venka10 нещо такова мисля да направя, но малко по полека 
- Публикувана: 25 май 2009, 10:39 ч.
- Последно мнение: 5 юни 2009, 09:42 ч.
имате ли идея
Имате нужда от професионална помощ, може би ако се обърнеш към пишещите в Здраве и Здравословни проблеми, да ти препоръ4ат добър спецялист. Това вашето не е семейно неразбирателство ами здравен проблем, пре4ещ на семейното разбирателство. Ето ти линк към страхова невроза (англ.) и това е по-подходяща диагноза от хипохондрия мисля. Най-доброто ле4ение е комбинирана терапия( лекарства и психотерапия. Това си е психи4но състояние( заболяване) при4ината за което, както при други такива, е хими4ен дисбаланс.
http://www.adaa.org/GettingHelp/Treatment.asp
http://www.adaa.org/GettingHelp/Treatment.asp
Пък аз разбрах, че той вече доста и всякаква професионална помощ е потърсил? 
И пак не стават работите?
Май май той не иска да си помогне ( щото не е лесно, иска се воля и постояннство и др работи), че чака някои доктор да изфабрикува магическо хапче и жена му да му подгазурква?
И пак не стават работите? Май май той не иска да си помогне ( щото не е лесно, иска се воля и постояннство и др работи), че чака някои доктор да изфабрикува магическо хапче и жена му да му подгазурква?
Lil_Vixen aко беше минала през всички тези исзледвания, кабинети, лекари и лекарства , без причина, само защото някой не му стиска да ти каже нямаш проблем ... и ти щеше да се плашиш без да имаш хим. дисбаланс.
Ако преживееш катастрофа или се давиш в морето после ще имаш страх.
Зависи от страха, но той не е дисбаланс, а нормална човешка реакция към нещо, което ни е наранило.
Поне в случая с лекарите е така.
Виж да го е етсрах от диабет , след като няма показатели и нее имал ... това е друго нещо.
venka10 нещо такова, но не толкова грубо
Ако преживееш катастрофа или се давиш в морето после ще имаш страх.
Зависи от страха, но той не е дисбаланс, а нормална човешка реакция към нещо, което ни е наранило.
Поне в случая с лекарите е така.
Виж да го е етсрах от диабет , след като няма показатели и нее имал ... това е друго нещо.
venka10 нещо такова, но не толкова грубо
Момент само, страх ли го е( и в какво то4но се изразява страха му ) или просто няма доверие на лекари. Ако няма доверие( за това ви препоръ4ах да попитате хората от здравния) е много трудно, и ще се наложи да го убедиш да даде шанс на ле4ението, защото все пак не е "един размер за всеки" а трябва да се изгради план на ле4ение спецялно отговарящ на неговите нужди с минимален страни4ен ефект. И защо на доктора да не му стиска да ти каже 4е нямаш проблем, като нито пе4елят от рецепти, нито им е ж интерес да лекуват поредният хипохондрик? Не виждам връзката между катастрофата и опита му с лекарите- да не са го мъ4или или да е имал остър страни4ен ефект от ле4ение. Повярвай ми не се заяждам просто не го разбирам от професионална гледна то4ка/
Пък аз разбрах, че той вече доста и всякаква професионална помощ е потърсил? И пак не стават работите?
Май май той не иска да си помогне ( щото не е лесно, иска се воля и постояннство и др работи), че чака някои доктор да изфабрикува магическо хапче и жена му да му подгазурква?
И пак не стават работите? Май май той не иска да си помогне ( щото не е лесно, иска се воля и постояннство и др работи), че чака някои доктор да изфабрикува магическо хапче и жена му да му подгазурква?
Пък и аз никъде не прочетох да е потърсил помощ от необходимия специалист - т.е. невролог или психиатър.До сега май се е лекувал доста абсурдно - с антибиотици.Той явно НЕ осъзнава проблема.
Извинявай, не искам да те обидя,
Но такъв човек как би се стреснал и би се взел в ръце ако си все така добричка и обгрижваща с внимание?
Знам колко е трудно, защото аз се боря с характера си всеки ден...имам страхотен мъж, той ме подкрепя, но не разисква, точи, обсъжда моите страхове, ако му обяснявам нещо само слуша и клати глава, мисля, че ако беше се впуснал да ме третира като болна, слаба и да ми подгазува аз бих се почувствала като още по-болна, и бих си помислила че наистина съм мн зле...
Не знам откъде я вземаш честно тая сила да го гледаш така , като "писано яйце",
Значи ти се бориш с живота, а той само хленчи и не иска да се бори.....
Някак си не ми се вижда честно....
Но такъв човек как би се стреснал и би се взел в ръце ако си все така добричка и обгрижваща с внимание?
