Реве и това е! Как да се справя?

Напълно съм съгласна!

Пък аз си мислех, че това е патент на моята щерка  Ама при нея вече е въпрос на чист инат /1г.5м./ - изпада в сърцераздирателен рев и писъци само защото в дадения момент не я пускам да излезе от стаята или не и дам нещо което ми посочи, а беше такова кротко бебе ....
От бебе винаги е заспивала и спяла само в леглото си, дори не може да заспи, ако има друг в стаята/иначе като заспи може да се разхождаме колкото си искаме/. Не знам какъв съвет да ти дам, но по-добре сега да я отучаваш /ако не искаш да продължаваш да носиш на ръце и да спи на вашето легло/. Тепърва ще става по-тежка и ще захитрява повече и ще ти е много по-трудно в по-късен момент.

Ами аз пък мисля, че изобщо не е малка, за да разбере защо е оставена...
Идеята ми е, че детето много добре знае защо плаче, много добре знае какво иска да постигне с това.
Примерът ми е моята дъщеря, която на 10 дена вече плачеше за носене. Защото за 10дена се научи, че така е по-добре. После след 2-3 дни вече спря да плаче, като видя, че плача не помага.
Не помня добре, колко е плакала, помня само фактите. Понякога съм ги приспивала на ръце, но е било само периоди, когато нещо ги е тормозело, не знам да ми е тежало и да е било ежедневно Като малки съм ги люлеела или на цицата са заспивали /това голямата го обожаваше до 10 месеца, когато една вечер реших стига. Много плака горкото и аз се чувствах като смазана...но на следващата вечер вече си заспа гушната, без цица/. Като порастнаха или гушнати, или сами, или на ръце...зависи.
Но това, че не търпиш да ти плаче е много голяма грешка. В последтвие ще й угаждаш за всичко, щом се разплаче.
Аз съм така с малката - не мога да я слушам да ми плаче и все е на нейното, и сега не мога да се оправя с нея, просто се чувствам безсилна, все едно не е мое дете.

моите деца са пълни противоположности. малкото е кротко и тихо, а голямата постоянно ревеше. повярвай ми, майка на кротко дете няма как да те разбере и няма как да ти даде съвет. то аз не мога да те посъветвам, дето си имам ревливо диване, пък някой, който си няма представа (но има теории)....
преди си мислех, че аз нещо бъркам, но като се роди Габи разбрах другите какви кротки бебета си имат и от каква камбанария гледат. 
Burberry е усетила правилно нещата - трябва да се вглеждаш непрекъснато в човечето и да търсиш причините.
на тези, които казват "остави го да поплаче и ще се научи" ще отговоря само "ха-ха!"... хареса ми обаче постинга на *Мира* - някои и да ги гушкаш и да не ги гушкаш все си реват 

в общи линии единственото, което можеш да направиш е да я наблюдаваш и да я насърчаваш в избраната от теб посока. можеш да очакваш че нещата ще се развиват предимно "две напред, една назад", но ако приемаш с разбиране колебанията й резултатите ще бъдат още по-бързи.
и да чакаш да порасне.
сега е малка за обяснения, но на 1г. и 2-3 месеца вече доста добре ще разбира.
към 8-10 м. ще започне да се заиграва сама по малко.
към 2г. сама ще иска самостоятелност.

може за сега да преместите креватчето й до вашето. така хем ще е с вас, хем няма да ви пречи, а после постепенно, когато е готова може да го отделиш.
за заспиването - явно се превъзбужда. вечер, поне 2 часа преди лягане избирай по-спокойни и тихи игри на приглушена светлина.
за заиграването сама - трябва да я наблюдаваш и като видиш, че се заплесва по някоя играчка се измъкваш тихо, като й оставяш още няколко забавни неща наоколо. или ако нещо й привлече вниманието измисли игра, с която да се справя сама без ти да участваш постоянно. и не очаквай, че ще имаш спокойствие повече от 10 мин. после пак. като порасне още малко може да помислиш да й вземеш някакво домашно животно.
начертай си някакъв реалистичен план и си го следвай, макар и доста по-гъвкаво. 

