Публикувана: 29 апр. 2009, 00:07 ч.
Последно мнение: 8 май 2009, 18:45 ч.

Живеем, за да се осъществяват желанията ни

4 960
109
1

# 15 29 апр. 2009, 10:15 ч.

Мнения: 1 008

Моите желания винаги се осъществяват щото са прости.
Е, и аз като Ivonska ще кажа,че животът е бил благосклонен към мен и много работи са ми дошли наготово и без проблем.
Лично за мен смисълът на съществуването е да допринесем за за запазването и продължаването на човешкият род.
Аз вече съм дала своя принос.

# 16 29 апр. 2009, 10:19 ч.

Мнения: 158

Цитат на: Vorax в ср, 29 апр 2009, 00:57

Като цяло основната идея на живота е да умрем ...
Китайците имат една поговорка "внимавай какво си пожелаваш ... може да се сбъдне."

За съжаление се убедих в правотата на тази поговорка.
Интересното е, че когато си ги пожелах тези мои желания бяха от все сърце и си мислех, че ако се сбъднат няма да има по-щастлив
човек от мен.
Сбъднаха се и двете, но доста по-късно и ме накараха да страдам изключително много.

# 17 29 апр. 2009, 10:20 ч.

Мнения: 2 133

Да, за това живеем!Харесвам много живота си(вече).Много от желанията ми са се сбъднали.Е, някои с течение на годините, други- веднага!

# 18 29 апр. 2009, 10:30 ч.

София
Мнения: 3 408

Да, аз споделям мнението, че не винаги, това, което силно желаем е най-доброто за нас.
В този ред на мисли, аз съм имала в миналото си желания, които са ми изглеждали невъзможни и неосъществими, но все пак се сбъднаха.
Едното от тях ме направи много щастлива, но останалите бяха на принципа "внимавай какво си пожелаваш", донесоха ми познание и разочарование.
След това желанията ми не са били в ултимативна форма, толкова типична за детството, по-скоро се оставих на живота да ми поднася своите изненади и не бих могла да се оплача.

# 19 29 апр. 2009, 16:07 ч.

Мнения: 211

Цитат на: Еовин в ср, 29 апр 2009, 08:15

Желанието ми е да създам нещо, да оставя нещо смислено след себе си, дори само за моите поколения да е смислено...
Ама не знам какво е това нещо.
Надявам се, че ми остава достатъчно време да го измисля.

Значи не сме малко такива - не знаещи какво искат още. Всъщност, знаещи, че искат нещо, но незнайно какво... Трудно е. Дано да имаме някаква висша цел и затова да не сме я открили още Wink

# 20 29 апр. 2009, 16:14 ч.

София
Мнения: 2 430

Живеем за да оставим нещо след себе си...........
имах един съсед Бог да го проси човека,той казваше,че живеем заради единият гъз(може да е бил много прав)

# 21 1 май 2009, 11:42 ч.

Мнения: 6 993

Цитат на: September в ср, 29 апр 2009, 16:07

Цитат на: Еовин в ср, 29 апр 2009, 08:15

От набора е Mr. Green

За това сме неориентирани Mr. Green

Мисля си, че може би дори няма да разбера какво е било важното нещо, в момента, в който го създавам, случвам...
Просто нещо, което на 85 ще се обърна назад и ще видя как се отразява на семейството ми...света...
Ох, не съм много в ред Tired

# 22 1 май 2009, 11:57 ч.

Мнения: 3 728

... или за да помагаме на хората около нас да осъществят желанията си...
... или за да се убедим, че осъществените желания никого не са направили щастлив и доволен от живота...
Thinking

# 23 1 май 2009, 12:07 ч.

София
Мнения: 12 150

Живеем, за да се учим, а учим, за да сме полезни за себе си и за другите, според мен. Може би живеем докато желаем да се учим или докато имаме какво да научим. Желанията са проблем основно на будистите, прераждането също, затова целта е да спрат да желаят /много, много опростено казано/. Да се научим какво, как и защо да желаем, обаче, е много труден урок и за не- будистите.

# 24 1 май 2009, 14:23 ч.

Мнения: X

Аз все си мисля, че това което си мисля аз по въпроса може би е доста далеч от онази най-обективна истина, която винаги търсим, а все не намираме. Но какво от това. Лайф ис лайф, на-на-на-на.

# 25 1 май 2009, 14:26 ч.

Мнения: 14 491

на мен това, че живеем за да учим ми е ужаасно клише. какво учим и за къде го учим като накрая пак на пръст ще станем?!?

# 26 1 май 2009, 14:42 ч.

София
Мнения: 12 150

Цитат на: Рене в пт, 01 май 2009, 14:26

Клише си е, но това не го прави невярно. За мен е вярно и така живея без да ми пука дали е клише. От появата на първият човек до днес много неща са се променили благодарение на способността ни да учим и заедно да прилагаме наученото за общото благо, за бъдещето, а не само за себе си и само за днес. Последното изречение е не просто клише, а турбо сладникаво клише, но и то е вярно. Поне за мен. В литературата симпатизирам на оригиналността, но обясненията на фундаментални въпроси предпочитам да заложа на логиката вместо на естетиката.
По твоята логика няма смисъл да правим абсолютно нищо, защото резултатът ще е един и същ. За естетиката- пишеш поетично, но това не прави думите по- малко депресиращи.

# 27 2 май 2009, 18:54 ч.

Мнения: 7 947

А имате ли желания, които знаете, че няма да се сбъднат или че не трябва да се сбъднат - защото не е правилно или морално?
Аз имам и не ме е срам да си го призная, човек не може да получи всичко и колкото и да има - все още и още иска...

# 28 2 май 2009, 19:12 ч.

София
Мнения: 204

Цитат на: Рене в пт, 01 май 2009, 14:26

Ами човек докато е жив се учи Peace

А иначе всичко останало е суета Peace

# 29 2 май 2009, 19:20 ч.

Мнения: 2 617

Цитат на: Sedada в ср, 29 апр 2009, 00:07

Така мисля аз. Други смисли на съществуването да предлагате?

Аз имам това за едно от доказателствата за съществуването на прераждане. Живееш, докато не получиш всичко, което си си пожелал. Колкото и абсурдни да са желанията ви.

Вашите абсурдни ли са? А осъществяват ли се?
(Внимавайте какво си пожелавате, че има да си живеете... вместо да си станете свободно витаещи вечно блажени духчета...)

Не се наемам да казвам, за какво живеем, но такова обяснение на прераждането означава възприемане на времето и пространството само в линеен план. Според мен, ако изключим че те са условности, които са приети (уж) за да улесняват всекидневието, някои наши желания не са толкова продиктувани от стремеж да бъдат сбъднати, колкото от това че си спомняме за неща, които вече сме имали, сме били или през които сме минали. Така че по-скоро се отдалечавам от идеята, че живеем от стремеж да реализираме мечтите си. Понякога ставаме "жертва" на това, което е било и което така ни задържа със спомена за него, който искаме да преповторим...

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

Ще има ли трета световна и как ще се развият събитията за човечеството?

Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

Често срещани правописни грешки

Причина:

Причина: