Нова седмица, нов късмет на всички

Здравейте мили мами,
много ме трогвате като се чудите къде съм- ще ви разкажа!
В началото на август на хтоел Копривките над хижа Здравец, над Пловдив, с тати и Теди, семейството на сестра ми, нашите и др.приятели, беше супер, само дето накрая заваля пороя и пътищата станаха непроходими, но се прибрахме, поне до Кричим - при нашите и там останахме още една седмица, беше супер - знаете как е мама да си те поглези, само дето там напипахме вирусче с разстройство и повръщане, но мина...
После си дойдохме в събота на 13 мисля беше; после падна едно велико пране и чистене, че като не си вкъщи 2 седмици...
Теди тръгна на детска в Болницата в понеделник и слава Богу е добре, крачи все по-стабилно, само дето още няма равновесие и понякога е като кашкавал милия. Тези дни ще пробваме да поработи с една нова логопедка, която не се е занимавала с него до сега.
Всяка вечер чета какво споделяте, но истината е че просто нямам време да ви пиша. Дописвам дипломна работа и ми поема цялото време, добре че Теди го няма почти цял ден. И разбира се тати много помага вечер.
И така, Надето питаше за мен миналата седмица и аз много се чудих дали тогава да пиша, но свеки беше тук и ...
Та чудех се дали миналата седмица да завърша с нашата новина или да започна новата с нея, но нищо не излезе, та сега ще ви я кажа -
Теди ще става бате, мама ходи при чичо доктор и каза че е едничко, а тате още не може да повярва че пак ще става тате - толкова е щастлив.
Не знам само как стана - термина е същия както беше с Теди.
Та това е нашата щастлива новина - аз пак съм голям сънчо както бях с Теди, умирам за сън, понякога ми се приспива още в 11 преди обед, не мога да се съсредоточа над дипломната, но какво да се прави.
Преди ви бях писала че сестра ми чака трето, сега и ние се наредихме за второ, не мога да ви опиша какви емоции са моите родители - особено баща ми.
Първата реакция на хората като научат новината е "не трябва да вдигаш Теди" - а кой - като сутрин съм сама за детската, после го прибирам пак сама, добре че Бог е много милостив и напраиха естакади и пред входовете за групите и не се налага да го вдигам поне там. Иначе ми се гади но както казва една приятелка съм икономична и не повръщам, но ми е по-зле вечер, за разлика от повечето които са зле сутрин.
Е... това са новините, защитата ми е на 14 окт. но трябва да я предам до 30 септ. а ръководителя още не я е чел, все пътува човека, молете се да успея че ако ви кажа че съм започнала да уча 1996 ще ми се смеете, но това е реалността на живота.
Това е от мен за сега че стана дълго, но наистина дълго ме нямаша!
А иначе съм много щастлива за успехите и напредъка на всяко дете за което споделяте, много съм благодарна на Бога че ни дава надежда за да продължим напред.
Пожелевам ви усмихната, пълноценна и здрава седмица, че този вирус за който ви писах сега май е в София.
Щастлива съм че ви има, прегръщам ви и да нацелувате хлапетата - Чао