Публикувана: 18 май 2009, 10:26 ч.
Последно мнение: 19 май 2009, 16:27 ч.

Отчуждаване

5 582
28
1

# 15 18 май 2009, 16:02 ч.

Мнения: 937

какво те кара изобщо да търпиш това толкова време.
И след като апартамента е купен с твой пари - мислиш ли че той ще пожелае да се изнесе. Изобщо разговаряте ли за нещо? Секс правите ли? От всичко описано не виждам и една причина да се подлагаш на това нещо отношение. Да, парите той ги носи, но не всичко е пари - живота ти минава, годините си вървят, щом детето осъзнава какво се случва значи не е малко и мисля, че е крайно време да прекратиш този ад и за теб и за детето ще е по добре.
Кога завършваш?
Успех!

# 16 18 май 2009, 20:01 ч.

Мнения: 32

Много благодаря на всички за мненията, това ми даде възможност да се погледна отстрани.
В така наречената ни връзка имаше периоди на лек възход и спадове, но определено нещата не отиват на добре. През тези години се опитах да работя, но бързо се отказах, защото с ниско платен неквалифициран труд, едва ли може да се постигне много, още повече, че той изкарва толкова пари за един ден. Ако наистина се наложи разбира се ще работя, но предпочетох да науча два езика - от тях има по-голяма полза. Човек трябва да се развива и използва своите умения, затова реших да следвам отново. Няма по-хубаво от това да обичаш работата си.
Остават ми още две години, ако до тогава не се оправят нещата, колкото и да е гадно ще трябва да го напусна. И ще се сети тогава ама ще е късно.
Не може само един да полага усилия за това, просто не става така. Малко сили са ми останали, защото трябва да съм и майка и баща.
А относно жилището си нямам притеснения.

# 17 18 май 2009, 20:16 ч.

Мнения: 3 896

Цитат на: strida в пн, 18 май 2009, 20:01

А относно жилището си нямам притеснения.

Дано да не е общо жилището

# 18 18 май 2009, 21:46 ч.

Мнения: 94

strida,загубила си 10 год. от живота си и си готова да жертваш още 2 и за какво?За това време хората се женят,развеждат,гледат деца,работят това което им харесва,забавляват се и половината мечти са им осъществени.

# 19 19 май 2009, 10:22 ч.

у дома
Мнения: 965

Бих посъветвала авторката да заделя малко пари за черни дни, без знанието на съпруга и.
Снощи, докато миех чиниите бяхме пуснали на музикални канали, детето ми танцуваше пред телевизора и пееше "Ма льов" на Енрике и Сиара, а мъжът ми я гледаше с такова обожание, че чак се просълзих.
Не бих останала с мъж, като твоя, не две години, ами и два дена. Помисли за детето...

# 20 19 май 2009, 10:43 ч.

Sofia
Мнения: 336

И аз да се присъединя към останалите...
Когато се чувстваш духовно изчерпан и неудовлетворен раздялата е най-доброто решение, според мен.
Ако не намираш радост в малките неща в ежедневието това те смазва...
Не си струват компромисите, защото животът лети и едно ново начало на по-късна възраст е доста по-трудно.

# 21 19 май 2009, 11:29 ч.

Мнения: 348

Цитат на: strida в пн, 18 май 2009, 20:01

Остават ми още две години, ако до тогава не се оправят нещата.................................... И ще се сети тогава ама ще е късно.

Дали и той не мисли същото? Разговаряли ли сте спокойно на тази тема?
Нещата не се оправят сами.
Ако намериш начин да се сети преди да е станало късно, печелиш. Ако не, наистина губите и тримата.

(Второто изречение, което съм цитирала, ми звучи малко детински. В такова отношение към нещата няма смисъл. То води само до повече болка.)

# 22 19 май 2009, 15:10 ч.

София
Мнения: 430

Няколко пъти пиша и без да искам изтривам поста си, затова по същество.

Нямай никакви угризения относно това, че оставайки с него до завършването ти биваш егоистка или използвачка. Това е абсурдно. Помисли от къде е започнало всичко и защо ти се налага да учиш "на стари години". Той е виновен за това, че не си завършила. Т.е. ти си му позволила той да е виновен. Това е единствената ти вина. Малко тафтология, но нещата са такива. И нямам предвид направата на детето, а пасивното му поведение (на бащата) след раждането.

