Ноемврийчета 2005 - 27

Маик, малкия дявол е било. Дано не се налага друг път линейка.
Ето малко снимки от карловския Празник на Розата.
http://www.facebook.com/album.php?aid=2017271&id=1243067880&l=18350e4773

Микки, много ми хареса репортажът за Празника на розата с изключение на тойотата, която возеше царицата на розите. На нейно място очакваха файтон или писана каручка, ама нейсе  21-век сме 

Майче, дано на никого не се налага да преживява вашите случки!

маик, благодаря ти за посрещането  Ей преди минутки прочетох какво ви се е случило. Ужасно, ужасно преживявне! Наистина сте имали огромен късмет!

микки, интересни снимки от празника! Една обаче много ме разсмя - тази с бабите в червени носии. Всички седнали баби са с гумени галоши, само тази, която стои права е обула елегантни черни обувки с ток. Уникална снимка 

тити, явно любовта между Деян и Салама процъфтява В кръга на шегата, бялата фиба може и да е годежен подарък   

бубе, наистина абсурдна ситуация с новия ви апартамент. Аман от некадърници, еййййй 

Хайде лека нощ от мен, пък утре по някое време пак ще надникна тук 

Маик, дааа все така са ставали и нашите сакатлъци под развеселените погледи на родители и компания и най-често разпаднали се от умиление при някоя гледка, която после завършва с кръв и плач. Пипа сега как се чуства? Как прие случката въобще?
Доминика, не унивай - винаги има за какво да се хванеш за да се чустваш  добре и в страната на абсурдите. Аз самата изпаднала в трансово състояние покрай балове, матури, завъшване, държавни изпити и т.н. четейки се замислих - защо едно коте може да се казва български език и литература.
Мики, хубаво ще да е било. Ние днес трябваше да сме в Казанлък на празника, но нещата се промениха.

При нас в детската градина ни сменят учителките, ние си преболедувахме пенсионирането на едната, дано и втората не я преживяваме толкова тежко. Доволна съм все пак, че макар да ни е ужасно далеч и неудобна детската градина и атмосферата в нея е хубава,групите малки и грижата за децата е голяма.
Ванко вчера завърши с отличен втори клас и имаха пиеса и тържество за финал. Малко съм разочарована. Излиза, че децата, които се справят добре и за тях не се полагат особени усилия минават на заден план. Вчера учителката на Ванко обяви на всеослушание давайки му бележника, че е втория математик на европейско кенгуру, а детето е два пъти първи от второкласниците в училище и то с много висок резултат не само на училищно ниво. Много криво ми стана. Аз му се радвам на постиженията винаги, не държа да му ги обявяват публично, но като го правят да го правят точно. Казах и на учителката му.
Той днес заминава да погостува на баба и дядо в Перник, щастлив и доволен е че е ваканция. Радвам се, че терзанията ми от вчера не са и негови. 

маик, дано никога повече не се налага да се качвате в линейка!!  Белите стават за секунди и за съжаление не винаги може да ги предотвратим.

buba_katinka, дано бързо се оправите с апартаментите, но ти имаш още време. Ние за съжаление няма да успеем да се пренесем в новия за бебето, но така се случи, че трябва да изчакаме още няколко месеца, времето лети просто. И браво на танцьорката!

Dominika, разкажи за Полша, винаги ми е интересно да чета.  А и Ади е по-голяма и сигурно е имала повече впечатления. Честито котенце!

Били, важни са постиженията на Ванко и все так да бъде първенец, браво! 

микки, и в Казанлък тече празника, въпреки че времето било много променливо даже вчера град валяло, нашата царица са я носили "тракийци" в нещо като трон-платформа, разбира се всичко в рози.. забравих да има пратя фотоапарат да се снимат.

Та Юлиана също вече е във ваканция, няма да ходи повече, чак есента и в момента е в Казанлък, много била впечатлена от царицата, постоянно повтаряла словото й и казала, че и тя иска да стане, майка й обяснила, че трябва да учи в Казанлък, съгласила се.. По цял ден са на някакви мероприятия, днес пак.

маик, да кажеш и на вашия гостенин дали му е харесало.