Знам колко е трудно, защото аз се боря с характера си всеки ден...имам страхотен мъж, той ме подкрепя, но не разисква, точи, обсъжда моите страхове, ако му обяснявам нещо само слуша и клати глава, мисля, че ако беше се впуснал да ме третира като болна, слаба и да ми подгазува аз бих се почувствала като още по-болна, и бих си помислила че наистина съм мн зле...
Не знам откъде я вземаш честно тая сила да го гледаш така , като "писано яйце",
Значи ти се бориш с живота, а той само хленчи и не иска да се бори.....
Някак си не ми се вижда честно....
venka10 ти си най близко до проблема. Явно е. ще се оправим.
Лил - когато получи нервния срив ... то не беше така очевидно. Започна се с болки в зъбите - онези му направиха за 2 седмици 11 снимки на зъбите + на синусите + го пратиха да си слага шини на зъбите + .... абе ела гледай какво стана , само една зъболекарка му каза, че трябва да се е преуморил за да се чувтсва така и че му няма нищо на зъбите. Другите не поемаха отговорностат да кажат няма ти нищо при положение , че се оплакваше от болка, въпреки изследванията.
После се започна по същия начин с мног одруги неща. Виеше му се свят и отслабна ... заболя го кръста от носене на детето и хвана някаква инфекция на пикочните - личния му даде пачка направления - за проверки на дистибуларния, за уролози, за ортопеди за каквото ти хрумне ... и като завися по кабинетите с оплаквания за болки те не вземат да му кажат - абе момче - на 30 години си , нямаш никакви отклонения в никакви изследвания. здрав си! Ами взеха да го изпращат с антибиотиче за всеки случай и обезболяващо и поредното направление за поредното изследване , че все пак можело ... Аз по едно време започнах да ходя с него и като видях какви са изроди ми се догади! При 3 УЗ на бъбреци и пикочни и при сонда за простата и какво ли не които показваха никакъв проблем идиотката му изписа за пореден път 21 дена да пие антибиотик, защото "ако имало все пак нещо недовидяно щяло да се излекува" ... И това при всички направления. Накрая аз хванах и на вътрешния разказах цялата картинка и той го спря от тези и го прати на психотерапия. Ама тази касапница на която бях свидетел никога няма да забравя. Лекарите са се превърнали в дно голямо страхливо племе, което разполага с машини и медикаменти и не желае да поеме отговорност за никакво решение! Страх! сигурно е някакъв масов дисбаланс!
Лил - когато получи нервния срив ... то не беше така очевидно. Започна се с болки в зъбите - онези му направиха за 2 седмици 11 снимки на зъбите + на синусите + го пратиха да си слага шини на зъбите + .... абе ела гледай какво стана , само една зъболекарка му каза, че трябва да се е преуморил за да се чувтсва така и че му няма нищо на зъбите. Другите не поемаха отговорностат да кажат няма ти нищо при положение , че се оплакваше от болка, въпреки изследванията.
После се започна по същия начин с мног одруги неща. Виеше му се свят и отслабна ... заболя го кръста от носене на детето и хвана някаква инфекция на пикочните - личния му даде пачка направления - за проверки на дистибуларния, за уролози, за ортопеди за каквото ти хрумне ... и като завися по кабинетите с оплаквания за болки те не вземат да му кажат - абе момче - на 30 години си , нямаш никакви отклонения в никакви изследвания. здрав си! Ами взеха да го изпращат с антибиотиче за всеки случай и обезболяващо и поредното направление за поредното изследване , че все пак можело ... Аз по едно време започнах да ходя с него и като видях какви са изроди ми се догади! При 3 УЗ на бъбреци и пикочни и при сонда за простата и какво ли не които показваха никакъв проблем идиотката му изписа за пореден път 21 дена да пие антибиотик, защото "ако имало все пак нещо недовидяно щяло да се излекува" ... И това при всички направления. Накрая аз хванах и на вътрешния разказах цялата картинка и той го спря от тези и го прати на психотерапия. Ама тази касапница на която бях свидетел никога няма да забравя. Лекарите са се превърнали в дно голямо страхливо племе, което разполага с машини и медикаменти и не желае да поеме отговорност за никакво решение! Страх! сигурно е някакъв масов дисбаланс!
И аз говоря за спецялист психиатър, и невролог би свършил работа, но не може да о4акваш да ходи на спецялисти с оплаквания и те неоткривайки нищо да го пратят в къщи с болки, а пък за антибиотиците да доста глупаво, защото ако има нещо много бързо се проверява с едни кръвни изследвания, дори прегледа да не засе4е инфекция. Но не забравяй, вси4ки изследвания са базирани на симптомите които той им казва 4е има, и ако лекаря не каже в заповедта на лабораторията какво да провери- те няма на4ин да го открият( с две думи ако има нещо извън границите, и лекаря пропусне да го спомене те не го тестват, много пъти се изисква и разли4ни проби заради разли4ният на4ин на тестване)Както и да е, наистина опитай се да намериш спецялист, който първо да се погрижи за страховата 4аст( въпреки 4е пак не разбрах от какво го е страх) а после да ви насо4и кум подходящ спецялист/диагностицик.
