Сий, репликата ми беше на заглавието на темата и по-точно заради думата "нищожества". Естествено, че не адмирирам скатаването и преписването. Но такива генерални заключения за грехове, които сме имали и ние, ми се струват крайни и безсмислени.
- Публикувана: 29 май 2009, 15:37 ч.
- Последно мнение: 8 юни 2009, 11:15 ч.
Как възпитаваме децата?В какви ценности?
Прекалено лично приемаш нещата. Защо смяташ ,че ти си измамената. Измамения е той. Това трябва да му обясниш. Не знам на каква възраст е детето ти , но много внимавай. Униженията и рестрикциите не са решение. Важно децата да разберат ,че не оценките са важни , а знанията. Какво като има 6 и нищо не знае?!
Мишел, ти си МАЙКА на сина си, не съпруга. Предал те е, нещо се е пречупило... Това не са адекватни родителски чувства. Овладей се и не подлагай детето си на публично унижение. И без това е ясно че то живее под постоянна преса.
Много мъдро го е казала Как Сийка. Дали ако сина ти знаеше че би приела ниска оценка без големи драми щеше да преписва?
Много мъдро го е казала Как Сийка. Дали ако сина ти знаеше че би приела ниска оценка без големи драми щеше да преписва?
За едно пусто преписване, и то на 85% такива скандали и наказания цяло лято!
Честно ти казвам, жена, помисли си пак какво ти е направило детето и ти какво ще му причиниш?
Равни ли са "престъплението" и наказанието?
И то за шестица?
А за двойка какво ще му направиш, не ми се мисли!
Честно ти казвам, жена, помисли си пак какво ти е направило детето и ти какво ще му причиниш?
Равни ли са "престъплението" и наказанието?
И то за шестица?
А за двойка какво ще му направиш, не ми се мисли!
И двойка да беше, негова да беше. Щях да се усмихна дори ако беше дошъл при мен и да ми каже - Майко съжалявам, не се потрудих и получих това за знанията си. Ще направя каквото трябва, за да се представя добре. Щях да се почувствам горда от това, че поне съм го възпитала и мога да му вярвам.
И да "престъпление" е, защото това е началото, а не се знае какъв ще е края на история с такова начало. Такива неща според мен не трябва да се омаловажават от родителите или да не им се обръща внимание. Затова сме свидетели на истински ужасните престъпление на изродилото се под крилото на родителите си младо поколение.
Аз лично смятам, че не това е начинът да осъзнае грешката си - какво постигаш като го унижаваш пред всички, освен, че ще загуби доверие към теб и ще се пази къде инстинктивно, къде съзнателно. Аз първо при майка си съм търсила подкрепа като направя някоя глупост - сърдила ми се е, наказвала ме е, оправяла ми е кашите, но винаги съм си осъзнавала грешката, а и знам, че тя ми е подкрепа - проблема е решаван вътре в семейството, често и само на 4 очи! Не би ме изкарала на пангара, за да си осъзнавам грешката - а и дете е, случва се. А тук е мястото на родителите да обяснят, че не е това начина и защо не е - ако има и други провинения по тази линия, едва тогава може да се предприемат по-твърди методи, но сега..... Мисля, че начинът ти да му покажеш, че е сгрешил не е правилният 
Напълно те подкрепям в позицията ти относно преписването, НО това, на което искаш да подложиш детето е жестоко. Все пак му е за първи път. Дай му шанс да си вземе поука от случилото се. Говорете спокойно каква е ползата за него самия да получи необходимите знания, за лъжата и за изгубеното доверие - просто един нормален разговор на равен с равен. Нека има наказание, но не сурово - това само ще го озлоби и огорчи.
Майката каза, че е направила и дала всичко от себе си. Това според мен включва и доверие. И е естествено сега да се чувства измамена - все пак не е очаквала детето, на което вярва, да я излъже така. Въпросът не е в оценката или в преписването, а в изгубеното доверие. Ами ако утре излъже за нещо по-сериозно?
Мишел, ти си МАЙКА на сина си, не съпруга. Предал те е, нещо се е пречупило... Това не са адекватни родителски чувства. Овладей се и не подлагай детето си на публично унижение. И без това е ясно че то живее под постоянна преса.
Много мъдро го е казала Как Сийка. Дали ако сина ти знаеше че би приела ниска оценка без големи драми щеше да преписва?
Много мъдро го е казала Как Сийка. Дали ако сина ти знаеше че би приела ниска оценка без големи драми щеше да преписва?
Именно, защото съм майка, според мен, трябва да му показвам накъде да върви.
никога, никога няма да си позволя да толерирам лъжи, измами и издевателства над други хора...никога.
Никога няма и да му простя ако го направи, особено за последното.
Каква майка ще съм, ако си позволя да отгледам не човек, а някакво там подобие. Доста често направо изтръпвам, като слушам или чета за поредно зверско престъпление на някой малолетен в медиите, а колко са неразкритите издевателства. Как се чувстват родителите на такива чудовища...МАЙКИ И БАЩИ... и те трябва да се чувстват като децата си.
Майката каза, че е направила и дала всичко от себе си. Това според мен включва и доверие. И е естествено сега да се чувства измамена - все пак не е очаквала детето, на което вярва, да я излъже така. Въпросът не е в оценката или в преписването, а в изгубеното доверие. Ами ако утре излъже за нещо по-сериозно?
