защо не искам да осиновя цигане............

  • 28 355
  • 244
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 41
Здравейте! Малко със закъснение, но бих се включила и аз в темата. Моето дете е от ромски произход. Когато ме извикаха за информация за детето ми казаха следното: майка циганка, баща -неизвестен, родители с основно образование, среден ръст, два отказа заради произхода. Последва въпрос Искате ли да я видите?, който прозвуча като "Нали не я искате!". Отидах в дома още същия ден. Детето се скри от мен. Сега казва, че много пъти са я гледали, но никой не искал "Да й стане майка", гледали само другите деца. И тя мислела, че никой няма да я вземе. Защо? Детето е родено в Шейново - 3,150 кг. 52 см. Проходила на 1 година, първо зъбче, първи думи много рано ; не е боледувала, пръв участник във всички програми на дома - дори ме помолиха да я взема 1 ден по-късно, за да участва в програмата за Коледа. Детето е много красиво, вече две години свири на пиано и пее в хор Бодра смяна. рисува прекрасно, още миналата година / беше на 6 години/ ме убеждаваха да я пусна на училище на 6 години. Осиновена е на 4 години и половина. За две години задмина децата, родени в центъра на София. Живяла е 14 дни в Шейново, 3 години в един дом и 1 година и половина - в този, от който я взех. Питам ви: какво общо има детето ми с циганите! Кога е виждало жив циганин, освен ако не мете с метлата улицата? Не е живяла  в циганските махали, майка й явно не е наркоманка,с какво моето дете се отличава от българчетата. Тези българчета, които живеят първо в болницата, после в дома. Възпитават се от същите възпитатели. Хранят се със същата храна, гледат същите филмчета по телевизията. Чакат мама със същата огромна нужда от любов. Ако обичате един мъж и съседите ви не го харесат ще го зарежете ли! Ако съседите ви не харесват родителите ви ще се откажете ли от тях! Сиси е един прекрасен човек и аз я обичам безкрайно, така, както не съм обичала никой друг. Вие пък ми казвате, че е цигане....

# 196
Абе остави ги тия комплексари. Българинът живее с илюзията че е по- по най. Не стига че сме такава осрана нация с извинение ами сме били и повече от другите. То ако ти пука от съседите, значи имаш сериозен проблем. Децата са деца, бяло черно червено, всички искат любов и всеотдайност. Ама има много хора дето са толкова потиснати, толкова комплексирани, че не могат даже и да мислят с главите си. Аз познавам една дето искаше бяло, българче, здраво, момиче. Е чака, чака, накрая й предложиха дете. Отиде да го види и се върна. Отказали го. Защо, викаме ние, да не би да са ви подвели и да не е било това което очаквате(т.е. ромче или с здравословен проблем). Не викат, ама не го харесахме и толкоз. Е кво има да му харесват?То да не е конкурс по красота, русо, със сини очи и къдрици ли трябва да бъде за да "го харесат"? То на такива дете не бива да се дава, не дай си боже да им се роди дете с някакво увреждане те веднага ще го захвърлят. Просто има такива хора че нямам думи и не ща и да говоря за тях.

# 197
  • Мнения: 1 325
Серена Hug
Съвсем логично и обосновано звучи написаното от теб. В един от предишните си постове по темата и аз се опитах да обясня, че естествената асоциацията на думата "циганин" с нещо неприятно, мръсно и крайно неприемливо е  невярна що касае децата в ДМСГД или в ДДЛРГ. Никъде по пътя от изоставянето им до момента на осиновяването (дай боже) не съществуват предпоставки тези деца да се различават от всички останали и да придобият негативните модели на поведение и външен вид, с които хората асоциират техния произход. За това призовавам кандидатите да не ги отказват с лека ръка, а първо да ги видят. Да се убедят сами, че децата са си деца и всички предрасъдъци са само в нашите глави. Обаче който не е минал по тоя път трудно ще почувства това, което аз и ти предполагам чувстваме и трудно ще разбере как така няма разлика или как така може да гледаш, прегръщаш, целуваш, храниш, къпеш, обличаш и спиш с едно дете от ромски произход.
Когато отидох в РДСП да ми предоставят информация да детето, което осинових в последствие, секретарката на съвета по осиновяване (много готина жена) с голямо неудобство ми каза, че детето е от ромски произход и че не винаги става от първия път, да не се притеснявам.  Беше леко изненадана, че искам да я видя и че не разпитвам много, много за произхода й. Не я виня, явно практиката й е такава. Така, че това през което си минала ми е абсолютно познато.
Аз също обичам безкрайно моята дъщеря и ако заемам по-активна позиция по тази или други теми, свързани с произхода е единствено заради нея. За да я приемат такава, каквато е! Докато съм жива няма да допусна някой, заради собствените си предразсъдъци да нарани моето дете. Предполагам всяка майка би направила същото. Слава богу, досега не ми се е налагало.

