Ах, прекрасно Създание!!!

  • 43 934
  • 658
  •   1
Отговори
# 525
  • Мнения: 3 869
Така е Нивеа, и аз се чудя какво ще ги правим по-нататък, но пък съм убедена, че тове подходът към тях и друг път няма. Предполагам, ще са достатъчно силни и уверени, сами да се справят по-натам Simple Smile
Аз винаги се намесвам, ако някое дете атакува моето, но гледам да съм максимално ясна, без да бъда агресивна. Повечето деца не са свикнали с този подход, не знаят как да реагират на свой ред и просто напускат действието... Simple Smile

# 526
  • Варна
  • Мнения: 4 040
Моето Слънчице съм забелязала че трудно се  "концентрира"  Thinking не знае наизуст нито едно стихотворение или песничка (за което аз получавам упречета от мойта майка ) но пък за сметка на това виждам как умело реди пъзели  Thinking (кедето на кутията пише 6 + )
обожава пъзели  Grinning
Все едно за моя син говориш Simple Smile още на 2 г. нареждаше пъзели за 4-5 г. Напоследък му намаля интересът, но сега има други игри. Трудно му е да рисува, но обожава да лепи картинки със стикери. И също така е назад малко с говора.

Нивеа, аз имам същия проблем, чак е стигнал до там да се плаши от "батковците". Била съм свидетел на такива случки (при нас беше за кола), и виждах как детето ме гледаше недоумяващо, питайки ме с поглед "какво искат те, защо се държат така?!".
Когато съм там, го защитавам.
Сега в градината обаче не става. Често го заварвам да седи до госпожата вместо да играе и като се приберем споделя как някое дете не искало да играе с него или нещо друго. Това го натъжава, не разбира причините. Надявам се наесен с края на сборните групи да попадне в среда на връстници и да имат общи интереси. Интересно ми е от друга страна, че с доста по-големи се "сработва", явно те са надживели вече тези малчугански дразги...

# 527
  • Мнения: 511
Как преценявате кога да се намесите? Чудя се дали не минавам някаква граница, след която идва моментът на прекалената протекция. Намесвам се и в двата случая - когато синът ми е настъпателен или някой към него, но не трябва ли в един момент да ги оставим да се опитат да разрешават сами конфликтите си? Thinking

# 528
  • Варна
  • Мнения: 4 040
В моя случай явно още е малък да се пребори сам, още сякаш не му е ясно защо изобщо става конфликт. Засега е установил, че конфликт има, и реакцията му е първосигнална - рев, търся мама. По-нататък ще видим.

# 529
  • Мнения: 7 740
Да....,и аз наблюдавам у моите такова нещо тия дни/имаме гости за  десетина дни,с деца на почти нашата възраст/
личи си,че гостите са „оправни“,ама отвсякъде си личи ...
скрих доста от любимите играчки на моите  Embarassed ,че  ми писна от ревове,а и от обяснения
обясненията бяха за другите две деца,защото моите не се дърпаха да дадат играчките си,..но за малко-после искат пак те да си бутат колите,пак те да си карат моторите-един вид„виж я,но си е моя,и си ми я върни“...
да,ама не!-другите настъпателни,не връщат...а моите реват,и не знаят да си търсят своето  Rolling Eyes
и се замислям-как ли ги уча,дали ще са достатъчно уверени  Rolling Eyes

# 530
  • Варна
  • Мнения: 2 305
"Прекрасни създания" се раждат открай време и обикновено първите деца в грижовни семейства си нямат никакъв опит от дърпане на играчки. Винаги са получавали любяща грижа и не са имали никаква конкуренция в семейството. Нищо чудно че на площадката гледат изумено. Зависи и от темперамента - някои деца и хора цял живот са интровертни и кротки, а други - по-екстровертни и борбени.

Ще трябва да им помагате, докато се научат / или не се научат. В "Нашите деца" редовно има подобни теми - примерно тази, тазитази

Да учиш дете на междуличностни отношения никога не е било лесна работа. А щом децата станат на 2-3 години и се появят в обществото, това става основна и водеща тема. Храненето, ученето на гърне и прочие задачи от първите години изведнъж почват да се струват песен на фона на въпроса "Как да научим детето да се справя в живота". Успех в начинанието!   bouquet

# 531
  • Мнения: 395
момичета изчетох темата на един дъх, даже дето вика сина ми - очите ми станаха на палачинки !  #Crazy Страхотна темичка, научих и някои нови и интересни неща, но искам да ви попитам нещо.
Бащите на децата ви как се отнасят към тези как да ги нарека- странности- на децата? Защото, нашият татко е толкова земен, че ако духовността можеше да се измери по 10балната система, таткото е на стъпало номер 1, а малкия е на 10 и само като се засекат в стаята се нажежава обстановката, ама така, че направо физически я усещам...като в анимационните филмчета, дето героите се обстрелват с очи и хвърчат светкавици...Таткото, не вярва в Бог, не вярва в прераждането на душите - той е на принципа живеем тук и сега и това е. Докато малкия е свръхчуствителен, свръхактивен, не се спира на едно място и не си затваря устата, дори и за една минутка, да си призная и мене това ме влудява много пъти. Иначе и малкият редеше пъзели от около 1год и 1/2 и то, най-интересното редеше ги от обратната страна, в смисъл не откъм картинката, а откъм гърба. Проговори на 3год и 3 месеца, разбира се всички специалисти ми го обясняваха, с това, че е двуезичен. Е, да ама и малката ми е двуезична, а ги пердаши и двата езика от 1год и 1/2. Честно казано и аз никога не съм имала проблеми да го разбирам преди да проговори. Друго, преди около година беше ни побъркал всичките с израза - лилавото е любимият ми цвят, преди около 6 месеца добави и зеленото, а онзи ден ми каза, че вече всички цветове са му любими...Само да спомена и още нещо, ние поради една или друга причина все се местиме, това на Алекс му е 11 къща откакто е роден, а той е 4, 1/2 и си мисля, че може би е един от факторите да е толкова изнервен и неспокоен тип...

# 532
  • Мнения: 620
Alex-Sofi , лилавото е цвета на 7 ма чакра. С тази чакра се общува на най-високо ниво. А това, че всички цветове са му любими говори за една завършена и хармонична личност.  Heart Eyes много мило ми стана като го прочетох това, да ти е жив и здрав малчо  Hug прегърни го от мен. Попитай някой възрастен човек кой цвят му е любим и ще видиш дали някога ще получиш такъв отговор .... този отговор е индикация за много неща в развитието на детето. Относно таткото, ами и за двамата ще е изпитание тази връзка, но пък и ценен урок Peace

# 533
  • Мнения: 346
Момичета отворихте ми вратата към един напълно непознат свят. Нямам дете, но с племенницата ми имаме много "специални отношения". Това, което прочетох тук ме накара да се замисля за много неща, които преди това съм отдавала на други, донякъде според мен случайни, донякъде закономерни фактори.  Thinking

# 534
  • Русе
  • Мнения: 12 218
  Cheburashka  Hug Добре дошла в темата. Споделяй. Успяваме да надникнем в един чуден свят, светът на децата ни, които всеки ден ни удивяват.

# 535
  • Мнения: 5 714
не знае наизуст нито едно стихотворение или песничка  но пък за сметка на това виждам как умело реди пъзели  Thinking (кедето на кутията пише 6 + )
обожава пъзели  Grinning
Моята дъщеря е същата.
Когато беше на 3, редеше пъзели за 5 годишни.

# 536
  • Пловдив
  • Мнения: 1 674
Предполагам тези умения са свързани с по-различно възприемане или мозъка работи по друг начин.
Моята калпазанка откакто може да си ползва ръцете, най-любимо и е да подрежда еднакви или подобни прдмети. Сортира по цветове и форми, напасва, сглобява, строи...
Точно в периода между 2 и 3 годинки, когато си е изпитание на нервите, доста добре се справяше с пъзелите. Сега се сещам, че не съм погледнала какво пише на кутията, за коя възраст са  Mr. Green
Постепено и омръзнаха и се върна към конструкторите. Сега си пуска разни игри в нета с пъзели и там задобря  Blush
Аз тези неща съм си ги приела като по-различни, защото на приятелчетата и по това време съвсем други неща им спираха вниманието. А... и сравнено с тах, по-късно се пусна да говори и все още не се изразява добре. Явно компенсира с друга част на мозъка  Mr. Green

# 537
  • Мнения: 395
благодаря humanis за хубавите думи   bouquet И друго все ме пита Алекс, защо той се е родил пръв, а не сестричката му. Аз му казвам, ами така сте се разбрали с Фуфу там горе преди да решите да слезете при мене. А той - ама , преди това тя винаги беше по-голяма от мене, защо сега дойде след мене...шах с пешката и аз пак - ами не знам, може би, като пораснете ти да се грижиш за нея...
Преди около седмица ги заведох в един детски клуб, за който си мислех, че ще е поредният, знаете както останалите...Каква беше изненадата ми, когато ни отвори собственичката и влязохме в една малка стая, с много малко играчки / моите имат повече вкъщи/ и аз реших, че ще им омръзне на секундата...да, ама не те така се заиграха, че и след 4 часа не искаха да си тръгнат. Та, въпросната госпожа се занимава с тях по метода на Мария Монтесори и понеже е детски психолог + много духовна личност ми помогна много с Алекс, да си изясня някои неща...И това, което ме впечатли най-много, е че моят син, откакто е роден не беше спал нито една нощ, вечно се будеше или през два часа или ако имахме късмет един пък около 3 или 4 часа посред нощ и все с рев...е, откакто ходи при нея спи вече една седмица без да се събуди до 8 сутринта и се буди с усмивка  Laughing Аз така не съм си отспивала, отпреди 5 години, даже аз се будя вече по навик, а той си спи...Тя, ми каза, че той е индиго, а малката е много стара душа - тя, наистина, с когото разговаря всички се учудват на отговорите и на двата езика, за нейните 2 годинки, а аз им казвам, че тя е наречена още като беше зачената. Не знам как , но като разбрах, че ще е момиче и веднага ми дойдоха имената й - София - Линда т.е Мъдрост и Красота...

# 538
  • Мнения: 3 370
много интересна тема  Peace  отивам да ви изчета  #Crazy

# 539
  • Мнения: 346
Alex-Sofi къде се намира този детски център? Стана ми интересно като ти прочетох коментара за него.  Thinking

Общи условия

Активация на акаунт