защо не искам да осиновя цигане............

  • 28 331
  • 244
  •   1
Отговори
# 30 28 апр. 2009, 13:33 ч.
  • Мнения: 2 172
Цитат на: Gankata в вт, 28 апр 2009, 10:46
Зарових се и в стари постове кой какви претенции и желания има и открих много интересна статистика:

На доказан български произход държат преди всичко по-младите жени кандидат-осиновителки - под 35 години (с изключения, разбира се) и мъжете. Зрелите жени, дори и да са пристъпили към акта за осиновяване с изисквания за произход, много по-бързо узряват за идеята, че осиновяват дете, а не българче, турче, цигане, китайче, негърче и т.н.

Бях под 35, наложи ми се да узрея за ден-два.Исках само детето да диша и да няма видима причина да спре да диша поне още 50-60 години.
Сега не знам ако трябва да поставям изисквания какви ще са. Наистина.Дали ще имам или нямам такива.

# 31 28 апр. 2009, 13:40 ч.
  • Мнения: 2 123
Осинових по егоистични подбуди - исках да имам дете. Не съм осиновила с мисълта и желанието да спасявам някого или да върша благотворителност. За това и изискванията ми към детето са били такива, че да мога аз на 100 процента да бъда негова. Достатъчно добре се познавам и си знам капацитета. Знам какво мога и какво не. И от това не се срамувам.


Не се имам за расист ни най-малко. Детето ми си играе с  осиновени "циганета" (употребения термин в темата), аз също  Wink, харесвам ги, и честно казано последното, което ми минава през ум е че са циганета...

Някой беше писал, че такива като мен, са лицемерни хора, защото нямало да приемат осиновените от други циганчета като свои деца. Ами няма да ги приема разбира се. Защото не са мои. Не приемам и децата на най-близките ми приятелки като свои, просто защото не са. Аз имам едно дете и единствено него приемам за свое.

# 32 28 апр. 2009, 13:56 ч.
  • Мнения: 2 123
Цитат на: Gankata в пн, 27 апр 2009, 21:09

Ако усетят майката в теб, готова да защитава СВОЕТО ДЕТЕ, всички ще го приемат като ТВОЕТО ДЕТЕ.

Ето това е...
всички, което си струва да се каже по темата.

Ако изобщо участвам тук, то е защото форума се чете от хора, които са в процес на осиновяване и няма нужда да се чувстват фашизоидни отрепки, които не могат да преглътнат расовите си предрасъдъци и трябва да отидат да се срамуват...

Затова мисля и че сравнението ми по-горе е адекватно. Добре е ако всеки знае за себе си какво може и до къде. Едни изобщо не могат да приемат мисълта за осиновяване, други могат да си представят  ще осиновят дете условно подобно на тях,  други отиват по-напред и желанието за подобие отпада, и т.н и т.н.

и за порден път се срамувам какво четат децата... и за пореден  път от тях се изисква мъдрост да приемат комплексите на майките си

# 33 28 апр. 2009, 13:56 ч.
  • Мнения: 1 669
Когато започнахме да подготвяме документите за осиновяване аз и съпругът ми имахме ясна представа, че не държим на произхода на детето, за нас беше важно да е здраво и под годинка. Нямаше да мръднем и на милиметър от това си решение. Когато се обадиха за момиченце на три месеца и половина ние подлудяхме от радост. Още от писмото беше ясно, че детето не е с български произход – имената бяха безкрайно НЕбългарски. Тръгнахме със свити сърца... Показаха ни едно черно маймунче – това май съм го разказвала – космато, черно, безмълвно и повръщащо... Нищо не трепна в майчиното ми сърце... Нищичко... Прибрахме се без думичка да обелим. Не обелихме такива продължение на три седмици. Без малко да изпуснем срока...На края на третата седмица пак така безмълвно потеглихме отново  към другия край на България за да видим...невероятно красиво малко момиченце. Тъмничко, но не повече от майка ми и брат ми – аз съм доста светла. Спогледахме се само и хукнахме да оформяме документи. По спомен за ден и половина бяхме готови. Е, това красиво тъмничко  момиченце се оказа най-голямото постижение, най-голямата радост в живота ни. Още не зная дали е от ромски или от турски произход или пък от смесен такъв. А пък и да си призная въобще, ама въобще не ми пука. Това е МОЕТО ДЕТЕ. Не изказвам отношение по темата. Разказвам нашата история.

