Ноемврийчета 2005 - 27

Аз пак съм в разход, но приготовленията около Големият ден направо ме изтощават - половината работа съм възложила уж на агенции, но толкова много има още. Може би щеше да е по-лесно и приятно ако не работих но не би  Не че се оплаквам 

анеле - дано се оправят нещата при вас двамата.

диди и аз видях Ваньо 

Имаше и още нещо но стана късно....

Сисе, споко. Ще си неотразима и всичко ще е супер.
Сега да кажа какво става с апартаментите. Продадохме нашия. Но живеем в голям абсурдистан. Оказа се, че в агенцията по кадастъра нашият апартамент и всички от нашата страна са сбъркани. Нарисувани са без пряк достъп до тях. И се започва едно ходене по мъките. А блока е общински и все още има общински апартаменти. Все още не ми го побира акъла как е възможно това. И колко трябва да си тъп и да не си разбираш от работата, за да оставиш апартаменти без вход. Дано скоро да се реши проблема, че корема ми порастна много и да не стане някой фал с банката. Въобще все още сме на никъде с нещата.

Доста неприятно

СИС я дишай свободно, какво си се запритеснявала?Всичко ще мине повече от добре, не му мисли!
Бубка (ти го каза, КОРЕМА ТИ ГОЛЯМ ВЕЧЕ) - давай го по-спокойно! А за АБСУрДИСтАнскАтА ни държава - нищо ново! Няма да навлизам в подробности, да се ядосвам и да си припомням, само ще кажа, че ми предложиха за 7.06 и за след това да ходя "комисия" на една предизборна кампания...много се смях. "Кой аз? ", ама казах, че ще помисля и още на другия ден сутринта казах, че няма да се продам!Държава има, но системата и институциите куцат.Няма здравеопазване, МВР, начупена е и образователната ни система(а това са най-важните критерии за съществуването на една държава) - за който и да гласуваме, важното е да не му се вярва на лъжите.Аз по мой стар обичай, ще гласувам за тази партия, която на 100% няма да спечели, само и само да не ми вземат гласа!Абсурдистан , Бубка., да ама рано или късно може да стане пак България!

докладът от снощи:
пипа и камен се гонеха из къщата. пипа падна и оъна един ръб с ръбохранител на мазилка с главата си. за 2 секунди, докао стигна до нея, главата й се поду - получи хметом с големината на яйце. нямаше повръщане, не зауби съзнание, беше адекватна и супер разревана. наложихме с лед, а през туй време линейката дойде.  за 8 минути - да ги благослови господ! снимаха я моментално -няма счупване, спокуване или подобно, та се прибрахме. това, което мога да кажа, е че е ужасно, ужасно, ужасно, да пътуваш в линейка с включена сирена заради детето ти. и другото, което мога да кажа е, че пожелавам всекиму верни приятели като нашите - кумците ни бяха на гости - веднага слязоха да посрещнат линейката и после поеха камен докато ние бяхме в пирогов. дай боже всекиму такива. и дано не ви се случва да чуете линейка зарад вас. ама ако чуете и шофирате, давайте път, че кой знае кое дете карат. и като си помисля, че това се случи на най-кроткото дете на света, направо ме втриса като си помисля какво ни чака с камен 

Добре дошла в отбора!
Аз най-добре мога да разбера какво ти е!!!!!!!!

да е здрава, малкият дявол е бил.

Майче, ще се оправи. Ти се успокой. Пък то не се знае. Може на Камен да не му се случи. Но така е деца, все ще измислят и направят нещо. Кити не гледа къде ходи, все се удря някъде. Все се катери по всевъзможни места, дано да не пада. И Господ да ги пази.

Здравей, дружинка!

Отдавна не съм се вясвала тук, има сигурно месец и нещо. Май последно се разписах преди да заминем за Полша.

В момента нямам време да прочета назад, но обещавам утре да понаваксам и да покажа някоя и друга снимка 

Ади в понеделник ще има тържество за Деня на детето, обаче ще е без родители. А ми се искаше да присъствам  и направя някоя и друга снимка Отделно започват само сборни групи, а Ади няма кой да я гледа и ще се наложи да ходи. Гадното е, че ще ходи в съвсем друга сграда и е твърде вероятно да не познава децата и да е потисната и тъжна от този факт.

Другото ново при нас е, че си имаме нов домашен любимец. Преди 2 дена донесох у дома едно котенце на 37 дена. На работа имахме една котка, която роди 4 котенца точно на Великден. Обаче преди седмица просто изчезна и малките котенца останаха без мама. Ужасно ми дожаля за мъничките животинки, пък си имах един любимец (всъщност любимка), та не мислих много-много, а инстинктивно я приютих. Утре ще ви покажа снимки - голяма е сладуранка - чисто черна, а по лапичките  и муцунката има дълги бели косми - като сребърна лисица  Ади много  се радва на писанката, дори сама я кръсти с принцеското име - БЕЛ ( от красавицата и звяра  )


За Абсурдистанската държава, в която живеем и работим мога да напиша МНОГО  В момента съм в някакво преддепресивно състояние, от това, че ми писна да живея по тоя абсурден начин, заобиколена от комплексари, лицемери и мързеливци. Някакъв бунт се надига в мен и е само въпрос на време да не избухна 

Спирам да пиша, че ще се ядосам.