ние успяхме да убедим нашата ревливка да си спи сама в леглото на 1г. и 4м., после обаче, като се роди бебето тя, естествено, се чувстваше несигурна и тогава преместихме леглото й до нашето. не знам защо не го бяхме направили до тогава, много по-удобно беше така. освен това тогава още се будеше с рев по няколко пъти на нощ и се налагаше да я гушкам и да я успокоявам.
сега вече е голяма и си спи в отделна стая. сама пожела.
винаги е предпочитала да си играе с човек (или животно в краен случай), а не с играчките. ако си играеше с играчки трябваше двете заедно да си играем, просто не са й интересни неодушевените предмети. чак към 8м. започна да се заиграва сама за по 5-10 мин. но вече и това се е променило. за различните възрасти игрите са различни и сега доста рядко ме търси за игра. така че светлина в тунела има, само дето не е толкова близо, колкото ти се иска.

Моите чалъми с ревливата ми девойка:Вечер като се нацицаше хубавко -носене докато се уригне хубаво,после я слагам в леглото.5мин. спокойствие и пак рев до припадък, съответно пак разнасяне обаче сменях позите в които я държах по-корем наръката ми,гушната на рамото ми и т.н най-много до 1час резултата беше или хубаво пръцване или изкъркорване на коремчето.След тая процедура или я слагах в нашето легло да я гушна и успокоя или в нейното/което е до нашето и като си държим ръчичките заспива и не се буди до сутринта/.А батко и беше страшен там книги мога да пиша,но като млада мама слушах бабите -никакво носене,спане при тебе и прочие глупости.Резултата беше един нервак който реве през час,през деня не спи не дава да го гушаш и т.н. Но всичко минава не се притеснявай,едните проблеми се сменят с други идват и повече веселяшки моменти.Успех в справянето с малкото човече и повече спокой ствие на мама и тати 

Пропуснах да добавя вече е на 2.5г и още ме търси да си държим ръцете и да си говорим докато заспи 

Как храниш? Режим или на поискване?

Има такива деца и насила не можеш да направиш нищо, освен да им създадеш дискомфорт, търпение.

Просто някои деца са такива - имат нужда от много близост и гушене. И освен това не ги мързи да си изискат това, от което имат нужда. Дъщеря ми до 9-10 месечна я водех на разходки само с кенгуру. От 5 месечна спи при нас на леглото, защото иначе се буди много често и не можем да се наспим - нито ние, нито тя. Сега вече се буди само по 1-2 пъти на нощ. Не се притеснявай - колкото повече расте, толкова по-малко ще реве, защото ще се научи да комуникира нуждите си по други начини - с жестове, думички. Не си мисли, че не се справяте. Просто децата са различни. Някой са по-спокойни, други... Не са:)

Много познато ми звучи този проблем. Моита бебка е много мъничка, но ако не е на ръце и при мен плаче до посиняване. За да се справям все пак и с ежедневните си задачи в къщи започнах да провокирам вниманието й - например слагам я в гимнастиката, купихме и люлка с много играчки на нея, оставям я дори срещу телевизора- много й е интересно. Така, когато й отвлека вниманието с нещо тя скоро си заспива сама.

Благодаря ви, момичета 

Като чета през какво сте минали, чак ми става съвесно, че се оплаквам  Явно трябва да се въоръжа със сили и търпение. Всичко ще е наред 

Човече Кърмим се, на поискване. ама и тук ми се струва, че малко сгреших  Бубката няма никакъв режим - като изключим храненето след баня. Мъчих няколко пъти, но нещо не се получи    До преди да започнем пюретата не ми пречеше, но сега....

Май от старание всичко да е както на нея и е добре - се престарах 

И моят син е от ревливите. първите месеци беше кошмар- на моменти ми идваше да се хвърля през терасата от безсилие.   нося, гушкам, целувам по много. сега е по- различно- заиграва се ( не за дълго, но все е нещо), като залепен е за мен ( но пък все по- малко в сравнение с първите месеци). никога не съм го оставяла да плаче без да го взема, не знам дали е разглезване или не, но, според мен, за всеки плач си има причина, а толкова малко бебе едва ли е тооолкова хитро, че да те манипулира ( както вече улавям, че прави сина ми понякога   ). всеки ще ти даде различен съвет, но все пак ти си майката, ти си познаваш детето най- добре. аз лично съм решила да гушкам и разнасям, пък ти както си решиш. гушкам сега, че не се знае докога ще ми позволява   той е момче, след 2 години сигурно вече ще ми казва, че е голям и го излагам като го гушкам пред хората  

Моя син никога не го приспивам на ръце, заспива сам в собственото си легло и не реве. Понякога ми става много съвестно, че все сам се занимава и го гушкам и без да мрънка и реве. Винаги, когато започне да мрънка и усетя, че ще заплаче му давам играчки като постоянно ги сменям или си го оставям в кошарата без да го вземам и докато си върша работата из къщи му пея, той се заслушва и започва сам да се занимава. Или го местя с шезлонга или стола за хранене да ме гледа и постоянно му говоря нещо. При него тези неща много помагат и забравя да плаче.

