Токсична връзка

  • 2 438
  • 25
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4
Срам ме е от това, което позволих. Борих се за нещо, което не е за мен. Толкова много неща таях в себе си.
Година и половина бях във връзка от разстояние,  делят ни 280 километра. Имаме общо хоби и членуваме в една и съща група във фейсбук, започнахме да си пишем. Сигурно в продължение на два месеца поддържахме контакт. Като това е единственото момче, с което ми беше толкова интересно да комуникирам, хареса ми умът му, успя да задържи вниманието ми толкова дълго време и исках да го доопозная и да се срещнем на живо. Но все още бях девствена. Реших да не му казвам това. Не исках да знае. Уговорихме си среща в град, който е някъде по средата.  Спахме заедно, а на мен тъкмо ми беше дошло и така и не разбра, че ми е първият. Честно казано се представих доста убеждаващо, със самочувствие. Подсъзнателно не исках да имаме сериозна връзка. Но след няколко виждания и  двамата се съгласихме и продължихме да комуникираме по настоятелно, следващият месец ми изпрати цветя и бонбони на работното ми място. Няколко седмици по късно отидох при него. И така се стекоха обстоятелствата че се виждахме по 2-3 дена в месеца. Още в самото начало той ми беше казал, че няма да има възможност да идва към мен, тъй като работата му е постоянно да пътува. Веднъж ми беше взел билет за самолет, за да се видим. Няколко месеца продължихме така. Около празниците, когато и двамата почивахме, той беше организирал екскурзия и седмица прекарахме заедно. Запозна ме с роднините и приятелите си. Постоянно се дразнехме и предизвиквахме, имаше игра помежду ни. Когато бях в моя град и комуникирахме по телефона, не е като да съм чувствала липсата му. Но когато се разделях с него и той ме изпращаше, бях много емоционална. Той започна да настоява аз да се преместя при него. Но започна да ми поставя нещо като крайни срокове, тогава му казвах че не е прав да ми поставя такива срокове и че е вид манипулация и ограничение. Аз съм от по-голям град, още не бях завършила и не можех да направя тази крачка. Той си купи къща без да ме пита дали ми харесва или не. Но в същото време говореше, че иска семейство с мен. Напуснах работа, не заради него, но вече можех да ходя по често при него. Идваше към моя град, рядко и никога само да се видим, ами и да си свърши някоя своя работа. Лятото с най-добрата ми приятелка отидохме на женско море. Но когато му казах, той ми постави отново ултиматум. Едва ли не да избирам -ако аз отида, той също ще отиде по мъжки и няма да ходим никъде заедно след това. Отново го обвиних в опит да манипулация. Казах му, че не е прав да ме ограничава и може да ми има доверие, а ако желае може да дойде и да прекара няколко дена с нас. Върнах се след морето при него. Тогава му казах, че той е първият ми интимен партньор. Но когато му казах се почувствах разголена и много несигурна в себе си. Той ми каза, че иска да съм щастлива и че не може да продължаваме така, че иска семейство. Тогава аз му казах, че ще се боря за нас.   За рождения ми ден ме заведе на много хубаво място. Докато бяхме там, исках да си изпратя едни снимки от неговия телефон на моя. Но той подскочи, как така ще му пипам телефона. След това нещо тотално се преобърна в взамоотношенията ни. Той рядко се опитваше да ми доставя удоволствие, гледаше себе си, а аз не знаех как да си го поискам. Няма да забравя един случай, когато след като бяхме спали заедно, аз имах кръв и го попитах това нормално ли е- той скочи и отиде да се мие,  да не му се случи нещо на него, да хване някоя гъбичка, без да се интересува и да коментира защо може аз да кървя. Не съм се съгласявала с всичко, което е поискал от мен, много неща му отказвах и това не му харесваше - да чуе думата НЕ. Няколко пъти се опитваше, макар и не силно, да ми посяга, но когато му повишавах тон, спираше и рефлектираше към мен, че съм се лигавила и преувеличавала. Няколко пъти ходих с нагласата да се разделим, защото не мога повече. Знаех, че нямаме бъдеще, знаех че няма да се преместя при него. Така и не харесах градът му. Знаех, че не е за мен, но толкова добре ми влияеше, когато сме заедно, че бях готова да го направя. Аз ходих на университет, но винаги гледах да прекарвам време с него. Често  след лекции пътувах към него. Това ми идваше много, но исках да прекарвам повече време с него. Исках да го направя щастлив. Сякаш още повече ме вкопчваше към себе си. Започна да иска и някои неща от мен. Казвах му не, но ме убеждаваше и накрая се съгласявах. Веднъж се съгласих и се почувствах омърсена и унизена. Повече не му позволявах. През цялото време поведението му беше като на човек, на който не съм му безразлична, но никога не слушаше моето мнение. Но последните пъти, когато бях при него, знаех че идва краят. Беше ми изпратил снимка- на чатове, като ясно се виждаше, че е изрязал най-горният. Когато го попитах с кой си е писал ми отговори, че има приятели момичета, какво толкова лошо има в това. Вече започнах по ясно да забелязвам някои неща в поведението му.  И тогава той започна да опитва да раздвижва връзката ни, да ходим на нови места, но вече нямах желани за нищо .  Колкото повече дни оставах при него, толкова повече усещах, че се разкъсвам.  Бяхме се разбрали да се видим на едно събитие в град, който е на един час път от него, той ми обеща, че ще дойде, но не дойде. В същия ден не спря да ми праща снимки как си е в тях, как си лежи, почива, след като се е преуморил. Аз го чаках. Тогава по късно ми звънна, казах му че постави всичко друго, но не и мен на първо място. Бях много разстроена, почувствах се крайно недооценена, неуважавана и му казах че не искам да се виждаме повече.
Седмица по късно без контакт му написах писмо, в което му казах всичко, как го обичам, но не мога да си го причинявам повече, написах му как ни липсваше нормална комуникация, разбиране, върнах му нещата по куриер. Когато получи пратката си не спря да ми звъни, но аз не вдигнах. Болеше ме и че не ме потърси преди това, как се сети чак когато му пратих пратката. Мисля че всеки път, когато се прибирах и  пътувах към вкъщи, по някакъв начин се разделях с него. Но добре че стана така, в последствие доопознах истинската му същност. Разбрах каква сляпа и наивна глупачка бях. Но това все пак е първият ми и най-важен урок. Няма да забравя как майка му ми написа - не му казвай, че сме си говорили, защото ще ме срине със земята. Показваше ми и хубави свои черти, но е огромен егоист с желание за контрол над всичко. Той се е отгледал на практика сам, тъй като родителите му в по-голямата част от живота му са липсвали. Но след раздялата ни, нещата ескалираха и разбрах какво иска да каже майка му. Когато се разделихме, бях на екскурзия с родителите си, времето прекарано сред природата ми дойде чудесно. Той опитваше да ми пише, но аз не исках да му отговарям. Написа ми, че не може да му поставям ултиматуми, ако не дойдеш на събитието край, бива ли такова нещо, че се правя на супер недостъпната и единствената опция е едва ли не да дойде и да ме моли под прозореца ми, а той е супер разбит, и затова как за да се стигне дотук и двамата имаме вина. Нямаше какво да кажа на това съобщение. Прибрахме се и гледах да си запълвам времето, за да не мисля за него. Излезнах с най-добрата ми приятелка и нейният партньор на кино, бяха извикали и техен приятел също. Направихме си обща снимка в един асансьор. Аз обаче изобщо не обичам да се снимам. Беше ми все тая дали ще я качи или не, не съм искала да провокирам реакция от негова страна. Та аз ясно доказвах с действията си, че за мен беше само той. Няколко седмици по-късно този този човек го бях поканила на рождени ми ден.  Продължавахме да си излизаме четиримата заедно, бяха ми една от компаниите с която се разсейвах и им бях изключително благодарна за това. Поканих момчето на рождения ми ден, за да може приятеля на приятелката ми да си има компания, бяхме само момичета, а и бяхме коментирали пред него, че ще си празнувам празника и ми стана тъпо да не го викна. Отново нямах задни мисли, нито исках да го провокирам, нито нищо. Това беше първият ми рожден ден, който не исках да празнувам, но го направих за себе си. Една частичка от мене му беше дала нещо като срок, да поправи нещата и да дойде, ако действително държи на мен. Този срок беше рождения ми ден. Но той не направи нищо, освен да ми напише честит рожден ден и пожелание. Тогава и изтрих снимките ни. Беше ми толкова болно, една от моите приятелки реши да му звънне, бяхме се напили. Той ми написа- кофти шегичка, забавлявайте се.  Заподозрените от киното пак качиха снимка, на която сме четиримата. На следващия ден  получих пратка- връщаше ми нещата, които му бях изпратила , заедно с моите дрехи и вещи от къщата му и писмо в което пишеше как още е с отворени врати към мен, много неща трябва да се сложат на масата, че ме обича и ме чака да дойда при него, затова ми връща и ключа. В пратката имаше и подарък за рождения ми ден- гривна, която е малък жест, бил планувал нещо друго, но така се били стекли обстоятелствата, че не се стигна до там. И за капак на всичко, сред моите дрехи имаше и дънки, които не бяха мой, а по скоро на бившата му приятелка. Това още повече ме ядоса- върнах му всичко и дънките и подаръка като му написах бележка, да върне дънките на  момичето.
След като си взе пратката той почна да ми пише какви ли не неща. Че тези дънки са на бившата му приятелка, която така и не си взела нещата. Как искал да ме заведе на някое хубаво място и да ми предложи на рождения ми ден, как мислил, че ме познава, но явно не било така. Как докато още сме били заедно, аз съм ходила на двойни срещи. Много грозни неща. И бяхме дотам. Аз не му отговорих точно и ясно, че този мъж ми е само приятел. Написах му да си мисли каквото иска, но не всичко е така както изглежда. След всичко, което преживях, не усетих нужда да му се обяснявам.  Той ми написа, че вече всичко му е ясно и може да продължи напред.  Две седмици по късно той дойде в моя град и най-демонстративно качи снимки, за да ги видя, но естествено не дойде да се доизговорят някои неща. Бях разочарована и отвратена. Започнах да работя и да подреждам живота си наново. Не потърсих нов човек, още ме боли от предишния. Дадох си време за себе си. Няколко месеца по късно се видяхме на една конференция, на която и преди сме ходили. Бях със семейството си, той със сигурност знаеше че аз ще съм там. Но дойде с новата си приятелка. Изглеждаха щастливи. Каза ми само здравей. Честно казано ми стана тъпо и за момичето- защото надали й е казал,” ще те водя на конференция за тема от която нищо не разбираш, да знаеш, че бившата ми приятелка ще бъде тук, заедно с цялото й семейство. Ние миналата година бяхме също тук, а може и да сме в  същата стая, в която бях с нея.“ Грижише се за нея, подари й роза, точно пред очите ми. Няколко седмици по-късно отново дойде в моя град. Отново на сбирка, която знае, че посещавам, но съдбата си знае работата и добре че бях решила да си поспя. Докато бяхме заедно не дойде нито веднъж на тази сбирка.
Извинявам се за дългия пост, със сигурност има неща, които съм пропуснала. Знам, че не съм отстоявала ясно себе с, позволих м. Със сигурност ще работя върху себе си и своята самооценка.

# 1
  • Мнения: 13 066
Защо да е токсична връзката, не разбрах. Не сте били един за друг. Не си го искала наистина, той не те е искал наистина, разделили сте се. Добре сте направили.

# 2
  • София
  • Мнения: 5 279
Този урок, който си научила, ще ти е от огромна полза в този живот. Сега те боли и не го оценяваш, но един ден ще погледнеш назад и ще видиш, че си извлякла опит. Отстоявай себе си занапред, знай си цената и не се оставяй на такива мухльовци.

# 3
  • Мнения: 548
Аз не разбрах, защо е цялата километрична тема ? Въпросът какъв е ? Прочетох всичко, но явно нещо съм пропуснала , връщам се пак да препрочитам 🤦😓🤯

# 4
  • София
  • Мнения: 35 365
Това не го дочетох, но ти си точно толкова токсична, колкото и той.

Порасни.

# 5
  • Мнения: 17 127
Какъв е въпроса или това е по-скоро терапия с писане?

# 6
  • Мнения: 20 581
Скука с една дума.
Той комплексарче, ти недорасла.
Давай натам.
Какви са тези километрични обяснения в стил света се върти около мен.
Пука му на бившия ти, че си с вашите на конференция. Плачеш за внимание и ти.
Детинска работа.

# 7
  • Мнения: 775
Тука точно не виждам да има нещо чак пък токсично. Връзка като връзка, всеки с особеностите си. Вярно порасни, и спрете с тия колети и пратки, та дънки, та гривни, та ключове... И това епистоларно общуване, пък писма, пък обяснения и страдания.
Какво толкова? Били сте заедно, приключило се е, разделили сте се. Дори и да е направил всичко това с новата си приятелка нарочно, за да те дразни и провокира, теб защо трябва да те е грижа? Защо ти пука? Май не е само той токсичният в тоя сценарий... Доста си честолюбива, виж там какъв ти е проблемът с егото и защо то страда чак пък толкова от това, че бившият ти бил подарил демонстративно роза на настоящата си. Ми мен би ме досмешало, доста евтин трик от негова страна. Въпросът е ТЕБ защо те дразни толкова. Егото ти е много пострадало. Оттегли' се достойно, пооближи си раните и работи' върху самооценката си. И стига драми, нищо кой знае какво не е станало.

# 8
  • Мнения: 487
Вашето не е било връзка,поне от негова страна не го е чувствал така.
На него не му пука за теб,а ти си мислиш,че е бил еди си къде с гаджето му за да те дразни.
По време на вашето 'ходене' много неща е правил,които на теб не са ти ясни.
Време е да разберете,че не всички познанства с роднини и приятели на мъжа водят до сериозни взаимоотношения с него.

# 9
  • Варна
  • Мнения: 36 954
Госпожице, на мен пък ми хареса какво си написала. Малко дълго беше и не схванах идеята, може би искаш просто да си излееш душата, но ми хареса, че си видяла какво не те устройва, че си парирала опити за манипулация от негова страна, че си заявила ясно кое приемаш и кое не, а накрая също, че си намерила сили да прекратиш връзка, която по ред причини си преценила, че не е за теб. Малко в повече си се обяснявала и малко повече си очаквала онзи да си "отвори очите", но ти е простено като за първа сериозна връзка, независимо дали наистина е било връзка или не. Продължила си напред, не се обръщай назад, не премисляй повече, не съжалявай и най-важното - ако онзи ти цъфне случайно, не давай шансове. Успех ти желая Simple Smile

# 10
  • Мнения: 2 230
Да не би приятеля ти да е турчин ? Малко се припознах в темата . В миналото бях в подобна ситуация .

# 11
  • Мнения: 10 204
Госпожице, на мен пък ми хареса какво си написала. ....
....не се обръщай назад, не премисляй повече, не съжалявай и най-важното - ако онзи ти цъфне случайно, не давай шансове. Успех ти желая Simple Smile
Подписвам се под това мнение!
Той е токсичен/манипулативен, да. Поздравления, че си се усетила и си сложила край. Ще мине време, ще ти мине и ще срещнеш твоя човек.

# 12
  • Мнения: 3 200
Токсична връзка е, да. Добре че си се разделила с него. Макар че трябваше да го напуснеш още първия път когато ти е посегнал. Пишеш, че се е “опитвал да ти посяга, макар и леко”. Не съм сигурна каква е разликата според теб да опитва да ти посяга и да ти посяга, и защо лекото трябва да го извинява. И какво е леко?

# 13
  • Мнения: 6 402
Не го прочетох цялото, и не, това не е токсична връзка. Просто не сте един за друг, а и двамата сте с детски акъл. Значи запомни едно нещо, ама хубаво го запомни, никога не поставяй ултиматуми без да си готова да ги изпълниш. Детско, глупаво и наивно е, освен това олекваш много. За другото не знам, ще ти мине с времето, първата любов е така, боли много и си мислиш, че никога няма да се повтори, но не е така. Така че изживей си болката, после ще ти мине.

# 14
  • Мнения: 591
Не виждам нещо токсично или пък той Да е нарцис. Просто не те е харесвал достатъчно.
Боли, но ще ти мине.
На колко си години ?

Общи условия

Активация на акаунт