Със страховата част сме оправени!
Сега се оправяме с избухливост и нерви и мания да не стане дебел!
Невролог-психиатър го гледа още в началото заради световъртежите - няма проблеми. Няма проблеми при невролог. Това е . Машините с лепки на главата и пр. чукчета, лампички и какви ли не глупости - писа го здрав!
Сега се оправяме с избухливост и нерви и мания да не стане дебел!
Невролог-психиатър го гледа още в началото заради световъртежите - няма проблеми. Няма проблеми при невролог. Това е . Машините с лепки на главата и пр. чукчета, лампички и какви ли не глупости - писа го здрав!
Lil_Vixen не ми ги хвали лекарите!
още като му даде пачката направления д ходи да си загуби акъла и година от живота с идиотщини , аз бях там и се обърнах и го попитах - а виде мислите ли , че е болен и той се изхили и каза - не !
Това ти казвам. НА всички им е било пределно ясно, че му няма нищо, но на никой не му стискаше да каже - няма ти нищо, а го препращаха не като жив човек, а като опитна мишка. айде стига, че още ми се гади от всижки накуп.
още като му даде пачката направления д ходи да си загуби акъла и година от живота с идиотщини , аз бях там и се обърнах и го попитах - а виде мислите ли , че е болен и той се изхили и каза - не !
Това ти казвам. НА всички им е било пределно ясно, че му няма нищо, но на никой не му стискаше да каже - няма ти нищо, а го препращаха не като жив човек, а като опитна мишка. айде стига, че още ми се гади от всижки накуп.
В същност хипохондричния му срив беше , защото откриха проблеми със щитовидната и не желае8е да приеме факта, че ще пие цял живот хапчета.
тя причината си е ясна. Всеки що-годе свестен лекар ще ти каже, че проблемите със щитовидната жлеза (недостатъчно активна, струва ми се), водят най-напред до депресия, а като не се лекува - и до деменция, и то каква! Никаква хипохондрия не е това, ами чиста проба здравословен проблем. Четете и в нета, има материали много, лекарствата не са вредни и са животоспасяващи.
Иначе никаква психотерапия няма да помогне, слушай патило! Веднага при добър ендокринолог!
Успехи!
Прочетох постовете ти много внимателно и съм на твърдо мнение, че мъжът ти трябва да отиде на психиатър. Не виждам ти как ще му помогнеш, наистина. Преминала съм нещо подобно преди години, така че говоря от опит. Скоро след като разбрах за фатално заболяване на много близък човек започна да ми става лошо, получавах сърцебиене, световъртеж, чувство, че ще умра, болки навсякъде, ужасна история! Не направих връзка между двете събития, просто не бях информирана. Тръгнах по лекари, обиколих всякакви. Ама всякакви! За разлика от случая с твоя мъж, на мен всички директо ми казваха, че съм здрава. Някои ми пускаха изследвания, правиха ми какви ли не неща, но накрая ме отпращаха с мнение, че нищо ми няма. Най-накрая, след неколкомесечно обикаляне (придружено, разбира се, със твърдото убеждение, че нещо не ми казват) един ендокринолог, Господ здраве да му дава, ми каза директно, че ме праща при негов приятел психиатър. Естествено реших, че явно полудявам. Но отидох. Е, не ме изяде. Оказа се изключителен човек и професионалист, ходих при него известно време, малко пих лекарства, нищо особено. Оказа се също така, че имам паническо разстройство в следствие от стреса. Често срещано при по-чувствителните хора. Докторът ме научи как да се боря с това. Сама. Не беше лесно, но с воля всичко става. Спрях да се изживявам като болна, каквато и не бях, спрях да се оплаквам, спрях дори да говоря за проблема си. От години съм си ОК. Онова, което исках да ти кажа е, че колкото повече дундуркаш мъжа си и му обръщаш внимание, колкото повече се занимаваш с него и го третираш като болен човек, толкова по-дълго ще продължи страданието му. Съответно и твоето. Направила си всичко по силите си, сега го остави. С това, неговото, трябва да се пребори сам с малко помощ от психиатър. Нищо му няма физически, психиката му играе номера. Но и за това си има лечение и чалъм и всичко се оправя. Успех! 
Благодарение на ''услужливи'' хорица като теб, Чудна, моя позната не може да излезе сама от къщи, защото я е страх, че ще и стане лошо.Така, че си направи сметката дали му помагаш така или не.Имай в предвид , че той ако не се лекува непрекъснато ще си измисля нови и нови мании и страхове.