От собствен опит с прекалено стриктни родители, които ми надуваха главата за "доверието", мога да кажа, че доверието се гради от двете страни.
Т.е. - когато родителят е прекалено строг, детето инстинктивно почва да се крие и да лъже.
Когато родителят събужда истинско доверие, детето само си казва.
Т.е. - когато родителят е прекалено строг, детето инстинктивно почва да се крие и да лъже.
Когато родителят събужда истинско доверие, детето само си казва.
Прекалено си афектирана, за да вземеш вярно решение. Изчакай, не бързай с наказанията, че казана дума - хвърлен камък...
Поговорете довечера с баща му, преспете тази нощ, пък утре вземете решение какво ще правите.
С жестоки санкции доверие няма да получиш.
И не сравнявай преписването с издевателствата. В този случай синът ти вреди на себе си, не на някой друг. Осъзнай го и му помогни и той да го осъзнае.
Поговорете довечера с баща му, преспете тази нощ, пък утре вземете решение какво ще правите.
С жестоки санкции доверие няма да получиш.
И не сравнявай преписването с издевателствата. В този случай синът ти вреди на себе си, не на някой друг. Осъзнай го и му помогни и той да го осъзнае.
Не се пренавивай. Преписал е, ще си понесе последствията. Вероятно ще има и други случаи, в които ще излъже доверието ти. Това е пътят на порастването. Твоята работа е да му показваш грешките и да го насочваш. Не си прави генерални изводи за детето си, само защото е сбъркал. Всеки прави грешки. Важното е, те да се поправят и да не се повтарят. Да си майка понякога е трудно, обаче не от всеки преписвач става престъпник. Говори си с детето. АКо си си свършила добре работата до сега, той ще те разбере и няма да повтори. АКо комуникацията ви я няма, грешката е в теб.
Мишел, ти си МАЙКА на сина си, не съпруга. Предал те е, нещо се е пречупило... Това не са адекватни родителски чувства. Овладей се и не подлагай детето си на публично унижение. И без това е ясно че то живее под постоянна преса.
Много мъдро го е казала Как Сийка. Дали ако сина ти знаеше че би приела ниска оценка без големи драми щеше да преписва?
Много мъдро го е казала Как Сийка. Дали ако сина ти знаеше че би приела ниска оценка без големи драми щеше да преписва?
Именно, защото съм майка, според мен, трябва да му показвам накъде да върви.
никога, никога няма да си позволя да толерирам лъжи, измами и издевателства над други хора...никога.
Никога няма и да му простя ако го направи, особено за последното.
Каква майка ще съм, ако си позволя да отгледам не човек, а някакво там подобие. Доста често направо изтръпвам, като слушам или чета за поредно зверско престъпление на някой малолетен в медиите, а колко са неразкритите издевателства. Как се чувстват родителите на такива чудовища...МАЙКИ И БАЩИ... и те трябва да се чувстват като децата си.
Я се успокой ! Така само ще навредиш .
Униженията на които смяташ да го подложиш - имам предвид разговор пред целия клас, няма да помогне. Дори ще го накара да ти няма доверие и за друг път да внимава повече.
Въпреки всичко - той е дете и е нормално да сгреши. Един разговор на 4 очи САМО между двама ви, би му помогнал повече.
Въпреки всичко - той е дете и е нормално да сгреши. Един разговор на 4 очи САМО между двама ви, би му помогнал повече.
Не съм го хващала друг път, но съм водила много разговори, нищо не спестявам от най-дребното до секса. Не очаквах такова нещо...не очаквах...всички дивотии, но не и лъжи и измами...никога. В стремежа си да е повече с приятелите си и пред компа е зарязал всичко, не си е дал и минимално усилие, за да се представи добре. Чувствам се излъгана, аз дадох всичко, което е по-силите ми (не само материално...всички, значи наистина всичко), а той се опита да ме измами. Не е оценил нищо от това, което съм направила...откровенноста ми. Направо все едно нещо в сърцето ми се счупи. Обичам го също толкова много, но вече всичко е различно, когато доверието изчезне.
Недей така. Явно възпитанието ти е било много строго и си дала всичко от себе си да възпиташ и детето си на ценностите, които имаш. Предполагам и че държите много на резултатите в училище, в което няма нищо лошо. Но приеми, че човек прикрива нещо, когато се страхува от ответната реакция. Не иска да те разочарова и иска да ти се хареса, но понякога не му достигат сили. Все пак е човек. Това не означава, че не си го възпитала добре, а че се страхува, да не би да има по малка бележка /от вашата реакция/.
Компютрите са всеобща болест. Не само при вас, а и при нас и при почти всички родители се среща трудност да се обясни, че това си е загуба на време.
Не говори в минало време - възпитанието не е до момента, когато децата ни сгрешат. То продължава въпреки това /дори и заради това/.
Говори му, говори му... много му говори, с риск да станеш банална. Все нещо остава в главата му и когато остане насаме със себе си ще анализира. Това винаги дава резултат.
Наказанията не помагат, те нараняват. Дори самите деца понякога не разбират защо са наказани така. Не разбират правилата на възрастните и се чувстват пренебрегнати като личностти.
Мога много да пиша по темата, но ще стане много дълго и ще досадя. Сигурна съм че ще намериш правилния подход.