И знаете ли, аз май съм смахната, ама въобще не се сещам, че дъщеря ми е осиновена. Когато дойде при нас нямаше 5 месеца. Единственото, което пропуснах са раждането и коликите. Първи имен ден. Седна, изправи се, спря да повръща, първо зъбче, второ зъбче, първи рожден ден. Проходи. Тръгва на ясла. Това е моята дъщеря!!! Черна, синя, зелена – ТОВА Е МОЯТА ДЪЩЕРЯ И АЗ Я ОБОЖАВАМ. Какво означава различен? Какво означава ром? Какво означава всичко това? Не е ли по- или най-важно как ще я отгледаме, как ще я възпитаме, коло любов ще й дадем? Не е ли по-важно да я подкрепяме и да я обичаме? Ами ако евентуалните ни биологични деца бяха със синдрома на Даун или пък с огрооооомно петно по рождение по лицето, което не може да се коригира??? Те щяха да са РАЗЛИЧНИ. Хората скритичко щяха да ги заглеждат... И какво? Вие нямаше да ги обичате или пък щяхте да ги скриете и да не ги показвате?

АЗ ОБОЖАВАМ МОЕТО ЧЕРНИЧКО МОМИЧЕНЦЕ С НЕЯСЕН ПРОИЗХОД!!! Обичам я и ще дам всичко от себе си тя да израсне щастлива. Това е от мен...

# 34 28 апр. 2009, 14:12 ч.
  • София
  • Мнения: 9 517
Няма да пиша по темата.
Искам да помоля за нещо - темата започна сравнително добре -  хората си казваха мнението, отговаряха честно, не нападаха и не се оправдаваха - останах с впечатление, че за първи път в този форум ще успеем да проведем диалог по етническия произход без да се изядем.
Та, за да стане това ще помоля пишещите за малко толерантност и въздържане на нервите, ако може и използване на по-малко епитети и прехвърляне на емоции от други теми.
Нека поговорим по въпроса без да се нагрубяваме, ако е възможно, защото иначе пак ще стигнем до катинарчето. Благодаря предварително.

# 35 28 апр. 2009, 14:15 ч.
  • Мнения: 4 124
не казвам да се юрнем и да осиновим от благотворителност. това е нелепо. но има проблем и това е факт. и една от причините да го има е именно расизмът. не твоя, не моя, а общия. и начина на мислене.

ние приемаме децата на наши приятели и познати, искаме децата ни да си играят с тях и всичко е ок.
само че по-голямата част от обществото не ги приема. и защото е деликатна тема това с претенциите за произход, я подминаваме и не я коментираме.

новия закон бил добър. за кого е добър, за децата ли...........не виждам тяхната съдба да е станала по-добра. не ги били избирали. ами избират ги. но по друг начин.
след отказ на дете не следва нов дълъг период от чакане, а бързо идва ново предложение, и така няколко, докато детето се намери.
всичко това не спомага за решаването на проблема с децата по домовете.

не засягам моралната страна на въпроса, ако забелязвате, а само фактологията. не упреквам никого, не става дума за конкретни хора.
аз не мога да си живея спокойно, при условие, че знам за този проблем.
да, тук четат много хора и затова подобни теми трябва да има.

много се лутат и са объркани, влизат, гледат снимките на децата, четат и стигат до извода, че в крайна сметка произхода няма значение.

колкото и пъти да осиновя, ще го направя заради себе си. за да се чувствам добре и да давам обич. и да получавам. при това ще имам обективни и субективни причини. субективните ще се опитам да сведа до мунимум. за мен това са пол, възраст, произход.

единствено с възрастта ще имам проблем. бих искала детето, което ще дойде да е близко по възраст до алекс, но знаем какво коства всяка година в дом на децата..........
още не съм толкова зряла, да нямам абсолютно никакви желания а да искам просто дете, защото може да ми дадат и някое на 16, а тогава май бих се затруднила.......

# 36 28 апр. 2009, 14:21 ч.
  • Мнения: 1 843
Темата се отклони донякъде, затова ще си позволя да я доотклоня.  Wink

Може би, заради последните мнения на майки с деца от етнос, различен от българския.
Доводите ми да знам колкото може повече за произхода им, за историята им преди мен, са те самите.
За да мога да отговоря поне на част от въпросите, които стават все повече и все по-конкретни с нарастване на възрастта.

За нас, майките е пределно ясно, че без оглед на произход, вид и изглед на детето, ако не го приемем изцяло, такова, каквото е... наше и не "наше", винаги ще се усеща една пукнатина, която носи болка и на двете страни.

Аз имах тежки изпитания с голямата ми дъщеря, не защото е смугла или капризна, или не яде почти нищо, или се държеше като Маугли много време... а, защото ме отхвърляше толкова дълго. И все още го прави понякога, макар все по-рядко.
Осиновяването води със себе си изпитания, независимо кога и под каква форма ще дойдат. И е невъзможно да предвидим всичко. Просто се опитваме.  Simple Smile

# 37 28 апр. 2009, 15:04 ч.
  • Мнения: 4 124
предполагам, няма човек сред нас, който да съжалява за избора си. каквото и дете да е осиновил и както и да го е осиновил. включително и аз. защото ако не беше този избор, точно тези деца може би нямаше да са наши, а самата мисъл, че можем да бъдем без тях е много мъчителна. през каквото и да минаваме след това, мисля че никой не е съжалил.

не става дума обаче за миналото, а за бъдещето. и не защо не осинових, а защо не бих осиновил циганче. и не става дума за различен етнос, а именно за ромския.

не става дума да си вадим старите кирливи ризи. те са минало и всеки е доволен от това, което има. няма място за вина, срам или нещо от сорта. всеки защитава детето си с нокти и зъби и да каже, че го е срам от нещо, ще означава предателство спрямо това дете.

става дума какво сме научили или не сме. какво можем сега да приемем и какво не. това, че сме станали родители по-мъдри ли ни направи. и по-добри.

а за тези, които тепърва ще осиновяват, темата ще е полезно четиво.
нямам желание да водя малки войни. те са глупави. дори да ми минават подобни мисли, гледам бързо да ги задушавам и се старая да не се поддавам. не винаги ме се отдава, обаче Blushно все по-често.

но все пак фактите са факти и няма как да не подхващам някоя тема, без да има засегнати. има и вариант да си мълчим.........само че това нищо няма да промени, а нужда от промяна има.

и както имам отрицателно отношение към заобикалянето на законния ред за осиновяване, макар че съм пристрастна, така имам и негативно отношение към претенциите за произход. и двете неща не са в полза на децата, а им вредят. това, което съм направила, не бих го повторила, дотолкова узрях. просто научавам с времето част от урока си.

# 38 28 апр. 2009, 15:41 ч.
  • Мнения: 3 453
Аз също ще направя малко отклонение от темата. Какво означава "доказан български произход"? Всяка жена с ромски произход може да твърди, че притежава български такъв, пък ако ще да е очевидно за всеки, че не е така. Тогава как вписват детето? В повечето случаи - като дете с български произход. За бащата - в случаите, когато е неизвестен. БМ може да го определи като какъвто си пожелае - с бълг. произход, ромски, турски и т.н
До сега не съм чула за случай, в който се доказва произход. Той само се декларира и толкоз. В тази връзка - за какъв произход говорим изобщо? За реалния или декларирания?
Никой няма гаранции, освен може би при един друг начин за осиновяване, за който не искам да споменавам.

# 39 28 апр. 2009, 15:44 ч.
  • Мнения: 3 634
Иска ми се да вярвам, че колкото повече семейства с осиновени циганета има, толкова по-бързо обществото ще го приеме за нормално. Да не засегна някои потребители, но струва ми се, че по-старите поколения май имат повече проблем с това. Аз не бих нарекла съседското дете "хранениче", но го чувам често. Живея от 25год в един квартал на София и ако от утре се появя с дете без да съм била бременна всички само за това ще говорят или по-скоро злословят. Разбирам, че някои хора са в по-голяма степен зависими от обществените нагласи и не желаят семействата им да бъдат обсъждани по този начин.

Не мисля, че някой има илюзия защо семействата имат изисквания за произход. А и повечето не сме достигнали този стандарт, за да осиновяваме от благотворителност. Приемам, че хората, които избират своето осиновено дете правят "семейно планиране". Както някои избират кога точно да родят или прекратяват бременности, така пък други имат съображения за произход. Няма универсална правда в тази работа!

# 40 28 апр. 2009, 15:58 ч.
  • Мнения: 1 843
Цитат на: _Hope_ в вт, 28 апр 2009, 15:41
Аз също ще направя малко отклонение от темата. Какво означава "доказан български произход"? Всяка жена с ромски произход може да твърди, че притежава български такъв, пък ако ще да е очевидно за всеки, че не е така. Тогава как вписват детето?

Като дете с "доказан български произход".  Wink Обаче, ако е таткото е известен и твърди, че е такъв.
Иначе има вариации, според РДСП-то, защото съм чувала различни термини.

Но това мисля, отдавна бе изяснено. Гаранции няма, има само една неофициална информация, която всеки родител е във властта да предаде на детето си или не. Дотолкова, доколкото е достоверна.

Ако не бяха казали, че малката ми дъщеря е от ромски произход, никога нямаше да си го помисля. Но това е нейната история и тя има правото да знае.

# 41 28 апр. 2009, 16:29 ч.
  • у дома
  • Мнения: 1 179
"считам, че обществото е длъжно да предприеме нещо, а ние сме част от него. и да, длъжни сме. както сме длъжни да спазваме законите.

аз  не ги спазих, срамувам се и не бих го направила пак. научих си така да се каже урока"
Мата,аз не се срамувам,че няма да ги спазя-само кажи как!

# 42 28 апр. 2009, 16:42 ч.
  • Мнения: 4 124
тук и аз зациклих, да си призная.
ияна, нещо май не внимаваш в час или тенденциозно изкаш да се заядеш в фърбъз. не те съветвам.......
не е осиновила дете, нито циганче, нито марсианче. родила си е.

няма нужда да си ги мерим, безсмислено е. просто е добре да обясним доводите си за или против, за да можем да се опитаме да се разберем, поне донякъде. най-вече за да могат колебаещи се да прочетат и да се опитат да забравят предрасъдъците.

за мен да узрееш за да осиновиш, означава да можеш да приемеш родено от друга жена дете като част от себе си. по тази причина и не мога да разбера, когато човек има исисквания за външен вид и етнос, лично са себе си. за околните е ясно, че дискриминират децата и доводът, макар и погрешен е все пак донякъде приемлив.

мисля си, че тези, които не искат да осиновят деца от ромски прозиход, но по някакъв начин им се даде подобно дете, след малко време въобще ще забравят за желанията си и ще се чудат как са могли да имат нещо против етноса на детето си.
генетично детето винаги ще е чуждото. любовта не е избирателна, нито инстинктите. ние сме надарени с инстинкта да пазим и закриляме децата си, оттам идва и любовта.

повечето не биха осиновили заради обществото, в което живеят. значи ако то се промени, не биха имали никакви предрасъдъци.
доводът, че поемаме толкова на гърба си, с колкото може да се справим не е в мой стил. можем да се справим с много повече, отколкото си мислим, защото живота понякога много ни изненадва, с добро или лошо. всичко е в главите ни и докато не сме наясно, че не е правилно да делим децата, няма как да променим именно това общество, защото сме част от него.

всяко делене е грешно. казвала съм го често, ние си делим децата на ромчета и неромчета, хората, които не са осиновили ги делят на наши и ненаши. и им викат храненичета.........
не мога да се изненадвам от едното, а да приемам другото. не става просто.

пак казвам, не съдя. не съм аз тази, която ще съди. самото осъзнаване на нещо неправилно води до промяна.

дгидги, това е глупаво. ако попрочетеш, ще разбереш как. но определено не бих посъветвала никого на подобна стъпка. за моралната страна хич няма да говорим. става дума за риск, опастност и евентуално огромни неприятности.
едно пълно осиновяване по полузаконен начин е най-голямата глупост, която можеш да направиш за себе си и детето си.
не в днешно време, преди може и да е било ок, но сега определено не е.
грозно и противозаконно е да се ползват посредници за осиновяването на определено дете. твърдо вярвам и съм убедена в това.
тези, които сега го правят са търгаши на деца, а не ауторизирани лица. не им пука нито за теб, нито за детето. интересуват ги само парите.

има и друго, съдът може да не допусне осиновяването. има вече и такива случаи. тогава какво ще правиш.........а ако родилата жена си поиска детето, какво ще правиш тогава. не си го причинявай.........
начините са да се променят законите, защото при сегашното положение явно нещата не вървят. има си агенции за осиновяване. който иска определено дете, да се обърне към тях. ама говорим за лицензирани агенции за осиновяване на дете в българия, наблюдавани от властите.  а такива засега няма.

# 43 28 апр. 2009, 16:42 ч.
  • Мнения: 3 634
Ияна, ако наистина въпроса ти е отправен към мен, то ще ти кажа, че не толерирам провокации поднесени по такъв начин.

Не съм осиновител, но планирахме да станем приемни родители когато се преместим в по-голямо жилище. Стана така, че живота ни изненада и вместо след 5 години се местим този уикенд. Ситуацията вече не опира до това какво бих желала, а до реални действия. Следя темата защото въпреки, че нямаме изисквания към произхода на детето искам да видя и другите гледни точки. Може би не разсъждавам в правилната посока, може да не виждам всички аспекти на проблема да доведеш циагне у дома. Затова пиша в тази тема, а твоето обяснение какво е?

# 44 28 апр. 2009, 17:05 ч.
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Цитат на: Фър-р-р Бъз-з-з в вт, 28 апр 2009, 16:42
Може би не разсъждавам в правилната посока, може да не виждам всички аспекти на проблема да доведеш циагне у дома. Затова пиша в тази тема.

На челото на детето едва ли ще бъде написано от какъв етнос е. А ти не си длъжна да даваш обяснения на никого. Коментари винаги ще има - за едно или друго. Но те са до време. Ако не им обръщаш внимание - всяко чудо за три дни и нещата си тръгват по каналния ред.
И един съвсем добронамерен съвет, в никакъв случай не искам да го приемеш като заяждане, просто от опит и загриженост към децата го казвам:
Ако ти смяташ че ще доведеш ЦИГАНЕ, а не ДЕТЕ у дома имаш проблем и по-добре не го прави.

Успех желая!   bouquet

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата

      Включете се в проучването на наш партньор относно вашия опит и предпочитания, свързани с лоялни програми, предлагани от различни търговци.
      Попълнете анкетата сега - отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Включи се в анкетата на Pampers!
      В края ѝ ще откриеш как да участваш в дискусията за споделяне на родителски опит и да печелиш награди.

      Към анкетата