При нас поспрете, лошите мисли с арабски сладки прогонете - леко фатална 113-та

здравейте! много ранобудни бе. аз станах днес в 9 и ходихме до един автосалон. прибрах се и се започна великото пране.  сега съм на трета пералня. и това са само дрехи на баща ми. моите още не съм ги почнала. и чистене ме чака и учене,че в понеделник имам изпит. много ми е трудно да запомням формули, точни определения... аз не съм такъв точен човек. аз не мога да разтягам локуми и предпочитам хич да не ходя на изпити де. да ми стискате палци за понеделник на обяд. много се притеснявам и май за това не сядам да чета,а се чудя с каква домакинска работа да се захвана от одеве.

много ми е забавно,когато чета разказите на САФАР. нейният мъж е голям образ. но когато човек ревнува и си държи на съкровището,понякога се стига и до по-крайни мерки. той, милия, явно все се оглежда за евентуални конкуренти. това го казвам с усмивка и не да го обидя човека. но наистина ми е забавно как Сафар обяснява разни истории и чак си ги представям.

Добър ден, компанията...

Сафар, иска ми се да съм таксиметров шофьор при вас...май доста доходоносно се очертава с клиенти като теб и конника...Я кажи за мисията...приемат ли 50-55 годишни. Като навърша толкова смятам да се пробвам при вас.

Олд, благодаря за темичката. Ти наистина ли си лягаш с кокошките, или само снощи така се случи? Относно децата, пожелавам ти поне 5 да ги наредиш, ама не бързай, изчакай да станеш към 40, за да са умни и красиви, хем и дълголетие да си осигуриш, пък и на брат ти,ако имаш такъв...Тези учени глави все намират с какво да ни изненадат...аз пък все си мислех, че кога раждаш е въпрос на стечение на обстоятелствата...

Кате шилан, мисля че ти си съпругата-мечта на моя мъж, би бил 101% щастлив,ако бях такава като теб пъргава и без претенции за филипинка.

Другите,  прегръдки много. забравям си мисълта от четене на толкова много постинги наведнъж, пък и  да се концентрирам ми е трудно с едно дете, което ме дърпа и един вдетенен мъж, който си въобразява, че стаята ни е игрище за крикет.

Айде до после.

Хайде похапнете си със здраве, че аз отивам да местя мебели. Подробностите за това какво е това чудо са дадени тук.

Да, наистина е така: голямо причакване пада, но с 14 човека от т.нар. „програмен екип” и в Босна, и в България, аз се знам от 5 години /станаха ли толкова/ - още преди сватбата ми, а голямата заплаха е един германец – снайперист, а в мирно време – на граждански мисии – оптик, с когото се знам от 8 години. Работили сме заедно, пропътували сме Косово с кола и Румъния с влак, спейки на смени – във влака, за да пазим багажа; яли сме хляб, банани и течен шоколад в едно купе – като облизваме пръсти. Охранявал е мисии в Дагестан и ми е вървял до дупето буквално – и не само до моето. Правила съм палачинки на милиони хора, включително и на него. Той ме е карал да избирам подарък на гаджето му, което после го заряза и ми е плакал горчиво, помагал ми е да се изнеса, прекратявайки отвратителна връзка и сме пренасяли матрак втора употреба; той е влизал в стаята ми да донесе матрака; на едно официално събиране сме се държали като „двойка”, съвсем протоколно, понеже всеки трябваше да има придружител, а ние нямахме. И през цялото това време, всичките тези години, този човек не ме е докосвал с пръст, нито аз него. Колкото и на конника да му се вижда невъзможно. Обаче съпругът ми решил, че сега като съм омъжена видите ли, съм по-привлекателна... де да беше, а и ако е така, защо питам аз досега до дето се вика 33 годин съм си била мома?

Конникът сега идва за втори път и често го титуловат „съпругът на Катя” и това малко го нерви. Той не се познава още с хората. Откъм неформално общуване никак го няма.

Мансун, можеш да се включиш, да. Няма ограничение за религия, възраст, увреждане... е да не е някое, което съвсем не ти дава правото да работиш, или бременност. Т.е. нямат право да те питат „А имате ли намерение в скоро време да забременеете?”   
Другото много различно нещо е животът с мисията, заплащането. Не съм казвала, но в Мароко имаше оживен спор за нещо, свързано със здравето на съпруга ми.

Аз се ядосах, че в дадената ситуация не са предприели нищо, а направо са вредяли. Казах, ние двамата тръгваме – да идем да видим за какво става въпрос. Свекърва ми обясняваше неща, които сега не искам да повтарям, едното нещо беше „няма пари”, което не е вярно. Просто немарливост и неграмотност и егоизъм. Така почнах аз да събирам багаж, отварям гардероба – един голям, и ровя като кокошка. По едно време пада едно нещо... детски чорапи.... викам БРЕ! Попипвам ги – нещо има вътре. Оказаха се накатани и навързани с ластик евро, не 100 или 200. Да са живи и здрави, да си ги кътат, не им правя сметка, но нямаше пари за нещо важно, което с билки не се лекува.

Та сега мъжът ми има работа, заплатата е голяма – за неговите представи досега е приказна, живеем по начин, който са ни уредили, същевременно след работата тръгват приказките и веселията. Като няма телевизори, направо сме като едни бербери – приказки и лакърдии: само дето огън не можем да напалим.
Аз му казах – силно го посъветвах да излезем от Мароко. Кандидатствах аз, взеха и него и не като придружител, а на работа. Сега има и пари, и спокойствие, и среда от млади хора, и живот, уреден различно, но още не може да си представи, че някои от нас работят това с години и не са приспивали заедно.
Другата заплаха е американеца от турски произход, там е ясно защо, а и ако не ревнувал, значи не ме обичал.
 
мързел и дядо хаджия, а на тези сиренки.... с какво заменихте маста, че аз четох една рецепта с мас?

Привет на всички.   Аз докато работя и после да поспа малко и докато се поразсъня  вече има нова темичка. Чудесна е. Аз сладко мноооого обичам. Затова и не мога да почна диета(не че нямам нужда) но на сладко не мога да устоя.
 Да се отчета и аз разписах се в петицията и съм напълно съгласна
Паулина да ти кажа и за моя арабелко приятелката ми казва че за нея той е женен и крие от мен и всячески се старае да ме накара да повярвам че не ме обича (което никак не ми помага).Но аз се старая да слушам сърцето си а не хорското мнение.
Колкото до децата те са най-прекрасното нещо което може да се случи на човек.  
Алвера радвай се на моментите когато сте заедно - според мен това са моментите за които си струва да се живее (а за себе си се моля да ми се случи и на мен да бъдем заедно) а дали е грешно или не кой може да каже когато съдник е сърцето.
Надя, Делта и дружинка арабелки благодаря ви за радушния прием   ви всичките.

Аз си ги направих с мас, щото в нашето семейство нямаме проблеми, но ти като идеш там в тая тема за рогчетата, ще прочетеш, че много мами са заменили мастта с масло. И даже пишеха, че ставали хубави. Аз не съм ги пробвал по тоя начин, но пък си мисля, че нямам основание да се съмнявам.

Делта, ако знаеш колко често си задавам въпроса,дали има искрени хора около мен... мои познати,за които ти казах,че ми говореха против любимия,че няма да се върне и т.н. много ме дразнят така. повечето не са виждали изобщо скъпия,но ми се правят на големи приятелки и уж все за добро ми говорят,да съм подготвена едва ли не,че точно от него трябва да очаквам най-лошите неща. миналия ден се запознах с приятеля на една колежка. той само като чу,че момченцето ми е от Иран,пък живеят и в Дубай и гледай кво става?! идваше ми да го  започна да го сравнява с негрите,как си зарязвали децата тук,а на мен ми ставаше много смешно,защото за арабите пък нали се говорят точно обратните неща-че си взимат децата и повее българките не ги виждат. после започна да ми говори какви ли не глупости този тъпак... и в един момент явно трябваше да слезна на неговото ниво и да му отговарям със същите глупости като неговите,за да не мисли,че е най-великия. започна да ми говори с насмешка,че ако моя приятел имал братя,аз съм щяла да мина през всички...  и т.н... и аз накрая се вбесих и му казах,че точно за това съм се схванала с него,защото има красиви братя и някой ден няма да ми се скучно, като ми писне с него,ще ходя по братята му. абе такива глупави хора и толкова ограничено мислене,а този приятел на колежката ми е на близо 50 години. искам да кажа,че като ми се правеше на много отворен и врял и кипял,поне можеше да е по-обективен и да се е информирал малко повече,а след това да ми надува главата с глупости. но аз вече не се ядосвам в такива ситуации,защото аз си знам,какъв човек имам до себе си и мнението на разни глупаци,които дори не го познават ми минава през едното и ми излиза през другото ухо... но такива хора има навсякъде. аз колкото и да съм се откъснала от разни такива доброжелатели, пак от някъде се появява някой. моята колежка,за която споменах,че е с този човек е живяла като малка в Либия, разказвала ми е разни неща... и тя няма нищо против моето момче. но ето,че случайна среща с нейния приятел,какво се завъртя разговора и айдееее,почнаха се глупостите. аз разказвах ли ви как преди 2-3 месеца имах един дълъг и тежък разговор с дядо ми и баба ми?! беше ужасно! те и двамата не са хора от село,а градски хора с образование, но като разбрали,че приятеля ми е мюсюлманин и край. като ме почнаха една вечер да ми обясняват,какви хора са те, как с памук вадят душата на човек,колко били приятни за компания и после какви манипулатори били... кой го знаел моя приятел,с каква мисия бил дошъл тук, от какво семейство бил, всички мюсюлмани ги учели да се подчиняват едва ли не на някакви мисии ( направиха го най-големия фанатик момчето), щял да ме бие,когато замина, защото сега сигурно бил много мил,но ако замина някой ден,съм щяла да бъда затворена в тях и да нямам право да излизам... щом бил чужденец, него го разследвали,какво прави в България, с какво се занимава, изкараха го ,че е някой терорист, пласьор, камикадзе... просто нямам думи. сега,като ги казвам тези неща накратко не ми звучи разговорът ни е бил чак толкова тежък,но повярвайте ми, направо се побърках. 3 часа ми говориха против него и като видяха,че не приемам ме изкараха мен едва ли не дебил,че не разбирам какво ми се говори. и в крайна сметка аз почти не ходя вече при тях. всеки път ме питат,дали съм била в София,все едно е много важно за тях. много ми се иска да не приемаха така нещата,но явно от никъде намам подкрепа за тази връзка и може би точно за това ми е толкова трудно,не само заради разстоянията,че не сме заедно всеки ден.  но важното е,че аз съм твърдоглава и едва ли бих ги послушала за каквото и да било.

Паула Паулина недей се чуди с каква работа да се заемеш ами сядай да четеш че то хубаво ще стискаме палци ама все пак да има за какво . Че да не обрвазуваме една комисия по изпитите и да те изпитваме какво си научила Но бъди спокойна в понеделник на обяд ще стискаме палци

Всички много обичат да коментират и обсъждат неща които не разбират и си мислят че все те са правите. Най-добре не обръщай внимание на такива приказки защото те са от ограничени хора (поне за мен). Слушай какво ти казва сърцето и прави каквото ти решиш. Важното е ти да се чувстваш щастлива и да си добре.   

здравейте и от мен на всички!Спорти тук съм не съм се изгубила. аз отдавна не бях се разписвала. но какви ли неща не ми се случиха.аз приключих с този за който ви бях разказвала оказа се,че въобще не е за мене.мислиш,че можеш да познаваш един човек като толкова дълго сме писали но уви не е така.почти съм сигурна,че е женен и аз май бях само за забавление но човек се учи от грешките си.но пък Господ ми прати точно това което винаги съм търсила  запознах се с него в интернет много скоро и на 20 ден откакто се запознахме решихме,че ще се видим и аз хванах и заминах за ирландия.това незнам как го направих преди никога не бих го направила ей така да тръгна на 20 ден обаче сега реших да рискувам но поне си заслужава.просто е невероятен наистина това което сам търсила цял живот и ме обича истински.първият път какво познавах го от една година а се оказа просто невероятен лъжец.направих религиозен брак с него в ирландия и сега след 3 седмици ще ми гостува в България и може би ще се оженим тук ако са му готови документите дотогава пък после ще видим къде ще живеем. сега мога да кажа,че наистина съм щастлива.той е от пакистан съдбата пак ме поведе натам  сложих снимки в албума от ирландия.аз мисля въобще да не чакам някой път човек намира щастието и в човек който познава от скоро.сега вече мисля,че животът ще бъде прекрасен.знам,че много бързо отскоро разведена и сега пак женена но какво да се прави съдба.гледам много нови попълнения добре дошли и от мен на всички.и разбира се на единствения ни мъж тук добре дошъл прекрасен разказвач си. много поздрави от мен на всички няма как да ви изброя вече сте много.

здравейте сядам да ви чета  бързичко и ще пиша после

Aлууууууууууууууу Компаниятаааааааааааа
Докато ви изчета реших да метна оная моя баница във оджака която наскоро бях направила и бях я снимала да ми видите производството.
Баницата стана, аз туко що ви прочетох. Много сте писалииии, монго интересни неща. Баницата щеше да иде зян, добре, че Бате дежурен по оджак. Та му пУФалих и Дядо Хаджи какви Хаджийски рогчета прави
МАКТУБЧЕ Това във йена гласа което правиш и аз много обичам да го правя но виж ще пробвам твоята рецепта със листо от мента. Дано само намеря на пазара, че тука рядко има. Аз някой път слагам като подправка черно пиперче а друг път къри.
Аз захапах 50 години така, че със Монсунчето можем  да се пишем доброволки. Нека ме питат дали шЪ раждЪм-аз ниЩъ- вече е ред за внученца Монсунчето, младичко така, че ще успокоим нейното хабиби, че а з ще и бъда най-вярната стража-да нИ сЪ стряска мУмчетУ
РЕНИ Радвам се на твоето щастие- ние със моето бате се познавахме много малко и сЪ зехмИ много набързичко защото той се страхуваше да не ме грабне наякой друг бате докато той на път. И виж колко години се водим за ръчица. Така, че някой път такива кратки познанства водят и до много здрава връзка. Много лИбоФ ви пожелавам
ПАУЛИНКА-сядай да четеш, после къщтна работа, тя свършване няма. Не си измисляй поводи да кръшкаш
И аз като Никито71 ще ти кажа да не им обръщаш внимание на тия дървени философи . Това са и хора не със позитивно мислене. За такива хора различните хора не са добри. Те са най-добри, най умни и всичко най. Останалите са второ качество хора. А и вече си във този форум момичетата много добри съвети ти дават. Винаги ще те подкрепят когато видят, че го заслужаваш, винаги ще ти дадат съвет ако видят, че бъркаш. Просто са момичета със опит. И най-важното- позитивни са!
Момичета днеска по Natioanl Geografic-ще дават за Пакистан. Започва от 20 часа местно време.
За всички останали които не сам споменала
Малика-а- коя беше ти бе Душе- съвсем сЪ сбърках със тез никове


Във Варната ли ще идваш?

Привет, драги  
И аз се опитвам да ограничавам яденето, ама така няма да стане...с тези вкусотии за които пишете, че и снимки слагате...Все нещо ми се дояжда. На всичкото отгоре майка ми днес се развихрила и докато дремвах следобед, изведнъж замириса на нещо вкусничко...Влизам в кухнята, а на масата- кифла до кифла, мила моя майно льо... Няма да казвам колко погълнах  
Сабинка и Вени ме питаха за София...Всъщност, тази година официално съм включена в комисията за проверка на матурите и си мислех, че тя ще се проведе в столицата. Но има вероятност и да е на друго място- във Варна, например. Да е живот и здраве- идващата седмица ще разбера със сигурност.
Гушкам ви всички и до скоро  

Рогове моля рогове. Дядо ти хаджия с малки работи не мое се оправи оти са му дебели пръстите като троянски кебапчета, та затова ги прави се едни такива грамадански.

Дядо Хаджи
грандомански не грандомански, важното е, че ги правиш роговете-те точно затова не са на Пина а са си твоите. А и си вложил и голямо въобръжение във пълнежа.
Аз затова на времето казвах на моето лапе да не недоволства от тиквеника на тате му а да лапа докато тате му се научи да го прави- а моя даже тогава и го точи. Станаха едни дебели кори ама аз си хапнах със мерак защото много лИбоФ беше наръсил