Ах, прекрасно Създание!!!

bergkristall, Amber  

Мег, звучи невероятно просто, аз не знам дали бих могла да постигна нещо подобно, може би не ми достига и смелост, не знам...

момичета, не знам дали си спомняте, преди известно време ви разказах, че моето момченце, когато плаче, накрая казва, че плаче за червено цвете... погрижих се да му осигуря червения цвят под всякакви форми, безкрайно съм ви благодарна за съветите в тази насока... до вчера твърдеше, че червеният му е любим цвят, искаше да носи червени дрешки, да играе с червени играчки... снощи изведнъж ме изненада, че вече са му любими всички цветове, не само червеният, и когато играхме на "Не се сърди човече" за пръв път избра не червените, а зелените пионки    и най-важното, вече е по-спокоен, явно се е заземил успешно и се е успокоил, плаче по-малко...

наистина, прекрасни създания...

Винаги, когато чета постингите в тази тема се сещам за Сачи    от "Пилешка сума за душата' и реших да я споделя :


С А Ч И

Скоро след като се роди братчето и, малката Сачи започна да моли родителите си да я оставят сама с бебето. Те се притесняваха, че като повечето четиригодишни деца, може би тя изпитва ревност и иска да го нарани или удари, затова и отказваха. Но тя не проявяваше признаци на ревност. Отнасяше се мило с бебето, а молбите и да остане насаме с него станаха по - настойчиви. Решиха да и позволят.
Тя влезе вуодушевено в детската стая и притвори вратата, но остана един малък процеп, през който любопитните и родители можеха да надзърнат и да чуят какво става. Те видяха как малката Сачи се приближава безшумно към бебешкото креватче, навежда лице към малкото си братче и му казва тихо:
- Бебчо, кажи ми как изглежда Господ? Започвам да забравям

Страхотен разказ за Сачи! Напълни ми душата!

Амбер, имаш наистина Чудо 

Чета ви с интерес   !

Прекрасна тема! Едва след като родих разбрах колко е обогатяващо да общуваш с дете, тази специална връзка... Ако майката се остави спокойно на интуицията и се вгледа в себе си, вероятно ще открие скрити заложби, умения, знания.

Аз бях престанала да рисувам, някак пресъхна фантазията ми след катаклизми в живота ми и загуба на близък човек. Години след това не бях хващаюа четка, но по време на бременността и след това сякаш детето ми донесе нови импулси и сюжети. Между дургото, рисуването и творчеството заедно с детето може да разкрие невероятни неща.

Делфините са ми любими животни, това за раждането с тях направо ме шокира. Искам и аз!! Знам, че има делфин терапия за деца с аутизъм, страхове и други проблеми. Това е идея за делфинариума във Варна, но дали някои би се занимавал с това там?...
http://www.moetodete.bg/maichinstvo/p3_1138_0.html

  Никога не бях пяла през живота си и нямаше как да ме накара някой да запея. Когато срещнах детето си, започнах да уча детски песнички. Сега никой не може да ми затвори устата, а той пее в детска вокална група и го прави чудесно.

  А за делфините- една от най големите ми мечти е да работя за осъществяването на контакт на хората с делфините.

ray, прекрасно е това, което описваш - детото си е намерило баланса, и сега всички цветове са му любими Много се радвам за вас!
Колко просто е понякога и колко ясно си казват и показват децата, само да можем да ги чуем...

Чудно защо толкова преме подминавах тази тема    Вчера нещо ме накара да я отворя и... Явно за всяко нещо има подходящ момент.
Докато четях темата ми се вплитаха толкова неща в съзнанието... Толкова много информация... толкова много неща,  които съм пропускала... Исках толкова много неща да напиша...

До преди да се събера с настоящия си съпруг бях толкова рееща се и емоционална... сега съм сякаш с павенца на глезните. Дали просто не пораснах и не загубих онази чувствителност?!? 
Като реших да имаме дете (дълго време отказвах на предложенията на мъжа ми) вичко беше толкова ясно и планирано... Исках да е огън, исках да се роди овен, исках да е силен/а. И стана чудото от първи опит. Убедена съм, че моето човече си е седяло и е чакало мама на-после да се накани Като се разбра, че е момиче имаше готово име, с което таткото се съгласи. Странно, че и до днес нямам избрано мъжко име  Исках името да носи много заряд и сила.
Сега получих всичко това и се чудя как да се оправям с това силно волево дете 
От както се е родила се старая да съм неналагаща майка. Не исках да я ограничавам с хранене, спане и други бебешки режими (сега бабите ме обвиняват). Когато съмм имала трудни моменти, винаги някоя  добричка мама от форума ми помага да се откача за малко от стериотипите и да се вслушам в детето и... нещата потръгваха.
Сега не знам  някъде се е скъсала духовната ни връзка. Често се улавям, че пренебрегвам или не виждам желанията на Рая. Полагам усилия, но някак бързо се обезсърчавам. И тази тема ми вля много позитивна енергия. Не знам как можах да забравя, че дъщеря ми е мъдра и трябва да я попитам как иска да общувам с нея 
Стана много дълго, но имах нужда споделя тук 

При последното ни посещение при хомеопатичката ни научих нещо интересно или по-скоро го проумях Тя ме попита за всичко тетипично в мен, което се е появило когато съм забременяла и е изчезнало с раждането. Сетих се, че се отвращавах от месо и много пеех. Оказа, че въпроса е бил за да разбере по-добре Рая. Тя се е проявявала чрез мен. Сега тя си има изградени предпочитания за храните - не яде месо и червени неща и е страшно музикална. Първо танцуваше, а сега пее. Не може да улови текста, но мелодията е много точна 
Сега се напрягам да се сетя още странни неща от бременността, като си мисля, че така ще я разбера по-добре.

 benitta това за проявите по време на бременност е мноо интересно.Трябва да се позамисля и аз.

Единственото за което се сещам е как сина ми много правилно ме насочваше какво да ям и какво не.Отвращавах се от яйца,досега не ги ям и не смятам занапред,детето също не ги обича и не яде.Някои други храни също.
След раждането му неусетно от вегетаринака станах веган,но прехода беше толкова плавен,че се усетих чак след известно време.
 

Ха, това за проявите през бременността и мен ме впечатли!
Първото нещо, което спрях да ям, беше гъби. И сега ги избягвам. Не можех да трая шум, веднъж бяхме на гости и стана караница за нещо, ей това дете щеше да ми пръсне корема, така риташе, та се наложи да изляза от стаята. А когато слушах хубава музика и си пеех то се разритваше, обаче приятно, доволно... и сега обича музика и коментира пеенето по радиото, а ако се скараме с баща му започва да вика имитирайки ни и излиза от стаята  . Сега ще се размисля и за други неща, много интересна работа...

И аз имах проблеми със шума...., но и пропих бира   

А напоследък има развитие!   Много бяха красиви картините, много творчески и с много любов заредени и аз си мислех, че сигурно за момиче ще иде реч, но миналия ден докато си седяхме с Малкия принцин, ни навести бъдещото по-малко дете и ми прати името си   Мъжко име е, звучи много нежно, но и много целенасочено. Малко преди да се роди Малкият принц, това име се появи също - мъжът ми го предложи, но много бързо го отхвърлихме - не му е било ред още   Остава аз да се наканя да го поканя да слезе още по-близо  

и моят е индиго, 

явно тестът има само един отговор - "индиго"!
Нека ако има друг отговор да споделите.

 

 

  Не!Просто и твоят отговор е Индиго.Иначе правихме този тест в една отчетна тема.Имаше резултати със всякакви цветове.
   Да не говоря,че и в един друг форум е бил пускан същия тест и пак имаше най-разнообразни резултати.
   Нормално е в тема ,както тази,да влизат повече Индиговци.