Публикувана: 27 апр. 2009, 14:55 ч.
Последно мнение: 28 юли 2009, 07:56 ч.

защо не искам да осиновя цигане............

28 342
244
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Защо някои хора не желаят да осиновят дете с доказан български произход?
Какви са различните гледни точки, мнения и проблеми, свързани с осиновяването на деца от различен етнически произход?
Какви са предизвикателствата при осиновяването на деца от различен етнически произход?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Защо някои хора не желаят да осиновят дете с доказан български произход?
  
  Някои хора не желаят да осиновяват дете с доказан български произход поради различни причини. Някои се притесняват от потенциалната дискриминация, пред която може да се изправи детето в обществото, докато други са загрижени за реакциите на семейството и съседите. Освен това има хора, които имат предпочитания към деца от определен произход и се страхуват от предизвикателствата, които могат да възникнат при осиновяването на дете от различен етнически произход.
- Какви са различните гледни точки, мнения и проблеми, свързани с осиновяването на деца от различен етнически произход?
  
  Различните гледни точки относно осиновяването на деца с различен етнически произход включват загриженост за потенциалната дискриминация, пред която може да се изправи детето в обществото. Някои хора изразяват готовност да осиновяват деца независимо от техния произход, докато други се притесняват от реакциите на семейството и съседите. Освен това има и хора, които имат предпочитания към деца от определен произход поради опасения относно възможните предизвикателства, които могат да възникнат при осиновяването на дете с различен етнически произход. Мненията относно дискриминацията на осиновени деца с различен етнически произход варират. Някои хора изразяват загриженост относно възможната дискриминация, която детето може да изпита в обществото, докато други се притесняват за реакциите на семейството и съседите. Освен това има и хора, които изразяват готовност да осиновяват деца независимо от техния произход, като се стремят да преодолеят потенциалните предизвикателства. Мненията варират. Някои хора имат опасения и страхове относно потенциалните предизвикателства, които могат да възникнат при осиновяване на деца от различен етнически произход. Други споделят лични истории и опит, подчертаващи важността на приемането и любовта към детето, независимо от неговия произход. Важно е да се признае, че предразсъдъците и стереотипите играят роля при формирането на общественото мнение. Мненията сочат, че предразсъдъците и комплексите играят важна роля при формирането на възгледите на хората относно осиновяването на деца от различен етнически произход. Те могат да представляват предизвикателство за осиновителите, които трябва да се справят с тях и да ги преодолеят в процеса на осиновяване и отглеждане на детето. Различните гледни точки включват убеждението, че етническият произход не определя качествата на детето, както и мнения за влиянието на средата и възпитанието върху развитието на детето. Също така се обсъждат потенциалните привилегии, свързани с определени етнически групи. Форумът представя различни мнения относно осиновяването на деца от различен произход. Някои участници споделят лични преживявания и изразяват увереност в своя избор, като подчертават, че произходът на детето не е важен, а по-скоро как ще го възпитат. Други изразяват опасения и страхове поради различни предразсъдъци и потенциални негативни реакции от обществото. Въпреки това има и участници, които подчертават важността на уважението към избора на другите и приемането на различия.
- Какви са предизвикателствата при осиновяването на деца от различен етнически произход?
  
  Предизвикателствата при осиновяването на деца от различен етнически произход включват потенциална дискриминация, пред която детето може да се изправи в обществото, както и справяне със собствените предразсъдъци, страхове и комплекси. Освен това осиноввателите трябва да се адаптират към новата си семейна роля и да възпитават дете, което може да се сблъска с предразсъдъци и дискриминация в обществото.
- Какво означава да си различен?
- Какво означава "ром"?

# 210 10 юли 2009, 15:30 ч.

Мнения: 273

Serena66,sislie ,Pippo, Кера
newsm20

# 211 10 юли 2009, 16:16 ч.

Мнения: 1 325

Ani_M,

Ти ме умори Joy

Какви са тия салтанати? Joy

# 212 10 юли 2009, 16:36 ч.

Мнения: 737

Оceanid,
Бях се врътнала, че повече няма да пиша в тази тема. И мислех, че ще устоя. Но тук искам да добавя, че принципно съм абсолютно съгласна с теб, не само защото си имам най-прекрасното момче от ромски произход.

# 213 11 юли 2009, 17:11 ч.

Мнения: 301

Цитат на: oceanid в пт, 10 юли 2009, 12:54

........ осъзнах неосъзнатото си високомерие и факта че всъщност ние с нищо не ги превъзхождаме- освен ако бедността и зловещите й последици са порок който се предава генетично.... което е абсурд.
............Опитвам се бидейки в стадото да не съм сляпа и глуха за тези които не са имали този твърде съмнителен късмет, опитвайки се да усещам и разбирам и показвайки го открито да бъда когато е възможно и приемливо - част от мостта, а не от невидимата стена между едните и другите.

Дано повече хора се отърват "от неосъзнатото си високомерие", това със сигурност ще им помогне да бъдат истински щастливи!
Аз също страдах от такива предразсъдъци, имам си две чудесни деца, но при честите си посещения в Дома, гушкайки тези слабички недохранени тъмни дечица, разбрах колко съм била "сляпа и глуха "... и глупава...
Никога не съм мислела, че ще си имам някой ден "цигане" в къщата, че ще го прегръщам и целувам... Но от 19 месеца това е факт!
И всички в къщи сме по-щастливи - аз и съпругът ми - че сме дали шанс на едно беззащитно дете, че двамата със сина ни са безкрайно щастливи заедно и се обичат повече от братя, а синът ни - затова че си има толкова добър приятел!

# 214 12 юли 2009, 11:28 ч.

Мнения: 3 721

На мен ми писна вече от сучене на едно и също, но от няколко седмици ме сърбят ръцете да разкажа нещо от връщането ни в провинцията. Не изпадам вече в крайни чувства към циганите, честно казано, не ме интересуват. Обаче вече много се дразня на всички, които много плюят по тях и все те са им криви и са най-черните на света, пък седят като овце като се случи случка с цигани и гледат само сеир.
Преди няколко седмици, баща ми, който е диабетик, изпада в хипогликемия, докато кара колата. На един завой почти изгубва съзнание и не може да овладее автомобила. Удря се в една кола и става верижна катастрофа. Леко удря едно циганче, за щастие то се отървава само с ожулвания. Ние пък, точно се прибираме от София и минаваме от там около 15-20 минути след инцидента, когато има вече полиция и линейки. От едната страна на улицата седят българите и зяпат сеир, от другата циганите бият баща ми, който е в безсъзнание. На местопроизшествието има 3 линейки и никой не отива при баща ми, който видимо е неадекватен и има нужда от медицинска помощ. Никой от българите не отива да помогне, а имаше поне 30-40 човека зяпачи българи, здрави и прави. Просто не ми се мисли какво щеше да се случи ако не се прибирахме точно тогава и не минахме точно в този момент.
Както и да е, всичко мина и замина, мъжът ми се намеси, насмете полицаите, та всяха ред и всичко завърши добре. Обаче най-много ме е яд на българите, дето всичките са с арийска кръв и иначе много им знаят устите. Ама когато един човек като тях, възрастен и болен имаше нужда от помощ, седяха и зяпаха. Не защитавам циганите, тук те са ужасно нагли и безцеремонни, в София нещата стоят съвсем по друг начин, там се страхуват и не си позволяват много от нещата, които се правят тук. Обаче се вбесявам на расистки изказвания от всякакви чистокръвни, които само приказват и плюят и на думи са най-смелите хора на света.

# 215 13 юли 2009, 22:56 ч.

Варна
Мнения: 2 171

Четох я тази тема, четох и все "нямах причина" да се разпиша. Е, вече имам! От пет дни, но дано да е завинаги...
И аз си имам мургаво детенце вече. Много, много ме е страх от това, с което му предстои да се сблъска, но дано да е напразен страхът ми. Засега няма индикации някой да го приема по- различно от собственото ми дете- поне децата, с които се срещнахме и срещаме не правят разлика.
Обаче собственият ми син снощи при цялото му възпитание избягващо изрази насаждащи дискриминация"да не ти го изяде циганчето, мръсен като циганин" и прочие се развика, когато минавахме край клошар "Мамо, видя ли какъв циганин има там". Митака не реагира изобщо, а ние си поговорихме после. Учителките в градината. Същите жени изключително се радваха като разбраха защо го спирам за малко, но утре се надявам да се радват толкова и като го видят. Митко няма да е там за обучение де, но това са педагози...уж...
Помня едно време/понеже съм живяла в Търговище/ каква омраза ми беше насадена към българомохамеданите и как в Лондон единственият човек, който ми подаде ръка, приюти ни с мъжа ми и ме издържаше два месеца, с огромна подкрепа и разбиране беше точно българомохамеданка напуснала отдавна държавата ни. Сега споря постоянно с роднините си там, че всичко е политика и хората са хора, защото са човешки същества...
Извинете, че се отплеснах Grinning

! Аз си обичам моето цигани. Нищо, че ни е трудно началото малко. И безкрайно благодаря на съпруга си, че ме разбира и покрепя!

Последна редакция: пн, 13 юли 2009, 23:03 от Катюша

# 216 14 юли 2009, 04:32 ч.

космополитно
Мнения: 942

Днес си мислех за темата, гледайки едни хилави и прашни циганета, които ровеха по кофите и товареха в каручка картон и железа. Очите им хем по детско засмени, хем уморени и като, че препълнени от тъга. А конят- същински Росинант- можеше да се изследва строежът на скелета му!... Cry

Цитат на: oceanid в пт, 10 юли 2009, 12:54

...По темата искам само да споделя нещо което ми се случи, което изтръгна и преобърна сърцето ми и отношението към ромчетата. И макар и дотогава да съм се старала да нямам предрасъдъци, именно тази случка ме накара да ги гледам със сърцето си.

Беше станал пожар в една стара общинска съборетина в която бяха натъпкани над 25 роми, повече от половината от които- деца.
Беше тази зима. Помогнах да ги изкараме от къщата- стар гредоред, извикахме пожарна и линейка, защото никой от тях нямаше телефон. Някои от децата които изнесоха от къщата бяха почти голи, всичките- мръсни, недохранени недооблечени. Загърнах най-голото в якето си. Беше обгазено и в шок. За първи път животът ме постави толкова близо до тези деца. Детенце на около 3 годинки и нещо тежеше по- малко от сина ми на 1 годинка и месец. Голите му премръзнали крачета бяха по-тънки от ръчичките на сина ми. Сгушисе в мен и ме глеееедаше с най-красивите пъстри очи, които съм виждала някога. Параскева, казваше се Параскева.
Тогава осъзнах колко жестоко съм разсъждавала като съм обвинявала ромките че раждат без да мислят- кои ти има пари за презервативи, когато няма пари за хляб за децата. А мъжете що се отнася до нагон са си малко животни, ромките нямат тоя избор дето ние го бълнуваме, и пайри за аборти съвсем пък нямат. И порочния кръг се затваря. Изгарях от срам че съм си помисляла че отпуснатите деца в ръцете на просещите ромки нещо им дава за да кротуват... та откъде енергия за усмиряване в толкова недохранени деца. Cry

Какъв шанс и избор имат тези деца, тези бъдещи възрастни роми към чиито навичи и начин на живот често основателно изпитваме такова силно неприемане?!? С такова детство те нямат шанса които ни е лесно и удобно да си кажем че имат и от тази позиция да ги обвиним че сами са си виновни. Тази невероятна бедност е като чума която се е вкопчила в тях от първия ден. Убедена съм че всеки човек, израсъл в такива условия, ще стане такъв, бил той българин, германец швед, какъвто щете. В този смисъл осъзнах неосъзнатото си високомерие и факта че всъщност ние с нищо не ги превъзхождаме- освен ако бедността и зловещите й последици са порок който се предава генетично.... което е абсурд.

Надявам се да не разбуня много духовете, очаквам и немалко нападки на които Няма да отговоря, каквито и да са те.
Опитвам се бидейки в стадото да не съм сляпа и глуха за тези които не са имали този твърде съмнителен късмет, опитвайки се да усещам и разбирам и показвайки го открито да бъда когато е възможно и приемливо - част от мостта, а не от невидимата стена между едните и другите.
Надявам се с нещо моя опит и гледна точка да е полезен някому тук и да му помогне да наклони за себе си везните в една от двете посоки, защото колебанието може да бъде по-мъчително и от чакането.

oceanid, толкова мъчителна реалност- и то по рождение smile3518

Аз все се надявам теми като тази и споделянията в нея да помогнат на още едно ромче да бъде прието в нечие семейство.
И нищо, че "предъвкаме едно и също"- заслужава си , ако ще е в помощ някому...
Аз си мисля до убеденост, че някои ромки оставят децата си именно с тази надежда: да дадат по-добър шанс на децата си и с това да прекъснат за тях порочния кръг на онаследяването на бедността...

Аз луднах от тъга- преди седмици водих детето на "Патиланци" и там като от нищото изникнало (като малък елф) едно тъмничко мъниче ме запита: "Лельо, как се казваш?" Запознахме се. Той беше Асен. Окледах се наоколо и видях група тъмнички- иначе чистички деца. Сърцето ми позна, че това е струпване от институционални деца.
Впоследствие разбрах, че два пъти в годината (!?) имали право да посетят този кът за детски удоволствия...
Мира не ми дава това момченце! То върна в живота ми реалността за домовете и децата в очакване в тях, която сякяш беше изчезнала с измъкването от дома на дъщеря ми...
Идва ми да хукна и да намеря Асен (дочух от кой дом са). Спира ме само това, че към момента не мога да пристъпя към осиновяването на друго дете (въпреки, че вече се чува мрънкане:"Искам братче или сестриче")
Искам да осиновя цигане, защото нямам мира, че тези прекрасни деца са нежелани, заради произхода си, който никой не може да избира...

Повечето хора НЕ искат да ги осиновят :
*едни поради предразсъдъците си, а
*други- заради страх от, огорченията, които осиновените им деца биха преживели поради негативния образ на един етнос, възникнал заради голяма бедност, предизвикала куп порочни поведения....

Последна редакция: вт, 14 юли 2009, 04:39 от Venecias

# 217 14 юли 2009, 22:28 ч.

София
Мнения: 1 444

ku[d]ku[d]yaka,
съжалявам за баща ти, но проблема не е само в това, че много говорим а иначе сме сеирджии.Като цяло сме си такива, което е адски жалко.От работата си съм се убедила, че на всяко престъпление има свидетели, които с подробности са видяли всичко и като дойдат на разпит разказват с детайли дори.Когато ги попитам защо не са помогнали на човека, който са гледали да бият или дори убиват, тогава се възмущават чак на въпроса ми и отговарят че не им е работа да се месят в хорските неща.Ето ти парадокс-значи им е работа да клюкарстват, да те дебнат зад пердето или зад ъгъла, да подслушват пред вратата ти, но ако си жертва на насилие само гледат сеира ти и злорадстват, но не е тяхна работа да се намесят и да помогнат, да предотвратят последиците и спрат хорското страдание и болка.Такива сме си, цялата нация е такава и е много вярна за нас поговорката "не е важно аз да съм добре, а Вуте да е зле" или нещо такова беше.
Надявам се баща ти да е добре! Hug

