс някакво събитие в живота му или нещо да обърне нещата така, че това дете да получи силен стимул и желание да напредне - тогава то трябва да има равен шанс с останалите - да пробва, пък ако се представи подобаващо - ок!
А за желаещите просто да завършат - шансовете са безброй-тях не ги мисля.

Лени случая не е фрапиращ, както той се изрази ела ги виж другите.
Преподавателите те и без това трябвад аса железни, като се има в предвид с какви си имат работа и пък да ходят и да г запалват по нещо си. Те да имат сили да обърнат внимание и да дадат нещо на желаещите да научат. Инак какво става?
Според мен твърде страхливо и крайно се гледа на нещата ... заклеймяване чак . Няма такова нещо. Всеки си поема по своя път и всеки си има своя шанс , ако не и много, но да не пречи на другите ...
Ло8ото на гимназии те , които споменаваш, където отивали слабите у;Еници  е именно, че са гимназии и те излизат негодни за работа от там , без професия и ориентировка и какво могат да рпавят?

И аз си мисля, че разпределянето след 4 клас е твърде раничко! Като пример взимам съучениците на дъщеря ми от австр. училище. И то такива, които отидоха в гимназии, не в основни училища. Едното дете отиде в спортна гимназия, другото в обикновена частна католическа гимнязия, третото в гимназия, където много се набляга на езиците (нещо като класическата гимназия тук). И при трите деца има недоволство, че не са нацелили правилното място съвсем.
Генерално повече ми харесва системата в БГ, където основното преразпределяне е след 7 клас и вече е ясно какви са интересите и наклонностите на детето и по-точно, че при детето са по-осъзнати желанията. След 4 клас на мен ама изобщо нямаше да ми е ясно какъв път да поема - повече математика или повече езици например.

Това, което ми харесва в Германия например е, че накрая се решава - ще се прави ли матура или не (май последните два класа беше)! Както и че техникумите са свързани с много практическа дейност (там си работиш отрано като обучаващ се, ако си в професионално училище)! 

Преди време някъде четох и за системата в Гърция. Там например се профилират училищата след 9 клас, значи ок. 16 годнишна възраст на децата. За съжаление не знам подробности, но като идея ми допадна. 16 години са възраст в която много младежи имат някакви виждания за бъдещето си и са способни да вземат решение относно насоката на живота си. Освен това ясно си личи кой какво може и доколко го може.
Затова смятам, че до 9 клас трябва да има общообразователна подготовка, а след това силно профилиране - математическо, хуманитарно, природни науки, професионално.
Смятам, че чисто езиковите гимназии са вече отживелица, макар че моят син учи в такава. Езиците трябва да са задължителни и на високо ниво във всяка степен от образованието, а пък профилирането да определя насоката на развитие на съответния човек.

Галя, с това си обяснявам засиления интерес към гимназии като Националната финансово-стопанска гимназия и Националната търговско-банкова гимназия в последните години.