защо не искам да осиновя цигане............

  • 28 378
  • 244
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 3 634
Тъй като работя в неправителствения сектор много ми се иска да науча името на една ромска НПО (според Stillness), която драстично е променила живота на децата. Работят хората в тази насока, но не зависи всичко изцяло от тях. Изобщо не ми обяснявайте, че дванадесетокласничка от ромски произход ще може да работи консултант-продавачка в бутик, пък дори и на изпитателен срок и най-мизерни условия. Просто никой няма да й даде този шанс!

Обществото е зле насторено към тях защото не вижда по-далече от носа си, това е причината. Сега осиновените и впоследствие образовани ромчета утре ще бъдат на борсата. Ако нагласите на обществото не се променят обричаме възможността на този етнос да бъдат пълноправни, образовани и щастливи българи.

Много ми се иска да запазя добрия тон, но май разговора напоследък се води от хора търсещи провокация, а не искренни в мнението си.

# 121
  • Мнения: 955
Обществото е зле насторено към тях защото не вижда по-далече от носа си, това е причината. Сега осиновените и впоследствие образовани ромчета утре ще бъдат на борсата. Ако нагласите на обществото не се променят обричаме възможността на този етнос да бъдат пълноправни, образовани и щастливи българи.
Много вярно!  smile3501
В този ред на мисли е опасно разсъждението, че като осиновим ромчета, ще ги направим да не приличат на такива. С това пак потвърждаваме отрицателната нагласа към етноса като цяло.
Мисля, че би било обидно на пораснало дете от ромски произход да чуе забележка от сорта на: "какво хубаво дете, не му личи, че е циганче."
като емигрант знам как боли коментар от рода на: "да ама ти не си катo ТЯХ" (разбирай другите българи, които се славят с кражби и други героични дела)...

# 122
  • Мнения: 1 325
Маймуна, те наистина няма да приличат на типични циганчета. Защото ще са расли в други условия, в друга среда, ще имат други ценостти и други цели в живота си. Същата логика важи и за всички деца от не български етнически произход, отглеждани от българи. И няма нищо обидно според мен да ти кажат "ей каква приятна жена, не прилича на българка". Тъкмо обратното, всяко едно такова изречение и всеки един такъв личен пример убеждава другите, че българите, циганите или всякакви други неглижирани в Европа и света етноси, всъщност са нормални хора с нормален потенциал и всичко зависи от тях самите да покажат, че са стойностни и качествени хора. Казвам го от личен опит, тъй като работата ми е свързана главно с партньори от Европа. С течение на времето те престанаха да се чудят, че в България има точни, коректни, знаещи и можещи хора, благодарение на българските ми колеги и, смея да се лаская, до някаква степен и на мен. Така, че според мен всичко зависи от личните качества на конкретния човек. Обобщението и поставянето под общ знаменател на каквито и да било групи хора според мен е неправилно и некоректно към отделната личност.

# 123
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Ами не съм съгласна с предпоследните 2 мнения (на Фър-р-р Бъз-з-з и на маймуна). Досега никой никъде не ме е питал какъв е етническият произход на децата ми (с много малки изключения само 1 - 2 месеца след осиновяването и то от чисто любопитство около самия процес). Това са моите деца и толкова. Възпитавам ги така, както ако бях ги родила или ако бях прочела в документите, че майка им е "българка", "туркиня", "гъркиня", "арменка", "наркоманка", "проститутка" и т.н., т.е. според моите разбирания за възпитание на деца. Не мисля, че някой ден някой ще ги обиди с "какво хубаво дете, не му личи, че е циганче", а по-скоро с "я какво хубаво дете, нищо че е осиновено", защото нашето общество по принцип все още не приема осиновяването.

И защо дъщеря ми един ден да не работи в бутик или синът ми да не започне работа там, където и вашите деца-неромчета не мога да разбера? Ако аз или те самите не си кажат какво е декларирала майка им в документа за отказване от родителски права смятате ли, че някой специално ще ги пита за това? Вие разказвате ли на всеки какви са били биологичните родители на децата, които сте осиновили?!  Rolling Eyes Или може би всички "българи" са руси със сини очи и снежнобяла кожа (синът ми се приближава до това определение), та появи ли се по-различен, той веднага бива разпознат и низвергнат?

Според мен ако човек няма вътрешни задръжки да осинови дете с различен от неговия етнически произход, оттам нататък проблемите ни са сходни.

# 124
  • Мнения: 3 634
Маймуна, те наистина няма да приличат на типични циганчета.

Sislie, няма "типични" цигани по характер. Определящо за поведението на тези деца е средата. Тук говорим за тяхното осиновяване и след време ще започнем да срещаме образовани и интелигентни ромски младежи от семейства на съфорумки. Те ще кандидатстват за лекари, архитекти и преподаватели наравно с нашите деца. Дали обществото е готово да ги приеме? Аз мисля, че не. Следователно причината не е в липсата на възпитание и образование, а в цвета на кожата. Убедена съм, че когато спрем да се съдим по това, което не можем да променим, много ще ни олекне в отношенията.

Gankata, аз визирам деца с много тъмен цвят на кожата, на които несъмнено хората поставят етикети. Мнението ти се разминава с написаното от мен, може да не си ме разбрала правилно.  Peace

# 125
  • Мнения: 13 377
Ако едно момиче е завършило 12 клас и има съответните качества и желание за работа като продавачка, едва ли цветът на кожата ще е пречка за назначение.Пък и съмнявам се някой да му мине през съзнанието да зададе съответните въпроси.

познавам много смугли хора, на които тенът не е бил пречка в кариерата.И изобщо, ако пред себе си имаме един образован, почтен и със съответните качества човек, защо да не бъде назначен на работа?В крайна сметка визуално нямаме с ромите кой знае каква разлика във визията.

извинявам се, че не е много по зададената тема, ама понеже стана въпрос.

# 126
  • София
  • Мнения: 9 517
За съжаление аз също много се опасявам от това, че някой ден моето дете няма да може да намери място в обществото, понеже е циганче. За сега не му личи - просто е мургав, но някой ден през пубертета, ако чертите му се променят и се появят типичните ромски черти? За сега обаче загърбвам този въпрос, решавайки по-належащите, свързани с адаптацията и отглеждането.
По повод изказването на Калина - аз лично смятам, че е вярно - чисто несъзнателно, представяйки си дете от ромски етнос в главата ти изникват точно тези представители на етноса - оръфани, мръсни, просещи, като ги видиш инстинктивно си придърпваш чантата и я хващаш по-здраво. Колко от кандидат-осиновителите като чуят въпроса за етноса, си представят например моето дете? Или другите деца, чиито снимки са публикувани тук? Дори и аз, майка на такова дете, като чуя думата "циганин" си представям онези, другите, моят вече не е циганин за мен.

# 127
  • Мнения: 1 325
Е, Фър, аз според теб какво казах? За средата говорим, именно.
Какво значи наравно в "нашите деца". Е, моето не е от "вашите"!
Аз мисля, че обществото е много по-напред с материала, отколкото си мислите, момичета. Не подценявайте хората. Все пак не сме в Америка през 50-те и 60-години! Срещам все повече работодатели, който се интересуват единствено от способностите и квалификацията на работниците или служителите си, а не от етнически произход, семейно положение и т.н. подробности.  Пък и след 20 години, когато дъщеря ми ще почва работа, живот и здраве, нещата ще са много различни. Ако не са - свят голям, да си търси щастието по света, щом нашето общество настоява да губи младите си хора!

# 128
  • София
  • Мнения: 9 517
ЕАз мисля, че обществото е много по-напред с материала, отколкото си мислите, момичета. Не подценявайте хората. Все пак не сме в Америка през 50-те и 60-години! Срещам все повече работодатели, който се интересуват единствено от способностите и квалификацията на работниците или служителите си, а не от етнически произход, семейно положение и т.н. подробности.  Пък и след 20 години, когато дъщеря ми ще почва работа, живот и здраве, нещата ще са много различни.
Дано наистина са по-различни, но това все пак зависи и от нас, нали?
Не сме в Америка през 60-те, дори по-лошо, ние сме в България през 21-ви век, където все още по градинките чувам неща от сорта на "гадните цигани" и др. подобни и ако един ден, след 20 години, това не е променено и детето ми има характерните черти на етноса си, дали мислиш, че на някой от околните ще му пука, че е добре облечен, че има добро образование и е начетен? Ако нагласите са като днешните най-вероятно никой няма да стигне до там да разбере, колко образован и начетен е. И единственственото, което към момента ми остава май е да се надявам, че ще остане само мургав и екзотичен или че обществото ни наистина ще стане по толерантно. Дали?

# 129
  • Мнения: 1 325
Фоксче, разбира се, че зависи и от нас! Нали за това водим подобни разговори тук.
Аз лично съм убедена, че нещата се променят и още много ще се променят след 20 години.  Всички ние обаче трябва да полагаме усилия за това. Друга алтернатива НЯМА! Иначе трябва да скръстим ръце и да се надяваме. Всички мои колеги, приятели, за близките да не говоря, знаят за произхода на моето дете, съседите може би се досещат, но всички са крайно добронамерени и се държат с нея като със всяко две и половина годишно дете. Сигурно ще има и хора, които ще подходят злонамерено, но това няма да промени убеждението ми, че българите все пак не са изроди, разумни и нормални хора са и могат да приемат различните.
И да не преувеличаваме, в Америка все пак масово са убивали хора заради расовата им принадлежност.

