Публикувана: 13 май 2009, 19:59 ч.
Последно мнение: 18 май 2009, 22:46 ч.

Как да променя ситуацията?!?

3 499
31
1

Гост

Отговори

# 15 14 май 2009, 09:43 ч.

София
Мнения: 15 486

Познавам такъв човек. И твърди, че го прави от обич newsm78

- да псува, да обижда, да нарича човека, който обича с отвратителни епитети, да заплашва с какво ли не и това с часове.И накрая 5 минути след многочасовия скандал, крясъци и обиди да реве и да се извинява, да обещава, че повече няма да прави така, и да и казва, че не може да живее без нея.Вече 6 години не се "оправя", само по-зле става.

# 16 14 май 2009, 09:48 ч.

Мнения: 2 708

Аз също дълго търпя един такъв, шизофреник....... Слава Богу - спасих се. Децата тогава бяха на около 6 и 4 годишни. Сега голямата е вече на 15 и преди има няма няколко месеца, не помня повода дори, но явно е говорила с биологичния, който "много ги обича" "татенце това, татенце онова"........... но е една телефонна любов и психически тормоз, защото вижданията и разбиранията му са тотално неадекватни и много далеч от реалността.......никога няма да се зарадва на нещо, което са постигнали. Ако направят А, ще каже защо не е Б, ако в следващия момент направят или решат да изберат Б, ще има "Защо не е А"..... нищо и никога не одобрява, не подкрепи ..... абе какво да говоря.....но това, което каза детето беше, с голяма тъга в гласа "Мамо, добре че навремето си се развела с татко" и с едно облекчение, че не й се налага да живее с този човек.......

Не казвам, че случая е такъв, само искам да кажа, че ако това му поведение продължи, не съвсем адекватно да го нарека, постепенно с годините би могло да се прехвърли към децата, както и да се задълбочи...... И не се хващай като удавник за сламка, че го търпиш заради децата, защото не може да си сигурна, кое е по-добро за тях Peace

Аз лично не бих искала такъв човек до себе си и до децата си.
Успех.

# 17 15 май 2009, 18:29 ч.

Мерси за отговорите ,първо съм пределно наясно ,че така цял живот не може да продължава, второ в момента съм в известна безизходица и трето този мъж ме преследва години наред преди да се оженим , представяше се за най-милия и благородния правеше абсолютно всичко за мен, за да ме накара да се оженим. Беше спечелил неимоверно доверието и в родителите ми, та затова в първите години като се разочаровах от гадния му характер, никой не ми повярва, те даже го защитаваха. И все пак в него има и нещо добро. Да пишат тези, които имат такива съпрузи и са се справили с тях.

# 18 15 май 2009, 18:42 ч.

Мнения: 7 474

Нещо не вярвам в "справянето" с такъв човек, ама ти си знаеш.
Да не ти мине живота в черно, докато търсиш бялото в него.

# 19 15 май 2009, 19:12 ч.

там където ме зове сърцето!!!
Мнения: 2 092

Хората са каза , че ревността не се лекува , така че не мисля , че можеш да промениш ситуацията , а и с годините ще става все по зле!!!
Като чуя пък за мъж , който плаче за да се извини , че до преди малко се е правил на "мъж", просто ми се повдига ! Confused

Не знам дали ще успееш да промениш ситуацията , но щом имаш сили да се опитваш - пробвай , за мен е загубена кауза (видях нагледно , че не става- слава Богу Praynig

не съм имала такъв съпруг , но пък такъв баща ми беше предостатъчен Confused

)

# 20 15 май 2009, 19:32 ч.

Мнения: 431

Хайде де, имало бяло, имало добро, а конкретно нищо не казваш, освен че плакал и бил настоятелен ухажор?!

# 21 15 май 2009, 20:50 ч.

Не мога никакъв съвет да дам, защото аз в подобна на тази ситуация не можах нищо да направя. От моя опит останах с убеждението, че тези хора не могат да се променят, дори и да искат. Много ще ти е трудно, но не се заблуждавай, че някой ден ще стане по- добре.
Аз само мога да благодаря на Бога, че се разделихме, преди да се оженим или да имаме деца.

# 22 15 май 2009, 22:42 ч.

София
Мнения: 399

И според мен няма да се оправи. Дори като вижда , че търпиш, психическият тормоз може да премине във физически. Децата не са оправдание, щом тормози и тях, друга трябва да е причината за твоята пасивност.
Не са ти повярвали в първите години, а сега имаш ли подкрепата на родителите си?

# 23 16 май 2009, 00:46 ч.

Мнения: 139

До около 22-3 аз бях олицетворение на ревността, комплексарщината, затворения начин на живот, но, съдбата така подреди живота ми, че някак си успях да вкуся свободата и сега човекът застанал до мен не би могъл да е по-свободен, дори и да е абсолютно сам. Има абсолютната свобода. И аз не се примирявам с нищо по-малко. Излекуваните ревнивци, обаче, са малко. Ревността е заболяване, чувство което разрушава живота на изпитващия го и на близките му хора.
Мила, не знам какво да те посъветвам. Мен са ме изоставяли заради ревност. С пълно право. Помоли го решително за среща със специалист и ако не се спасявай. С 3 неща не се живее: зависимост, ревност и агресия. Ако откаже поне да опита да се пребори - плюй на петите и не се обръщай.

# 24 16 май 2009, 00:51 ч.

Мнения: 5 468

Цитат на: roxxyl в ср, 13 май 2009, 19:59

беше импотентен и девствен когато се оженихме ,аз го направих мъж.

Ами виж сега... то това си е характер и няма да се промени. Сигурно си вложила цялото си старание, да му доказваш, казваш, че няма за какво да те ревнува (освен ако има за какво Rolling Eyes

).. и не сте стигнали до никъде, та... каквото и да говорим тук, няма да спре човечеца.

# 25 16 май 2009, 08:06 ч.

Мнения: 10

По-скоро държанието му е като към майка...Обсебил те е, и то здраво. Задушаваш се от това вкопчване в теб, както и от истеричното му поведение. Не виждам как да се промени това, за жалост. Той е един недорасляк, в психически смисъл, не мога да го нарека другояче. Имам чувството че е третото ти дете... Незнам как си търпяла и как имаш още търпение да спасяваш тази връзка, която според мен е обречена...

# 26 16 май 2009, 09:11 ч.

джакузита макузита
Мнения: 3

Цитат на: roxxyl в ср, 13 май 2009, 19:59

определено човека си има психологически проблеми ,които прехвърля на мен , а вече и на децата.

За мен това е недопустимо и не мъжа ти е виновен в случая.
ОК, разбирам, че ти можеш да си правиш екперименти с него и отношенията ви, дали ще се промени и т.н., години наред, но защо децата трябва да страдат ?
Психически травми в детска възраст могат да предопределят целия живот на човека, помисли за това, можеш ли да понесеш цялата отговорност, ако стане нещо, а ти не си реагирала навреме да прекратиш контакта му с тях ?!

# 27 16 май 2009, 10:01 ч.

Мнения: 351

Цитат на: roxxyl в ср, 13 май 2009, 20:29

Как да ви кажа, колкото е черен, толкоз е и бял Laughing

Когато сме разделени по някакъв повод ,плаче със сълзи за мен, когато сме заедно недоволства от мен.Чувствам се в детската градина, но той не е имал и друга връзка може би затова. Чудя се дали някога ще влезе в нормални релси или винаги ще е така. Иначе знае ,че нямам към кого да се обърна в този момент и го използва за да ми извива ръцете.Ковти работа!

Ревността е болест за съжеление нелечима.....и точно това са нейните симптоми!

# 28 16 май 2009, 10:14 ч.

Мнения: 2 133

Много кофти положение.Аз не бих живяла така, цял живот манипулирана и без никакви контакти Peace

Болест е, ама си има и лекари за тая работа и ако наистина държи на теб, ще посещавате заедно консултант!

# 29 16 май 2009, 13:01 ч.

Мнения: 522

Има една българска поговорка "Клин клин избива". Аз бих му спретнала една постановчица от рода на обаждане на жена по телефона или СМС. Така ти ще бъдеш ревнивата и обидената а на него свят ще му се завие от къде му е дошло. Ще го поставиш в твоето положение да види дали е добре така.

Препоръчани теми

Отношения между семейството ми и приятелката ми

Брак без любов

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Чувствам, че не заслужавам любов.

Причина:

Причина: