А според вас възможно ли е да се появи дете с наклонности към убиване в едно добро, почти изрядно (до колкото това е възможно) семейство? Винаги ли родителите са виновни? Дали на някои хора просто не им е "сгрешен чипа" така да се каже?
- Публикувана: 13 май 2009, 16:30 ч.
- Последно мнение: 13 юни 2009, 20:37 ч.
Децата-убийци
Докато четях и аз исках да попитам същото. Та нали всички се опитваме да бъдем добри родители. Едвали има родител , който да възпитава детето си да убива. Съгласна съм , че има и такива родители , които с поведението си дават лош пример на децата си , но също така съм убедена , че има и деца - убийци от порядъчни семейства.
Ето едно момиче, което е било потенциален убиец. Само случайността я е спряла: http://www.dnes.bg/article.php?id=70732
Добро, ученолюбиво, старателно дете и никой не забелязва колко е страдало от тормоза на съучениците си. До момента, в който решава да им отмъщава, да пали и убива... Може и самото дете да е по-лабилно, но това не го прави лошо. Но може да направи много, много лоши неща от гняв, страх и т.н.
Добро, ученолюбиво, старателно дете и никой не забелязва колко е страдало от тормоза на съучениците си. До момента, в който решава да им отмъщава, да пали и убива... Може и самото дете да е по-лабилно, но това не го прави лошо. Но може да направи много, много лоши неща от гняв, страх и т.н.
Един такъв случай ме отказа навремето, завинаги от наказателното право.
Едно момче - съвсем нормално и обикновено, силно разстроено от смъртта на баща си, изведнъж чува глас, който го кара да убие по особено жесток начин свой съученик... Три психиатрични експертизи не успяха да установят има ли, или не психични отклонения...
Спомням си как гледах двете майки в съдебната зала и... не знаех на чие място по - силно не искам да съм...
Няма логично обяснение в повечето случаи, за жалост...
Едно момче - съвсем нормално и обикновено, силно разстроено от смъртта на баща си, изведнъж чува глас, който го кара да убие по особено жесток начин свой съученик... Три психиатрични експертизи не успяха да установят има ли, или не психични отклонения...
Спомням си как гледах двете майки в съдебната зала и... не знаех на чие място по - силно не искам да съм...
Няма логично обяснение в повечето случаи, за жалост...
Нищо няма да напиша по темата, само ще се моля
детето ми да стане нормален и отговорен човек - нищо повече !!!
детето ми да стане нормален и отговорен човек - нищо повече !!!
Като професионалист знам, че у всеки от нас има агрсия. Въпросът като родител пред мен е да науча синът си да я канализира и да се разтоварва от негативните емоции както съм го овладяла за себе си.
Като професионалист трябва и да знаеш, че не всички престъпления са породени от натрупана агресия. Не всяко убийство е неразтоварена негативна емоция. Всъщност повечето убийства са провокирани от ревност, ниско самочувствие, желание за "различност", стремеж към известност, неспособност за съчувствие, хладнокръвно отмъщение и прочее.
Най-често от "прочее"...
...А по отношение на бирата, не мисля, че е нормално бременните да пият. Ако беше полезно лекарите щяха да я препоръчват!
Напълно нормално е. Бирата е ниско-алкохолна и в малки количества е дори полезна. Аз съм с много ниско кръвно и точно лекари ми я препоръчват /вкл. като бях бременна/. Не говоря за напиване, а за чаша /в сравнение с кафето, колата и др. вдигащи кръвното напитки/ е в пъти по-подходяща за бременни. Виж, ако бременната е с високо кръвно има опасност от прееклампсия, а ако пие по 1 л. на ден може и да е вредно - не знам...
Ама скоро четох, че изобщо родителите не трябвало да пият, пушат или да говорят свободно пред децата си...
Всъщност, четох доста неща напоследък и открих, че най-често престъпления с насилие /не говоря за кражби и разни "социални" престъпления/ се извършват от деца, които произхождат от интелигентни, здрави и абсолютно презадоволени деца, расли "в саксия", които не познават много страни на живота, защото родителите им старателно са ги прикривали от тях. Естествено, не говоря за крайности, а за това, че е в пъти по-добре децата ти да знаят, че не си светец, но да им обясниш кое е добро и кое лошо и защо, кога и как е подходящо да си позволяваш определени непозволени неща...
А по отношение на бирата, не мисля, че е нормално бременните да пият. Ако беше полезно лекарите щяха да я препоръчват!
В интерес на истината - докторите наистина препоръчват по чашка бира понякога. Честно да си призная, въобще не помня по какъв повод ми го каза доки, докато бях бременна (тогава бях малко шашната и мозъкът ми беше се настанил в пъпната връв, та не помнех много
), но трябваше да го правя. А по темата - надявам се да успея да науча сина си да може свободно да споделя с мен проблемите си, за да можем евентуално сами да търсим решения. Мисля, че така поне имаме шанс да избегнем попадането в тази черна статистика... Въпреки, че съм пила бира
А по темата - надявам се да успея да науча сина си да може свободно да споделя с мен проблемите си, за да можем евентуално сами да търсим решения.
Един професор в университета казваше, че винаги когато си прибираме децата от градина трябва да ги разпитваме за всичко случило се през деня. Независимо колко ние или детето сме изморени трябва да го накараме да ни разкаже всички събития от деня до колкото е възможно последователно. Според професора така най-лесно в ежедневието се изгражда навика за споделяне и се затвърждават отношенията. Дали сме се справили успешно ще зависи от това дали детето след време ще започне да споделя още щом ни види.
Синът ми е още бебе, но аз ще последвам този съвет.
Един професор в университета казваше, че винаги когато си прибираме децата от градина трябва да ги разпитваме за всичко случило се през деня. Независимо колко ние или детето сме изморени трябва да го накараме да ни разкаже всички събития от деня до колкото е възможно последователно. Според професора така най-лесно в ежедневието се изгражда навика за споделяне и се затвърждават отношенията. Дали сме се справили успешно ще зависи от това дали детето след време ще започне да споделя още щом ни види.
За мен това е основата!
Първо случките, покрай тях и чувствата. Много е важно. И винаги трябва да има време да се слуша детето. Няма да му сготвя ако трябва, няма да изпера, няма да направя милион подобни незначителни неща, но ако има да ми казва нещо - ще слушам. Един професор в университета казваше, че винаги когато си прибираме децата от градина трябва да ги разпитваме за всичко случило се през деня. Независимо колко ние или детето сме изморени трябва да го накараме да ни разкаже всички събития от деня до колкото е възможно последователно. Според професора така най-лесно в ежедневието се изгражда навика за споделяне и се затвърждават отношенията. Дали сме се справили успешно ще зависи от това дали детето след време ще започне да споделя още щом ни види...
Така съм отгледана аз заедно с брат ми и сестра ми. Нещо повече - след всеки изгледан по ТВ филм родителите ми намираха начин да завържат дискусия по темите от него и (особено в пубертета) се завихряха интересни спорове и коментари помежду ни. И досега обичаме да спорим и коментираме вселената, седнали на маса
Това споделяне в края на дена работи много добре, знам го и покрай отглеждането на дъщеря ми. То работи особено добре, ако съпрузите също споделят помежду и (и пред децата) поне част от това как е минал денят им.
А когато детето поотрастне, се получава много добре, ако родителите му споделят също с него, т.е. връзката и споделянето са двупосочни. Не е нужно да стоварваме цялата отрицателна енергия от гадния ден в офиса и проблемите с шефа на главата на детето, но ако все пак то чува как минава и нашия ден, бива по-окуражено също да споделя.
Ето едно момиче, което е било потенциален убиец...
Добро, ученолюбиво, старателно дете и никой не забелязва колко е страдало от тормоза на съучениците си...
Добро, ученолюбиво, старателно дете и никой не забелязва колко е страдало от тормоза на съучениците си...
За мен решението е в религията. Дори ми се струва странно, че не сте го споменали за три страници. Истински религиозните хора прощават и не трупат агресия. А иначе да се предпазиш от агресията, която така или иначе ни залива от всякъде не виждам как е възможно. Преди малко в 'Герои':
Той: '-Мила, ти уби всички!
Тя: -Не можех да те оставя тук.
Той: -Няма нищо, всичко е наред!'
Аз не споделям нищо откакто се помня. Ама съвсем нищо. Но пък не съм никак агресивна. И умея да пазя много тайни.
За мен решението е в религията.
Коя религия? Защото те са много. И проповядват различни неща.
Препоръчани теми