Кога децата запомнят роднините?

А моите от 10 месеца. Различните деца са различни.
Ако искаме да помнят роднините, които са далеч може да им ги показваме на снимка, да пускаме гласът им на високоговорителя на телефона, да ги споменаваме и тн. И когато дойдат да ги помолим да не се нахвърлят на бебето, а да останат на дистанция за петнайсетина минути и да му дадат възможност да ги огледа, да ги усети и да ги опознае, ако не си ги спомня.

Мисля, че след годинката започват да запечатват лицата трайно. Като по малка дъщеря ми плачеше от баба си и дядо си, пък и от други роднини, и предполагам защото ги виждаше рядко. Сега вече помни, дори и по 2-3 седмици да не ги е виждала, им се радва като на познати хора, не като на чуждите 

Ние не живеем с баби и дядовци. Така,че дъщеря ми като бебе рзаличаваше само мен и баща си.

От 6-ти,7-ми месец.

Разбира се. 
Не говорите сериозно за 6, 7 или 10 месеца, нали? 
Съзнателните спомени при едно дете, се запечатват не по-рано от 2 годишна възраст, да не говорим, че може и доста по-късно.
Всичко преди това не е "познаване", а просто свикване с познати лица.
И ако всичките тези лица (дори собствената му майка) изчезнат от погледа на детето за определен период от време, не се надявайте, че то ще ви "познае", ако ви види след това. 

Това не е вярно. Синът ми беше на около седем-осем месеца, когато ходехме на едно място, където имаше екзотични птици. След това отидохме пак, когато той вече беше проговорил и когато се приближавахме към мястото, ни уведоми, че там има паун. По пътя обсъждахме, че отиваме на гости на еди кой си, но не сме споменавали птиците.
Пак на тази възраст беше, когато с баща му си играеха до една църква, събираха едни клечки, той седнал в него, мина известно време и отидохме пак, говореше и каза, Иво тука с тате ..
Баба му не беше идвала близо два месеца, когато малко преди да стане на годинка, дойде да ни гостува и се развика още от вратата Нуши, Нуши.
Абсолютно откровена съм, направо се шашках при тези ситуации, защото и аз бях чела, че децата много по-късно развиват способността да помнят. Мисля, че по-скоро ние имаме съзнателни спомени от 2-3 годишни просто, защото времето изтрива доста неща, а не защото те не се складират на подсъзнателно ниво. Убедена съм, че едно дете на две години вече е изградило доста голяма част от типа индивидуалност, която ще проявява и занапред. То много ще се променя, но базисните характеристики личат.
Затова смятам, че на детето много трябва да се говори и обяснява от първия ден на раждането му, независимо, че то известно време няма да участва активно в общуването, няма да има диалог според нашите измерения на възрастни. Всяка дума, жест имат значение, сигурна съм.
И защо като децата не разпознават роднините, синът ми от раждането досега не успя нито веднъж да заспи с помощта на друг роднина или приятел, винаги трябва да съм аз до него да го гушна? Според мен те дори степенуват по близост близките.

Аз бях изненадана колко неща помни моето дете и то в доста ранна възраст.
Не говоря само за хора.Веднъж ,гостувайки на майка ми видя едно плюшено
кученце-ключодържател ,от тези ,които казват "i love you"-може би е бил на
7-8 месеца.След една-две седмици ,влизайки в същата стая погледът му веднага се
насочи към мястото ,на което го в видял ,жестикулирайки въудушевено..
Мисля ,че и от тогава разпознава роднини ,но не съм забелязала да има афинитет
към някой определено.

Лично аз нямам представа кога децата запомнят роднините.
Имам наблюдение в/у моите.
Дияна на 6м за 1ви път видя дядо ми, вуйна, и братовчедите. След време пак отидохме на гости и ги помнеше.
Свекърва ми (и роднини) видя когато беше на 7м. Година по-късно помнеше и тях.
Алекс също на 6месечна възраст се запозна с вуйна ми и братовчедите. Скоро пак ходихме на гости. Помни.

на годинка вече със сигурност ще си ги познава...даже по-рано.....
моят поне мн помни....познава си роднините...дори баба и дядо, които не са в софия и вижда по-рядко.... от доста ранна възръст си ги познава...
да не говорим, че помни всичко кой какво му е подарил...дори за разни неща които е получил като е бил на около годинка...и до сега помни..направо ме разбива....

Хора, стига, недейте така. 
По вашата логика осиновените дечица до едно трябва да "помнят и познават" истиснките си родители.
Това просто е несериозно, съжалявам.

Осиновените деца е най- вероятно да не помнят и познават биологичните си родители, защото изоставянето е травмиращо преживяване, което и в по- късна възраст може да бъде изтласкано. Познавам един мъж, който  е бил на 9, когато е осиновен от Гватемала във Франция и на 30 не помни нито биологичната си майка, която е починала от рак, когато е бил на 7, нито сиропиталището в Гватемала, нито знае думичка испански. Това са съвсем различни неща. много хора имат спомени чак от първи клас, а някои от много ранна възраст. Всъщност, всички имаме спомени от най- ранно детство, които са блокирани по различни причини и не можем да си ги споним съзнателно.

Ето, значи не си ги спомняме.
Това ми е мисълта.
И пак не е вярно това осиновените.
Ами тези дечица, чиито родители (баби, дядовци) умират,когато детенцето е съвсем малко?
Да не би да ги помни?
Не, пак казвам, това са напълно неверни твърдения.
Лично моите спомени датират от времето, когато съм била малко над 2 годишна, и то по-скоро го помня, защото е неприятен, силно разтърсил ме спомен.
Не мисля, че каквото и да се е случило преди това (хубаво или лошо) го помня.
Както и не вярвам, че някое детенце може да го помни. 

Джуличка Аз помня как проходих. Била съм 10 месеца. Помня и една- две картини от преди това. не означава, че това е правило, нито велико изключение. Съзнанието се развива до към 2-3 годишна възраст. Това не означава, че бебето не помни, а че спомените му са в подсъзнанието. Затова пред бебето не се говорят всякакви неща, защото то не разбира, но ги запаметява несъзнателно и ги прилага без да е наясно защо. Например, бебе, което е наричано лигльо е много вероятно да стане лигльо, защото този етикет става подсъзнателна програма. Това са научни факти, а не мои разсъждения.

И какво казват научните факти - от каква възраст помнят бебетата?

Още преди да се родят. Това, разбира се, не са съзнателни спомени. Началото на съзнателните спомени е индивидуално, както се вижда. За роднините има и нещо наречено "родова памет", което помага да бъдат разпознати като свои, но не и ако атакуват бебето и то няма възможност да се адаптира към присъствието им. Да не забравяме, че реакциите на бебето са много тясно свързани с настроенията на майката и когато тя е напрегната от идващите гости и бебето е трудно да е в настроение.