Строги или меки родители сте. Вашето лично усещане какво е

Грешно, много грешно. Най-важното е да си последователна. Това не значи, че не допускам тези грешки понякога, но много внимавам. Настроенията са си настроения, правилата трябва да са твърди.

Лошото е, че моят син ме е приел като обслужващ персонал и нещо не ме бръсне много. Но с другите не се лигави, което може би значи, че все пак е разбрал кое е правилно и кое - не. А това си е моя заслуга, защото аз го гледам почти непрекъснато откакто се е родил.

Аз се определям като някъде по средата. Няколко пъти обаче се улових, че на моменти позволявам нещо, което в други моменти го осъждам. Старая се като кажа не, да е наистина не за последно.

Меки сме. И двамата. Детето ни беше от болнавите и ужасно ревливите. Стигнах до там че детският рев ме докарва до истерия.Изпълнявам веднага, само и само да не се стигне до рев. От скоро обаче (понеже знам че не постъпваме правилно) взех да стискам зъби и да отстоявам на думата си. Засега обаче само провали.......

и двамата сме меки

аз съм строга,а баща му мек

Мисля , че съм по - скоро строга ... 
Синът ми е добро дете , но като се запъне за нещо става страшно . Аз обикновено просто му заявявам какво наказание следва после - примерно не иска да спи следобед - ОК , обаче няма да го заведа в Южния парк и ли нещо такова .
Иначе не се карам за щяло и нещяло - разрешавам да скача в локвите , да се цапа ...
Но кажа ли , че тръгваме примерно никакви тръшканици не помагат .

Не зная. Според мен съм строга - в смисъл, че позволявам много неща, но което си е забранено, си е забранено и не се отмятам никога. Но според майка ми, понеже им позволявам да се катерят по мебелите (не изпадайте в ужас, единствените ни мебели са една-две ниски маси, едно бюро, диванът и фотьойлите), да се зариват до ушите в кал и пясък на площадката и от време на време да попищяват, като изпадната в бебешка истерия, съм много мека.

Не съм строга ,мъжът ми пък съвсем.
Детето обаче дали мисли така,незнам...

Строга и любяща! Когато се карам, или наказвам, или обяснявам защо не са прави ,винаги завършвам с: " Много те обичам, и затова се карам. Защото искам да станеш добър човек , и всички да те уважават!". Отделно ,както някой беше писал , съм много последователна. Когато кажа нещо го изпълнявам точно. Компромиси не правя, и те са го разбрали много добре. Вече е достатъчно само да погледна лошо.
 Мъжът ми ме подкрепя на 100%! Ефект има / поне засега  /.

Аз съм по-скоро от меките. По някакъв начин на моменти несъзнателно, но се опитвам да компенсирам липсата ми през деня, липсата на достатъчно време за нея, липсата на бащата....знам, че не е правилно...В нас ролите са разменени, детето ми има повече респект от баба си, с която прекарва по-голяма част от времето, тя е строгата. Методите на наказанието не ги използвам, по-скоро говоря, обяснявам и ако не се разбира се правя на сърдита. За сега действа и не ми се е качила на главата, но е само на 6 години, незнам натам какво ме чака.
Настроенията и аз си ги имам, много често правя компромиси, опитвам се да съм последователна, но не винаги успявам, не съм се учила да съм майка предварително, правя го едновременно с отглеждането на детето. И  в резултат на това не бих казала, че детето ми е лигаво за момента, слуша ме и вижда приятел и защитник в мое лице. Но е много малка, незнам след време как ще изглеждат нещата.

В определени ситуации съм строга, в определени - мека. Не мисля, че мога да бъда само строга или само мека. Едното би довело до стрес на детето, а другия вариант клони към разглезване. Моята дъщеря има нужда от време на време да стягаме юздите

Мека Мара съм аз. Много рядко наказвам и викам.
Но пък и все още имам здрави нерви.
Гледам да говоря повечко.
Аз съм доброто ченге, баща и и бабаи са лошите.
Но понякога доброто ченге постига по-добри резултати от лошите.

Това бих искала да постигна и аз

Май и при нас е така.

Не съм сигурна, че не постъпваш правилно. Твоето здраве и нерви са по важни отколкото робуването на правила и принципи заради самата идея. И аз не търпя детски рев, откачам и ставам опасна за децата. Понякога се усещам, че съм толкова некотролируемо бесна, че без да искам може да ги убия или нараня. В такова състояние колкото и да си наясно с теорията, не можеш да я приложиш, защото си спихично неурвновесен. Така че ако можеш да прежалиш забранения предмет май е по добре да го направиш отколкото да се самоинквизираш и да рискуваш да навредиш на детето си. Аз не се давам за пример изобщо, знам че съм истерична и това ми е генетично. Просто съм по чувствителна от други майки. Затова не мога да се сравнявам с тях, а да намеря начин приложим за мен. За сега като пищят понеже не понасям писъци или им разрешавам забраненото нещо, ако не мога да ги залъжа с друго или ги пращам в друга стая да се нареват. Другият вариант е да ги пребия без да искам, което ми се струва по голямото зло. Който може да търпи нека търпи, имал е късмет да се роди със здрави нерви. Ние по темпераментните си имаме нашите начини за справяне със ситуациите.  
Освен това мисля, че забранените неща са особено желани. За да не е толкова голям меракът към тях трябва да се даде възможност на детето да им се порадва, да ги пипне. Примерно скъп чуплив премет, който разбира се принципно е забранен. Но ако го дадеш на детето да си поиграе с него заедно с теб и за малко тогава не се ли обърква самото дете, че това нещо все пак не е съвсем забранено. Поради тази причина мисля, че не може да си 100% последователен и забраненото да си остане забранено завинаги. Ако се замислите за всичко има изключения. Все пак ако се сетите за нещо забранено тотално и безкомпромисно кажете ми кое е то. Ясно че да се бърка в контакта, да се скача от терасата и т.под. животозастрашаващи са си забранени. Става дума за други по безобидни забранени неща. Примерно забрана да се ядат бонбони, което значи никога по никакъв повод да не се допуска това нещо. И при нас разбира се има забрана, защото ги обичат и само от бонбони биха живели. Но пак забраната не е тотална, защото им се разрешават ако добре са си хапнали за вечеря, ако са на рожден ден или др изключителни поводи когато човек си позволява разни забранени неща. Следователно не са забранени и край, а има изключения, които объркват децата. Те не могат да разберат, че само при специални поводи може да ядат бонбонки защото просто не могат да разграничат поводите. Самите ние дори нямаме стриктно правило при кои поводи се ядат бонбонки и ако се замислите зависи най вече от нашето настроение и моментна преценка. Затова по принци слагането на строги граници за забраненото ми изглежда тъпо и смешно защото реално такива граници не могат да се поставят.
В този ред на мисли под строг имам предвид да си категоричен и това да си личи от цялостното ти изражение. Примерно Сега не можеш да влизаш в басейна, ще злезеш след 10 минути. Принципно не е забранено да се влиза в басейна, но въпреки всичко трябва да става с изричното разрешение на родителя.  Един мек родител като му пореве детето ще каже. ОК, айде влизай във водата за да мирясаш. Но строгият ще си държи на решението.