 

доминика - добре завърнала се. дано скоро влезеш в мир със себе си - не да се смириш, а друго - просто да се упокоиш  

ние в четъвртък имахме тържество по повод завършването на учебната година. много пъти се насълзих от умиление, независимо че малките нямаха кой знае какво участие. г-жите са просто великолепни и отвсякъде личи, че децата ги обожават. пипа пак онемя - мрънкаше под носа си песничките, не участваше активно в танците - абе притесни се явно детето. ПАК! поне не си бъркаше в носа и не си вдигаше роклята. може би ни спаси фактът, че бяха седнали  

бубе - аз съм много спокойна. и вчера бяха спокойна. не се паникьосах, нито истерясах, не се разтреперих - нищо. и след инцидента нищо не усетих. само в линейката леко се разкиснах заради сирените в чест на пипа - ужасно ме смачка това. но и него бързо преживях. не очаквах от себе си подобно нещо-мислех, че съм кашкава сълзлива кифла, а явно съм от по-дебилените същества. стефан обаче яко се смачка по време, непосредствноп след и много по-късно след инцидента. всичко беше вече минало, а той продължаваше да страда, да въздиша тежко и да си представя какво би могло да стане. после каза, че с всякакъв проблем е готов да се справи и нищо не може да го извади от равновесие освен ако не е свързано с децата. всъщност, на момента на инцидента се държеше мъжки - изпълняваше незабавно разпорежданията, обади се на 150, цитира ме както трябва - беше хладнокръвен. просто каза, че не може да кара колата след нас в линейката тоя момент и след това беше тревожен дълго време. абе истината е, че имахме голям, всъщност не голям - огромен късмет  

майче, аз не разбрах всъщност какво точно е ударило пипа.

тя удари ръба на стената  
гониха се с брат си /под развеселените ни погледи -  ама сме загубени, смотани и безхаберни/ и изведнъж се пльосна по очи като разстоянието до ръба на касата на вратата се оказа по-късо от нейната височина, така че централно се челоса във въпросния ръб. същият тоя ръб има ръбохранител - знаете ги - тия  метални лайсни, дето се слагат за заякчаване на ръбовете - да не се ронят, чупят и прочие. е те тоя ръбохранител се е огънал от удара. честна дума, не съм виждала подобно бързо подуване. детето падна, аз бяха до лаптопа, станах, минах бързо 3те крачки и тя вече беше подута до неузнаваемост, кръв нямаше, сиреч няма рана, а всичко е някъде извътре - не мога да ви кажа какъв ужас изживях. през 2те минути докато ревеше и пищеше без да каже нищо си мислех, че мозъкът й е станал на мекица икрай, детето вече го няма каквото си го знаем. започнах да й говоря безсмислици, за да й отвлека вниманието и да я държа в съзнание - да не би да припадне, и когато пък пипа започна да ме поправя за текста на разни песни се поуспокоих, че може би не е много зле. сега вече няма почти никакъв оток - явно ледът е помогнал повече, отколкото съм мислила - има само една синя вертикална линия вследствие на сблъсъка с ръба. направо е чудо!
днес започнах да се взирам в движенията на децата. установих, че камен не може да ходи/върви - или тича, или подскача, докато се придвижва от стая в стая. навън е същият. ох, какво ли ни чака с тия деца  

баста! повече няма да говоря за това. даже си мисля да измажем пак ръба, за да го изправя и да няма никакво напомняне за случилото се. нито искам да си спомням, нито искам да го преживявам пак.
а вие кога се прибирате?

след седмица.

аз имам един сакатлък от миналото лято, хем бях на края на бременността, Деян като падна по гръб в цял ръст от количка и си сцепи главата на циментово ръбче. Такива неща се случват само когато мъж ми е на работа. Целите бяхме в кръв  и на връщане от Бърза помощ видяхме хиляда познати 

майче и аз два пъти се возих на линейка със сирени с поглед вперен в Криста( с разликата обаче, че и двата пъти Крис беше в безсъзнание!) Доста лошо се е ударила малката. но  е добре , че нищо й няма.Ти я следи близките няколко дена, ако я изкарваш на вън слагай шапка, че може да й прилошава... Дано да й мине бързо!

Сега да разведря малко темата - ходих на два открити урока. Моето диване е супер. Знаеше всички песнички и стихчета. Като се има в предвид, че пак беше на Павликени и ходи само седмица преди открития урок, си е направо за подарък. А на народните танци скри шапката на каките и батковците. Тя е най-малката там, а всички родители казаха, че се е справила най-добре. Така си мислех и аз, но нали си е моето все си мислех, че не е точно така. но съм супер щастлива и дори се разревах по едно време. Абе горда съм с други думи.