Това за усештането че ти бъркат в корема е точно. Моят наи голям страх беше епидуралната упоика, но анестизиологът беше много приятен, успокои ме, обясни ми всичко и дори ми държеше ръката докато ми говореше. И аз се успокоих, но само докато влязох в операционната. Коленете ми се разтрепераха, цялата започхах да се треса на масата, едва ми премериха кръвното.
След това всичко беше въпрос на минути. Със спрей замразиха мястото където ме боцнаха, така че не усетих дори иглата. Упоиката започна да действа след минути.
Това наистина е наи добрият вариянт защото си в съзнание и дават да гушнеш бебчо, да чуеш плача, а в моя случай и да усещам супруга си до мен.
Възстанових се бурзо, накараха ме сама да се преместя от количката на леглото веднага след като излязох от упоика, а след два дни си ходех спокоино из стаята.
Не се притеснйаваи, ако само знаех преди да родя, щях да си спестя толкова много и да се концентрирам само върху очакването.
даваи смело, няма да разбереш кога си родила.
успех