При мен беше така.
В друго отношение не мога да разчитам на интуицията си, но в това беше безпогрешна!!!
А при вас?
В друго отношение не мога да разчитам на интуицията си, но в това беше безпогрешна!!!
А при вас?
- Публикувана: 28 апр. 2009, 22:47 ч.
- Последно мнение: 26 май 2009, 13:14 ч.
"Познах" половинката си от първата секунда
При мен никога не е било така. И двамата мъже сериозни в моя живот в първия момент в който ги видях въобще не предполагах,че могат да стоят до мен... 
Ей сега ще те изядат, че това е защото не си намерила половинката си, точната.
Един път и аз го преживях това с влюбването от пръв поглед, по голяма глупост в живота ми нямаше. Оказа се, че с подкосени крака изобщо не мога да мисля и добре, че като паднах, поне не си разбих главата.
При мен никога не е било така. И двамата мъже сериозни в моя живот в първия момент в който ги видях въобще не предполагах,че могат да стоят до мен...
Не само,че не предполагах.Бях сигурна,че това не е човека за мен.И за двете ми сериозни връзки се отнася.
При мен никога не е било така. И двамата мъже сериозни в моя живот в първия момент в който ги видях въобще не предполагах,че могат да стоят до мен...
Ей сега ще те изядат, че това е защото не си намерила половинката си, точната.
Един път и аз го преживях това с влюбването от пръв поглед, по голяма глупост в живота ми нямаше. Оказа се, че с подкосени крака изобщо не мога да мисля и добре, че като паднах, поне не си разбих главата.
Знам бе,Паси ама вече свикнах
Добре,че бегам бързо 
Ами това е истината.И даже както казва Ирина в началото съм била убедена,че този да речем е последния човек,с който може да съм.После като се сетя ми е смешно....
Хич даже не им и обърнах внимание..
Грешка,
1. Спука ме от смях - беше адски нелепа картинка..пухкав, с къдрички и бяла ризка на кученца..
2. Само маркирах, че "в него има нещо" и бързо го отсвирих, щото беше последният човек, с който можех да си представя, че ще се получи нещо повече от 1-2 пъти..
Грешка,
1. Спука ме от смях - беше адски нелепа картинка..пухкав, с къдрички и бяла ризка на кученца..
2. Само маркирах, че "в него има нещо" и бързо го отсвирих, щото беше последният човек, с който можех да си представя, че ще се получи нещо повече от 1-2 пъти..
Ами първото, което си помисих беше, че е адски красив. После си помислих, че вероятно един ден би имал прекрасни деца. После си помислих, че такъв мъж никога не би ми обърнал внимание, но интуитивно усещах и ми се искаше да е 'той', колкото и да махах с ръка и да се самоубеждавах, че е невъзможно.
П.П. Тогава и през ума ми не можеше да мине, че един ден ще ми е съпруг и ще имаме дете, защото по това време бях гадже на негов приятел.
П.П. Тогава и през ума ми не можеше да мине, че един ден ще ми е съпруг и ще имаме дете, защото по това време бях гадже на негов приятел.
Зависи.
Когато за първ път виях съпруга ми усетих, че в него има нещо. Разтерсох се, а си имах гадже тогава. Сума ти усилия изразходвах, за да не си призная, че съм Флюбена и загубена. За щастие и той беше така, пък и се оказахме съвместими за по-нататък.
Иначе съм се влюбвала бавно и постепенно в човек, за когото бях сигурна, че не е мой тип. Имахме шестгодишна връзка.
Когато за първ път виях съпруга ми усетих, че в него има нещо. Разтерсох се, а си имах гадже тогава. Сума ти усилия изразходвах, за да не си призная, че съм Флюбена и загубена. За щастие и той беше така, пък и се оказахме съвместими за по-нататък.
Иначе съм се влюбвала бавно и постепенно в човек, за когото бях сигурна, че не е мой тип. Имахме шестгодишна връзка.
Ами аз "познах мъжа си" (в библейския смисъл на думата) още на първата среща.
В последствие се оказа, че любимия си пада малко консерва в това отношение и въобще не одобрява такова поведение от страна на жената. Как реши, че точно за мен иска да се ожени... СЪДБА!
По темата: не съм решила в първата секунда, че това е мъжът, с който искам да прекарам живота си, но след 3-4 срещи вече обсъждахме, че някой ден ще създадем семейство. Важното е, че и двамата си вярвахме. Събрахме се да живеем заедно след 2 месеца, брак подписахме след като се роди детето (но това е само формалност). А колкото до любовта - тя се затвърждава постоянно и с всеки изминал ден става все по-силна.
В последствие се оказа, че любимия си пада малко консерва в това отношение и въобще не одобрява такова поведение от страна на жената. Как реши, че точно за мен иска да се ожени... СЪДБА!
По темата: не съм решила в първата секунда, че това е мъжът, с който искам да прекарам живота си, но след 3-4 срещи вече обсъждахме, че някой ден ще създадем семейство. Важното е, че и двамата си вярвахме. Събрахме се да живеем заедно след 2 месеца, брак подписахме след като се роди детето (но това е само формалност). А колкото до любовта - тя се затвърждава постоянно и с всеки изминал ден става все по-силна.
Не го познах като половинка, само като сродна душа.
Бях 1г. в гимназията и седя на пейка пред къщата на съученичка (това се случва някъде 1996г) и се паркира един Опел Вектра, от нея слиза един сладур с бял анцунг Адидас. Аз го гледам и си мисля, че толкова хубаво момче никога няма да ми обърне внимание, но ето, че след 8 г. точно аз станах негова жена 
Съдба. Даже не мога да си обясня, как толкова време помня съвсем съзнателно, кога съм го видяла и какво съм си помислила, та чак и с какво е бил облечен, а ние реално се запознахме 7 г. след това
Съдба. Даже не мога да си обясня, как толкова време помня съвсем съзнателно, кога съм го видяла и какво съм си помислила, та чак и с какво е бил облечен, а ние реално се запознахме 7 г. след това 
При мен никога не е било така. И двамата мъже сериозни в моя живот в първия момент в който ги видях въобще не предполагах,че могат да стоят до мен...
Познахме се взаимно.
Бяхме колеги, но се знаехме само по физиономии - даже не се и поздравявахме, освен с леко кимване. Един ден се наложи да работим цял ден заедно и химията пламна. Още същия ден беше първата ни среща (след работа). Не се разделяхме, изгаряхме.След няколко дни знаехме, че искаме да изживеем заедно живота си. След няма и 2 месеца вече живеехме заедно през седмицата. След още 4 месеца се сгодихме и заживяхме в свой дом. А след още 4 се оженихме...
Бяхме колеги, но се знаехме само по физиономии - даже не се и поздравявахме, освен с леко кимване. Един ден се наложи да работим цял ден заедно и химията пламна. Още същия ден беше първата ни среща (след работа). Не се разделяхме, изгаряхме.След няколко дни знаехме, че искаме да изживеем заедно живота си. След няма и 2 месеца вече живеехме заедно през седмицата. След още 4 месеца се сгодихме и заживяхме в свой дом. А след още 4 се оженихме...
влюбих се в него от пръв поглед. а разбрах,че е точният мъж за мен малко по-късно..
а разбрах,че е точният мъж за мен малко по-късно..Така се случи и при нас и аз имах тайната надежда точно той да е отреден за мен.
И при мен беше така! Знаех ,че това е Той още след първата среща!
и аз така 
Не,не вярвам в любов от пръв поглед-в привличане да,но в любов-не. Не го познах,после го Опознах.
Не случайно използвах думата "познах".
Не е задължително да е влюбване, то е усещането, че това е човека, с когото ще живееш и сякаш си го познавал цял живот.
И при мен беше така! Знаех ,че това е Той още след първата среща!
И аз бях абсолютно сигурна. И не сбърках.
Ами не,тогава пак да се уточня-не го познах като човека с който ще живея цял живот-после разбрах.За нито един от бившите си не съм си мислила в началото,че това е Той....имаше само привличане в началото. Като гледам обаче единствена си признавам,че е било така....
АААА,не си единствена,споко
Ами...да, за 4 години беше правилната половинка
Въпреки че сме в развод, знам, че това беше най-правилният човек за мен и никога няма да има друг, който толкова да ми подхожда.
По-скоро се срещнахме в неправилното време, неправилния свят, неправилната възраст, знам ли.
