Честит рожден ден на Облачка! Пожелавам ви всичкото здраве и щастие на теб и на цялото семейство 
)
Както и честит рожден ден на Златото на патерица
Емим, това с извадената ръчичка.. грр. Милото детенце. Аз все съм се чудела не мога ли да му извадя на Ивайло ръката като го дърпам нещо или като го вдигам за ръцете само.. Ама мога, що да не мога.. аз успях да го изгоря като бебе, пък сега ръката да ме затрудни... (малко черен хумор, ама...)
Ние сме добре. Винаги сме си добре, нищо че Ивайло боледува всяка седмица и даже в момента е болен, но се оправя. Интересно е като се разболее и аз започвам да имзмислям разни схеми - взимам го с мен на работа и стоим няколко часа, колкото да си свърша каквото имам.. или майка ми го гледа за 2 часа, а аз тичам да поработя.. Добре че шефовете ми са много толерантни в това отношение и не ми правят проблеми, че отсъствам толкова.
Сега Иво ще прекара една седмица на село в Троянския балкан с баба си и аз им завиждам много, защото аз тук ще работя
За отрицанието - Иво от дълго време е на периоди, два-три дни отрича всичко и всички и после е най-добрия на света. Спрях да му обръщам внимание вече.
Иначе и двамата с Иво сме много щастливи от наличието на Иван (новия ми-стар приятел) около нас. Той е много як (както би казал Ивайло) и много се грижи за нас. За пръв път усещам някакво облекчение в грижите си за Ивайло.. То става въпрос за съвсем дребни нещица, но явно са много важни. Например да го вдигне и да го сложи в столчето в колата и да го закопчае. Или да си поиграе с него докато аз свърша нещо.. Винаги съм се оправяла сама с Иво, за каквото и да било, ама винаги и така съм свикнала да не разчитам на никого, че ми беше странно в началото като Иван ме избутваше за да направи нещо за Иво. Дори когато идва да го взима баща му на Ивайло, аз слизам и слагам столчето в колата му, след това качвам Ивайло и го закопчавам, а той само седи и пуши отстрани.. Та мисълта ми беше, че се чувстваме и тримата много добре заедно и се ориентираме към търсене на квартира и живеене заедно, но поради многото ни изисквания ще стане бавно и ще дебнем да изскочи нещо като за нас. И най-накрая ще се измъкна от досадната си майка, която се държи така все едно Иво е нейно дете, а аз съм му детегледачката. Само ходи след мен и ми казва какво да направя. Ако ми беше свекърва, нямаше да я издържа.
За заниманията в детската - Иво ходи на танци и английски. Миналия петък бях на открит урок по английски и останах много впечатлена колко са научили децата. Струва си да ходи, определено!
Облаче, поздравления за жълтия колан, аз много държа Иво да се занимава с някакъв спорт като порасне още малко, но май не си го представям да е бойно изкуство. Майка ми е решила, че ще го записва на народни танци... АМа не ме е питала, просто си е решила... Аз си мислех за баскетбол или волейбол, но за това трябва да порасне повечко май.
Кламерче, завиждам ти за добричките и кротки девойки. Или какво майка ми често споменава "защо не роди едно кротичко и добричко момиченце..." Ми защо.. то и момиче да беше, пак щеше да е палаво и ревливо като Ивайло, все тая, нали щеше същите гени да носи..
Мириндо, ти пола на бебето кога ще го разбереш? И какво само обикаляш и се събираш с разни хора? Трябва да си почиваш и да се бременееш тихо и кротко)) Аз като знам какво ще ме чака, ако бях бременна, щях да се скъсам да дивея и да обикалям, ама като не е имало кой да ми каже първия път...
Ерка, кажи нещо покрай вас.. Развода как е? Ти излизаш ли? Забавляваш ли се? Намираш ли време за себе си? Можеш ли да оставяш Краско на майка ти? (Щот мойта ми отказва да гледа Ивайло доста редовно..) Баща му взима ли го, иска ли да го вижда, издръжка плаща ли?
Айде стига за мен и за майка ми) (доста пъти я вмъкнах в поста си, ама ме дразни в момента и за това)
Много целувки на всички ви!
И приятни почивни дни
) Както и честит рожден ден на Златото на патерица
Емим, това с извадената ръчичка.. грр. Милото детенце. Аз все съм се чудела не мога ли да му извадя на Ивайло ръката като го дърпам нещо или като го вдигам за ръцете само.. Ама мога, що да не мога.. аз успях да го изгоря като бебе, пък сега ръката да ме затрудни... (малко черен хумор, ама...)
Ние сме добре. Винаги сме си добре, нищо че Ивайло боледува всяка седмица и даже в момента е болен, но се оправя. Интересно е като се разболее и аз започвам да имзмислям разни схеми - взимам го с мен на работа и стоим няколко часа, колкото да си свърша каквото имам.. или майка ми го гледа за 2 часа, а аз тичам да поработя.. Добре че шефовете ми са много толерантни в това отношение и не ми правят проблеми, че отсъствам толкова.
Сега Иво ще прекара една седмица на село в Троянския балкан с баба си и аз им завиждам много, защото аз тук ще работя
За отрицанието - Иво от дълго време е на периоди, два-три дни отрича всичко и всички и после е най-добрия на света. Спрях да му обръщам внимание вече.
Иначе и двамата с Иво сме много щастливи от наличието на Иван (новия ми-стар приятел) около нас. Той е много як (както би казал Ивайло) и много се грижи за нас. За пръв път усещам някакво облекчение в грижите си за Ивайло.. То става въпрос за съвсем дребни нещица, но явно са много важни. Например да го вдигне и да го сложи в столчето в колата и да го закопчае. Или да си поиграе с него докато аз свърша нещо.. Винаги съм се оправяла сама с Иво, за каквото и да било, ама винаги и така съм свикнала да не разчитам на никого, че ми беше странно в началото като Иван ме избутваше за да направи нещо за Иво. Дори когато идва да го взима баща му на Ивайло, аз слизам и слагам столчето в колата му, след това качвам Ивайло и го закопчавам, а той само седи и пуши отстрани.. Та мисълта ми беше, че се чувстваме и тримата много добре заедно и се ориентираме към търсене на квартира и живеене заедно, но поради многото ни изисквания ще стане бавно и ще дебнем да изскочи нещо като за нас. И най-накрая ще се измъкна от досадната си майка, която се държи така все едно Иво е нейно дете, а аз съм му детегледачката. Само ходи след мен и ми казва какво да направя. Ако ми беше свекърва, нямаше да я издържа.
За заниманията в детската - Иво ходи на танци и английски. Миналия петък бях на открит урок по английски и останах много впечатлена колко са научили децата. Струва си да ходи, определено!
Облаче, поздравления за жълтия колан, аз много държа Иво да се занимава с някакъв спорт като порасне още малко, но май не си го представям да е бойно изкуство. Майка ми е решила, че ще го записва на народни танци... АМа не ме е питала, просто си е решила... Аз си мислех за баскетбол или волейбол, но за това трябва да порасне повечко май.
Кламерче, завиждам ти за добричките и кротки девойки. Или какво майка ми често споменава "защо не роди едно кротичко и добричко момиченце..." Ми защо.. то и момиче да беше, пак щеше да е палаво и ревливо като Ивайло, все тая, нали щеше същите гени да носи..
Мириндо, ти пола на бебето кога ще го разбереш? И какво само обикаляш и се събираш с разни хора? Трябва да си почиваш и да се бременееш тихо и кротко
)) Аз като знам какво ще ме чака, ако бях бременна, щях да се скъсам да дивея и да обикалям, ама като не е имало кой да ми каже първия път... Ерка, кажи нещо покрай вас.. Развода как е? Ти излизаш ли? Забавляваш ли се? Намираш ли време за себе си? Можеш ли да оставяш Краско на майка ти? (Щот мойта ми отказва да гледа Ивайло доста редовно..) Баща му взима ли го, иска ли да го вижда, издръжка плаща ли?
Айде стига за мен и за майка ми
) (доста пъти я вмъкнах в поста си, ама ме дразни в момента и за това)Много целувки на всички ви!
И приятни почивни дни
Сега има някакви планове да ходиме при татко в Испания за 2-3 седмици с Красето. Той живее в град до океана и така или инече няма да успея да го заведа най-вероятно на море, но поне океана да види! 
: 
Здравейте, момичета! Честит рожден ден Али (на малка патерица)! Желая ти поводи за много усмивки!
Тъй-че това за гените не важи - тия двамата са севера и юга. Алек горкия никой не ще да го гледа а всички, а вс се изтрепват да се занимават с Дея! Ама той не спира да крещи и да мучи 
- в момента в който отвори очи пали мотора и иска вс да изяде, да докопа, да ходи,.... като види горе лампата и каже ЪЪЪЪЪЪЪЪ и ела му обясни 
и ако искате ми зв на гсм то, че мнооооого рядко влизам във форума......
Като не слуша не му се карат, а все "недей така, че майка ти ще ти се кара", или редовната реплика на мъжа ми " Диди, ела да му се скараш, че гледай каква беля върши"! Ха сега, все аз да съм лошата! Пък и Сашо ми отговаря- щял да ме гони, не съм го слушала, не ме обичал, искал друга мама... 
та сме окупирани в къщи! Аз си знаех и предполагах поне, защото като бяхме на Варна за великден се опъпчи малкия ми племенник, а Йони след точно 14 дни. Засега я караме с всички екстри, Т , много пъпки, сърцеж, ревове