Здравейте мили момичета знам,че за вас не е много приятно че съм нерегистрирана,но просто това за мен е много личен проблем и не искам да се знае кой пише реално.Но въпреки това ви моля за някакъв съвет,та то и аз не знам какво точно очаквам,че ще ми кажете,но все пак...
Става въпрос за това,че имам връзка от 3 години със един човек,живеем заедно,всичко е нормално и в границите си,но усещам,че той вече не ме обича,или не както в началото.Първите няколко месеца бяха приказка,но сега последните не се търпи направо,все ми вика,все съм виновна аз за нещо,говориме казва,че не е правилно и че наистина трябва да се контролира,но пак го прави,лошото е,че го прави пред приятелите ни,пред хората с които излизаме.Ето днес пак го направи и сега съм сърдита,като преди това му казах,че не би трябвало да ми вика пред тях(и в случая не бях виновна,той просто избухна ей така),не чакам извинение,защото и никога до сега не съм го получавала от него,ако е той виновен понякога се сърдя и със седмици и той не обръща внимание на това,започваме да си говориме по малко и така докато не се пооправят нещата и до следващия път.Вече си мисля,че само докато съм му сърдита сме в добри отношения.От около 6 месеца насам не знам какво е смях,не знам какво е "обичам те",не знам какво е да ме целуне просто ей така,а сме млади и сме го говорили много пъти.Примерно аз искам преди да отиде сутрин на работа да ме целуне аз да му пожелая лека работа,вечер да ме целуне за лека нощ,от време на време да ми казва че ме обича,говорим го това за момента го осъзнава и до там,на следващия ден пак нищо.Примерно виждаме влюбена двойка на улицата,радваме им се,имаме приятели влюбени и на тях им се радва,но с мен не се държи така,а в началото беше толкова красиво.Та питам аз толкова ли е трудно след като го осъзнаваш да се държиш нормално,влюбено(като казваш че си),та нали ние жените обичаме да ни повдигат самочувствието като ни казват и показват помъничко че ни желаят.И всичко това сме го говорили,абсолютно всичко,но няма промяна,оправдания си намира с работата,че му е тежко в момента,дори и тази вечер за това бил избухнал,защото и на него му тежало.
Аз от скоро съм без работа и за сега не мога да си намеря,извън бг сме и в една държава където кризата бушува със всичка сила в момента и това ми е най-голямото притеснение,че ако реша да го напусна няма къде да ида,трябва да се върна в бг при родителите ми,но не мога,те са радведени и всеки вече е поел по своя път,а и аз нямам никакво образование(едно време бях луда глава и не ми се учеше),та ще трябва да работя като сервитьорка там,а не се печели нищо от това.А тук да остана,та аз не познавам никoй,всичките с които съм се запознала са негови приятели и не съм чак толкова близка с тях,че да им поискам някаква помощ примерно.
Не знам дори с какво можете да ми помогнете,но все пак си излях душата и малко или много ми олеква така,дано само на вас да не досаждам.Много ми се иска да съм абсолютно сигорна,че ме обича,като говориме за всичко това казва,че е така,че не би трябвало да се съмнявам в това,но въпреки това не разбирам.Той е с више музикално,майка му е дизайнер в бг,баща му шеф на енергото,моите родители са бедни,аз съм без диплома и занаят(неговите родители до сега нищо не са казали за това,държат се добре с мен и се уважаваме доста,но не сме се виждали все още де),и казвам всичко това защото един ден повреме на караница каза,че трябвало да поумнея,ама как става това(чета книги,ровя се в нета за новини,интересувам се за разни неща и си гледма сайтове със специална тематика което ме интересува,научих тукашния език,сега искам и английски да уча,заела сам се със сайтове сама,от както съм с него се научих да готя),не съм някоя хаймана,чисто и просто искам само да се обичаме.
Стана доста дълго,но да придобиете представа за него малко или много трябваше да опиша няколко ситуации.Моля ви кажете ми как да изляза от тая дупка.Преди него не търпях такова отношение към мен,на никого не съм позволявала да се държи така с мен,но може би от страх,че няма къде да отида,от това,че нямам истински приятели вече,и аз не знам oт какво,но все още съм тук и търпя.какво да направя?Благодаря на всички ви че ме изчетохте.
Става въпрос за това,че имам връзка от 3 години със един човек,живеем заедно,всичко е нормално и в границите си,но усещам,че той вече не ме обича,или не както в началото.Първите няколко месеца бяха приказка,но сега последните не се търпи направо,все ми вика,все съм виновна аз за нещо,говориме казва,че не е правилно и че наистина трябва да се контролира,но пак го прави,лошото е,че го прави пред приятелите ни,пред хората с които излизаме.Ето днес пак го направи и сега съм сърдита,като преди това му казах,че не би трябвало да ми вика пред тях(и в случая не бях виновна,той просто избухна ей така),не чакам извинение,защото и никога до сега не съм го получавала от него,ако е той виновен понякога се сърдя и със седмици и той не обръща внимание на това,започваме да си говориме по малко и така докато не се пооправят нещата и до следващия път.Вече си мисля,че само докато съм му сърдита сме в добри отношения.От около 6 месеца насам не знам какво е смях,не знам какво е "обичам те",не знам какво е да ме целуне просто ей така,а сме млади и сме го говорили много пъти.Примерно аз искам преди да отиде сутрин на работа да ме целуне аз да му пожелая лека работа,вечер да ме целуне за лека нощ,от време на време да ми казва че ме обича,говорим го това за момента го осъзнава и до там,на следващия ден пак нищо.Примерно виждаме влюбена двойка на улицата,радваме им се,имаме приятели влюбени и на тях им се радва,но с мен не се държи така,а в началото беше толкова красиво.Та питам аз толкова ли е трудно след като го осъзнаваш да се държиш нормално,влюбено(като казваш че си),та нали ние жените обичаме да ни повдигат самочувствието като ни казват и показват помъничко че ни желаят.И всичко това сме го говорили,абсолютно всичко,но няма промяна,оправдания си намира с работата,че му е тежко в момента,дори и тази вечер за това бил избухнал,защото и на него му тежало.
Аз от скоро съм без работа и за сега не мога да си намеря,извън бг сме и в една държава където кризата бушува със всичка сила в момента и това ми е най-голямото притеснение,че ако реша да го напусна няма къде да ида,трябва да се върна в бг при родителите ми,но не мога,те са радведени и всеки вече е поел по своя път,а и аз нямам никакво образование(едно време бях луда глава и не ми се учеше),та ще трябва да работя като сервитьорка там,а не се печели нищо от това.А тук да остана,та аз не познавам никoй,всичките с които съм се запознала са негови приятели и не съм чак толкова близка с тях,че да им поискам някаква помощ примерно.
Не знам дори с какво можете да ми помогнете,но все пак си излях душата и малко или много ми олеква така,дано само на вас да не досаждам.Много ми се иска да съм абсолютно сигорна,че ме обича,като говориме за всичко това казва,че е така,че не би трябвало да се съмнявам в това,но въпреки това не разбирам.Той е с више музикално,майка му е дизайнер в бг,баща му шеф на енергото,моите родители са бедни,аз съм без диплома и занаят(неговите родители до сега нищо не са казали за това,държат се добре с мен и се уважаваме доста,но не сме се виждали все още де),и казвам всичко това защото един ден повреме на караница каза,че трябвало да поумнея,ама как става това(чета книги,ровя се в нета за новини,интересувам се за разни неща и си гледма сайтове със специална тематика което ме интересува,научих тукашния език,сега искам и английски да уча,заела сам се със сайтове сама,от както съм с него се научих да готя),не съм някоя хаймана,чисто и просто искам само да се обичаме.
Стана доста дълго,но да придобиете представа за него малко или много трябваше да опиша няколко ситуации.Моля ви кажете ми как да изляза от тая дупка.Преди него не търпях такова отношение към мен,на никого не съм позволявала да се държи така с мен,но може би от страх,че няма къде да отида,от това,че нямам истински приятели вече,и аз не знам oт какво,но все още съм тук и търпя.какво да направя?Благодаря на всички ви че ме изчетохте.