# 198
  • Мнения: 301
Serena66     bouquet  bouquet  bouquet
Дай Боже повече хора като теб!
Абсолютно съм съгласна с всичко, което казваш!!!
         И моето момче рисува чудесно, свири на пиано, пее, чете книжки преди да е тръгнал в първи клас, пише много правилно и се изразява по-добре от много българчета. Да не говорим колко е мил и добър в отношенията си с хората! Всички го обичат и защото има ей такива топли блестящи очи и ееееей такава широка усмивка!
   Изпитвам само съжаление към хората, които заради предразсъдъците си
се лишават от щастието да се радват на безпределната обич на тези деца!

# 199
  • София
  • Мнения: 1 444
Serena66,sislie ,Pippo
 Hug Hug Hug

# 200
  • Мнения: 1 325
Pipo, поздравления за успехите и талантите на детето  bouquet
Само лека вметка - моето дете е още малко, не зная дали ще свири на пияно, дали ще чете преди първи клас, дали ще рисува хубаво, дали ще стане олимпийска шампионка и т.н. Не зная дали изобщо ще има някаква дабра или талант. За да й е по-лесен живота, надявам се да има някакво качество, което да й помогне да се реализира.
За мен най-важното е тя да е щастлива и някаква част от това щастие да съм и аз.

Мерипопинс, thanks за прегръдката.

# 201
  • Мнения: 2 123
Сиси е един прекрасен човек и аз я обичам безкрайно, така, както не съм обичала никой друг. Вие пък ми казвате, че е цигане....

За мен това казва всичко ...
Серена, да ти е живо и здраво детето и ти покрай него  Wink   bouquet

# 202
  • Мнения: 301

За мен най-важното е тя да е щастлива и някаква част от това щастие да съм и аз.
Разбира се! ТОВА Е НАЙ-ВАЖНОТО!!!! Талантите - във връзка с това, че тези деца не са по-различни или по-лоши или по-некадърни от "другите - с бяла кожа"....

# 203
  • Мнения: 1 325
Pippo, разбира се че не са по-различни. Това за мен не подлежи на коментар. Но дори и да са различни, нали хубавото на света и на живота е неговото многообразие. Иначе ще си станем скучни и ще се отегчим до смърт Wink

# 204
# 205
  • Мнения: 553
Искам първо да се извиня за нахлуването в деликатната тема. Разбирам колко е трудно да се задържиш в зоната на тактичността когато не си лично ти вътре в толкова сложна объркваща ситуация, с толкова оболяна душа.

Не съм осиновила дете, но живях с мисълта че няма да мога да родя дете от съвсем крехка възраст. След изкаран перитонит на 6г майка ми е счела за правилно още през пубертета да ми каже че е много вероятно да нямам деца. Живях с това, намерих сили да го кажа на човека с когото пожелах да споделя живота си и то много преди връзката ни да узрее за идеята за дете, и огромния страх че това ще го откъсне от мен.
Затова, не приемам за даденост а за дар, това че имам 2 чудесни деца.

По темата искам само да споделя нещо което ми се случи, което изтръгна и преобърна сърцето ми и отношението към ромчетата. И макар и дотогава да съм се старала да нямам предрасъдъци, именно тази случка ме накара да ги гледам със сърцето си.

Беше станал пожар в една стара общинска съборетина в която бяха натъпкани над 25 роми, повече от половината от които- деца.
Беше тази зима. Помогнах да ги изкараме от къщата- стар гредоред, извикахме пожарна и линейка, защото никой от тях нямаше телефон. Някои от децата които изнесоха от къщата бяха почти голи, всичките- мръсни, недохранени недооблечени. Загърнах най-голото в якето си. Беше обгазено и в шок. За първи път животът ме постави толкова близо до тези деца. Детенце на около 3 годинки и нещо тежеше по- малко от  сина ми на 1 годинка и месец. Голите му премръзнали крачета бяха по-тънки от ръчичките на сина ми. Сгушисе в мен и ме глеееедаше с най-красивите пъстри очи, които съм виждала някога. Параскева, казваше се Параскева.
Тогава осъзнах колко жестоко съм разсъждавала като съм обвинявала ромките че раждат без да мислят- кои ти има пари за презервативи, когато няма пари за хляб за децата. А мъжете що се отнася до нагон са си малко животни, ромките нямат тоя избор дето ние го бълнуваме, и пайри за аборти съвсем пък нямат. И порочния кръг се затваря. Изгарях от срам че съм си помисляла че отпуснатите деца в ръцете на просещите ромки  нещо им дава за да кротуват... та откъде енергия за усмиряване в толкова недохранени деца.  Cry Cry Embarassed

Какъв шанс и избор имат тези деца, тези бъдещи възрастни роми към чиито навичи и начин на живот често основателно изпитваме такова силно неприемане?!? С такова детство те нямат шанса които ни е лесно и удобно да си кажем че имат и от тази позиция да ги обвиним че сами са си виновни. Тази невероятна бедност е като чума която се е вкопчила в тях от първия ден. Убедена съм че всеки човек, израсъл в такива условия, ще стане такъв, бил той българин, германец швед, какъвто щете. В този смисъл осъзнах неосъзнатото си високомерие и факта че всъщност ние с нищо не ги превъзхождаме- освен ако бедността и зловещите й последици са порок който се предава генетично.... което е абсурд.

Надявам се да не разбуня много духовете, очаквам и немалко нападки на които Няма да отговоря, каквито и да са те.
Опитвам се бидейки в стадото да не съм сляпа и глуха за тези които не са имали този твърде съмнителен късмет, опитвайки се да усещам и разбирам и показвайки го открито да бъда когато е възможно и приемливо - част от мостта, а не от невидимата стена между едните и другите.
Надявам се с нещо моя опит и гледна точка да е полезен някому тук и да му помогне да наклони за себе си везните в една от двете посоки, защото колебанието може да бъде по-мъчително и от чакането.


# 206
  • София
  • Мнения: 1 275
    Hug

# 207
  • Мнения: 41
oceanid HugМного ти благодаря за хубавите думи!

# 208
# 209
  • Мнения: 14
Подавайки документи за осиновяване едно от категоричните ни искания беше свързано с произхода.Ще се сетите какво последва - 5 дълги години чакане.Аз не можех да си представя циганче да ме нарича "мамо" Мъжът ми -много пъти в спорове и раговори съм го наричала расист.Миналото лято ни предложиха дете -с ромски произход.Споделих за това тук при вас и намерих подкрепа , за което отново благодаря.От тогава не съм писала , но чета всичко , което вие споделяте и черпя от вашия опит.и Двамата не намерихме сили да откажем детето без дори да сме го видели.Отидохме в дома-детето ,което видяхме просто ни омагьоса.Мъжът ми с всичките си расистки убеждения още щом излязохме беше решил ,че това е детето.На мен ми трябваше малко повече време.От месец февруари е част от нашето семейство.Не преставам да се чудя защо загубихме толкова време и не направихме едно дете и себе си щастливи години по - рано.Сега животът ни без нея е невъзможен.Въпреки произхода.Това е моето дете.

Общи условия

Активация на акаунт