Но от пръв поглед знаех, че това е човекът, с когото искам да прекарам живота си. Само дето той не мисли така
Въпреки че сме в развод, знам, че това беше най-правилният човек за мен и никога няма да има друг, който толкова да ми подхожда.
По-скоро се срещнахме в неправилното време, неправилния свят, неправилната възраст, знам ли.
Но от пръв поглед знаех, че това е човекът, с когото искам да прекарам живота си. Само дето той не мисли така
Той ме е забелязал първо в един автобус и ме е харесал, след това сме били в обща компания на маса, но аз не го помнех. Две години по-късно пътищата ни се пресякоха и ми беше смътно познат отнякъде, но и през ум не ми е минавало, че това е Той. После се влюбих много, много силно и така до днес.
Дори не помня кога съм го видяла за първи път. То аз помня първото ни случайно засичане, беше малък кошмар на работното ми място, приичинен от него. Но според него сме се виждали и преди това, ама съм се правила на ледена принцеса и не съм обръщала и грам внимание. Ама на, не се сеща да съм го виждала преди това. Дори не съм си и представяла, че с него може да имаме нещо сериозно. После почнахме веднъж- дваж- триж на кафе, започвах да се привързвам повече и повече. Съгласи се да живеем заедно, с идеята че ако нещо не ми отърва, мога да си събера багажа и обратно. И ето сега, не знам как съм живяла без него досега.
Да и при нас беше така Любов от пръв поглед, в която до този момент не вярвах, а след първата ни среща вече бях сигурна, че това е мъжът за мен
Любов от пръв поглед, в която до този момент не вярвах, а след първата ни среща вече бях сигурна, че това е мъжът за мен 
И аз така. Когато усетих, че ще има нещо между нас разбрах, че ще се оженя за него, и това много ме изплаши бях едва на 19г. и хич не ми беше до женене, живееше ми се. Преди това имах много сериозна връзка и бях сериозно хлътнала (меко казано) направо лудо влюбена, но дори не исках да се женя за него, знаех, че няма да се получи, но с мъжа ми беше различно.
Не го познах! Нямаше спиращи дъха погледи, както във връзки преди това. Всичко стана с много доказване и показване на нежност и внимание. Приятелката ми, причина за първата ни среща, го припозна, като мъж за мен, тя също го виждаше за първи път. Тази среща промени живота ми...
Ние се запознахме в нета.От различни градове сме. При първата ни среща "очи в очи" още докато вървях срещу него си казах " да той е". Когато стигнах до него той ме погледна и каза" няма да те пусна да си тръгнеш" Тогава ми прозвуча смешно но наистина не си тръгнах.От него ден/първия/ заживяхме заедно и се обичаме.Минаха почти три години а налице е сватба ,дете и второ на път . До него ден не вярвах в любовта от пръв поглед.Пожелавам на всички любов като нашата 
още докато вървях срещу него си казах " да той е". Когато стигнах до него той ме погледна и каза" няма да те пусна да си тръгнеш" Тогава ми прозвуча смешно но наистина не си тръгнах.От него ден/първия/ заживяхме заедно и се обичаме.Минаха почти три години а налице е сватба ,дете и второ на път . До него ден не вярвах в любовта от пръв поглед.Пожелавам на всички любов като нашата
И аз го разпознах от пръв поглед Все едно чух глас в себе си За този ще се ожениш. Сериозно го казвам. Излязохме на по бира и той ми каза, че цял живот е търсел момиче като мен. И аз къде на шега къде наизтина му казах Ми ето, намери си. И това на първата ни среща.
Познах и мъжа на сестра ми от пръв поглед, даже отдалече, още преди да сме се запознали като го зърнах само и и казах Той е, момиче, дерзай. И тя вима Ама верно ли и ти мислиш като мен. Казах и Да, 100%, жени се за него.
Все едно чух глас в себе си За този ще се ожениш. Сериозно го казвам. Излязохме на по бира и той ми каза, че цял живот е търсел момиче като мен. И аз къде на шега къде наизтина му казах Ми ето, намери си. И това на първата ни среща. Познах и мъжа на сестра ми от пръв поглед, даже отдалече, още преди да сме се запознали като го зърнах само и и казах Той е, момиче, дерзай.