И сигурна ли си, че не е замесена друга жена. Общо взето мъж с пари, отчужден от жена си, незаинтересован от детето си...още повече вече имаш горчив опит с това.

# 23 19 май 2009, 15:19 ч.

Мнения: 473

Мъжът ти е завършен егоист. Той смята, че отглеждането, възпитаването и вниманието към детето са "женска" работа. Единственият му плюс е, че изкарва пари. Когато сама започнеш да правиш и това, неговата роля във вашето семейство се обезмисля напълно.

# 24 19 май 2009, 15:27 ч.

Мнения: 17 546

Наричайки го "този човек" не мисля, че е останало нещо, което ви свързва. Поведението му, което описваш, е доста егоистично. Но наистина нещата не се оправят от само себе си. Когато няма комуникация между двама души обаче, те просто съжителстват само и на преден план изникват единствено недостатъците им, както за единия, така и за другия. За мен такова съжителство би било мъчение, но съвет "Остави го!" не мога да дам с лека ръка. Всяко семейство има през годините трудни моменти и понякога недоволство от другия, но с взаимност се преодолява. Казвам ти го от позицията на 20 годишният си, смея да твърдя - успешен брак.
Късмет ти желая, за да вземеш най-правилното за теб решение. Peace

# 25 19 май 2009, 15:27 ч.

Мнения: 46 511

Вие не сте семейство, той си има собствен живот. Не виждам кое те е накарало да стоиш с него толкова време?

# 26 19 май 2009, 15:47 ч.

Мнения: 806

Аз мисля, че ти вече си сама и вие вече сте се разделили. Остава само да се премести един от двама ви.
Не наричам това което описваш семеен живот. Не бъди потърпевша, вземи живота си в ръце и направи себе си и детето си щастливи за да не съжаляваш един ден, че си чакала толкова дълго.

# 27 19 май 2009, 15:48 ч.

Страната на чудесата
Мнения: 6 484

Цитат на: stefka.k в пн, 18 май 2009, 11:57

Цитат на: temida в пн, 18 май 2009, 11:51

чудя се какво правиш с него...наистина се чудя...

Тя не може да си тръгне с едната гола гордост под мишница. Ами после? Колкото и гадно да звучи трябва да го използва докрая докато осъществи каквото си е наумила. Не е необходимо да чуства вина за това към него - та той също е изхабил бая години от живота и.

И докато чака да се случи каквото си е наумила детето и ще има вече изкривена представа за брака и как изглежда семейството. За мен това е много по-сериозен аргумент отколкото наличието/липсата на пари. Не бих жертвала психическото си състояние-нито това на детето си-заради пари, никога.

# 28 19 май 2009, 16:27 ч.

Мнения: 3 896

Цитат на: Lucky Plam в вт, 19 май 2009, 15:48

Taka e. Но зависи доколко все пак няма пари. Просто изведнъж си представих, че може и да е общ апартаментът и да се наложи тя да е под наем и в същото време да учи, да работи... Кой ще гледа детето, в този смисъл. Ако апартаментът си е на нейно име и се раздели с този човек...да, може и да се справи. Но пак не виждам как сама ще докарва достатъчно пари за да си гледа и детето, и къщата след като стана ясно, че тя учейки не може и да работи. Самата тя го казва. Значи в такъв случай все с нещо трябва да се направи компромис. Е, освен ако разбира се си няма някакви заделени пари. Тя казва, че не е имала добро образование до сега. Значи като завърши може би ще се реализира добре на пазара на труда. Но дотогава какво ще работи, че да си гледа дома и детето, но пък така, че да е за малко часове, защото е ангажирана с него (че и с бабата). Ако си намери работа на по-малко часове ще бъде разбира се и за по-малко парички. Ако ли пък работи по цял ден кой ще и помага за детето? Такива едни въпроси съм имала в предвид когато написах този пост. Просто според мен много жени така си тръгват самоуверено и после... пак се връщат. Много често истината е, че не са се справяли сами, а не че са осъзнали колко обичат мъжете си.

Едно е да го гледаш от моралната гледна точка, друго от гледната точка на детето и трето - от финасова. Да бъдем реалисти. Но пък ако апартаментът бъде освободен от онзи и момичето си има и някой и друг лев накатан...да. Иначе на думи е много лесно.

Препоръчани теми

Нормален ли съм ?

Защо искате деца ?

Проблем с котките на свекървата

Бебеправене, но без много правене

Причина:

Причина: