Публикувана: 11 май 2009, 13:37 ч.
Последно мнение: 20 май 2009, 16:49 ч.

Споделете 106

26 008
740
1

Отговори

# 645 20 май 2009, 07:52 ч.

Мнения: 7 084

Хахаха, Вълчо Mr. Green

Дори не знам какво е маркуч на спирачки, камо ли да знам къде е, че да го отрежа Laughing

Карал е със 130 в дъжда, колата е поднесла и са се забили в мантинела Rolling Eyes

Поне вече съвсем няма какво да делим, а като му е толкоз акъла, ще изплаща кола още 4 години без да я кара.

# 646 20 май 2009, 08:41 ч.

Бу-у-урга-а-ас
Мнения: 2 747

Бижу, прекрасен аватар, както винаги. Обикновено си държа на лесно място спрей против хлебарки. И то точно за тези големите.
Ео, радвам се, че не си била ти в колата, но и че не са пострадали сериозно.
Вълк, жените не се страхуват от смъртта, а от това че ще оставят децата непораснали и беззащитни, макар и с жив баща.
Радвам се, че има Гугъл. Това ми спестява задаването на неуместни въпроси и винаги мога да изглеждам достатъчно компетентна. Това по въпроса за Блекбърито.

Споделям мизерия. От години не сме живели с толкова малко пари и то вече 3 месеца. Не се оплаквам. Любов и здраве да има и съм най-щастливия човек. Скоро очаквам паричните потоци да текнат отново. Амин!

# 647 20 май 2009, 08:55 ч.

Мнения: 17 546

Както и да е, но не можах да спя почти през цялата нощ. Докато миУото блажено сумтеше в сладък среднощен сън, аз, окъпана в снощната си доза адреналин, се отдадох на сладки спомени с два-три албума снимков материал от кръчми и купони, на които съм ходила само аз, с колеги и приятели. Стана ми мъчно, че на толкова готини и весели места, той не е бил с мен, защото някой трябваше да гледа децата, за да може другият да се весели. Е, все аз се веселях!... Нали съм доста по-млада, все излизах с номера, че рано се омъжих и нацвъках три деца, и никъде не можах да отида. И той все ме пращаше да ида, та да не се чувствам онеправдана. Heart Eyes

Заспала съм призори, защото го усетих кога стана за работа, но измъченият ми сън не продължи дълго! Събудиха ме и днес беше "бойното ми кръщене" по телефона. Рев(театрален) и "...Кхъ-кхъ, катастрофирах!...". Верно ли, казвам (театрално, нищо че съм сънена, това придава допълнителна автентичност на моето театро, ама че съм добра! Mr. Green

). "Да... и дете (о, сърцераздирателно хлипане!)..." преди да ми каже "ударих". Безсънието е лош съветник, не го дочаках, омръзна ми слабата игра. "Веднага ще продам апартамента! Кажи къде да ти донеса всички пари?". Затвори, не му издържаха нервите. Дали не беше бившият Ицо на Ео? За катастрофа идеше реч... Joy

Ео,

Лого5ка, благодаря!

След малко отивам да си доспя, защото с тези кръгове под очите, приличам на зомби.

# 648 20 май 2009, 08:56 ч.

Мнения: 1 533

Цитат на: Имелда М … 0 май 2009, 00:21

Маратончо, или си паралия, или си интелектуалец. Не може и двете.

Ох, това ми хареса. Напоследък съм много интелектуална и все по-интелектуална ставам.

п.п. Бижу, и на майка ми миналата седмица й звъннали. Някаква се разпискала: "Мамо, мамо ...катастрофирах ...(и прочие)". Маман обаче нещо не била на кеф и така й сипала, чак се ококорих!

# 649 20 май 2009, 08:59 ч.

Мнения: 5 370

Търся си компания за едно бягство извън София. За кратко е бягството.
Сериозна съм.

# 650 20 май 2009, 09:04 ч.

Варна
Мнения: 2 171

Споделям успиване в комплект с махмурлук. Колкото и да е хубаво розето, не е задължително да се пие всичкото...ама е късно.
Нямам фобии. И блекбери нямам, но "сторм"-а ми харесва.
Бижу, откакто се сдобих с котка и паяк не съм виждала у нас, а преди и хлебарки имаше.

# 651 20 май 2009, 09:08 ч.

Мнения: 4 300

Няма нищо по "зареждащо" от сутрин в държавна поликлиника. Контингентът, както се досещате, е 70+ в цялата му прелест, а зъбите ми изтръпват от стискане. Обаче се зареждам с вътрешни разговори за цял ден.
От една седмица и аз само правя сметки за пари, наредих що годе топките за тенис, остана ми да видя колко пясък ще се събере и за колко време, ако помните онова дълбокомислено разказче за професора.

# 652 20 май 2009, 09:10 ч.

Мнения: 17 546

Цитат на: Катюша в ср, 20 май 2009, 09:04

Бижу, откакто се сдобих с котка и паяк не съм виждала у нас, а преди и хлебарки имаше.

Знааам.

И много искам котенце, да не говорим пък децата колко ме врънкат, но не мога да прежаля кожата на гарнитурата.(каква съм материалистка! страх, ужас ама...) Пък и знам ли каква ще е съдбата на животинчето!? Преди години имахме котка... скочи два пъти от седмия етаж и оцеля, но... превъртя(така каза доктора после). Изпохапа едни приятели, които идваха у нас през ден и ги познаваше от бебе, и мъжа ми. Докторката, дето им слага тетанус и им проми раните, се облещи, като разбра, че това чудо е причинено от котка. После имахме серия от хамстери... Е, след като последниятт, който имахме, се измъкна незнайно как от аквариума и ... се метна от седмия етаж, как да взема животинче, като съдбата му предварително е известна!?

# 653 20 май 2009, 09:11 ч.

Мнения: 4 587

Благодарения на кризата форумът ми е по-симпатичен. Вече не се мяркат теми какъв фотоапарат, какъв телефон, каква кола да си избера, покажете си социалните придобивки.
Има тема каква кола бихте си избрали, ако ви подарят. В такава тема и аз мога да пиша, даже си избрах страхотен Понтиак.
Логореята ми е причинена от раздяла с другари, сега.

# 654 20 май 2009, 09:13 ч.

Мнения: 899

Марадонче, много се радвам, че докато съм спяла си хвърлил боб и си видял какъв ми е месечния доход Laughing

. Всъщност след последния ти пост на мен ми стана ясно с колко крачета ти е багажа, тъй да се каже.

Споделям, че съм дълбоко заорала в българската политика. Още два часа и правя обратен завой към културното ни наследство.

# 655 20 май 2009, 09:22 ч.

Бу-у-урга-а-ас
Мнения: 2 747

Ех Жоз,
аз пък искам бягство, ама в София. Сама и с цял джоб пари.

# 656 20 май 2009, 09:43 ч.

Мнения: 2 716

Споделям, че думите "логорея" и "блекбери" не ми говорят нищо.
Следователно съм проста.
Следователно мангизлия.
Йесссссс. (ама не баш йесс)

Вероятно ще пропусна последния учебен ден на първолето. Пооради неналичност на материално богатство, автомобилът е единствен и общ и счупен и равновесие ще трябва. Та заради това, Ванката ще има честта да купи букет на госпожата и да направи хубави снимки за спомен.
Планът е в суров вид и "като му дойде времето", може да се изпълни коренно променен.