Марожинка, горе главата. Бебетата имат нужда от много близост и топлина. И моята плачеше много, и за миг не съм си помислила да я оставя сама да плаче. Това е малко бебе, зависимо от мама и тате, а не манипулатор 
Гледай да ви е удобно на вас двете (и таткото  ). Кърмене на поискване е супер, може и да я вземеш при вас да спи, ако ти е по-удобно така. Аз така се спасих от безбройни ставания за нощно кърмене 
Това, да се водиш по детето, не означава, че му слугуваш  Показваш му, че ти си там, дори да не можеш да му помогнеш конкретно, ти си там, до него. Да го оставяш само да си пореве няколко часа, както го прави някой друг който писа, ще го накара да се чувства изоставен. Да, в един момент пак ще спре да реве, но защото се е отчайвало    Ако си до детето си, то ще знае че може да разчита на теб 

Знам колко е трудно, минала съм по този път, без роднини на около, а мъжът ми го нямаше през седмицата  Но какво да се прави, някои деца имат нужда от голяма близост. Но нека това не те притеснява, дъщеря ми от 1годишна си спи непробудно сама в нейната стая (от както я отбих), и сега е страшно самостоятелна и в детската са ми я похвалили колко е самостоятелна и че се вижда че тя е едно самоуверено дете. Вярвам, че това е благодарение на това, че бяхме нейните  

Имай предвид, че детето ти сега е на възраст, в която осъзнава, че ти и тя сте 2 отделни човека (звучи много смешно, знам) и че хем иска да става по-самостоятелна, хем това я плаши. Много често деца, които до тогава са спели добре, почват на 6 месеца да се будят повече. А зъби може да предизвикват дискомфорт преди да се виждат на венеца 

Кураж, с всеки изминал ден детето ти расте и става все по-лесно   

Разбирам те напълно!
Първо ревеше заради колики,после запек, после зъби...
ПОмагаше ми слинг-а първите месеци- само там спеше спокойно.
Но като ни налегнаха зъбите след петия месец- три месеца не бахме мигнали.
Спаси ни една лекарка хомеопатка.
Сега знам- като стане напечено- отивам.
И не слушай, че просто имало ревливи деца. Има деца, дето имат проблем в момента, но не ги разбираме.
Ако искаш ще ти дам координати.
Но тази жена спаси и детето и семейството ни
Успех!

 

Ще ви кажа аз какво мисля по въпроса. За да плаче малко бебе - на 1,2,3,4 месеца, значи има нещо, което го кара да се чувства зле: глад, пълен памперс, някаква болка /колики, зъб или др./, преумора, разбира се, нуждата от близостта на мама /но категорично не по 24 часа в денонощието и категорично под "близосста" нямам предвид постоянното носене на ръце/.

На въпросната възраст то не може да е манипулатор, но... когато не можем да разберем какво предизвиква плача, ние веднага го вземаме на ръце, защото това го успокоява и до известна степен облекчава ситуацията. Но това не означава, че сме открили проблема и че го решаваме.
Детето, обаче свиква с носененто на ръце и ако то бъде прекратено това ,разбира се, му носи дизкомфорт, съответно то плаче, не защото манипулира, а защото го лишаваме от навик, който сме му създали самите ние.

Освен това, ако гушкаме детето само когато плаче, то възприема, че трябва да заплаче, за да бъде взето на ръце. Аз съм гушкала дъщеря си много, особено, когато не плаче и тя никога не успя да си изгради мисловната връзка рев-гушкане. 

Другото, което искам да кажа е, че ако малките бебета не са манипулатори, то 9, 10 или 12 месечните са, а ние, родителите, много често не усещаме кога се преминава в този етап.
И аз съм на мнение, че детето няма как да иска нещо, което не му е показано от родителя достатъчно много пъти, за да го запомни, защото това не е рефлекс, като гранене /сукане/ и дишане.