е, той  не беше за празника - вече си е във виена. преди седмица се прибра. писа мейл с въпрос дали розовите полета на карлово са по-хубави от казанлъшките, което според мен е деликатен начин да каже, че е очаквал повече. опитах се да обясня, че те няма как да са романтична гледка, след като розите са предназначени за масло, а не за беритба. не знам дали ме разбра. може би е очаквал нещо като цветните поля на нидерландия 

пипа е добре. вчера си поиска марля и лепенка. не видях причина да се противя и сложихме. сега обаче не дава да я махна, въпреки че нищо и никъде не я боли, така че не знам каква е хавата с цицината и синината 

били - свиркай си. децата са малки и не разбират. и да, добре е, че родителските терзания и мисли остават само за родителите.
полу-във ваша връзка, полу-във връзка с нашетопремеждие мога да кажа, че от петък насам все си мисля за приказката 'дано не ти се случва това, което ти го мисли майката' 

филков днес е на пейнтбол. все си мисля, че може да го уцелят във врата или ухото - там било най-не-защитено. наявам се стрелците да са неточни, въпреки че са някаква полицейско-американска-военна сбирщина. само стефан е цивилен измежду тях. той беше толкова въодушевен - оказа се, че много му се ходило. много му се скачало с бънджита, да се върти в 5-местен самолет /визираше гнусния полет над наска/ и много му се правило не помня вече какво извратено мъжко нещо беше - скутер ли да кара, тия малките колички ли бяха, не запомних. хич не ме кефи тая прява на мъжки хрмони - хиляди пъти предпочитам да си сади цветята и да бере гъби, или алтернативно - да ходи на боулинг/волейбол - нещо такова

мина и нашето тържество, но  за разлика от Кити, Деян ме накара направо да се срамувам. На излизане на сцената беше единственият без маска на овца/сложи си я по-късно/, единственият, който не стоя в редицата, разхождаше се, чоплеше си един капак и си пускаше изчопленото долу, чак на последната песен благоволи да прави нещо с останалите. При това сутринта ми беше обещал тържествено точно обратното на всичко, което направи. Абе загубена работа, види ли принуда, види ли и най-малката организираност, става неузнаваем. Прави нещата само ако НЕ трябва.
ккато и да е, много приятно бяха го направили. Сцената беше чудесно украсена с хартиени дървета, цветя, ябълки, кой знае защо представлението се казваше Гладната гъсеница, ама на практика само пяха няколко известни нърсъри пенички. В началото всички казаха нещо кратко от корана/нашият си мълчеше/, а накрая ни пуснаха на голям екран ревю снимки и видео на изминалата година. После пък имаше за всеки диск със същото, и персонална ръчно изработена картичка от мис Марси. И лека почерпка във фоайето. Децата бяха с черни панталонки и фанелки, и маски на овце, или звездички - и други персонажи от песните. Утре ще имат парти и трябва да занесем нещо за ядене, та ще правя мъфини.

ей го диването с ламинирано свидетелство, че  е завършило годината:
http://photos.streamphoto.ru/7/1/0/8ceb81e80ddbb15ba42c67e7fc165017.jpg

когато /ако/ станат успешни, метни снимки и рецепта 

Привет и от мен

нали и аз бях обещала да разказвам за тържеството. Та беше в една доста голяма зала /кино/. Сцената не беше украсена. Имаше общо с децата около 700 души. Първо директорката на градината произнесе слово, после съобщи резултатите от томболата(ние нищо не печелим ), след което пуснаха на кино-екрана репортаж от изминалата година - снимков материал на всеки клас, придружен с музика. Беше много сладко, имаше даже снимка от рожденния ден на Поло.
След което огромните черни завеси се спуснаха, изгасиха всички светлини и минутка по-късно започна спектакълът. Първо танцуваха децата от групата на Поло. Беше някакъв танц на вълците. Имаше няколко вида вълци: бели, сиви, кафеви и черни - Поло беше бял вълк Бяха много сладко дегизирани, с едни огромни опашки, едни дълги уши и муцуни. Успяхме да го разпознаем само по сандалите Нямаше как да свърши нещо различно от другите, защото всички деца  се придвижваха хванати като на влакче - Поло беше здраво заклещен между две мацки Учителките само махаха от страни на сцената като регулировчици и подскачаха възбудено. Танцът трая няколко минути, музиката беше някаква класическа, много приятна. Стана ми много мило. Снимки имаме - но с много лошо качество, понеже сцената беше доста далече.
След това останалите класове също изтанцуваха по нещо. Имаше танц на пингвините, на лъвовете, на слоновете, на рибките клоуни, на орлите и т.н. После всичко приключи и така. Решили сме да купим двд-то, та и бабите и дядовците да погледат, пък и да си имаме спомен от първия "спектакъл".
Вчера накупихме сумати неща за бебето и мен, но все дребни. Основно ще ползваме материалът от Поло.
Майче, ужас - голямо премеждие е имала Пипа. И Поло е имал такава цицина като яйце Много е страшно и шокиращо. Можете да и правите курбан на тази дата.
Тити, при вас е било по-специално тържеството. Ние като си тръгвахме и Поло се оказа много разочарован, защото очакваше повече - нещо бюфет със сладки, балони и някакви малки подаръчета. Знам ли? Но като видя че трябваше да се качваме в колата и като се разрева "Неее не трябва така да завършааа !!" - три реда крокодилски сълзи. Та минахме през макдоналдс за да е уж по-празничен краят. Е, вчера и разни играчки му накупихме
 Били, важното е Ванко да не се е засегнал. И честито за хубавите резултати!!!  
Хохо ама аз забравих да ви разкажа как сама щях да викам линейка, но добре че не успях Отивам да прибера Поло от училище(това преди спектакъла). На излизане от училище му дадох един мъфин. И понеже минаваме през една тиха уличка без коли, нашият като хукна да бяга, спъна се и направо летейки се приземи по лице на асфалта. Като ревна неутешимо, помъчих се да му помогна да стане, вдигнах го и гледам, че не може да си стъпи на единия крак. Аз го изправя, той като от пластелин се свлича на земята. Питам го - "Можеш ли да стъпваш на крака си?" - той - "Не, боли ме". Боже като се шашнах, а то тиха уличка и почти никой не минава от там. Опитах се да звънна на мъжа ми по телефона, обаче предплатеният ми ваучер взел че свършил и аз патицата без да разбера. Иначе директно щях и на линейка да звъня - в чантата си имам телефоните на най-актуалните в момента(нали организирах и транспорта на пациентите там където работех ) Въобще и не можех да си представя, че ще нося 15кг Поло и незнам още колко кг корем Вече не се и тегля.
Но докато вече премислям как да звънна на линейка и откъде, гледам нашият господин взел да пристъпва лека полека.  Та си тръгнахме и така бавно, бавно се прибрахме. После се изявих и като "хирург" - коляното му беше пълно с наболи се камъчета. С една пинсета ги извадих едно по едно, дезинфекцирах раната и готово. Преоблякох юнака и хайде на път за спектакъла. Луда работа.

о, мъфините са по изпитана форумска рецепта, нямат грешка и са много лесни. Но не помня нито на кого са, нито в коя тема, затова пиша рецептата:
продуктите са 2 чаши брашно/непълни/, 1 с.л. захар, 1 с.л. бакпулвер, 1 чаша прясно мляко, половин чаша натрошено сирене, 1/3 чаша олио, 2 с.л. копър и 1 яйце.
Сухите продукти се смесват, отделно течните плюс сиренето и копъра, объркват се  и се пекат на около 180 градуса около 20 минути.
аз вместо копър слагам една местна подправка, а сигурно и с чубрица са готини.

Ох това звучи вкусно. Мерси за рецептата - аз май ще я пробвам тия дни, че имам всички продукти

a, че те не са ли сладки? или поне традиционните такива? поне в дънкин-а такива дават и са ми фаворити - с тежък шоколадов вкус са. можете да ги видите и в банани с пижами - серията 'време за песни' във ви-бокс-а: напоследък е особено любимо за камбата и всеки ден, докато го гледаме, се чудя тая вкусотия как става 

Честит първи юни. Да са ни здрави децата.
Кити днес е с къдрава коса-спа на плитки. За подарък получи сенки и парфюм в куфарче, бански и джапанки за плажа. Напоследък е станала голяма кокона. Да не си мислите, че идеята за къдравата коса е моя, не е. Тя поиска. И понеже нямам преса, това измислих. А аз съм толкова против деца с грим и прически, а то какво стана. Но да се надяваме, че е временна мода, продиктувана от градината. аз не се гримирам, рядко се докарвам, тя не ме е виждала. но в градината сега всички са на вълна гримове и прически. Има доста мами, които са тип кокони и им подражават яко.
Днес ще ги водят на екскурзия до един Еко парк в Свети Свети Константин и Елена. Хем се радвам, че е пораснала, хем ми е притеснено. Това ще и е първа екскурзия.

Честит празник на децата(по възраст и по акъл)!
buba_katinka тепърва ни предстои да се притесняваме  Напоследък като се наложи да изляза за нещо все по-често оставям Вики сама и през това време какво ли не ми минава през главата,а то детето е доволно че съм го удостоила с приза "по-голяма и по-самостоятелна" и кротко си играе докато се върна.Вчера я бях оставила докато вечеряше,а като се върнах си беше разчистила масата и се опитала да си измие и приборите.

Аз се замислях дали не трябва да я оставям за 10 мин. сама. Но преди две седмици едно дете на пет години и половина падна през терасата и оттогава съм решила да я оставям сама, когато тръгне на училище. даже ако мога и тогава няма да я оставя. Има прекалено много неща, с които може да се нарани. а никога не съм сигурна какво ще и дойде на акъла. Аз съм там и тя прави щуротии, пък ако ме няма не знам.