# 130
  • Мнения: 955
И няма нищо обидно според мен да ти кажат "ей каква приятна жена, не прилича на българка".
На мене пък ми е обидно, защото съм българка и за това нямам нито заслуга, нито вина. Просто искам да бъда приета за това, което съм, а не да отговарям на нечии  очаквания и критерии за възпитание и изисканост. Освен това като човек, пребивавал достатъчно дълго в Америка, мога смело да твърдя, че по отношение на расизма не сме в 50-те и 60-те години. По-назад сме.  Cry

Последна редакция: вт, 26 май 2009, 15:21 от маймуна

# 131
  • Мнения: 3 634
Дано вие сте прави, а аз греша. Би било чудесно, ако е така!  Hug

Обаче моите коментари са по повод личният ми опит и този на приятелите роми. Всички те са имали затруднения с намирането на работа и в крайна сметка никой от тях не е счетводител, а сме завършили заедно. Ако мислите, че не съм права огледайте се. Нима от всички роми в БГ още не са се родили "достойните" за касиерки в хипермаркета, сервитьорки или фризьорки? Ако някъде има, то не е масово в никакъв случай.

Не мисля, че се отдалечаваме от темата като коментираме обществените нагласи към осиновените пораснали деца. Нали целта не е да ги "претопяваме"?! Аз категорично се застъпвам ромските деца да имат възможността да развиват характерните черти на своя етнос в случай, че такова е желанието и на осиновителите им. Не е нужно да се гордееш с етноса си, но да се срамуваш е жестоко за психиката на млад и развиващ се човек.

Sislie, аз съм биологичен родител пишещ във форум на осиновители. В случая "наши" и "ваши" деца е определящо за мен защото не съм осиновител. Не го използвам в смисъла на "ромски" и "български" деца.  Peace

# 132
  • Мнения: 1 325
Фър, хубаво е, че поясни, да не останат между нас неизяснени неща Simple Smile Времето все пак ще отсъди кой крив, кой прав. Да сме живи и здрави и след 20 години да си говорим по тези въпроси пак Laughing
Виж сега маймуна, обидно, не обидно, факт е, че за света сме никои. Няма какво да се сърдим. Както ромите за нас. За това правя такъв паралел. Важното е постепенно да променим това мнение за нас. С личен пример. И пак ще си приета за това, което си и пак "чужденците" ще кажат "ей, тия българи не били толкова кофти хора". Един българин като направи добро впечатление и си спечели уважението на "останалия свят", после втори, трети и ...така постепенно ще започнат да ни приемат по друг начин. Това е пътя, но за съжаление отнема много време. Иначе, ако чакаме на държавата да ни прави имидж...ще има да почакаме...

# 133
  • Мнения: 955
sislie,
Дано не ти прозвучи като заяждане Simple Smile, изпитвам го на гърба си от толкова години. Когато някой друг си присвоява правото да ме намира за готина и дори велика, въпреки произхода ми и противно на първоначалните очаквания, това е обида.  Много фина обида с най-добри намерения. Досущ като: "Много хубаво дете, НИЩО, ЧЕ Е осиновено."
Да не говорим, че в много случаи от мене се очаква като благодарност за благоволението да се включвам активно в плюенето на "кофти" българите и да се разграничавам от тях.
Замени думата с "роми", "обратни" или каквато и да е друга, ще видиш какво се получава.  Когато един българин окраде някого, на тебе не ти се налага да обясняваш, че не си крадла и че не познаваш лично крадеца. На мене ми се налага и на всеки представител на малцинство му се налага. Това е трагично.  Tired
Само за пояснение: откъдето и да го погледнеш, мога да се смятам за "успяла" професионално в чужбина. Знам каква е цената. Не бих пожелала на никое от децата да я плаща. Hug

Последна редакция: вт, 26 май 2009, 16:53 от маймуна

# 134
  • Мнения: 1 325
Маймуна, превърнахме го в диалог. Последно по темата : не знам какъв ти е личния опит, аз все пак не живея в чужбина, но на мен наистина не ми се налага са плюя когото и да било, да се обяснявам на някого и т.н. и не изпитвам "комплекс", обида или неудобство от това някой да ме намира за готина, въпреки че съм българка.  Simple Smile Моята теза е, че чрез личните контакти с други хора ние създаваме впечатление за това какви сме като нация. Повече от лигично. Разбира се, отчитайки и това, че хората все пак са индивидуалности и са различни.
А относно успеха : всичко в живота си има цена, особено успеха и всеки си прави сметката дали може да я плати, нали? Децата ни няма да бъдат вечно деца...

Общи условия

Активация на акаунт