За имената и за бебетата отново

Знаеш ли какво аз бих направила?Честно.
Бих си взела багажчето,корема и беж да ме няма.Но преди това ще дам на свекърите да разберат с кого си имат работа.На синчето ще кажа,като толкова се държи за татко си,довечера да си легне с него!

Авторката е писала, че това са примерни имена 
Възможно е истинските имена, да са например Пламен и Димитър и драмата да не е чак толкова голяма, както Стойко/Петко.

Май по-големия проблем е мекушавоста на мъжа ти, а не свекъра  Човека в стар патриархален стил се надява внучето да е на неговото име, а сина му не смее дума да обели и дори "обвинява" теб 

Много мъчно ми става като чета темата...Какви хора има,защо подлагат на тормоз  бременни жени и разклащат млади семейства?
Кому е нужно това???

Моите свекър и свекърва са починали преди време.Мъжът ми нямаше претенции за името на детето .Избрах име,което ми харесваше и на него му хареса също....

Раждането на дете е прекрасно събитие и е ужасно просто да се помръчава от подобни налагания,уговорки,заплахи и подобни...

Нека и аз разкажа моята история. Любов голяма, женим се, аз бременна - до тук всичко прекрасно. Идва време да се ражда бебето, знаем че ще е момче. Започва се от далече един лек натиск - аз обаче казвам по-добре да е на никого. Едно уточнение - цялата помощ беше от страна на моите родители, от свекър и свекърва нищо, ама нищичко само "акъли". Преди да родя идва майка ми и ме убеждава да крастя детето на свекъра. Щели много да се радват хората, все пак един син имали и било хубаво да ги уважим. Аз я попитах а те не биха ли се зарадвали - все пак бяхме почти от тях издържани. Отговора беше: За нас е важно да е живо и здраво бебето а на който ще да е кръстено. А и майка ми казва кръсти го за да си нямаш проблеми, нека те се радват на име, ние ще се радваме на внуче. Кръстих го с цялото име, но спокойствие не видях. И като се започнаха едни проблеми, те дават акъли а мухльото ги слуша - ад!!! Макар че не сме зависили изобщо от тях!Резултата-разведена, и още ми е тежко понякога че не можах аз да избера име на детето си.Но да ми е жив и здрав сина друго не ме вълнува. Не искам да ги чуя нито да ги видя и тях и мухльото. Съжалявам че стана толкова дъла изповедта.
Вариантите са два: кръщаваш детето и си гледаш спокойствието за напред, т.е. възползваш се от облагите а вътрешно ще те мъчи че не е било твоето желание, или кръщаваш детето както ти си искаш при което на изписването идват само твоето семейство и сама можвш да предположиш какво те очаква след това. Имам познати със същата история.  А и помисли освен това Петър или Стоян не са лоши имена, да не ти казвам моя приятелка как си кръсти детето на дядото бизнесмен - но явно си заслужава купи им апартамент, на нея и помогна доста за бизнеса има вече 2 магазина. Така че ти сама си правиш избора.Ще се бориш ли сама срещу всички или ще се оставиш по течението на където те отнесе(т.е. каквото дедо каже)! Успех и леко раждане!

аз мисля че след като искаш да вземаш самостоятелни решения като голям човек пьрвата стьпка е да си независим-не става баща ти да те гледа а ти да си играеш на мьж и глава на семейство;или ще си стьпите на краката като зрели хора и ще си решавате или ще слушате и правите компромиси....

Работата май вече съвсем се е с*овнила. Сега и да го пишеш на свекъра, той ще си знае, че не е било от уважение към него, а под натиск.
И не мисля, че са дребнави хора, доста ви услаждат живота. Макар че за другите им действия, като това да намесват твойте родители, търпят здрава критика.


Не разбирам Наталия за какъв тормоз говори, ми те нямат грижа ни за сметки, ни за хладилник. И, като гледам, въобще не помислят за такъв вариант- независимост и възможност за самостоятелни решения.
И  с`я   к`во?

Пиши го на свкъра да ти е мирна главата.Дали ще е Петкан,Стоян все тая.Детето  да е здраво.Второто ще си го кръстиш както ти решиш и това е.Решенията не може да ги вземаш сама явно а и никой няма да ти даде да го направиш.Детето си е твое,пиши го на тях,но им покажи,че само до тук с решенията ще е.

Ох, от тия имена вече взе главата да ме боли! Толкова много теми за тях. Излиза, че това е един от най-големите проблеми в българското семейство. Такива драми. Ужас!

В случая друг е проблемът в българското семейство. Че деди ги храни и се смята, че това е нормално. 

Знаеш ли, някой беше писал преди мен - както и да кръстиш детето, това име ще бъде най-любимото ти в живота.  Не си създавай излишни грижи. А мъжът ти е постъпил ужасно малодушно.
Имах късмета да кръстя първото си дете както си искам. Нямаше драми от нито една страна. С второто обаче нямах този късмет. Бях "загатнала", че ще бъде на баща ми. Той има ужасно име, досега не съм срещала друго такова. Бях измислила приемен вариант за момиче, всъщност такова беше името на баба ми, майката на баща ми. Като наближи раждането обаче реших, че човекът, който най-много заслужава детето ми да носи името му, е моята собствена баба. Винаги ме е гледала, обичала, дори и сега продължава да ми помага - живеем в нейната къща. Драмата настана в деня след раждането. Жената на баща ми така ужасно го настрои срещу мен, такива демонстрации последваха - само тя дойде на изписването, той дойде вкъщи след 40-тия ден на бебето. Съсипа ми коледните празници и ми отрови радостта от раждането. Една година страдах, въпреки че на него му мина много по-рано и подновихме обичайните контакти. Дори не бяхме говорили преди това с него за имена. А баба ми така се зарадва, не можеше да повярва, изобщо не го очакваше, дори милата ни караше да ходим да сменим името, само мир да има!