# 218 14 юли 2009, 22:36 ч.

Мнения: 262

Venecias поздравявам те за всичко което си написала за така наречените циганета. bouquet

Незнам как някой хора успяват да делнат едни малки душички на бели и черни и тем подобни,но като видях темата ме жегна.
Писала съм някъде назад в нея,и не ми дават мира всички който са някаква степен ръстисти(не говоря за сайта).Все пак говорим за деца...нека се позамислим че поскоро начина на живот и средата са дали нещото което ви отвращава в черничките,но и че нищо не пречи да се скатавя някъде дълбоко в нашите деца.

Търпя всякакви критики......... bouquet

# 219 15 юли 2009, 10:05 ч.

Мнения: 1 325

Мерипопинс, за съжаление си ужасно права. В българина липсва всякакво чувство за колективност, за вземане на ясна и открита позиция, за съпричастност към конкретния човек, който бият на улицата. Единни сме само, когато хленчим и се оплакваме, когато трябва някой друг да опере пешкира за собствените ни неблагополучия.
Аз съм жена и в много случаи съм се "забърквала" в "сложни ситуации" с цел да помогна на даден човек, докато мъжете около мен са стояли със скръстени ръце и са проповядвали "не намеса във вътрешните работи". Липсата на позиция, липсата на вземане на страна е ужасен недостатък на обществото ни. Като започнем от домашното насилие та стигнем до изпадналия в нужда непознат човек. Не ни засяга, не ни е работа......Какъв келепир имаме да се месим, само неприятности ще си навлечем, и т.н. и т.н.
Разделението на хората по етническа или расова принадлежност исторически уж не е характерна черта на българина. Нали ние все пак сме спасили нашите евреи от концлагерите на Хитлер. Да се чудиш от къде е дошла тогава? Дали от трудния живот, които води до оскотяване на хората, до безчувственост към болките и потребностите на другите, не знам...Иска ми се да мисля, че това е временно явление, че хората се променят, израстват, очовечават се....

# 220 19 юли 2009, 19:54 ч.

Мнения: 248

а сега zа днес....
имам магаzин zа 6околадови бонбони, zапо4наха да идват групи4ка циган4ета, искат да вляzат, да пипат, искат и 6околад раzбира се...... не мога да им дам, zа6тото тогава няма да мога да се отърва от тях пове4е.....така няколко пъти ,докато не се слу4и......влеzнаха иzпо4упиха стъклениzи, иzхвърлих ги навън........сега имам паник бутон, които следва6тия път 6те трябва да zадеиствам..... което сте доведе до идването на сотаджиите, които сте ги пребият от бои........
и сега искам да попитам вси4ки теzи арииците, zа6то се налага, аz , жена, руса ариика, живяла досега в zападната 4аст на европа, до6ла си в бг. и отворила магаzин, да нося паник бутон на колана си. или да ми се налага да се страхувам от и zа 7/8 годи6ни деzа, да се налага да се страхувам и гнуся от тях, zа6тото ме е страх като се по4не от хипатит та се мине преz всякви кожни болести, zа6то деzа които блъскам не се стряскат, може би zа6тото са бити,блъскани и ритани всеки ден....можем ли да се гордеем с това 4е сме от по добрата раса и zа6то като сме носители на добрите нрави и ка4ества не сме иzмислили на4ин да бъдат zадоволени теzи деца, да бъдат нахранени, 4исти, zасто не можем да се погрижим да не бъдат превръ6тани в животни, при които само боят помага.
zа6то???

# 221 20 юли 2009, 04:48 ч.

космополитно
Мнения: 942

Цитат на: kokonito в нд, 19 юли 2009, 19:54

седя и мисля и ми идва да ревна....
сте ви кажа и zа6то, но първо искам да отговоря на темата.
хора които не искат да осиновят цигане са егоисти и страхливци скрива6ти се zад твърденията 4е мислят zа детето, 4е стяло да страда, 4е е осиновено или 4е 6те е по раzли4но zаради генети4ните си zаложби и т.н..........отвратително е, ...
имам магаzин zа 6околадови бонбони, zапо4наха да идват групи4ка циган4ета, искат да вляzат, да пипат, искат и 6околад раzбира се...... не мога да им дам, zа6тото тогава няма да мога да се отърва от тях пове4е.....така няколко пъти ,докато не се слу4и......
аz , жена, руса ариика, живяла досега в zападната 4аст на европа, до6ла си в бг. и отворила магаzин, да нося паник бутон на колана си. или да ми се налага да се страхувам от и zа 7/8 годи6ни деzа...,
и zа6то като сме носители на добрите нрави и ка4ества не сме иzмислили на4ин да бъдат zадоволени теzи деца, да бъдат нахранени...

Отвратително е да се живее както в страх, така и в глад; в недоимък...
Чудя се защо ти -жена с магазин за бонбони и шоколади (тъй привлекателни за всички деца неща. А за гладните и възможно почти неопитали ги-още по-магнетични) не нахрани тези хлапета с лакомства!? Щеше да бъде приказен ден в живота им!...
И наистина ли мислиш, че тези няколко годишни мъничета могат да бъдат рушително- опасни?...

Квалификацията ти за хората нежелаещи да осиновят цигане е обобщаваща и невярна!...
Не зная как да те успокоя!? Разбирам тревогата ти, но действията ти- не напълно!
Аз си мисля, че като подходиш към човек с добро, той ще ти отвърне със същото...
Почерпи хлапетата веднъж и се опитай да им обясниш, че има граници! Успех!

# 222 20 юли 2009, 10:50 ч.

София
Мнения: 1 275

И аз да ти отговоря... почти същото. Аз се страхувам точно от това - верно е, че когато детето ми е с мен ще го приемат. Ами когато не е с мен? Някой няма ли да натисне паник бутона само защото в магазина му влиза дете, което прилича на цигане ?! Няма ли да го пребие и тормози на улицата, когато е само...

И моята случка от вчера - на пейката пред блока бяха седнали 4 циганчета около 8-9 годишни и играеха на карти. Съвсем тихо, съвсем прилично дори шум и емоции нямаше като съвсем нормални добре възпитани деца. И една от съседките отиде и ги изгони от пейката да не стоели там само защото са циганчета... С други деца не би си го позволила. Какво отношение и реакции да имат и те към нас, когато са гонени, гледани с ужас и погнуса, и отритвани на всяка крачка?! Така се става като животно - знаеш че си бит и гонен отвсякъде така или иначе; правиш или не правиш нещо лошо. Поне да си вземеш нещо докато можеш... И как ще се държи тя, евентуално с моето дете когато аз не я гледам?!...

# 223 20 юли 2009, 22:35 ч.

Мнения: 2 084

Измествам навярно темта. Такова е отношението и към децата, облечени бедно, с дрехи харизани и овехтели. Мен са ме гонили от ресторант с такива деца. Така живеят много, страшно много деца в бг. Така живеят и много родители. И това са бългрчета, ако това изобщо има значение. Мизерията и гладуването, физическото оцеляване превръща хората в скотове. Расте трето поколение клошари. И е страшно.

# 224 21 юли 2009, 12:04 ч.

Мнения: 2 123

Цитат на: kokonito в нд, 19 юли 2009, 19:54

Един въпрос, много се извинявам, ако вече си отговорила някъде. Питам напълно искрено, не се заяждам...
Ти самата, подала ли си документи за осиновяване или имаш ли вече осиновено детенце?

Препоръчани теми

Вярвате ли в "Има госопд и всичко се връща на този свят"?

Нещата не вървят на добре с мъжа ми...или аз така си мисля само?

Колко лесно и бързо мога да осиновя циганче?

10
Осиновители

Сваляли ли са ви жени (които харесват жени)?

Причина:

Причина: