Ах, прекрасно Създание!!!

  • 43 899
  • 658
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 236
И моите точки са най-много при Индиго newsm78

# 196
  • Мнения: 957
Момичета имам нужда да ви споделя,сега работим по въпроса за бебе,винаги съм искала да имам и мое и да си осиновя само незнам точно в какъв ред.Решихме първо да родя и после да осиновя,но от както сме започнали(бебеправенето)на два пъти сънувам онзи сън който ви разказах преди с момиченцето което ме чака и аз си го взимам.Започвам да се обърквам дали не трябва първо да осиновим?Съвсем съм объркана.......... Tired

# 197
  • Русе
  • Мнения: 12 214
Bergkristall , това е много важно решение.
Година преди да осиновим нашето детенце не бях помисляла за този вариант.
Знаех, че ще срещна своето дете по един или друг начин, но доста години живеех в голям стрес и в очакване това да се случи по биологичен начин.
Беше много мъчително и тъжно.
Идеята да осиновим дете дойде изведнъж и веднага стартирахме процедурата. Даже не се замислях какво ме чака.
В резултат, получихме сина си изключително бързо и леко.Изобщо не очаквах да стане в такива срокове.
Сега във всеки един момент аз знам, че няма друго дете на света, което да желая повече от моя син. Харесвам го във всеки един момент, дори когато ме влудява.
Но от първия ден с него, аз разбрах, че най отговорното нещо на света е да възпиташ дете.
Преди година имах съмнение, че съм бременна и това беше един много труден момент за мене.
Не исках другото дете, макар, че щеше да е наше биологично. Някак си, сина ми зае огромно пространство в душата ми и не съм сигурна, че мога да отделя от неговото място за друго.

# 198
  • Мнения: 858
Bergkristall , Heart Eyes
Решението само ще се покаже.А можете да се сдобиете и едновременно с две сладки дечица у дома.Действай по двете в какъв ред ще се получат,ще се разбере с времето  Hug Поне аз така бих постъпила Simple Smile
A m b e r , Hug

# 199
  • Мнения: 957
A m b e r,dennis Hug
Зная че това е голяма отговорност,точно затова след 12 год чак се "решихме" за дете,решихме в скоби защото много време ни трябваше да се почувстваме сигурни.И пак не сме, Tiredтакава паника ме обзема на моменти,дали ще съм добра майка,дали ще ги вазпитам добре и т.н и т.н
Благодаря ви момичета и хубав и слънчев ден.bouquet  

# 200
  • Мнения: 3 869
Кристалче, и аз мисля като Денис. Ако човек сам в дадения момент се чувства объркан и не може да реши къде на сочи усилията си, най-добре е да работи във всяка от посоките, които го вълнуват. След време (може и много кратко) само ще разбере усилията в коя посока му носят повече удовлетворение и товагав ще знае със сигурност къде трябва да се концентрира.
Аз си имах доста проблеми с децата преди - отиваха си по собсвено желание и мое голямо нежалание. Но един ден ми присветна, че дори вариантът за нас да е осиновяването, то няма как да стане на мястото, където живеехме. Тогава всички ми усилия се насочиях за намиране, построяване, създаване на дом за нашите деца - независимо биологични или осинове. "случайно" си направих тест, в деня след като бяхме подписали нотариалния акт и.... отсналото е в подписа ми Simple Smile

# 201
# 202
  • Мнения: 858
Bergkristall ,и аз имах такава треска за родителството.Сега виждам че това е дълъг и непредвидим път,пълен с нови изненади.Възпитанието и ученето е взаимно.Няма школа за родители,защото едно нещо като поведение приложено на 5 различни деца,ще има 5 различни резултата Simple Smile В това е удоволствието,в уникалността. Heart Eyes
Meg! Heart Eyes постъпила си чудесно

# 203
  • София
  • Мнения: 369
аз също не знаех дали съм готова за деца, исках да съм уверена в себе си и средата, в която живея, но живота е динамичен и не може да сигурен в него, винаги мога да намеря проблеми ако пожелая, затова си казах - колкото по-бързо, толкова по-добре, ще се оставя малчото да пожелае да влезе в мен и заедно ще живеем живота  Grinning

за второто ми дете също се чудех дали ще мога да го обичам, колкото обичам първото...а сега не мога да повярвам колко много обич може да събере сърцето ми!!! Peace

# 204
  • Мнения: 129
Здравейте и от мен. Още една прекрасна тема, на която попадам по чудесна случайност.

Били-сан, завиждам ти за отношението към двете дечица - много ми се иска да мога да кажа същото, но не е така. С дъщеря ми любовта дойде доста по-късно и с тъга гледам как връзката ми с нея не е толкова силна, колкото ми се иска да бъде. Обичам и двамата, но към бебето изпитвам дълбоко чувство сякаш от самото раждане. Може би съм помъдряла и оставила настрана амбиции, по-спокойна и способна да се насладя на времето с това малко същество, което всъщност ме учи на много неща. Докато с дъщеря ми въобще не бях настроена на вълна да се вслушвам в нея, въпреки че се стараех да се съобразявам с нейната личност и да й давам обич (май звучи противоречиво, но за мен не е).

Ако наистина децата избират родителите си, тогава защо е избрала мен? И досега имам моменти, в които се чудя за какво да разговарям с нея, въпреки че в момента имам огромно желание да има много неща, за които да си говорим. Странно е за мен, защото аз с майка си много си говорех и споделях, а не мога да постигна това с моето дете. Дъщеря ми също има желание да разговаря с мен, но тя трудно споделя, разказва накратко какво се е случило. Когато беше бебе, мисля, че й говорех по-малко (чувала съм от познати, че постоянно говорели на бебето си). Дали това е оказало ефект?

А бихте ли споделили какви са вашите теми с децата, ежедневни и не толкова, независимо на каква възраст е детето?

# 205
  • Русе
  • Мнения: 12 214
  Milush, моето отношение с майка ми е подобно на това, което описваш с дъщеря си.
Тя ме е родила много рано, на 18 години, и непрекъснато проектираше несполуките си върху мене, както и се опитваше да реализира неуспелите си амбиции.
В резултат една огромна пропаст между нас.
Не мисля, че някога е късно да се направи моста. Ако успее да ме накара да мисля, че за нея съм най важната,ако се почувствам безусловно подкрепена ще успея да я почувствам близка.
  Със сина си засега имаме много силна връзка. Взехме го на 10 месеца. Говоря му от първия ден,казвам всичко, което ме вълнува и което чувствам. Гледаме заедно филми, които харесвам аз, или които харесва той. Понякога игрем на игра, всеки да каже какво най много иска, или на познаване. Аз рисувам някакви геометрични фигури или живогно,а той трябва да отгатне какво съм нарисувала, а после той рисува, а аз отгатвам. Понякога съвпаденията са изумителни. Разказваме си сънищата също. Изобщо обсъждаме всичко, което видим.

# 206
  • Мнения: 544

А бихте ли споделили какви са вашите теми с децата, ежедневни и не толкова, независимо на каква възраст е детето?

Моята дъщеря е почти на 4. Говорим за абсолютно всичко. Тя си е доста общителна и бърза да споделя за градината, за рисунките, за времето, за всичко, което я вълнува. Стремя се, винаги, когато потърси контакт с мен, да откликна. Баща й няма такова търпение  и понякога я отрязва: "Тихо!", "Не сега!", "Изморен съм." Играем заедно всеки ден. Любимата й игра с мен е аз да съм детето, а тя майката. Доста е интересно да се видя отстрани.
Вярвам, че можеш да възобновиш връзката си с дъщеря си. Виждам, че е на 10 г. Сега ако не го направиш, вече в пубертета ще е по-трудно, според мен. Но как да стане - колкото по-естествено, толкова по-добре. Включвай се в любими нейни занимания - спорт, разходки, туризъм, екскурзии, игри, филми, готвене заедно и др. И докато се занимавате, говорете непрекъснато. Възползвай се от това, че двете сте жени. Може да си направите женско пазаруване по магазините само двете, после сладкарница и кино. Може би така бих постъпила на твое място.  newsm78

# 207
  • Мнения: 858
Milush, Hug открила си вече ,че има много начини за общуване.Словестният е единият от тях,но не единственият.Правенето на неща заедно също сближава.Не всеки обича да бърбори и разказва на дълго и широко.За да избере теб дъщеря ти най-вероятно е направила най-добрият и правилен избор за себе си ,както и за теб.Ето явно е че ти си задаваш въпроси,значи те е накарала да се замислиш,означава,че и двете ще научите по нещо търсейки път една към друга  Heart Eyes
Синът ми е на 3 год.Говорим си за детската градина,децата,тренировките,четем книги,говорим за дъжда,облаците тези дни,чадърите,рисуваме,обсъждаме в магазина какво да си купим,как да го сготвим.Помага ми за слагането и раздигането на масата,разказвам му какво ще правим като се прибере и тати,обича да му разказваме какво е било като се е родил и е бил малко бебе,как сме го обичали ,гушкали,как е пиел мляко и се е научил да говори,ходи,разиграваме разни ситуации и той влиза в различни роли,понякога просто се гушваме на дивана и си лежим без да си говорим 15 мин.
 Hug вярвам,че ще намериш път към дъщеря си  Heart Eyes

# 208
  • Русе
  • Мнения: 12 214
Milush,
  И най важното е, че никога не е късно да намериш път към детето си.
Важното е да го харесваш винаги.

# 209
  • Пловдив
  • Мнения: 1 674
 Rolling Eyes Засегнахте една тема, от която много се опасявам  Confused
Моята мишчица хич не споделя вълненията си от яслата. Тя не, че много говори, но можем да се разберем. И рядко може да се стигне и до разговор, който да е по-далечен от битовизмите.
Доста пъти за да изкопча някаква информация как протича деня и, трябва да задавам въпроси като папагал, докато ме отразят... А и аз не съм такъв човек - упорито да се опитвам да си завра човката там, където вече ми е отказано  Mr. Green  Имам разни не много приятни спомени от майка ми, която задаваше въпрос, след въпрос, опитвайки се да разбере какво се случва с нейната тийнеджерка  Mr. Green Та... за да не стигаме до някакви изкуствени отношения бързо се отказвам и си чакам момента, в който ще ме зарадват  Rolling Eyes Ама дали това е правилната стратегия... Дали няма да изпусна момента...
Настроихте ме за пореден опит  Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт