Ако сте имали спонтанен аборт, в коя седмица загубихте бебчето?

  • 128 203
  • 430
  •   1
Отговори
# 345
  • Мнения: 54
здравейте момичета,искам да споделя моята история. на 20 декември ходих на фетална морфология.бях бременна в 21 седмица.всичко беше наред с бебето.като се прибрахме в къщи,след прегледа усетих че нещо ми убива отдолу.помислих че е от бодито,но когато погледнах видях мехура.уплаших се и се върнахме в болницата.нямаше кървене нито имах болки.но вече в болницата започнах да кървя.Казаха ми,че губя бебето.така и стана.изгубих сина си.  newsm45 newsm45 newsm45 много ми е тежко.вчера излезе епикризата.и ми каза че съм имала лек вирус и отлепване на плацентата.но някак не мога да си го обясня кога как се е отлепила като 30 минути преди да стане това  бях на преглед и всичко беше наред............  newsm78 newsm78 newsm78

# 346
  • Мнения: 559
здравейте момичета,искам да споделя моята история. на 20 декември ходих на фетална морфология.бях бременна в 21 седмица.всичко беше наред с бебето.като се прибрахме в къщи,след прегледа усетих че нещо ми убива отдолу.помислих че е от бодито,но когато погледнах видях мехура.уплаших се и се върнахме в болницата.нямаше кървене нито имах болки.но вече в болницата започнах да кървя.Казаха ми,че губя бебето.така и стана.изгубих сина си.  newsm45 newsm45 newsm45 много ми е тежко.вчера излезе епикризата.и ми каза че съм имала лек вирус и отлепване на плацентата.но някак не мога да си го обясня кога как се е отлепила като 30 минути преди да стане това  бях на преглед и всичко беше наред............  newsm78 newsm78 newsm78

 Hug Hug HugМного съжалявам за загубата ти Sad Нали знаеш хубавите неща стават ,бавно,лошите..светкавично.Явно така е било писано,но не губи надежда,станало е веднъж,ще стане пак!!!

# 347
  • Варна
  • Мнения: 5 926
В 17 г.с. установиха, че бебенцето ми няма сърдечна дейност. Вечерта се върнах в болницата за прием, а на следващия ден се разделихме завинаги.
Изминаха само три дни, все още не знам как успявам да ставам сутрин.
В момента чакам резултати от хистологични изследвания и след тях ще се ориентирам към търсене на причина.

Нямам търпение да забременея отново, нямах представа, че желанието ми да имам бебе е толкова силно.

# 348
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 071
Шипка, съжалявам, при мен беше в 14та. Научаваш се да ставаш, рано или късно трябва да вървиш напред Hug Дай си малко време, изчакай новите изследвания и открийте причината. А ако има такава, лекувайте я и тогава прави нов опит. Дай малко време на тялото си да се отърси от това Hug

# 349
  • Мнения: 559
Шипка, съжалявам, при мен беше в 14та. Научаваш се да ставаш, рано или късно трябва да вървиш напред Hug Дай си малко време, изчакай новите изследвания и открийте причината. А ако има такава, лекувайте я и тогава прави нов опит. Дай малко време на тялото си да се отърси от това Hug
Колкото и гадно да звучи наистина ,ако човек има някакви съмнения за бебче,нали,нормланите стресове ,които преживява всяка,виждайки,че бременността е факт,то след такова ужасно стечение на обстоятелствата е напълно сигурен,че това е единствената най-голяма радост,която може да му се случи. Hug

# 350
  • Мнения: 559
Дами,да ви попитам ,колко време след спонтанния аборт ви дойде цикълът?Моят е без кюртаж,не знам дали има значение,днес стават 30 дена, а аз чакам ли,чакам. Cry

# 351
  • Варна
  • Мнения: 5 926
До 40-50 дни може да се почака, така ми обясниха преди изписването от болницата.
Аз съм с кюртаж обаче, сигурно е различно в твоя случай.

# 352
  • Мнения: 771
Политам при всеки е различно ,при мен сега последния път се появи на 45 ден и аз много чаках,но от опит ти казвам ,че се появява от 30 до 40 ден.След единия ми спонтанен се беше появил цикъл на 54 ден,така седиш и чакаш.Дано скоро да те навести лелеката

# 353
  • Мнения: 24
Добър ден, включвам се в темата, защото имам нужда да си поплача при себеподобни... имах бременност, на втория преглед ми казаха, че всичко е наред - има сърчице, малко е отлепено, но това не било проблем и на третия преглед (9 седмица) ми казаха, че е спряло да се развива...

Миналата седмица ме кюртираха и понеже мъжа ми ме подкрепя и ме накара да се чувствам добре на следващия ден след прегледа, явно са ми останали "недоизказани" емоции, и онзи ден избухнах и съм плакала като малко дете цял ден...

Слава Богу след вчерашния преглед, мойта докторка каза, че всичко е наред. По принцип не се повтаряло при втора бременност, но на мен още ми е криво и съм леко изплашена - дайте ми съвет как се преодолява тоз тих страх

Хубав ден   bouquet

# 354
  • Варна
  • Мнения: 611
  Съжалявам, aladinka  Hug
Аз не можах да преодолея страха- при втората ми бременност до към петия месец при всяко ходене до тоалетната първата ми работа беше да си погледна бельото за кръв...  Преди всеки преглед корема ми се свиваше на топка да не ми кажат пак онези думи- "спряло е да се развива". На никого не казах, че съм бременна, а като ме питаха (защото личеше), аз казвах, че просто съм дебела. Отричах всичко, за да съм готова за лошото... Осъзнах, че наистина ще имам бебе едва когато го чух да плаче,до тогава не ми се вярваше. Просто след първия ми аборт бях в тежка депресия, чак до лекарства докарах, не исках да се повтори.
Може би всеки преживява различно нещата, зависи и колко си силна. Мисля, че не е хубаво да потискаш мъката, а напротив, трябва да я изживееш, за да може да се отърсиш от нея. И всички хора, които в опит да повдигнат духа ти казват: няма нищо, млади сте, случва се, не го мисли, забрави го и т.н. водят душата ти до много по-голямо страдание. Сълзите измиват полека лека болката, а следващата успешна бременност и бебето помагат да избледнее спомена.
Втория аборт преживях по-лесно, не знам дали защото вече имам дете и съм една идея по-спокойна, или защото бях предупредена, че може да се случи  Confused
Но не се отказвам и вече правя опити за бебе.
Пожелавам ти от все сърце успешна бременност, а дните чакане да минат бързо  Hug Hug

# 355
  • Мнения: 24
Мерси, Sunny.G   bouquet - пожелавам ти успех с опитите и скоро да се похвалиш с  EFP

честно казано не мога да преценя силна ли съм или слаба - някакси ми е 50 на 50 - ту съм ок, ту се сривам... Имам една приятелка, която беше на 25 (сега и двете сме над 30), но първата й бременност беше такава същата като моята и след това си забременя, имаше безпроблемни 9 месеца и сега да й е жива здрава малката вече е на 7  Simple Smile, а другарката ми е бременна с второ към настоящия момент.

Може би това много ме успокоява, но пък всичко е индивидуално.

Гинекогожката ми ми каза да си взема мента, глог и валериан и когато имам такива набези на лоши мисли, да си лапвам по един хап... ще се боря, пък да видим как ще се справя - дано да ми размине скоро, защото в момента съм доста негативна към бъдеща бременност, а в същото време много искам бебенце - ужас, доста съм объркана  #Crazy

Ще ви следя и ще се включвам - поне зная, че сме сродни души и ми е лесно да говоря за проблема.

 Hug

# 356
  • Мнения: 2 113
Имам две кухи яйца и два кюртажа в 7 г.с, между тях едно раждане . Честно , първия път го приех много тежко , после трдуно изкарах бременността , главно в страх дали ще избутам, Бях много пароноична всички приятелки ме съдеха , че не съм наред , но те забременяваха и раждаха без проблеми  На чужд гръб и 100 тояги са малко , това е истината , успокояваха ме- по добре кюртаж от болно дете , честно полудявах  #Cussing out.
Сега не казах на никой , приех го много по- лесно ( може би защото имам едно детенце) и някак си по философски приемам нещата . Но определено е съсипващо за психиката на жената !!

# 357
  • Мнения: 588
Да наистина е съсипващо за психиката за една жена!

И аз загубих своето първо бебче почти в 4м!Прокървих и когато отидох на преглед ми казаха ,че главата му е размазана! CryОще помня тези думи и душата ми се свива!


Но сега си имам живо и здраво слънчице! Обичам го много!И изцяло прилича на мен и по характер и на вид! Hug

# 358
  • Мнения: 24
Може би това с казването има доста сериозно отношение към преживяването на случката - сега като чета си давам сметка, че аз трябваше да се обадя на трима души (единият беше мъжа ми) и ми беше гадно само като го споменавах. Имах същия проблем, когато майка ми почина - налагаше ми се пред всякакви институции да го повтарям и това ми задълбочи проблема...

Ще последвам примера ви и няма да казвам на никого следващия път... ние бяхме много хепи, че ни се получи от първия път и казахме само на най-близките ни роднини, което обаче наброява доста хора  Laughing

Сега като не говоря за това и не ми се налага да обяснявам, се чувствам по-добре. Мъжа ми се тръшна с доста тежък грип - явно и неговия организъм се е сринал от емоциите, защото той не боледува по принцип - тъ аз съм доста съсредоточена в грижите за него се надявам, че ще продължавам да се подобрявам  Praynig

# 359
  • Мнения: 1 266
Зависи, за всеки е различно - аз имах, и продължавам да имам нужда да говоря за дъщеря ни и за това, което преживяхме, не само с близките си, а с хората по принцип - затова имам блог, сайт, Фондация, инициативи. Аз просто съм такъв човек, който говори за нещата.

Общи условия

Активация на акаунт