В СЕПТЕМВРИйската темичка се радваме на бременната ни отново Емичка!

Ех, Ирини и аз обичам онази София празна и пуста( а напоследък се хващам колко хубаво е да шофираш в неделя следобед из една пролетна, дъждовна и празна София  ). Но тези дни ще я пропусна да я видя пак такава. Ще скитаме- и то многооо.

Четох ви на форца- и нали знаете от какво съм болна- нищичко не помня. 

Ирини, Ирини, абеее Иринови, честит имен ден от мен предварително, да ви е живо и здраво иметооо. Пътечки не ви трябват, ей!

Хубави празници  от мен и Симона. 

анамар, да си починете добре и да се заредиш хубаво, че големи дела те чакат 
Адашко, е и  аз получавам пътека за първи път. хихихи /тя е и за двама ни с мъжа ми/ Все някога има първи път 

Нищо де. Ще ти идвам на гости в Симеоново да рипам на твоята. 
Анамар, мерси. 

Сиси, няма да се плашиш! Доколкото разбрах положението не е още изтървано, ще мажеш. И при нас имаше склонност към АД. По три пъти на ден мажех с крема на А-Дерма от серията Екзомега, сега - само вечер с тоалетно мляко от същата серия. Продуктите им имат страхотно действие, даже се чудя дали не ползвам и аз от тях  Много обичам да мачкам на Надя "наденичките" по крачетата, има страшно нежна кожа  вече

Ние тръгваме утре за Стара Загора Ще ходим на сватба. Ива има рокля от кадифе и тафта с бели перли.

Има ли мами заарлийки? Зная, че Вечи е родом от там

Ха, сега да видим кое по_напред.. Че днес тръгнах да пиша, но ми дойдоха гости и  поста ми бе zаряzан.. Такааа..
Иринко, аz също нямам идея от това томбоцитите и колко трабва да бъдат, но  и дано няма нищо, zа което да се беzпокоиш. Ма тебе май тия доктори те вzеха zа меzе, а  ? То не беше голяма фонтанела, сега това, а и май още нещо ви бяха уплашили преди? Я да им вzемеш страха, какво е това    ?
Асе. Стана ми смешно от поста ти zа фелдфебела  Да ти кажа честно, в началото много често точно така ми zвучеше .. И въпреки, че почти винаги съм съгласна с това, което каzваш, малко ме.. драzнеше туй наставническото в тона ти. Май съм си такава, бурсук. Но ти свикнах  нищо, че не те поzнавам, вече zнам, че си душичка. Искам да се zапоzнаем 
Ирини, честит ви подарък. Радвам се, че малката е добре. И да си иzкарате супер имените дни 
И аz съм тук, надявам се да има кой да пише все пак 
Гардения, айде и от мен уелкъм, моля ти се. Малката Надя е истинска кукла, сладкиш  само аz ли не видях шампоана против крусти, който беше покаzала? Не ми се отвори нищо. събирам впечатления, ако накрая все пак реше да ги правя нещо тия крусти..
Приятно иzкарване на всички, които ще пътуват.
Май нейм, да видим снимки после 
Ами ако имаше още нещо, не помня...

Цоп.

Еми не помня всичко и това си е.

Сиси, дерматоложката звучи доста информирана. Дано нейните препоръки са от помощ и всичко е наред скоро.

Ирина, и аз малко като Сова вече си мисля, какво те правят тези дофтори. То какво не му беше ненаред на това дете. Дано и това е поредното ненужно притестнение. 

Гардения добре дошла. Изискваме всекидневно писане

Иринии, а честито! И аз си имам такава, но...В началото много мерак беше, сега... *леко покашляне*...абе, честито.

Муцооо! Къде изчезваш бре моме? Само налитваш от време на време с твоите бисери и след това пак те няма. Кат зарибяващ любовник, само достатъчно да ни държиш интереса . Къде си сега?

Айде, в муцова чест да спретна няколко въпросчета:
Едно - как ви изненада ролята на родител? Как се различава от това което очаквахте?
Две - какво бихте искали да знаете преди да родихте (детето да се появи на бял свят)?
Три - кое беше/е най-трудното за вас по отношение на новата роля?
Интересно ми е, защото си говорихме с моите дружки оня ден по въпроса.

Шейла на въпросите:
1. Изненада ме, че няма друго по велико нещо, от това да гледам как дъщеря ми всеки ден израства пред очите ми. Изненада ме, че аз супер припряната и нервната - подхождам към нея със аско търпение и спокойствие. И ме изненада, че борейки се да я имам, бях сляпа, че баща и не е моя човек, и не допусках, че може да ни изостави. Е направи го. Но тя ми стига и си заслужава, всеки миг прекаран заедно 
2. Ами май исках да зная, че всичко ще е на ред с нея и мен. Така и не се насладих на бременноста си, треперейки дали този път ще успея.
3. Чак трудно - не, но леко стряскащо - дали ще се справя сама 

Моите отговори са малко по-различни може би, от това което очакваш, но това е моя живот и моите радости, страхове и притеснения.
Хубав ден момичета.Кафенцето от мен

Тъй... започна се  с изоставането на темата... пия кафе и "слушам" как Джи ака  
По анкетата на Шейлето:
1- Не знам, не се чувствам много изненадана. Очаквах да е нещо прекрасно. И то е такова. Предполагах, че ми предстои промяна във всички други сфери на живот - и това е факт. Може би единственото, което не съм очаквала е , наистина, количеството любов, което се обменя... и вида любов... в смисъл без да си го изпитал, няма как да знаеш каква е любовта към и от децата ти.
2 - Ако въпросът ти е: "Какво ми се иска да съм знаела преди раждането относно раждането" - след две раждания отговорът е много труден. Размива ми се какво съм знаела преди и какво съм научила след ражданията. Може би бих искала самите лекари да ме бяха убедили в съвършенството  и подготвеността на тялото ми за процеса. А иначе като цяло - мисля че съм научила достатъчно неща още  преди да стана родител. Имах много активен и бих казала бурен живот и достатъчно време да осмисля много неща преди да се "задомя". Първото дете си го родих на 29.
3. най-трудното - първоначално беше да свикна с недоспиването... при втората бременност - с преумората /гледах дете на година  и половина/... и не на последно място - търпението и себеотрицателността - във всеки един момент аз съм на второ място... за всичко... Когато искам да вечерям - Джи иска да е в мен, а Спаси да ака, когато искам да свърша работа извън дома и да тръгна на секундата - следва 30 минутно оправяне на децата, товарене и т.н На моменти, признавам, това будеше негодувание у мен... Просто защото точно както ти Шейле, беше писала родиелството е маратон, а не спринт... и някак идеята, че във всеки един момент ВСЕКИ ДЕН не мога да предпочета моята нужда, а трябва да откликна на тази на децата, които не чакат /все още/...

ТА ТАКА... ставам да сменям пампа и да приспивам...

Шейли
1. Изненада наистина е точната дума мислех си, че от всичко което съм чела съм подготвена за едно нормално раждане и за това което ми предстои. Обачеее съвсем не беше така. Секциото, пневмонията на малкия и първите дни вкъщи всъщност бяха такъв шок и стрес за мен. Дори имах усещането, че не мога да си гледам детето. Спи ли, диша ли докато спи, топло ли му е, студено ли, храни ли се достатъчно, какво го боли, защо плаче? Хиляди въпроси Страховете са други, приоритетите, начинът на мислене. Детето е всичко, той беше това и през бременността де, но очакванията за топло, спящо и мило бебче, се сблъскаха с реалността. С други думи изненада ме моята тотална неподготвеност, после точно когато посвикнах и започнах да се чувствам спокойна в новата роля на майка, той започна да ме изненадва с нещата, които постига и научава всеки ден Май много мога да пиша, затова се присъединявам към Стел - НЯМА ДРУГО ПО-ВЕЛИКО ЧУВСТВО
2. Всичко да бъде наред на първо място и много исках да зная има ли коса , дори попитах лекаря ми докато бях в реанимация и той ми вика: Да бе има, вързваме му панделки!"
3. Много трудни неща преодолях(сигурна съм, че всяка една от нас може да го каже същото). Като че ли в различните етапи, различни са били страховете ми. В името на детето съм сигурна, че няма нещо което не бих направила за него. Сега най-трудно ми се вижда възпитанието му, дали ще успеем?
Стел - прекрасно е кафенцето
Gardenia - и ние сме със същата серия
Може да ви се струва налудничаво, но след снощната баня и кремче - днес съвсем не изглеждаха така релефни обривите и така зачервени. Кожата е точно такава кадифено мека както я описва Гардения. Забравих да кажа, че тя забеляза и по лицето му подобни залющенки области - това с лупа - с просто око не се виждат. Ами ще се мажем и ще се пазим. Благодаря на всички ви за подкрепата.

добро утро, мили приятелки

ние сме добре, имам да се хваля с изправящо се и правещо крачки около решетките на леглото момиче, много ми е кеф, но сега още повече и от преди иска да стои права, постоянно... вилнее с проходилката из целия апартамент, даже изпразних един от шкафовете на секцията в хола и я напълних с нейни играчки и сега като се сети за шкафа го отваря и си рови за играчки

някак си откакто се изправя ми изглежда по-голяма, по-порастнала... за вас не е кой знае какво, ама на мен ми е едно такова.... мило....

малко по анкетата на Шейлето

1. никога не съм вярвала и мислила, че може да е толкова хубаво да си родител и да се чустваш толкова щастлив.... горда съм с детето си и ми се иска да крещя колко много я обичам и колко съм щастлива, че я има....

2. не мога да отговоря.... просто незнам...

3. в началото ми беше малко странно, че в къщи има едно малко и беззащитно същество, но само това... не ми е било трудно нищо.....

Стел, мерси за кафето, ще си пийна    

Гардения, добре дошла !!!

вчера Любо НЕ СПРЯ да плаче при докторката  /само мерене и теглене/. нямам идея каква беше тази работа  възможно ли е да помни месец? тогава беше кофти работа - беше тъжен, че е гладен, после плака МНОГО на ваксината. нахраних го и заспа, след което почти не можах да го събудя, за да го боцкат за кръв ... пак плака ... и сега само като го сложих да легне и почна ... 
на тази възраст трябвало да има само две млечни хранения  сутрин и вечер - иначе попара, месо /жълтък/ със зеленчуци, каши, кисели и така ... ама вие си знаете 
и пак да питам вигантол давате ли? че всички ми се карат 


1. изненадана съм приятно. мислех си, че ще е по-трудно. не знаех какви видове са бебешките дрешки и под/над какво се обличат бодитата дори 
2. благодарение на всички вас  мисля, че знаех достатъчно. инстинсктът също много тежи тук.
3. честно - не се сещам за нещо, което да ме е затруднило  много ми е хубаво даже  единствено притесненията, че нещо е болен ... 
преди да родя се притеснявах за това, дали ще мога да кърмя, колко и как ще го обличам... възпитанието ... Сега вече с първите две неща се чувствам сигурна, но възпитанието  много често си мисля за това. и като си помисля какъв искам да бъде  хм ... ще се опитам да го възпитавам с ЛЮБОВ  ВСИЧКО Е ЛЮБОВ 
и вас ви обичам 
да сте здрави   

Ами ще пишем, щом се изисква 
Аз от опит.... въобще не ми изглежда налудничаво и се радвам, че има ефект и при вас 

Сова, шампоана, с който преборихме крустите(без да ги чекъркам с нокти) беше на Клоран от жълтата бебешка серия, а и на моята коса (и скалп) много добре влияе 

На въпросите ще отговоря, че очаквах много повече трудности и притеснения, но за щастие имам едно спокойно (през повечето време) бебе и усещането е много приятно.  Искам още три такива

Вигантол, педиатърката каза, че много добре са се затворили фонтанелите при нас и черепа е добре развит, та да го давам през ден.

danilusi, попара на малкия още не съм давала. На големия ми син започнах да му давам като стана на около 9 месеца. Той тогава спря да пие АМ и му правех сутрин различни закуски с АМ - овесени ядки, попара, бисквити. Захар не съм слагала никога. С мляко да е попарата приемам, ама с чай   - че то си е хляб с гола вода, дето се казва. Чай винаги съм давала отделно в чашка.  .
А жълтък аз си му давам на малкия от време на време, когато се сетя да сваря яйца. На баткото му давах по-редовно като беше малък.
 
По анкетата на Шейла
1. как ви изненада ролята на родител? Как се различава от това което очаквахте?
Дори вече не си спомням добре времето преди да стана родител. Струва ми се, че децата винаги са си били тук. Когато се роди Виктор, в началото ми се струваше странно, дори някак невероятно, че всички хора, включително и ние с баща му, сме били някога бебета. Е, някак си не можех да го проумея това  . Много неща не знаехме за малките бебета, но не мисля че нещо ни изненада. Учехме се в движение и някак си се справяхме учудващо добре.
2. какво бихте искали да знаете преди да родихте (детето да се появи на бял свят)?
Тук май не се сещам за нещо конкретно.
3.  кое беше/е най-трудното за вас по отношение на новата роля?
Липсата на възможност да разполагам с времето си. Сега имам да се съобразявам с две деца и след това сме ние. Успяваме някак да лавираме. С едно беше по-лесно отколкото с две, но ме крепи мисълта, че все пак децата порастват. Ще стават все по-самостоятелни и в един момент (въпреки че има доста години дотогава) дори ще могат да се включват във всички наши занимания.

Добро утро, момичета!

Не знам защо времето се разваля, когато се заредят почивни дни....

Дидишонче, как да не е кой знае какво- това си е голямо постижение на твоето момиче!

addicted, разбира се, че е възможно да помни Любо.

На въпросите от анкетката на Шейлето трябва да дам по два отговора- един за първия път, когато родих, и един за сега .

1) Когато родих сина ми, ме изненада до каква степен трябваше да поставя потребностите и желанията си на заден план. Бяха ми необходими няколко години, за да свикна напълно с това. После ме изненада безмерното щастие и безкористна радост, която човек изпитва за децата си.

А когато родих Галина, бях изненадана, че успявам с лекота да гледам три деца. Мислех, че ще е по-трудно.  

2) За първите два пъти определено ми се иска да знаех повече за кърменето. Може би тогава щях да кърмя успешно и големите деца.

3) Първият път всичко ми беше трудно. Изобщо аз много бавно се нагодих към ролята си на родител.
Сега последният път най-трудно ми беше с кърменето, защото беше ново за мен, ангажираше ме по нов начин и постоянно се притеснявах дали получава достатъчно мляко.

Попара предложих на Галина за първи път преди няколко дни, но се давеше със сухара и сиренцето, нищо, че бяха на съвсем малки парченца. Затова пък вчера за закуска й сварих една ябълка с овесени ядки и я пасирах. Получи се много приятна каша с чудесен ябълков вкус. Страшно й хареса.