Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отчуждаване

  • 5 146
  • 28
  •   1
Отговори
  • Мнения: 32
              Такива ли са мъжете или аз нещо не съм в ред и след 10 години е нормално да охладнеят страстите?
   Колебаех се дали да пиша за това, но няма с кой друг да споделя.
Като гаджета бяхме най-влюбената двойка, чак ни завиждаха. Както обикновенно става - забременях, решихме да го родя въпреки, че не беше момента. Нямахме още жилище, той напускаше работа, а аз бях в началото на следването си.
Големи трудности срещнахме и свекърва ми се оказа голяма проклетия - от ония, които биха желали синовете им да са стари ергени и да са изкъсо до тях. Слава богу той не и се връзваше, поддържат връзка, но аз стоя настрана....
Когато бях още в родилния дом, той си хвана любовница, една година го търпях, да видя накъде ще тръгнат нещата. Не можех да скъсам с него, той беше единствения мъж, който съм обичала някога. Все пак стана чудо, той осъзна грешката си и се прибра при нас и никога това не се случи отново.
 Не се е грижел за детето в смисъл, че никога не го е хранил, къпал или играл с него никакво внимание не му обръщаше. Аз така и не успях да завърша, той си намери високо платена работа имаме вече жилище (купих го с мои пари) Годините си минаха, не се чувствах доволна от живота си без образование, затова като порастна малко детето се записах второ висше - точно каквото исках. Той отчасти ми дава пари за таксата, но като изключим това нищо друго не прави, в смисъл в къщи не си мърда пръста за нищо, каквото хване там го зарязва, сервирам му отсервирам му той смята, че съм длъжна - той работи  и е изморен, а аз по цял ден нищо не правя (нищо, че всеки ден отивам при баба ми да се грижа за нея, гледам си детето, поддържам къщата и ходя на лекции)
  Кара ми се, как трябва да започна работа, да не седя ей така. Точно в момента не мога да си представя да почна и да работя, не че не ми се работи, но държа много на следването си, да имам висок успех,  да съм най-добрата и да се развивам в моята професия. Не искам да работя, като продавачка или чистачка, а да обичам работата си.
 Отчуждаваме се един от друг, променяме се, за съжаление и с детето не се разбират.
Той книги не чете, не се интересува от нищо гледа да е на маса с пияндетата, дори не може да говори нормално (псува често) и изобщо няма какво да си кажем.
Вечер като се приберем в къщи той сяда пред компютъра или телевизора и дума не обелва, когато отидем някъде в планината на почивка вместо да се разходим, той сяда на масата и забравя за нас. На морето по цял ден се излежаваше и четеше вестници, никога почти не играеше с детето или ако правехме нещо заедно го правеше с огромно нежелание. Само себе си гледа.  Оценявам високо това, че той изкарва парите - това никак не е малко. Но се чувствам много самотна и детето се отчужди от него - казва, че и да си отиде няма да му липсва.
Опитвала съм се не веднъж да поговоря с него, но той не приема никакви критики и обича да крещи, за да се наложи.
Не съм вече сигурна, че с този човек бих искала да остарея, не знам дали все още го обичам. Май като завърша и започна да работя ще се разделим, а това ще гадно от моя страна.Не мисля, че ще срещна принцът, но с този човек си ставаме все по-чужди и е изнервящо. Много съм объркана не знам, дали съм права и дали е нормално да се чувствам така. И вашите половинки ли са такива, вашите мнения биха ми помогнали. Предварително ви благодаря!

# 1
  • Мнения: 544
Звучи доста тъжно  Sad. Към по-опитните : Това ли се нарича изчерпване на връзката?

# 2
  • София
  • Мнения: 51 030
Не искам да казвам да го зарежеш, но от всичко, което си описала до момента не видях нито една много, много основателна причина да живееш с този човек под един покрив. Може би единствено привидната сигурност, че не си сама.

# 3
  • на правилното място, в точното време
  • Мнения: 2 730
Не зная къде се е скъсала нишката между вас и кога е започнало отдалечаването ви..тъжно е...поправимо е, но се изискват усилия и то от двамата. Peace Не зная дали бих издържала да живея при подобни условия. Ограбвам и детето си и себе си емоционално. Този тип връзки са консуматорски за мен. Всеки взима онова, което му е потребно. За мен семейството и любовта са  даващи! Не искам да меря колко получавам и да дам съответното количество.  Heart Eyes

# 4
  • Мнения: 562
Бих казала - вие кога сте си били близки (освен като гаджета), че сега да говориш за отчуждаване???  Cry

П. С. Преди мен са го казали много точно - и на мен връзката ми прилича на консуматорска. Наистина би било гадничко да се разделите, след като завършиш  Confused , но в крайна сметка го правиш за себе си и за детето си.  Peace
И преди всичко - "за да можеш да помогнеш на другите, трябва първо да помогнеш на себе си" (никой не може да помогне, ако сам се нуждае от помощ) или "за да ти помогне Господ, първо си помогни сам"!!! Така че човек наистина понякога трябва да бъде егоист, колкото и гадно да им звучи на някои това. А и не виждам "мъжът ти" да е особено добър с теб, че да се чувстваш длъжна да бъдеш абсолютно коректна с него (не казвам, че само той е виновен, но и не виждам човекът да полага някакви, макар и минимални, усилия - дори за детето си не се грижи, а аз не приемам финансовото обезпечаване за достатъчна грижа). Това за мен в никакъв случай НЕ Е семейство!!! Успех в решението ти и изпълнението на "задачата"!!!   bouquet Hug Peace

Последна редакция: пн, 18 май 2009, 11:08 от Pavlina Nikolova

# 5
"Звучи доста тъжно  . Към по-опитните : Това ли се нарича изчерпване на връзката?"

Не, това е връзка, ОСТАВЕНА да се изчерпа, неподхранвана и неполивана.
Незнам дали съм разбрала правилно, но ако авторката 10 години не е работила, би било нормално той да й каже, че все пак трябва да си намери работа. 10 години са дълъг период за стоене в къщи, жената се похабява така, започва да си мисли, че всяко малко нещо е голям проблем, да мрънка, че е самотна, да иска внимание и т.н. А той ходи на работа, има други интереси, нормално е да се отчужди.
Освен това толкова хора учат и работят едновременно - студентството не може да е оправдание да не се започне работа.
Според информацията от целия пост искам да кажа, че не оправдавам мъж, който крещи - за мен това е порок, с който не се живее лесно. Нито човек, който не обръща внимание на детето си.

# 6
  • София
  • Мнения: 12 921
Няма вечна любов!Или се нагаждате един към друг и свиквате или не се понасяте и се разделяте.

# 7
  • Мнения: 562
А ти преди да започнеш да учиш отново работила ли си?  Confused

Защото ако да - тогава не си стояла през целия ви брак ей така, нали? А иначе сега наистина е трудно и да работиш, и да гледаш болната си баба, и да се грижиш за детето САМА, и къщата да "въртиш", а на всичкото отгоре и да учиш - още повече да целиш да дадеш най-доброто от себе си в студентството. Просто някак си не ми се връзват всички тези дейности накуп!  Naughty (за протокола - редовна студентка съм, майка и домакиня).
Още повече, че дори и ти да си най-черната, това НЕ оправдава незаинтересоваността на съпруга ти към СОБСТВЕНОТО му дете!!!  Naughty

# 8
  • Мнения: 433
Изчерпал се е сексът, друго вероятно не е имало.

# 9
  • Мнения: 3 211
Незнам дали съм разбрала правилно, но ако авторката 10 години не е работила, би било нормално той да й каже, че все пак трябва да си намери работа. 10 години са дълъг период за стоене в къщи, жената се похабява така, започва да си мисли, че всяко малко нещо е голям проблем, да мрънка, че е самотна, да иска внимание и т.н. А той ходи на работа, има други интереси, нормално е да се отчужди.
Освен това толкова хора учат и работят едновременно - студентството не може да е оправдание да не се започне работа.

За работата е така, стават мрънкащи сигурно хората. Личен опит нямам, но е логично да е така. Да не забравяме обаче, че тя споменава, че гледа баба някаква и детето си. А и дали има кой да и помага не се знае ако тя тръгне на работа и учи едно временно. Защото стават 3-4 неща паралелно - дете, учене, работа, домакинство.
 
Аз не разбрах само сега има ли тя финанси да се справя сама. Защото хем казва, че не работи, хем че жилището е купено с нейни пари.
 Един вид ако си финасово независима, напусни го. Но ако си допуснала грешката да купиш с твои пари ОБЩО жилище и сега нямаш пари...по-добре е наистина да изчакаш да завършиш. 10 години си бутала, ще избуташ още малко. Всичко зависи дали имаш възможност да се оправяш сама. Но ако наистина сте си толкова очуждени, че чак няма какво да си кажете и почти не си говорите...не знам, не ми се иска да го казвам, но не е добре да отлагаш решаването на този въпрос, защото да не стане така той да те изпревари в желанието си за раздяла и ти да се окажеш неподготвена. Трябва ти просто един добър план за действие. Иначе за другото - лошо е, че се случва така, но явно нищо не може да се направи. Затова...планирай докато е време.

# 10
  • Русе
  • Мнения: 1 161
             Такива ли са мъжете или аз нещо не съм в ред и след 10 години е нормално да охладнеят страстите?
 Отчуждаваме се един от друг, променяме се, за съжаление и с детето не се разбират.
Не,не са ... или поне не трябва да са такива.Страстите може и да поохладнеят,но обич,привързаност и разбирателство трябва да има винаги.Ако ги няма,това просто не е семейство.Щом сте толкова отчуждени един от друг,не знам въобще какво правите заедно 10 години.А това,че родител не се разбира с детето си за мен е и много тъжно и много необяснимо!

# 11
  • Мнения: 627
Ако питаш мен, отчуждаването не ви е на-големия проблем. За мен липсата на бащинство е огромен, свиреп проблем.
Ако този човек не е баща, а донор осеменител, и ако никога не е бил баща - не е къпал, хранил, гушкал, обичал детето, чудя се какво правиш с него...наистина се чудя...

# 12
  • Мнения: 3 211
чудя се какво правиш с него...наистина се чудя...

Тя не може да си тръгне с едната гола гордост под мишница. Ами после? Колкото и гадно да звучи трябва да го използва докрая докато осъществи каквото си е наумила. Не е необходимо да чуства вина за това към него - та той също е изхабил бая години от живота и.

# 13
  • Мнения: X
Аз изобщо не виждам тук връзка,дори от началото на брака...И не мога да си представя ,че бих живяла така 10 години...  Това е нечовешко.

# 14
  • Мнения: 6 357
Не искам да казвам да го зарежеш, но от всичко, което си описала до момента не видях нито една много, много основателна причина да живееш с този човек под един покрив. Може би единствено привидната сигурност, че не си сама.
Това е и моето мнение.
И че имаш някаква финансова стабилност.

Общи условия

Активация на акаунт