Ах, прекрасно Създание!!!

Не мисля, на тях им е много рано още за този цвят да им влия особено. Аз примерно бях избрала всичко за бебето (което той ще вижда) основно в мек зелен цвят, много спокоен, идетя ми беше повече в дължината на вълната на този цвят и отражението върху нервната система, не за чакрите. От 0 до 6 м. се "отваря" (ако мога така да се изразя, макар да не е съвсем правилно) първа чакра, а седма чакра в доста по-зряла възраст. Т.е. дечицата са много малки още. Стига да нямат претенции към цвета - значи всичко е ок.

ray , трябва да го слушаш. Не си втълпявай че винаги му е липсвал този цвят, защото това не е така.  А в момента преживява така наречен "шок на детронацията" това го преживяват всички малки деца при поява на малкото бебе. До сега си бил само ти на трона и само ти си бил цар а сега нов цар те измества   метафорично го обясних, смятам , че ме разбра

Много интересно, наблюдавам го бебо, че много често първо се заглежда точно над главите ни,
а после сваля поглед към очите... в началото ми се струваше, че просто границата между досегашното му зрително поле и новото нещо го привлича,
но съм склонна да си мисля сега, че по-скоро вижда нещо, още повече, че често се усмихва натам или прави други физиономии.

Учудва ме това, което Мег сподели, че по-късно им се отварят чакрите...мислех си че се раждат с отворени, а с възрастта хората си ги блокирват...

Bili-san , бебетата виждат аурите  на хората. То ви сканира първво да си знае с какво ще си има работа  Също така, те много често излизат от тялото си и правят пътешествия. Доказано е че могат да се идентифицират с майката, бащата или баби и дядовци и да изпитват това което те изпитват в момента. не е препоръчително да живеят заедно много възрастни хора с малки деца на едно място по хиляди причини. Бебоците се изморяват много от този живот, спомнят си миналото прераждане, много товар носят наглед крехките телца. Затова имат нужда от много грижи, много любов и много разбиране и предимно от духовно /телепатично общуване/.

Момичета , а моето момченце (на година и 10 месеца) и досега често се буди с плач Да не говорим че не е в състояние на спи само. Колкото и дълбоко е заспал, ако остане сам в леглото, се буди. Винаги трябва да усеща човек до себе си. Никога не сме го оставяли да плаче сам. Винаги е бил много гушкан и обичан. Сигурно има ужасни спомени от предишния живот... Имате ли идея как мога да му помогна? Иначе през деня е едно жизнерадостно детенце.

Щастливке, като прочетох какво се случва с детето и аз за това си помислих (че детето изживява предишни или паралелни реалности), макар че на тази възраст е нормално вече да ги има първите "земни" страхове. Със сигурност занм, че ако при нас имаше такова нещо, щях да се обърна към хомеопата ни; той е доста навътре в духовната материя и познава лекарства за лекуване (по-точната дума е помагане) на духа. Мартин отскоро понякога плаче на сън нощем, но не се случва често, затова не ме притеснява.

heureuse , първото нещо което му попада пред погледа трябва да е хармонично. Може да сложиш снимка на дъга или ти да я нарисуваш. Също така може да свалиш от нета изображение на цветето на живота. потърси в гугъл и ще ти излезе. Цветето е със съвършенни пропорции и хармонизира светлинното тяло. Сигурна съм , че ще помогне 

чета ви   

Благодаря ви много, момичета! 

И аз имам подобен проблем.Моето момченце обаче,е по-голямо.Ще се възползвам от съветите ви 

jorjito , радвам се да ти помогне този съвет   

Това обаче е интересен въпрос...малчовците минал живот ли преживяват или са твърде силно свързани все още с нематериалните нива на съществуване...

Защото когато са все още новородени, те сънуват и се усмихват, дори се смеят насън,
а понякога и се мръщят - това даже и бебенца на по дни.

И не знам докога продължава...аз нямам спомени от толкова рано...или поне не съм опитвала да си спомня 

Всъщност аз все още не съм сигурна дали бебето преживява нещо от минал живот, или страда от това което преживя в първия ден от живота си. Всъщност първия ден от живота му беше единственият, в който той беше в състояние да спи без да усеща човек до себе си. След едно травмиращо раждане, което завърши със секцио по спешност, след това цял ден го бодоха по крачето, за да му взимат кръв - така, както си спеше Някой от показателите му не бил добре в началото, само се оправи детето, но те го бодоха целия ден. Това по принцип е травмиращо и за възрастен човек с укрепнала нервна система - в съня ти да ти забиват игли по тялото. Ама се чудя се дали е възможно да го трамвира дотолкова, че и досега да му влияе... Или е заради спомени от предишен живот?

Страхотна тема, от началото ви чета  и много интересни неща сте споделили    .
heureuse и аз съм се стряскала насън като малка и съм ревяла с часове..била съм абсолютно не контактна в такива моменти, само шамар ме е вадел от това състояние  . Напълно е възможно причината да е в стресиращото раждане или стрес непосредствено след раждането, както предполагаш ти самата. Пробвай наистина с цветeto на живота, пробвай и със запис на делфински звуци  , ще ми интересно да споделиш какъв е ефекта.

Като казах за делфинските звуци, да споделя нещо по темата. Сигурно повечето от вас знаят, че делфините и косатките са по-висш разум от нас, много специални създания  . Те комуникират на ниво отвъд възможностите на нашия мозък, а информацията, която обменят е много по-съвършена и с много повече измерения от тази, която ние човеците сме способни да приемаме и разбираме. Тук се изключват децата, които още не са пречупени. Това ми звучеше малко абстрактно, докато не преживях нещо много странно и мило в Сий Уърлд в Маями. Гледахме едно шоу с косатки, през цялото време звучеше много силна музика, трибуните около басейна се пръскаха по шевовете и беше голяма олелия. В един момент, като част от програмата трябваше да направят демонстрация на "песните"на косатките. Спряха музиката и помолиха публиката за тишина. Настъпи гробно мълчание и косатката започна да издава своите специални звуци  , не след дълго няколко деца започнаха да отвръщат със същите звуци, включително и едно кърмаче на не повече от 3-4 месеца.Бебенцето беше в слинг и сучеше, но остави важната задача за да отвърне на косатките. Щях да падна  . Тази комуникация продължи около 30 сек. , беше невероятно изживяване. Няколко дни след това " случайно" попаднах на СиДи с делфински звуци и веднага се обзаведох с няколко броя. Пуснах на едно хлапе докато си играеше, веднага заряза играта и дойде да слуша с ококорени очи  .

humanis, да, вече ще го слушам, благодаря ти  

Clairette, много интересно е това   сега се разрових из нета за звуци на косатка/делфини, и аз ще проверя реакцията на малкия...

а какво е това цвете на живота, за което говорите?

момичета, откъде сте натрупали толкова знания за тези неща, за които си говорим тук... кажете книги, искам да чета