BG-Мamma форумки в ЮАР - една весела компания!

Някой търсеше череши - има ама на пролет (след средата на Октомври). И са доста скъпи (80-90 ранда кг) , защото само около Ceres има черешови градини. В сезона е супер приятно да се отиде за череши в Ceres. Ние не сме ходили от 2-3 години (последно ходихме когато бях бременна с Анастасия) но тази година мисля да отбележим и да си хапнем както подобава.

Lexus, добре дошла! 
Вече започва да се оформя и компания в Кейп Таун, като гледам...
Ама за статистиката на 1-ва страница - можем да я актуализираме чак когато отворим следващата тема.

dyvaromi, радвам се, че сте се завърнали!
venus1, без излизшна скромност ще си призная, че ми е приятно да ме наричате "блестяща организаторка" (ще се постарая, наистина), но няма да се разсърдя, ако някога и някой друг реши да организира среща.

Добре, нека първо изберем място. Имаме една мама в Bedfordview, една в Sandton и три в Edenvale, затова мислех да предложа Edenvale.
Предлагам да се съберем някоя събота или неделя, за да могат и работещите мами да дойдат. Всъщност, на мен и на tiina също ще ни бъде трудно да отидем някъде без мъжете си. Аз без моя не сядам зад волана. Значи... трябва да е почивен ден.
Албена13, venus1 дайте някакво предложение за място? Единственото, за което се сещам в момента е онова Уимпи (нали беше Уимпи, да не се бъркам?), в което ходихме миналия път.  И то вече ми е близо. 
Е, това е засега. По-нататък ще изберем и ден.

Здравейте на всички и добро утро. Тази фонетична азбука ме убива. Толкова сам свикнала да пиша бг думи с латиница че напално сам си обаркала правописа и оште ми е трудно да намирам някои букви тай че моля да бада извинена за неграмотноста ми.
Хубавото е че тази седмица е касичка. Напоследак намирам 5 дневните седмици прекалено далги. Старост нерадост както казват хората
Браво на cybercat че твардо е решила да шиофира тук. На мен ми отне близо 2 години да се престраша да не говорим че парвата година всичко ми изглездаше огромно и обаркано, не знаех на каде е север и юг тай да се каже.
То пак човек като свикне веднаж с кола му е трудно да свикне да ползва градски транспорт. Като си ходим в бг е проблем че нямаме кола.
За срештата да кажа тай като се срештахме жеднаж в Bedfordview сега остава или Edenvale  или Sandton. Не знам нали имате желание да се срешнем в Walter Sisulu Botanical Gardens. Знам че организират неделни концерти там.
Ние тази седмица няма да можем да дойдем тай като ште ходим за Fathers Day в game reserve за weekenda. А следваштата седмица сме на рожден ден.

Здравейте мами, привет и на дружката от Кейп Таун. Зачудих се дали не сме се срещали някъде по детски рождени дни, но може и да не се познаваме, аз познавам малко бг тук. За шофирането ми трябваше около седмица. Така или иначе мъжа ми замина после по работа и останах сама, та нямаше как трябваше да се оправям. На мен ми помогна може би факта че съм била дълги години шофьор в София, а можеш ли да караш там, значи можеш да караш на всякъе по света, няма такава лудница като по софийските пътища. Единственото място, на което съм карала с такива луди хора е по арабския свят. Тук в Кейп Таун са много толерантни шофьорите, няма засичания, надпревари и други подобни каскади с каквито се сблъсквах всеки ден в Софето.

Охххх, на мен ще ми трябва много повече от седмица, мноооого съм зле.  
Даже смятам да си залепя едно L на задното стъкло. Все пак ще се съглася с Bibi2202, че движението в София е по-натоварено, отколкото тук. Тук поне няма пешеходци, а и останалите шофьори са по-толерантни към начинаещите. Едни познати ми казаха: "Ако някой ти бибитка или те ругае, да знаеш, че е българин, сърбин, македонец, с други думи - от Балканите". Мммм, ако е така, значи много народ от Балканите съм срещнала по пътищата.  

Cybercat  много зависи нали си имала опит с шиофирането в бг. Аз бях карала само да си взема книжка в бг и нямах никакв друг опит. И като дойдох тук нямах кола близо 2 години. Дори изкарах и няколко урока с тукашни инструктори да свикна. Аз доидох сама и нямах нито кола да се упражнявам нито маж да ме учи. Парвата кола която си купих беше автоматична и с нея ми беше по лесно да карам тай като трябваше да се концентрирам само варху движението и не триабваше да се притениавам за смениане на скорости и да ми изкличва колата и други такива. После пак триабваше да свиквам да карам кола сас скорости. Искам да кажа че отнема време.
Тук освен санародници черните таксита сашто много бибитката. А на мен са ми бибиткали и други особено в началото докато се учех хахаха. Те и сега пак ми бибитката пониакога. Не знам кога ще стана добар шиофиор.
Иначе ниама и самнение че тук е по лесно да се кара от бг. Единствениа проблем е че по магистралите се кара с големи скорости и ако ниамаш опит може да ти се вижда страшно. А и ако пропуснеш offrema триабва да се врашташ и може да се по загубиш.

Това ми напомни за една случка как си седим ние с познати българи в един ресторант и по едно време сервитьорката ни пита - Извинете вие да не сте от България??? Ние крайно очудени казваме - Да, ама как познахте??? А тя - ами от дълги години съм сервитьорка, но не съм виждала други хора да пушат и ядат едновременно. Та не само с шофирането сме известни хихи 

Хахахахаха! 

А какво е типичното българско семейство в ЮАР?
Жената пуши, мъжът - не.

Аз като дойдох тук пробвах да се науча да пушя но без много успех. Според мажа ми не сам вдишвала както трябва. Тай че като забременях спрях с опитите. Иначе преди "изпушвах по 1-2 цигари в компания.
Не знам какво е типичното бг семейство в ЮАР. Според мен балгарите тук се делаит на 2 категории: на тези които много им харесва и никога не биха се варнали и тези които непрекаснато се оплакват и не знам защо още са тук.

Венус много си права. Аз съм може би от трети вид, по-умерени българи. Харесват ми много неща тук, но и знам много от недостатъците, никъде не е перфектно. Много неща може би дразнят повече от колкото биха ни дразнили в БГ, защото там си е наше и си го познаваме и много не обръщаме внимание, а тук все пак сме малко или много на чуждо място и трябва време и търпение да свикнем с друг свят, друга култура и много още неща. Не бих се върнала в БГ за момента по ред причини, но не заради идеята да живея тук, просто условията там и за работа и за живот не ме устройват никак за момента. Работих осем години за голяма фирма и накрая останах безкрайно разочарована. За съжаление все още всеки си прави каквото си иска, работещите нямат никакви права и всеки минава с номера - знаеш ли колко още чакат на улицата. Да обаче аз работех специализирана работа, за която трябват месеци обучение и не можеш да вземеш човек от улицата, което не пречи обаче пак да се отнасят с теб без уважение и никой да не цени способностите и приноса ти за фирмата. Отнесох се малко в лични неща сори за което. Та последно да кажа много съм съгласна с това, което Венус казва на края - какво правят тук тези на които хич не им харесва. Какви коментари съм слушала бедна ви е  фантазията - черни имало много, ами в Африка си да му се не види, то и в Европа е пълно камо ли тук, тъпи били, страната затъвала, абе глупости какви ли не. Е хубаво де ама като е толкова гадно и отвратително що не си хванат пътя и да си ходят в БГ да си живеят сред бели хора и уредена държава. Ама нейсе българите сме такива на всякъде, все се оплакваме, все нещо не ни харесва, ние понеже сме най-великите.

Здравейте момичета, благодаря ви много за отговорите по въпросите с храната и козметиката.   Аз съм тази с черешите, толкова ги обичам, че нито един екзотичен плод не може да ги замени.
За шофирането-толкова ми писна да се чувствам с вързани ръце, че направо  бих се качила на колата само и само да отидем нанякъде Но на думи изглежда лесно.
За срещата съм за, без претенции за мястото.
Работодателите в БГ си правят каквото си искат това е факт, действат си по техни закони. Тук като гледам работното време на магазините, ми то направо си е супер що се отнася до неквалифициран персонал.
Оф аз май съм от тези, които непрекъснато се оплакват Но мисля, че това е част от адаптационния период, като знам предния път когато бях в друга държава как се оплаквах първите месеци, после не исках да си тръгвам. А за БГ семейството, ами моето семейство ще го познаете по това, че сме най-шумните, в нашето семейство жената крещи много, горките съседи,кога ли ще ни изхвърлят

Ето ме и мен
Биби, може и да сме се виждали??? Аз познавам много хора, но с малко съм в постоянен контакт. Предпочитам да съм в смесена компания когато сме по семейно - мъжа ми е местен, не говори Български (само разбира) и обикновенно му е скучно само в БГ компния. Ти в кои квартал си. Ние сме в Table view.

Като споменах че мъжа ми е местен, се сетих че като ходихме в БГ за първи път заедно (2002) няколко познати констатираха преди да са се запознали с него - "Мъжа ти като е черен, това дете (Алекс беше бебе на 3 месеца) нали не е от негово"   и трептяха в очакване да запознаят с "екзотичния" ми съпруг. Съответно бяха разочаровани.
 
За карането на кола, аз пък не мога да карам в БГ, въпреки че там съм взела книжка. Последните 3 посещения в родината, взимахме кола под наем и мъжа ми кара през цялото време, за бях навигатор и "четец" на табели по пътищита. А тук ако съм без кола по някаква причина - спукана ми е работата. Не мога да мръдна никъде..., и се чувствам особено useless.

Момичета, може би тук е време да си призная, че от известно време ме е хванала параноята. Защо - няма да обяснявам подробно. Преди около месец изживях голям кошмар, като загубихме дъщеричката си на Waterfont, намерихме я за около 10 минути, но споменът остана. Знам, че не съм единствената, която си е губила детето, но от тогава просто не съм същата. Започнах и кошмари да сънувам.
Сега никога не излизам сама от комплекса, чувствам се защитена зад голяма порта и оградата, по която тече ток, охраната на входа.
Миналата седмица взех да се навивам да изляза от комплекса и да се разходя до шопинг-центъра пеша с малката. Хоп - натъкнах се на статия във вестника: "SAPS warns children about the danger of walking home alone". Е, пак се отказах да изляза.
И все едни такива случки, няма да изброявам всичките...
Незнам какво да правя. От началото на февруари съм тук и нямам никакъв напредък с адаптирането. Промених се, изобщо не мога да се позная това аз ли съм... 
Не ме разбирайте погрешно, не се оплаквам - аз съм тази, която в компания винаги казва "Тук ми харесва." Бързо свикнах с хубавите неща. Ще се справя и с предизвикателствата (език, шофиране). Имам само един проблем... и той може би е по-скоро в главата ми.
Реших да споделя с вас, защото единствено хора, които живеят в ЮАР могат да ме разберат.
Ако не можете да ми помогнете... поне ми олекна като споделих.

Здрасти на всички и добро утро
Cybercat аз 2 пати сам губила Venus в  Eastgate. Дори веднъж я прибрах от Office Management, някой я беше завел там. Една жена ми беше казала че е купила някакжо устройство като гривна но може и да греша което слагаш на детето и втората част е в родителя и ако детето се отдалечи на повече от 10 метра почва да бибитка. Ако се интересуваш ще се заинтересувам от каде може да го купиш.
Що се отнасй до параноята тук доста народ е параноичен, имам една колежка която отказва категорично да варви пеш по улиците тук (те ще имигрират в Австралия с мажя и). И много народ емигрира от тук поради тази причина. Доколкота знам от колежката в Австралия няма да са по добре финансово но тя предпочита сигурноста пред другите удобства от които на парво време ще бадат лишени.
На мен лично да чукна на дарво до сега ништо лошио не ми се е случвало но човек трябва да внимава каде варви.
Това което ми липсва тук и което не ми харесва е че сам далече от семейството ми понякога се чувствам доста самотна. Вапреки че сам била тук 8 години все оште се чувствам на чуждо място.
Непрекаснато се чувствам напрегната, не мога да се отпусна. Но може би това се далжи и на факта че сега имам повече отговорности и че трябва да мисля и за други хора.
Другото което не ми харесва е моята лична професионална реализация. Дойдох тук с големи амбиции и за жалост някак си времето си минаваше и аз се захваштах с различни нешта курсове дипломи с надеждата това да ми помогне. Дано някой ден да се окаже че е било полезно.
В бг не сам работила много, като заварших университета дойдох тук и за сажаление доста се откаснах от нештата за които бях учила.
Та това е моят проблем с ЮАР. Това е което не ми харесва тук.

Privet otnovo momi4eta
Koi kvoto ste da si govori v Bg si e nai hubavo-tyk jivota kipiqa ne kato v Afrika ,jivota ti preminava vav trafika ili v Mol-a.
Osobeno na selo sred prirodata ,deteto ti4a na vola,da gfoni kotkite i piletata,da baga po ulicite na vola,tova go nama drugade i nai -ve4e v afrika
 A domatite i krastavicite ot gradinata na maika mi sa proisto prevazhodni,
A chare6ite ,iagodite i malinite ,vkusa im -mmmmmmmmm ,namat sravnenie dori i tezi v organika magazina ot afrika sa palen bokluk pred tah,Sorry Tina ,znam kolko ti lipsvat 4are6ite izvini me 4e te drazna taka.Ama da si kaja i az dumata za tyi deto si lafite tuka.
Izvinavai Bibi ,nikoi neiskam da podrazna ,prostoisskzvam moite si vpe4atlenia .
Da tyk jivota kipi v palna sila,tyk usesta6 4e jivee6,az sam dosta temperamentna natyra i ne obicham prestorenite usmivki.
V BG si znae6 4e kato te psuvat te psuvat naistina,a kato ti se usmihvat  go pravat ot sarce

Haide sas zdrave i ne se sardete