Публикувана: 15 май 2009, 00:54 ч.
Последно мнение: 6 юни 2009, 10:32 ч.

Вярвате ли в прераждането?

16 513
499
1

# 45 15 май 2009, 19:03 ч.

Мнения: 27

Аз не съм била кралица или принцеса.
Мъж съм била и съм имала бял кон. С кожени дрехи съм била облечена и съм живяла в планинско поселище. Има и нещо свързано с медицина, от която съм крайно далеч в настоящия си живот. Това сънувам от дете... Всеки път е едно и също. Знам, че съм аз. Не са шизофренични видения. Хората обикновено отричат това, което не могат да си обяснят с количеството знания, с които разполагат или му се присмиват.

# 46 15 май 2009, 19:43 ч.

Мнения: 2

Да, вярвам.

# 47 15 май 2009, 22:21 ч.

Мнения: 25

Да, вярвам, и само така мога да си обясня съвсем логично момента "deja-vu", при което човек има усещането, че вече е виждал нещо, а фактически го вижда за първи път.
Обикновено става въпрос за съвсем обикновена и ситуация, в която имаме усещането, че знаем всяка една подробност от случката, хронологията, действията на участниците в разговора, всяка дума от разговора отеква в съзнанието ти и тия знаеш предварително. Случвало ми се е поне 5-6 пъти, единственото смислено обяснение е това да са остатъчни спомени от предишни ситуации и животи.

# 48 15 май 2009, 22:46 ч.

София
Мнения: 233

Преди десетина години четох една книга - "Пътят на душите".
Тя ми отговори но собствените въпроси ЗАЩО така уверено вярвам в прераждането.
Кратко, стегнато и в резюме - душата знае къде и в кого ще се прероди, познава си близките душици по определени знаци и продължава да се преражда, докато не си вземе "матурите" по зрялост Grinning

# 49 15 май 2009, 22:53 ч.

Мнения: 335

Цитат на: Напротив! в пт, 15 май 2009, 19:03

... Знам, че съм аз...

Какво разбираш под това "аз"?
Ти как се възприемаш - викаш "аз" на мислите си, на спомените си, на мозъка си, на цялото си тяло...?

Авторката не може да обясни кое според нея й се преражда, ако приемем, че тя вярва, че се преражда.
А ти можеш ли?

Възкръсването е една далеч по-реална възможност.
За да възкръснеш, няма нужда да се раждаш пак.

# 50 15 май 2009, 22:56 ч.

Мнения: 141

Вътрешно, дълбоко в себе си вярвам, но здравият разум понякога надделява...

# 51 15 май 2009, 23:02 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Засега вярвам в ражането. Като умра може да повярвам и в друго.

# 52 15 май 2009, 23:05 ч.

Мнения: 127

Цитат на: РЕНИ в пт, 15 май 2009, 23:02

Засега вярвам в раждането. Като умра може да повярвам и в друго.

Много хубаво казано.

# 53 16 май 2009, 00:01 ч.

Мнения: 106

Цитат на: Северина в пт, 15 май 2009, 14:51

Сещам се преди време, мисля тук във форума, някой спомена как всеки в предишни свои живот е бил я фараон, я жрец, я някаква друга значима личност. Няма ни един прост (обикновен) селянин или прислужник, например. Simple Smile

аз не съм била значима личност според едно мнение на някой от "специалистите". но тази, която според това мнение съм била обяснява много неща в настоящия ми живот.

# 54 16 май 2009, 00:29 ч.

Мнения: 262

Цитат на: Maktub в пт, 15 май 2009, 15:53

Всеки човек получава достатъчно любов, точно толкова колкото има нужда. Понякога нуждите на душите се разминават с общоприетите норми обаче.
...освен това ни обичат точно такива каквито сме.

Maktub, обяснявай.
Как така всеки получава колкото има нужда. Получава, ако му дават. А дали ще му се даде не зависи от него, а от друга душа отсреща. И ако аз съм тази отсреща, и смятам, че не съм дала достатъчно? Защото мисля, че ако една любов е действителна, обичащия винаги смята, че може да обича и повече, любовта, ако е някакво движение към абсолюта, винаги е недостатъчна по дефиниция.

Какви са "общоприетите норми"? "Нуждите на душите се разминават" - смяташ, че някои души са по-жадни за любов ли?

И откъде знаеш, че ни обичат такива , каквито сме? Щом сме в човешки тела, при всички случаи сме несъвършенни. Обичат ни, защото са били избрали да се родят до нас, при нас, и приемат нашите несъвършенства? Ами ако ги обичахме повече, може би бихме съумели да ги накараме, да ги задържим по-дълго до нас в човешко тяло? Не са ли си отишли мъртвите от нас точно заради нашите несъвършенства?

Аз вече май съвсем перкулясах.

Едно друго нещо - не си направил всичко за някого, съжаляваш - значи ще го срещнеш пак, а?

# 55 16 май 2009, 00:58 ч.

Мнения: 106

Sedada, имаш логика в разсъжденията, но се и опитваш да ги обясняваш от сегашната си позиция в този живот. очевидно, за де се впусне човек в дискусия тук, първо трябва да вярва в теорията за прераждане и карма, малко да се е позапознал от тук и там с литература по темата /макар че и тя е дискусионна/. та някъде бях чела, че принципно душите са групирани и така се раждат и срещат в живота. и май категория повече или по-малко не играе особена роля. тук вече мисля, че емоционално всеки дава, колкото може, колкото му трябва в духовното му израстване. и това, че примерно ти обичаш човека до себе си повече, отколкото той тебе, е относително. толкова можеш ти, толкова може той/тя/. въпрос на духовно развитие, потребност, карма. и изобщо възможност в този живот. и изобщо тази теория все пак би дала някакъв вътрешен мир и удовлетвореност в този живот. т.е. каквото и да ти предлага животът, да не се чувстваш ущетен и нещастен

# 56 16 май 2009, 02:19 ч.

Мнения: 1 817

Да вярвам. Но не просто в това...
Енергията остава или се преобразува в други измерения.
Не са ми нужни доказателства, те са за други.

пс. А всичките тези кралици, жрици, магьосници и други значими личности от минали животи са ми доста измислени. Wink

и ...забавни Laughing

Последна редакция: сб, 16 май 2009, 02:33 от _Venera

# 57 16 май 2009, 05:09 ч.

Мнения: 251

Цитат на: ivonska в пт, 15 май 2009, 15:50

Майкоу, колко смешни неща прочетох в тая тема....

Вярвам в прераждането. Има неявен ред и дори скептиците го усещат. Викат му "съвпадение", а то бива "случайно" и "невероятно".
Християнството е догма, сътворена за масите. Изобщо, религиите са именно това, но се употребяват основно за власт и пари.

Sedada, душата е преживяла това, за което е дошла. Била е такава, каквато е трябвало да бъде. Ако ли е нарушен кармичния договор, ще се върна пак, за да го "отработи"...

Подкрепям те 100% Peace

# 58 16 май 2009, 06:54 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Не. Не помня да ми се случвало.
Обикновено не вярвам в неща, които са измислени за да си обясним необясними неща.

# 59 16 май 2009, 07:51 ч.

Мнения: 105

Вярвам в прераждането,вярвам и в deja vu /крайъгълнитекамъни, които направляват живота ни да вървим в правилната посока,която сами сме си избрали/.Вярвам,че душата е вечна и преминава в различни нива,смърта не е край на всичко,телата се менят,душата остава.
Човек се преражда до тогава,докато научи всичките си житейски уроци.Разбира се,че никой не е безгрешен,но грешките се изкупуват с добри дела в следващия живот-така мисля аз.
Прераждане в по-низши същества е възможно само ако душата е паднала ниско като цяло,в смисъл липсват и много възвишени цели за съществуване.Иначе всики души се развиват до тогава до като се съединят с Бога/или вселенския разум в когото вярвам аз/.
Срещите с близки души приемаме като хора близки по душа Wink

Поне така си го обеснявам аз,и смятам ,че всеки намира такъв човек,който по някакъв начин му подсказва това.Нараняваме тези,които са наранявали нас,наранявани сме от тези,които сме наранявали преди.Обичаме тези,които обичали са нас и т.н.Всичко е взаимно свързано и равновесието и баланса е навсякъде.Житейски уроци ни помагат да вървим напред и трябва да се научим да сме благодарни и да прощаваме,за да продължим нататък,а не да зациклим на едно и също ниво. Heart Eyes

Препоръчани теми

Нарцистичен родител. Последици след развода/раздялата за децата.

Тема за размяна на книги 7

Да влизаме с усмивка в час, нали сме вече в ПЕТИ клас-2

738
Набори

първи срички и думи

Причина:

Причина: