- Публикувана: 19 май 2009, 07:56 ч.
- Последно мнение: 16 юни 2009, 21:23 ч.
Емоционални последствия от секциото, когато НЕ е по желание
В една друга тема преди време го написах, пак ще се повторя.
Детето ми и аз сме различни неща. Детето си е дете, отделна личност, независимо, че е зависим от мен до голяма степен. Това, че имам едно здраво и прекрасно дете няма нищо общо с чувствата ми към мен самата като личност. Просто са в различни графи раждането ми и това какво дете имам. Да не кажа даже, че са отделни центрове в мозъка (образно). Това са две коренно различни нишки и едното не може да подтисне другото. Тоест, това, че имам едно прекрасно и здраво дете, не може да компенсира факта, че чувствам провал и болка заради раждането си. Просто няма база за сравнение някак си. Малко ми е трудно да го обясня, но се надявам да схващате какво имам предвид.
Аз съм щастлива с детето си, щастлива съм, че го имам и по никакъв начин, моето разочарование от раждането, не се отразява в отношението ми към него.
Едното (раждането) е нещо, което като цяло емоционално засяга само и единствено мен, моите чувства и разбирания, независимо, от крайния резултат (в случая здраво дете). Но държа да подчертая и това, че живота на детето ми, нито моя собствен живот не бяха застрашени по никакъв начин. Ако бяха, ако секциото беше по спешност, защото примерно се губят тоновете на детето или някакъв друг проблем, може би щях да разсъждавам различно и може би дори щях да съм благодарна и да смятам секциото за манна небесна... Но не би... ситуацията беше друга със съвсем други аспекти! И една годино по-късно аз все още не мога да се отърва от травмата. Може би само VBAC може да ми излекува раните. Ще видим, времето ще покаже.
Детето ми и аз сме различни неща. Детето си е дете, отделна личност, независимо, че е зависим от мен до голяма степен. Това, че имам едно здраво и прекрасно дете няма нищо общо с чувствата ми към мен самата като личност. Просто са в различни графи раждането ми и това какво дете имам. Да не кажа даже, че са отделни центрове в мозъка (образно). Това са две коренно различни нишки и едното не може да подтисне другото. Тоест, това, че имам едно прекрасно и здраво дете, не може да компенсира факта, че чувствам провал и болка заради раждането си. Просто няма база за сравнение някак си. Малко ми е трудно да го обясня, но се надявам да схващате какво имам предвид.
Аз съм щастлива с детето си, щастлива съм, че го имам и по никакъв начин, моето разочарование от раждането, не се отразява в отношението ми към него.
Едното (раждането) е нещо, което като цяло емоционално засяга само и единствено мен, моите чувства и разбирания, независимо, от крайния резултат (в случая здраво дете). Но държа да подчертая и това, че живота на детето ми, нито моя собствен живот не бяха застрашени по никакъв начин. Ако бяха, ако секциото беше по спешност, защото примерно се губят тоновете на детето или някакъв друг проблем, може би щях да разсъждавам различно и може би дори щях да съм благодарна и да смятам секциото за манна небесна... Но не би... ситуацията беше друга със съвсем други аспекти! И една годино по-късно аз все още не мога да се отърва от травмата. Може би само VBAC може да ми излекува раните. Ще видим, времето ще покаже.
Отнема известно време. При мен беше седмица. Сигурно може да е и по- малко. Навярно е нормално да трае и малко повече. Но категорично не месеци или години.
А кой / кое определя колко е нормалното време? Въобще какво е нормално? Статистически погледнато, нещо, което се случва в 50% от случаите. Нима другите 50% са не-нормални? Как можем да сложим емоциите в рамка? И да кажем, че щом някой е тъгувал 1 седмица, и друг трябва да тъгува толкова? Или плюс/минус 2 дена...
Всеки преработва емоциите по различен начин и за различно време. И емоциите са различни, макар да е възможно да има някои общи причини.
Ако има нещо еднакво, то е, че отричането на това, че тези емоции съществуват, опитите да се омаловажат или обявят за грешни, ненужни, ненормални и прочее, пречи и бави процеса на излекуване.
Нямам никаква, ама никаква представа какво е нормалното време - или интензитет - за тези емоции.
Това го знаят, обаче, психолозите.
Не мисля, че няколко дена са извън нормалния за подобни неща толеранс.
Но съм убедена, че години излизат далеч извън него - независимо дали става дума за дни, седмици или месеци.
Депресията изобщо не е нещо грешно. Нито пневмонията. Но и двете следва да се лекуват.
За съжаление при известен процент от родилките нормалната следродилна... тъга преминава в следродилна депресия. Която не бива да се подминава с лека ръка, нито да се обявява за нормално и естествено състояние. Болестта не е нищо "нормално" и каквато и да е - независимо дали грип или невроза - трябва да се направи всичко възможно да се преодолее.
Аз не мога да гласувам - моето секцио е някъде в сивата зона на "широките" индикации за секцио. Мога да кажа твърдо, че не беше по желание, но в голяма степен беше по избор. Бях се подготвила психически, целта ми беше веднага да компенсирам детето, да ни потръгне кърменето, да изградим хубава връзка. Мога да кажа, че успях. Детето ми за щастие нямаше проблеми с адаптацията, с кърменето се оправихме, не е боледувала, рядко спокойно дете е. НО аз се чувствам малко тъжна, малко ощетена, малко разочарована от себе си. Дали ако бях проявила повече решителност и стоицизъм, нямаше да се преборя за по-добър старт на живота й...? А и се чувствам мината, че не знам какво е усещането да раждаш. Живот и здраве, ако някога имам второ дете, може би ще съм по-решителна и ще търся други алтернативи.
Ей това, виж не го разбирам (без лоши чувства). Имаш красиво, спокойно, уверено, здраво дете... и се чудиш какво би било, ако беше рискувала живота и здравето й още на старта в името на това да изживееш... нещо си - каквото и да било!?
Ако изобщо нещо щях да рискувам, то не нейният живот и здраве (никога!), а евентуално състоянието на ретината на очите ми. Това ми беше показанието за секцио.
Аз пък се изумявам от ужасно често срещаните, напоследък мнения на някои потребители, от които излиза, че всички лекари са някви лумпени, комерсиални същества, които нищо не разбират като започнем от раждането, та стигнем до захранването.
- Нарочно били направили секциото, без да си дават сметка за последствията. - А вие колко години медицина сте учили, за да знаете какви биха били последствията, ако го нямаше секциото?!
- Всички педиатри са малоумни, защото като не наддава бебето препоръчват дохранване - А какво да правим в 21 век? Да търсим дойка ли?
- Пак педиатърът бил откачен, защото препоръчва ( забележете, препоръчва, не налага!!!), захранване. - Ами нормално е с оглед на наддаването, развитието и храненето на бебето да се подхожда индивидуално и, ако има основания да се започне захранване.
Извините ме, но наистина започва да заприличва на някаква секта - от потребител на потребител се повтаря едно и също изречение като няква мантра и се дават умни съвети как да не слушаме тъпите лекари, как това е еди какво си, как те не знаят, но видиш ли Гинка от форума имала същия проблем и се оправила по този начин.
За протокола: винаги съм била за естествените, не насилствени неща. Раждала съм и по двата начина. Бебето ми е изцяло на кърма в момента. Но не понасям крайностите. Както и това да се оплюва цяла гилдия, която е учила не само 6 години, но продължава да учи цял живот, на която в ръцете й се ражда или умира човек и те живеят с това до края на дните си, която е денонощно на разположение на професията си, и не на последно място, която взима заплата, колкото чистачката в компютърна фирма.
Изключения винаги има.
- Нарочно били направили секциото, без да си дават сметка за последствията. - А вие колко години медицина сте учили, за да знаете какви биха били последствията, ако го нямаше секциото?!
- Всички педиатри са малоумни, защото като не наддава бебето препоръчват дохранване - А какво да правим в 21 век? Да търсим дойка ли?
- Пак педиатърът бил откачен, защото препоръчва ( забележете, препоръчва, не налага!!!), захранване. - Ами нормално е с оглед на наддаването, развитието и храненето на бебето да се подхожда индивидуално и, ако има основания да се започне захранване.
Извините ме, но наистина започва да заприличва на някаква секта - от потребител на потребител се повтаря едно и също изречение като няква мантра и се дават умни съвети как да не слушаме тъпите лекари, как това е еди какво си, как те не знаят, но видиш ли Гинка от форума имала същия проблем и се оправила по този начин.
За протокола: винаги съм била за естествените, не насилствени неща. Раждала съм и по двата начина. Бебето ми е изцяло на кърма в момента. Но не понасям крайностите. Както и това да се оплюва цяла гилдия, която е учила не само 6 години, но продължава да учи цял живот, на която в ръцете й се ражда или умира човек и те живеят с това до края на дните си, която е денонощно на разположение на професията си, и не на последно място, която взима заплата, колкото чистачката в компютърна фирма.
Изключения винаги има.
Добре де, Котката Марта... ха сега си представи, че беше поела риск и беше получила отлепване на ретината. Случва се. Кой щеше да гледа бебето? И колко по- важно мислиш, че е вида на раждането от последващите грижи?
Да, здравето на родилката е само нейно, но... дали?
Дали изобщо някога след като вече имаш дете твоето здраве ще е само твое?
Да, здравето на родилката е само нейно, но... дали?
Дали изобщо някога след като вече имаш дете твоето здраве ще е само твое?
Нямам травми че съм била бременна нито че съм родила секцио,нито пък щях да имам ако бях вагинално.Все ми е тая.
Радвам се на бебчо и не ме интересуват разни глупости относно процеса на износване и раждане.
Обезличихте щастието от появата на нов живот с всичките теми за начина на раждане.
Кое е по-важно за вас малкото човече или метода на раждане?
За това хващайте децата и на разходка.Погледнете ги и помислете дали живота ви би имал същия смисъл без тях и тогава пак дрънкайте глупости.
Радвам се на бебчо и не ме интересуват разни глупости относно процеса на износване и раждане.
Обезличихте щастието от появата на нов живот с всичките теми за начина на раждане.
Кое е по-важно за вас малкото човече или метода на раждане?
За това хващайте децата и на разходка.Погледнете ги и помислете дали живота ви би имал същия смисъл без тях и тогава пак дрънкайте глупости.
Добре де, Котката Марта... ха сега си представи, че беше поела риск и беше получила отлепване на ретината. Случва се. Кой щеше да гледа бебето? И колко по- важно мислиш, че е вида на раждането от последващите грижи?
Да, здравето на родилката е само нейно, но... дали?
Дали изобщо някога след като вече имаш дете твоето здраве ще е само твое?
Да, здравето на родилката е само нейно, но... дали?
Дали изобщо някога след като вече имаш дете твоето здраве ще е само твое?
Ми аз не поех риска, защото раждането в България е дирижирано, напъните са дирижирани и ти скачат по корема. Виждала съм го твърде много пъти, има тук-таме по някое изключение.
Ако майчиното ни здравеопазване беше читаво, щях да настоявам да родя нормално, защото моят проблем е показание за секцио само в България, на други места не е.
Колкото до вида на раждане и неговата важност - това вече отива в сферата на недоказуемото (или трудно доказуемото), но според мен раждането, когато е по естествен път и нетравматично за бебето, е възможно най-добрият старт в живота и възможно най-добрата основа за хармонично развитие на личността по-нататък. Също така според мен, секциото е доста травматизиращо за бебето (както и тежко вагинално раждане) и след това се искат доста усилия, за да се компенсира. В момента на раждането се случват доста процеси на физиологично и биохимично ниво в мозъка на бебето, за които знаем много малко или почти нищо, но вече съществува науката невробиология, която се занимава с тях.
Бях много нещастна от това, че родих секцио. Съчетано със следродилната депресия никак не ми беше леко. Вече приех, че така е трябвало да стане, но след една супер лека бременност, без абсолютно никакви показатели за раждане секцио и след 16 часа нормално раждане, от които 3 часа напъни да ме срежат беше най-неприятното нещо, което можеше да ми се случи. Все пак ако е нямало друг начин....какво мога да направя. Иначе съм здрав човек, не обичам болници, още по-малко операции. И в друга тема бях писала НИКОГА не бих избрала да родя секцио "по желание".
Гласувах с 5 опция,въпреки,че не съм убедена ,че беше точно така. 
Преносих 10 дни,включиха ми система,след 4 часа ,точно преди края на смяната ми заявиха,че бебето
губи тонове и ме подготвиха за спешно секцио.Лично докторката се обадила на мъжа ми на сутринта да дойде
и да си оправят сметките.
Каквото било-било,важното за мен беше детето ми да е добре.Но за съжаление забелязвам ,че масово се практикува и
от самите лекари да препоръчват секцио на бъдещата майка,защото на тях самите така им е по- лесно.
И по бързоооооо.....................
Преносих 10 дни,включиха ми система,след 4 часа ,точно преди края на смяната ми заявиха,че бебето
губи тонове и ме подготвиха за спешно секцио.Лично докторката се обадила на мъжа ми на сутринта да дойде
и да си оправят сметките.
Каквото било-било,важното за мен беше детето ми да е добре.Но за съжаление забелязвам ,че масово се практикува и
от самите лекари да препоръчват секцио на бъдещата майка,защото на тях самите така им е по- лесно.
И по бързоооооо.....................
В самото начало изпитвах само облекчение че всичко е свършило. След две нормални раждания за мен секциото беше напълно неочаквано и бях абсолютно неинформирана за него. След това прочетох за риска, който той носи за детето по-късно през живота му да получи астма и алергии. И се притесних много, защото и двамата с мъжа ми имаме астма и алергии, баткото също и това ми е болна тема. След това пък се разчетох и разбрах че многобройните ненужни медицински намеси по време на раждането ми вероятно са довели до този развой на раждането. То не беше предизвикване на раждането с отлепване на плацентата (преди термин и без предупреждение!), то не беше Окситоксин, то не беше пукане на водите. Когато направиха секциото вече наистина беше неизбежно и животоспасяващо, но лекарите сами я създадоха тази ситуация. И заради това ме е яд. Сега пак ми предстои раждане и това, от което най-много се страхувам, е медицинският екип. За мен те не защитават интересите на мен и на моето бебе. Интересува ги бебето в момента на раждането да е здраво за да нямат неприятности, а за това че след това може да направи астма не им пука. За това тях никой не може да ги съди. Така че по никакъв начин не се чувствам по-малко майка от това че съм родила със секцио, просто чувствам че са ни прецакали мен и бебето в името на собственото им удобство.
До колкото разбирам по- голямото ти дете, родено вагинално, има астма и/ или алергии.
Не искам да ти давам съвети как да раждаш - това си е изцяло твое действие, респективно твое решение, но искам да те уверя, че каквито и подобни проблеми да развие (дай Боже - никакви!) малкото ти дете, ще се дължат на вашите гени, на начина на живот и в немалка степен - на късмета - не на начина на родоразрешение.
Това не е статистика, но и аз, и брат ми сме раждани вагинално, без медикаменти, аз повтарям астмата на майка си, брат ми - сенната хрема на баща ми. Просто... бъди щастлива с децата си, играй с тях и ги обичай, не търси под вола теле.
Кати, по-голямото ми и родено вагинално дете има астма (ама първото няма), без съмнение всичките ми деца са предразположени към астма заради гените които имат. Но това не означава че не трябва да се опитваме да сведем рисковете до възможния минимум, точно обратното означава. Едно предразположено към дадена болест дете не е обречено да я получи. И между другото информацията която получих за връзката между секциото и алергиите, освен че ме разстрои, ми беше полезна. Защото взех мерки и започнах на бебето си профилактика с хомеопатия когато беше съвсем малко. Вече беше направило една малка алергична реакция, но астма още нямаше и досега няма (както каквито и да било други алергични реакции). Също така фактът че след секциото се информирах и за рисковете от секцио и за възможните причини да се стигне до него, също ми е полезен. Защото мога да се подготвя по-добре за следващото си раждане и да се опитам да избегна грешките които допуснах (най-вече предоверяване на лекарския екип).
Но за съжаление забелязвам ,че масово се практикува и
от самите лекари да препоръчват секцио на бъдещата майка,защото на тях самите така им е по- лесно.
И по бързоооооо.....................
от самите лекари да препоръчват секцио на бъдещата майка,защото на тях самите така им е по- лесно.
И по бързоооооо.....................
Maria.St , кое точно му е далече от темата на моя постинг, като всяко трето мнение е като горепосоченото? Нали нямаше да се категоризира?!
Не защитавам лекарите по принцип. Но и не мога да приема, че ги обвинявате така масово, при условие, че те са действали със способите на съвременната медицина, за да спасят вас и децата ви. Ами, ако не го бяха направили?!? Ако ме бяха оставили, например мен (която толкова исках да родя нормално и втория път), с часове и въпреки усуканата пъпна връв ме оставиха да раждам там, пък каквото стане?!
Пак казвам, изключения винаги има, но така по принцип да се обобщава и то от хора, които нямат никакво медицинско обрпазование...
ПП. Fior, нищо лично, просто твоето мнение ми попадна последно пред очите.
Прочети първия постинг отново и сама ще си отговориш на въпроса.
Не оспорвам правото на никоя майка да каже, че се съмнява дали докторите са постъпили правилно, ако това е част от нейните преживявания и от размислите, през които минава. Това е част от темата.
Посоката, в която ти се опитваш да извъртиш нещата, е съвсем друга. Не вярвам да не го разбираш, така че отново ще те помоля да пишеш по темата.
Не оспорвам правото на никоя майка да каже, че се съмнява дали докторите са постъпили правилно, ако това е част от нейните преживявания и от размислите, през които минава. Това е част от темата.
Посоката, в която ти се опитваш да извъртиш нещата, е съвсем друга. Не вярвам да не го разбираш, така че отново ще те помоля да пишеш по темата.
Това е една от малкото теми, които изчитам от край до край.
И много се впечатлих от изказването на MamaZ.
Обаче вие казвате, че било далече от темата
Е, защо далече?
Maria.St, какво по-точно трябва да се напише по тази емоционална тема?
За чувства ли, за какво?
Как може да се чувства емоционално човек след неочаквана операция
от апандисит? Това как ти звучи? Защото на мен ми звучи така и тази тема.
И много се впечатлих от изказването на MamaZ.
Обаче вие казвате, че било далече от темата
Е, защо далече?
Maria.St, какво по-точно трябва да се напише по тази емоционална тема?
За чувства ли, за какво?
Как може да се чувства емоционално човек след неочаквана операция
от апандисит? Това как ти звучи? Защото на мен ми звучи така и тази тема.