Децата-убийци

  • 7 036
  • 196
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 3 634
Фър-р-р Бъз-з-з мога ли да те помоля да обясниш малко по-подробно как се научава едно дете да канализира агресията си и как се разтоварва от негативните емоции?

Зависи от възрастта на детето и повода за тези чувства. Мисля, че ако си открил тези неща за себе си няма да имаш проблем да преведеш и детето си през това опознаване. Обикновено се учим цял живот как да реагираме на стреса около нас и как да овладяваме подобно поведение - спорт, хоби, чистене, пазаруване, пиене на бира в парка...списъкът е дълъг.

Аз като дете имах огромен проблем с агресията и никакъв самоконтрол. Счупеният нос на съученика не ме трогваше, страх ме беше само от наказанието на родителите ми. Не излизах от стаята на училищната психоложка до 9-ти клас и нямаше особен резултат. Научих се сама да се владея и случайно открих моят "отдушник" след много лични проблеми. Иска ми се да помогна на синът ми това да се случи за него в по-ранна възраст.

Crazy chick, прочети внимателно. Агресията може да провокира престъпление когато липсва самоконтрол. Това е моят отговор на последния въпрос от началото на темата. Не дискутирам всички причини за детската престъпност, няма да преписвам тук книги.  Peace

# 16
  • Мнения: 984
Без да си чеша езика, Крейзи чик е права. И Франзела Калина е права! Аз си мисля, че при родителите с професии, постоянно свързани с чуждите деца, собствените остават често встрани или някак измеждудругото. Учители, градински педагози, психолози... Confused

# 17
  • у дома
  • Мнения: 967
А какво може да мотивира едно 5 г. дете да прави дисекция на жаба, врабче, като преди това ги умъртви?  Да стиска до задушаване декоративното си зайче? Детето е момиченце, съседче. Иска да играе с моето дете, а аз наистина умирам от ужас от това дете.  Confused

# 18
  • Мнения: 1 547
Crazy chick, прочети внимателно. Агресията може да провокира престъпление когато липсва самоконтрол.

Така е. Самоконтролът е умението на човек да запазва баланс на емоциите и реакциите си. Балансът пък се явава една златна среда. Нещо, което няма крайни точки, няма и среда. Затова казвам, че при дете, чийто житейски ареал е твърде неопределен, проблемите със самовладеенето ще са най-сериозни.

По повод горното мога да кажа и още, че на практика няма контролирана агресия - стаеният гняв излиза откъдето и когато намери пукнатина, без да се допитва до носителя си. Въпросът е децата, че и възрастните, да се учат не само на контрол, ами и на антиего, щото егото е нещо, което най-често боледува.

# 19
  • Мнения: 1 547
А какво може да мотивира едно 5 г. дете да прави дисекция на жаба, врабче, като преди това ги умъртви?

Ами, то се почва с мравка или муха - децата нямат идея за живота и смъртта, и смачкват някоя твар с лекотата, с която пукат сапунените балони. Още тогава трябва да им се обясни, покаже... Аз не позволявам и цветя да се късат. На 5-годишна възраст едно дете вече би трябвало да знае, че отнемането на нечий живот - макар и мравчи - е много по-лошо от неизядена закуска, от изцапана блуза и от счупена ваза.

# 20
  • Мнения: 1 860
Точно днес ми се наложи да обеснявам на едно момиченце от групата на сина ми, как не се убиват бубплечки само защото ни ги "харесваш".  Confused Стана ми тъпо и се замислих за кой ли път какво минава в главите на децата още от най-ранна възраст и как в последствие дава отражение. Моето мнение винаги е било и ще бъде, че пряко отговорни са родителите, но няма рецепта и план на действие. Всеки сам трябва да опознава детето си с годините, като започне от първия ден.

# 21
  • Мнения: 2 792
  Без причинната агресия и жестокост върху друг индивид, в повечето случаи я възприемам като неосъзнаване какво точно причиняваш, а не като съзнателен акт на причинено насилие, когато говорим за деца.
  Когато никой не се намеси и се позволи това поведение да се развива, без реален контрол, актовете на насилие стават все по отчетливи и жестоки и все по-малко оправдани от незнание какво причиняваш. Усещането, че агресията и жестокостта ти дава сила, се измества от осъзнаването, че нямаш право да го причиняваш. Не рядко на заден план има и една друга история, че насилникът и той е бил жертва, която не е била защитена и въобще всеки отделен случай е много индивидуален при свършен факт...
 Отделно си мисля, че обикновено, по-тихите и по-свити хора, се възприемат като по-малко чувствителни, по малко нуждаещи се от специално внимание и обгрижване, просто защото са по-склони да си замълчат и по този начин несъзнателно биват много кратно по-често наранявани, което води до съответното натрупване на премълчано насилие или приемане за нормално да бъдеш насилен или да насилваш и колелото се завърта....

# 22
  • Мнения: 3
ние като малки със сестра ми убивахме божи кравички ей така за кеф, давехме ги в кофички за кисело мляко, сега ми е трудно да убия и хлебарка /сестра ми ги размазва с голи ръце/ но и двете се ограничихме с насекомите. Аз примерно, ако бях дете и ми хрумнеше да убивам някого, със сигурност бих го направила от любопитство. По тв-то убиват хора, все едно са насекоми.....в голяма част убийствата извършени от деца, според мен нямат нищо общо с агресията. По-скоро е някаква грешка в мозъка и не осъзнават какво точно вършат....знам ли?!

# 23
  • София
  • Мнения: 62 595
Хайде, няма нужда да се прекалява с това за животните. Кой от нас не е убивал буболечки или рязал дъждовни червеи? На моите деца изобщо не се опитвам да им внушавам колко е лошо да убият буболечка, особено ако въпросните същества не им харесват. Какво да им кажа, да не убиват хлебарка като я видят ли?

# 24
  • Мнения: 25 825
Кой от нас не е убивал буболечки или рязал дъждовни червеи?

Аз не съм! Научих се да убивам на доста зряла възраст.

# 25
  • Мнения: 184
Прочетох "Майките" на Т. Димова когато малкият беше почти новороден, смятам профилактично да си я препрочитам. Това е един от начините ми да държа съзнанието си будно.

# 26
  • Мнения: 527
Не виждам какво ви се губи. Авторката е задала въпрос "Защо децата убиват?" И аз изказвам своето мнение. Просто децата имат добър пример удома (по-точно винаги има проблеми, за които не се споменава). След това психолозите откриват проблемите. Родителите се бият, карат се, противоречат си пред децата, липсва контрол често, и не на последно място гледат поучителни филми по ТВ! При децата пък които са "тихи" почти винаги след това се открива проблема в детството и личния пример.

А по отношение на бирата, не мисля, че е нормално бременните да пият. Ако беше полезно лекарите щяха да я препоръчват!

# 27
  • Мнения: 676
А според вас възможно ли е да се появи дете с наклонности към убиване в едно добро, почти изрядно (до колкото това е възможно) семейство? Винаги ли родителите са виновни? Дали на някои хора просто не им е "сгрешен чипа" така да се каже?

# 28
  • София
  • Мнения: 62 595
И аз мисля, че не винаги родителите са виновни. Средата на децата не е само семейството, а училището и приятелите пред блока. Децата престояват дълго време в училище и ако нямат поле за изява започват да се потискат, а оттам да се озлобяват към себе си или другите. А и обществените послания не са много миролюбиви и неминуемо влияят на децата.

# 29
  • Мнения: 3 634
Дали на някои хора просто не им е "сгрешен чипа" така да се каже?

Има изолиран такъв ген, но не знам някой цивилен да си е тествал ембриона с подобна цел. Вероятно се правят някакви проучвания в тази насока, но това ще е доста продължително изследване.

Не, не винаги родителите са виновни. Лично според мен може да се случи и без изобщо някой човек/възрастен да е виновен. Здравословен проблем също може да отключи такова поведение, ако има и други предпоставки.

Общи условия

Активация на акаунт