И тя вима Ама верно ли и ти мислиш като мен. Казах и Да, 100%, жени се за него. Хехехе, NikiFin
Я кажи по какво го позна?
Я кажи по какво го позна?
Не съм го познала по никакъв признак, поне нищо от външния вид. Но беше все пак нужно да го видя за да получа това нещо като внушение, просто информацията беше в главата ми, не знам как да го обясня. Предполагам по същия начин ясновидците получават информация за хората.
Познавам и други, които пак така като мен са получили информацията. Примерно сестра ми не е имала такова усещане за мъжа си, просто го е видяла че е свестен и се е замислила, дали да не се ожени за него. Но мъжът и от своя страна, когато за пръв път я е зърнал в църквата и пак така е получил информация, че ще се ожени за нея и веднага е намерил начин да се запознае с нея. Един друг мой познат пак така в църквата май пак е било е видял бъдещата си жена и е знаел, че ще се ожени за нея. Това е истина, колкото и невероятно да звучи. Аз знам, че това е моят мъж, и колкото и да ме дразни на моменти и квито и проблеми да имаме просто сме предопределени да сме заедно и не знам какво може да ни раздели.
Въобще не съм го разпознала от пръв поглед, просто тогава си търсех съквартирант/ка. Видя ми се свястно и добро момче, та си го взех (за съквартирант). След 2 седмици освен наем, започнахме да делим и едно легло Това беше преди 8 години, цяла вечност Колко неща се промениха оттогава, ееех...
Това беше преди 8 години, цяла вечност Колко неща се промениха оттогава, ееех... 
Явно не съм го разпознала от най- първата секунда...
Историята е, че сме летяли в един и същ самолет, а на летището аз взимам неговия куфар вместо моя. Впоследствие, когато връщам неговия куфар на летището, оставям мои координати, ей така, за всеки случай, ако има евентуално някакви претенции. В интерес на истината, той също беше оставил у митничаря визитка.
Впоследствие ми звънна (явно решил да види що за шматка за малко да му отмъкне багажа) и като му чух гласа, загубих ума и дума просто. Като отидох на срещата, обаче, го разпознах моментално И така вече 9 години.
Историята е, че сме летяли в един и същ самолет, а на летището аз взимам неговия куфар вместо моя. Впоследствие, когато връщам неговия куфар на летището, оставям мои координати, ей така, за всеки случай, ако има евентуално някакви претенции. В интерес на истината, той също беше оставил у митничаря визитка.
Впоследствие ми звънна (явно решил да види що за шматка за малко да му отмъкне багажа) и като му чух гласа, загубих ума и дума просто. Като отидох на срещата, обаче, го разпознах моментално
И така вече 9 години. 
В момента, в който го видях за пръв път на вратата на офиса как ме гледа, през ума ми мина за секунди мисълта: "Този ще бъде мъжът ми." На всичко отгоре имах гадже. После се сепнах и се ударих по главата: "Откъде дойдоха тия простотии, дето ги мисля? Нито го познавам, нито нищо!" Да, ама след половин година се оженихме. Шесто чувство може би, не знам.
При толкова пробождания на Амур като гледам, стигам до извода,че или аз съм съскащо студенокръвно,или той не е мъжа,който е трябвало да бъде...ТОЙ...
като прочетох заглавието на темата си казах "я нашия случай"
Когато видях мъжа си за първи път, изпитах нещо, което до този момент не вярвах, че мога да изпитам.Не съм си помислила, че ще се оженим, ще имаме дете...не и на този етап. Просто усетих, че това е Той.И преди интуицията ми е работила, в този момент обаче беше по-особено, нямаше го моментът на съмнение. Заедно сме благодарение на поредица от случайности, които аз си наричам "съдба". От самото начало на връзката ни имам чувството, че познавам този човек от много време...дори и сега ми е странно като се сетя как се чувствах...
Когато видях мъжа си за първи път, изпитах нещо, което до този момент не вярвах, че мога да изпитам.Не съм си помислила, че ще се оженим, ще имаме дете...не и на този етап. Просто усетих, че това е Той.И преди интуицията ми е работила, в този момент обаче беше по-особено, нямаше го моментът на съмнение. Заедно сме благодарение на поредица от случайности, които аз си наричам "съдба". От самото начало на връзката ни имам чувството, че познавам този човек от много време...дори и сега ми е странно като се сетя как се чувствах...
При толкова пробождания на Амур като гледам, стигам до извода,че или аз съм съскащо студенокръвно,или той не е мъжа,който е трябвало да бъде...ТОЙ...
досега точно мъжете, които изобщо не са ми харесали в първия миг, да оставяли най-дълбока следа в живота ми. странно, но никак не ги усещам.
мисля дори, че те преди мен ме "познават".
Обикновено имам интуиция за нещата, не и в случая обаче 
С мъжът ми бяхме състуденти и толкоз. Ако някой тогава ми беше казал, че това ще е съпругът ми, щях да го обявя за луд И досега се чудя как ме взе тоз човек - толкоз луда, драка, устата и квото още се сетите 
Бяхме гаджета 3 години + още 13,5 семеен живот = голяма цифра е накрая Да е жив и здрав и още дълги години да ме трае 
С мъжът ми бяхме състуденти и толкоз. Ако някой тогава ми беше казал, че това ще е съпругът ми, щях да го обявя за луд И досега се чудя как ме взе тоз човек - толкоз луда, драка, устата и квото още се сетите Бяхме гаджета 3 години + още 13,5 семеен живот = голяма цифра е накрая Да е жив и здрав и още дълги години да ме трае И аз си познах половинката в първата секунда , когато го видях ... просто ми се подсякоха краката
Имаше един леко особен момент обаче ... вече бях омъжена от 5 години
Съвсем не се бъзикам
Имаше един леко особен момент обаче ... вече бях омъжена от 5 години
Съвсем не се бъзикам
ти какво направи?
Песента е страхотна за моя случай / пък и за темата де / !
И аз имам един миг с тази мисъл, само дето не беше в никакъв офис, а на улицата / и бяхме на по шестнадесет /.... Така и стана. И вече 25 год, сме заедно, от 23 - семейство. Леле, стреснах се като написах цифрите...
В момента, в който го видях за пръв път на вратата на офиса как ме гледа, през ума ми мина за секунди мисълта: "Този ще бъде мъжът ми."
И аз имам един миг с тази мисъл, само дето не беше в никакъв офис, а на улицата / и бяхме на по шестнадесет /.... Така и стана. И вече 25 год, сме заедно, от 23 - семейство. Леле, стреснах се като написах цифрите...
С моя се познаваме от деца и още тогава той беше големия батко по който си въздишах казва,че и той ме харесвал,била съм неговата несподелена детска любов ,а аз си го харесвах много незнам защо е решил,че е несподелена 
.Та така минават 10 години през които не сме се виждали,аз сгодена,той в чужбина и идва един прекрасен ден в който се видяхме в негова братовчетка(моя много близка приятелка)и опсссс все едно някой ме удари с мокър парцал,след 1 минута знаех ,че това е моя мъж,а след 5 вече знаех,че искам да прекарам живота си с него!
казва,че и той ме харесвал,била съм неговата несподелена детска любов ,а аз си го харесвах много незнам защо е решил,че е несподелена .Та така минават 10 години през които не сме се виждали,аз сгодена,той в чужбина и идва един прекрасен ден в който се видяхме в негова братовчетка(моя много близка приятелка)и опсссс все едно някой ме удари с мокър парцал,след 1 минута знаех ,че това е моя мъж,а след 5 вече знаех,че искам да прекарам живота си с него! 
Когато го видях първата ми мисъл беше-много е готин,но няма да стане.Знаех,че му предстои дълго отсъствие,съпротивлявах се на чувството,но не би...Висях да чакам радиограми 6 месеца,след като бяхме заедно 3 дни,без секс,без нищо.Май се целунахме два пъти само...Писано ми е било да съм с него.
Интуитивно бягам от чувсвата,отхвърлям човека,точно защото знам,че ще съм него и няма спасение.
Интуитивно бягам от чувсвата,отхвърлям човека,точно защото знам,че ще съм него и няма спасение.
Оххх и аз винаги съм си мечтала да го позная още в първата секунда...толкова е романтично и може да ви прозвучи много тъпо но все търсех някакви съдбовни знаци и ала бала щом някой мъж се завъртеше покрай мен, пък и не бях имала особено сериозна връзка до този момент 
като изключим един провал ....
и все търсех ли търсех.... ОТКРОВЕНО СИ ПРИЗНАВАМ когато за първи път ГО видях го помислих за...крадец. Ужас мислех да звънна в полицията и да го изпортя. Трябваше да ми оправи един проблем на компа и ми взе кабела като само остави някакав тел и поиска моя и изчезна...Аз като глупачка реших че щом не ми остави никаква квитанция за кабела просто е дошал за да го гепи...изтичах след колата и му записах номера....
Боже мой.... ако знаете как се смееше когато вече по-късно му го разказах....
Ама и аз съм една звеяна патка
като изключим един провал ....и все търсех ли търсех.... ОТКРОВЕНО СИ ПРИЗНАВАМ когато за първи път ГО видях го помислих за...крадец. Ужас мислех да звънна в полицията и да го изпортя. Трябваше да ми оправи един проблем на компа и ми взе кабела като само остави някакав тел и поиска моя и изчезна...Аз като глупачка реших че щом не ми остави никаква квитанция за кабела просто е дошал за да го гепи...изтичах след колата и му записах номера....
Боже мой.... ако знаете как се смееше когато вече по-късно му го разказах....
Ама и аз съм една звеяна патка
Ама и аз съм една звеяна патка
просто си предпазлива в днешно време това си е качество
което пък ми напомня как аз така връчих чисто нав лаптоп (на 1 ден), рутер (също нов) барабар с мишка, чанта и др на един дето не бях сигурна, че е техник от кабелната - и той ги взе, остави си тел. и изчезна, а аз патката стоях на улицата и си представях как после се обяснявам в полицията
добре, че се оказа наистина техник от кабелната
и звънна след един час, точно преди да получа удар..те на това се казва "патка завеяна"
сори за оффа
И при мен беше така! Знаех ,че това е Той още след първата среща!
Да...
а на третата ни среща се оженихме... .. и така вече повече от 3 години 
Не съм го разпознала нито Мъжа ми, нито сериозните преди него. По един и същ начин като че ли са започвали всичките ми връзки - втурвала съм се през глава в тях, т.е. при всички е имало онова особено чувство в корема, но не бих казала, че при мъжът ми, с когото сме вече 4 години, е било по-различно, напротив. Даже в началото от моя страна имаше по-скоро само любопитство и сексуално привличане. В последствие нещата се задълбочиха и.... ето на до днес
Твърдо Не 
Когато ни запознаха той беше с друга,а аз с другИ през ум не ми е минавало,че след една година ще съм женена за него и бременна
Когато ни запознаха той беше с друга,а аз с друг
И през ум не ми е минавало,че след една година ще съм женена за него и бременна То и ние като се запознахме си имахме други но го познах както писах по-долу
- Оххх и аз винаги съм си мечтала да го позная още в първата секунда...толкова е романтично и може да ви прозвучи много тъпо но все търсех някакви съдбовни знаци и ала бала щом някой мъж се завъртеше покрай мен, пък и не бях имала особено сериозна връзка до този момент като изключим един провал ....
и все търсех ли търсех.... ОТКРОВЕНО СИ ПРИЗНАВАМ когато за първи път ГО видях го помислих за...крадец. Ужас мислех да звънна в полицията и да го изпортя. Трябваше да ми оправи един проблем на компа и ми взе кабела като само остави някакав тел и поиска моя и изчезна...Аз като глупачка реших че щом не ми остави никаква квитанция за кабела просто е дошал за да го гепи...изтичах след колата и му записах номера....
Боже мой.... ако знаете как се смееше когато вече по-късно му го разказах....
Ама и аз съм една звеяна патка
като изключим един провал ....и все търсех ли търсех.... ОТКРОВЕНО СИ ПРИЗНАВАМ когато за първи път ГО видях го помислих за...крадец. Ужас мислех да звънна в полицията и да го изпортя. Трябваше да ми оправи един проблем на компа и ми взе кабела като само остави някакав тел и поиска моя и изчезна...Аз като глупачка реших че щом не ми остави никаква квитанция за кабела просто е дошал за да го гепи...изтичах след колата и му записах номера....
Боже мой.... ако знаете как се смееше когато вече по-късно му го разказах....
Ама и аз съм една звеяна патка
и аз се включвам към вас
както писах и по- рано освен, че не го познах, а и на първата ни самостоятелна среща изпаднах в истински ужас. Той реши да ме впечатли и да отидем на по- отдалчено заведение, а аз щом изгубих от погледа си светлините на града и вдигнах телефона да се свържа с приятелка, да й обясня къде отивам на вечеря със сладура, с който тя беше причината да се запозная. 
Страхотна тема, страхотни откровения - винаги ми е харесвало да чета такива публикации..Та по темата видях го точно за 3 секунди минавайки с колата и вече знаех, че е Той..верно още сме заедно само от 2 години, но любовта и привързаността растат главоломно дано да е така завинаги..
Така казва сьпругът ми за мен: "Още от първата минута като те видях знаех,че ти си моята Жена".
И моят така казва, явно е печеливша реплика ! 
Познах го аз...другия път Една година го правех на луд, като ту бях мила, нежна и добра, ту яхвах метлата и му погаждах невероятни номера с цел да го разкарам от живота си, в който, неизвестно и до ден днешен защо, го бях допуснала 
Сигурно съм му изпитвала границите на търпението, знам ли... Пък той, завалийчето, колкото повече го тормозех, толкова по- упорито ми демонстрираше чувствата си Накрая, след една година година издевателства от моя страна, той ми каза, че получил предложение за работа в един недалечен град, но че щял да си идва всеки път, когато може. И тогава капитулирах- не можех да си представя, че няма да има на кого да мачкам фасона за щяло и за нещяло Нощта преди заминаването му я изкарахме в рев и бърсане на сополи Денят, в който трябваше да замине- също. Замина ден по късно, аз го изпратих подпухнала от рев, сякаш отиваше на другия край на света Да, обаче- изненада-а-а-а. Милото вечерта се върна и каза, че ще пътува всеки ден, само и само да не се разделяме. Месец по- късно заживяхме заедно и така- вече седма година Между другото, в пътуване изкара още само няколко месеца, а после си намери работа в нашия град. Така или иначе, колкото и да ме вбесява понякога, не съжалявам. Добре, че той прояви волско търпение, докато ме "ухажваше", иначе със сигурност нямаше да сме заедно. Впооследствие се оказа, че не си падал по кротки жени. Жената трябвало да е като дива котка, за да може да държи един мъж в напрежение Да стои под напрежение сега, като му е бил толкоз акъла
Една година го правех на луд, като ту бях мила, нежна и добра, ту яхвах метлата и му погаждах невероятни номера с цел да го разкарам от живота си, в който, неизвестно и до ден днешен защо, го бях допуснала Сигурно съм му изпитвала границите на търпението, знам ли... Пък той, завалийчето, колкото повече го тормозех, толкова по- упорито ми демонстрираше чувствата си Накрая, след една година година издевателства от моя страна, той ми каза, че получил предложение за работа в един недалечен град, но че щял да си идва всеки път, когато може. И тогава капитулирах- не можех да си представя, че няма да има на кого да мачкам фасона за щяло и за нещяло Нощта преди заминаването му я изкарахме в рев и бърсане на сополи Денят, в който трябваше да замине- също. Замина ден по късно, аз го изпратих подпухнала от рев, сякаш отиваше на другия край на света Да, обаче- изненада-а-а-а. Милото вечерта се върна и каза, че ще пътува всеки ден, само и само да не се разделяме. Месец по- късно заживяхме заедно и така- вече седма година Между другото, в пътуване изкара още само няколко месеца, а после си намери работа в нашия град. Така или иначе, колкото и да ме вбесява понякога, не съжалявам. Добре, че той прояви волско търпение, докато ме "ухажваше", иначе със сигурност нямаше да сме заедно. Впооследствие се оказа, че не си падал по кротки жени. Жената трябвало да е като дива котка, за да може да държи един мъж в напрежение Да стои под напрежение сега, като му е бил толкоз акъла 
Познавах го от дете и много го харесах. После ни запознаха официално на РД и така вече 23 години. Боже, колко са много.
Минахме през хиляди ситуации ту тъжни, но и много весели.
Но за всичките тези години разбрах, че важното е да я има тръпката. Ще я поддържам още занапред..........
Минахме през хиляди ситуации ту тъжни, но и много весели.
Но за всичките тези години разбрах, че важното е да я има тръпката. Ще я поддържам още занапред..........