Публикувана: 24 май 2009, 20:09 ч.
Последно мнение: 27 май 2009, 17:52 ч.

Кое е по-мъдро: Да отговориш или премълчиш?

4 490
62
1

Гост

# 45 26 май 2009, 00:27 ч.

Монреал
Мнения: 1 469

Това ми напомни как направих забележка на една майка на детската площадка, понеже намерих държанието й за недопустимо, а тя най-нагло се преструваше че не ме чува и даже не ме удостои с поглед. ooooh!

Явно се е опитвала да ме убие с мълчание hahaha

Иначе по темата, аз май по-често премълчавам.

# 46 26 май 2009, 22:35 ч.

Мнения: 325

Според мен е по-мъдро да премълчиш,ама...нещо все не се сдържам. Като по-малка винаги си преброявах до 20 и гнева се стопяваше,ама нещо напоследък съм забравила да броя. Embarassed

# 47 26 май 2009, 22:42 ч.

Варна
Мнения: 336

Много ми актуален този въпрос! Имам си зет, който при всеки случай когато се видим, ме дърпа за езика. Това е начина му да се почувства велик. Получават се много изнервящи ситуации. Уж все си казвам, че няма да му обръщам внимание, ама пък да ме прави на идиот пред всички.....и така не става Thinking

# 48 27 май 2009, 08:33 ч.

София
Мнения: 1 735

Предимно премълчавам.Ако казвам нещо, то се опитвам иронично да засегна опонента си.Най-мразя в безумни спорове да влизам,особено с простаци,което е безсмислено и е губене на нерви и време.

# 49 27 май 2009, 11:58 ч.

Мнения: 188

Да премълчиш.

# 50 27 май 2009, 12:10 ч.

Мнения: 231

Тъкмо навреме ми идва тази тема - от вчера съм в такава ситуация и:
-първо избухнах,но не казах нищо конкретно-това за части от секундата
-после се усетих,че не трябва да викам,ще наговоря глупости,няма да кажа каквото трябва и тряснах телефона
- в последствие си изключих и двата мобилни,защото да броя до 10 не ми стига

- два дена съм в мълчание и съм още бясна -на приятелка за поредната нотка ирония в гласа и,навярно породена от собствената и неудовлетвореност Crossing Arms

# 51 27 май 2009, 12:50 ч.

Мнения: 10

В последно време се улавям че са научих да премълчавам някои критики или мрънкания на родителите ми. Дълги години обаче се учих на това, и сега вече се ми е много по-добре.
Иначе конкретно по въпроса - хапя когато ме настъпят. Не оставам длъжна никак. Такава съм си - невъздържана и импулсивна. Не мога да скътам проблема в някое кюше и да забравя.

# 52 27 май 2009, 13:19 ч.

Мнения: 562

По принцип съм от хората, които всичко си казват, щом се ядосат. Laughing

Ако в дадена ситуация премълча заради обстоятелствата и от "разум", си го натрупвам и това се отразява зле именно на мен, а после, като избухна, става зле. Embarassed

С роднините на мъжо обаче гледам да си трая, защото мисля, че всеки трябва да си се оправя с родата. Peace

Напоследък обаче една персона от родата му (а дори изобщо не става въпрос за свекър или свекърва, брат или сестра) така ме дразни и когато кажа нещо за собственото си дете, се прави, че ме няма и продължава дейностите си, че скоро може да го отнесе и изобщо няма да ми е съвестно. Mr. Green

Последна редакция: ср, 27 май 2009, 14:23 от Pavlina Nikolova

# 53 27 май 2009, 14:16 ч.

Мнения: 231

Някой ще ме посъветва ли във връзка с по-горния ми пост,че още съм в мълчание....пък и някой беше написал,че глупака няма да разбере какво искаш да му кажеш като го убиваш с мълчание newsm78

# 54 27 май 2009, 14:21 ч.

Мнения: 562

Цитат на: кокетка в ср, 27 май 2009, 14:16

Уф - ами кажи й. Може и без излишни емоции, но аргументирано. А тя също ли не ти се обажда 2 дена??? Shocked

То това приетелка ли е? Поредна нотка на ирония???

Каква точно (или поне горе-долу) е ситуацията?

# 55 27 май 2009, 14:45 ч.

Мнения: 231

Приятелката ми недолюбва особенно моя любим, с който всъщност съм от цяла вечност(както и с нея разбира се) - причините се коренят в неговите успехи,лека завист явно от нейна страна и факта,че толкова години имам сигурна опора до себе си,която не ми къса нервите, за разлика от нея Confused

Да не стане малко като от сериал - извинете,че ви занимавам,но да си кажа и аз болката Embarassed

Такъв момент в който някоя от двете да изпуши се случва веднъж годишно-при все,че сме всеки божи ден заедно и си бъбрим с часове....
Яд ме хваща на мен,че винаги съм толерантна (или поне се старая) и всички книги които съм изчела за човешката психология и са изградили у мен различна житейска философия, в един момент ме карат да се разочаровам от действителността

Защо е нужно да ме слага между чука и наковалнята и защо и е пък на нея все да търси тръните в очите на другите,като не вижда гредите в своите очи Thinking

# 56 27 май 2009, 14:56 ч.

Мнения: 1 497

Без значение дали ще отговориш или не простака си е простак . Моят съвет е да не обръщаш внимание

# 57 27 май 2009, 15:40 ч.

Мнения: 562

Цитат на: кокетка в ср, 27 май 2009, 14:45

Да не стане малко като от сериал - извинете,че ви занимавам,но да си кажа и аз болката Embarassed

Мисля, че е най-разумно да й спестиш това, че според теб прави ироничните забележки заради завист и т. н., но да й кажеш ясно, точно и категорично, че това е твоят избор и не искаш повече да засягате темата за него, т. е. че ти е неприятно да си между чука и наковалнята, че искаш да запазиш отношенията си и с двамата и тя не трябва да постъпва повече по този начин. Трябва да й дадеш да разбере, че не искаш да се карате (ако наистина е така), но тя трябва да се съобрази и повече да не злослови по негов адрес пред теб! Peace

# 58 27 май 2009, 16:15 ч.

Мнения: 231

Pavlina Nikolova, сякаш ми четеш мислите Hug

точно това си мисля да направя, но просто чакам да ми мине ядът,за да не се поддам на емоциите....
съжалявам само,че двам всичко от себе си за едно приятелство,винаги я подкрепям,съветвам я и взимам всичко за чиста монета,
но не знам защо в нея се пораждат такива дребнави и мерзави чувства Cry

Не обичам да изтъквам качествата си и успехите си, да се хваля,да говоря без да действам -а тя прави точно обратното.Искрено се радвам с нея и когато е щастлива, станала съм като кошче за душевни отпадъци- или съм станала прекалено добра като не бия с нейните камъни по нейната глава... Tired

както и да е....
Смятам,че живота е най-добрия учител и едва когато,някога,някъде,някой друг се отнесе с нея по този начин,чак тогава ще ме разбере..

Благодаря ви,че бяхте съпричастни с проблема ми...все пак ми олекна Hug