Как заспивате вечер?

И ние заспиваме сами откакто са се родили.  От петмесечни си спят сами в детската стая, давам мляко, излизам и заспиват веднага. Е, случвало се е да бърборят, но заспиват. В това нещо Господ ме пожали   .
Иве, ами сутрин Хриси идва при нас да ни буди , но това когато е без чувал, затова гледам да са с чували винаги. Нямат решетки, както знаеш, и затова се разхожда така. Следобед също трудно заспиват по тази причина, защото стават, гонят се, лягат, викат и кво ли още не, но вече не ми пука толкова и ги оставям да се натичат. Така веднъж ми скъсаха нервите, и след като ги оставих да правят каквото поискат, ги намерих заспали на пода, свалили възглавниците си и къртят.  
Вчера пък ми спаха 3 часа следобед  , както твърдят леличките от яслата, голям кеф  .


Деси, но както казват повечето тук, децата са различни. Дано скоро и твоите мирясат и да почнат да заспиват сами и по-рано. За мен времето вечер е свещено. В 21.00 са заспали вече и така оставаме насаме с таткото.  

Ние преминахме през три етапа на приспиване  .
До 6 месец ги приспивах като люлеех кошарите  . Откачаха ми се ръцете докато заспят  . Като почнаха да се изправят в кошарите им свалихме нивата и вече не можех да ги люлея. Тогава започнах да ги тупам по дупетата докато заспят  . Така ми се схващаше кръста, че не можех да се изправя  . Тогава (бяха на 8 месеца) реших, че е време да ги науча да заспиват самички- за 1 седмица успях. Сега ги слагам в кошарите (от скоро даже и сами си отиват), давам им бибките, спускам щорите, спирам телевизора и излизам. До 5 мин. са заспали .

Здравейте и аз да се включа в тази тема.Моите деца са на 1год. и 6 мес.Когато се прибрахме от родилният дом ги настанихме в отделни кошари и не съм имала никакви проблеми със заспиването им.След къпане и хранене ги слагам по кошарите и никога не оставям при тях в стаята.Докато бяха по малки се чуваше успивно мрънкане и до 10 мин. заспиваха.Сега пак е така,но с тази разлика че като останат сами се смеят,сякаш си говорят тяхни неща и пак заспиват - не влизам при тях докато не съм сигурна че са заспали.Благодарна съм им много за това,защото когато легнат започва моята почивка,мисля че ще се съгласите с мен.............

 

irka_s, не се притеснявай за яслата. Там няма да искат никой да ги гушка, ще видиш. Някои неща ги искат само от майките си. Моите в яслата ги връзват в леглата за да не скочат, че са високи и са навън и моите спят. Даже казват Лека нощ като ги слагат  А в къщи вечер пея песни по 15 минути и пак не заспиват, як истеричен рев като си тръгна. Та пращам баща им да ги строи. Не знам как ще ги приспя ако не е той. На обяд ако случайно са болни и са в къщи викам баща им от офиса да им се скара да спят. С мен Теодор особено няма шанс да заспи в леглото си. Иска в нашето легло ама там избягвам да го оставям, че много търкаля и мята и лесно може да се озове на земята. Ева е същото диване, 1 час отива докато заспи и то задължително трябва да и се скарам сериозно накрая, да я шляпна по дупето, да си пореве и после идвам и галя по главичка и ако имам късмет заспива.
Иначе към 20 часа  почвам да ги стегам за лягане и до 8.30 са по леглата, и до 9 обикновено са заспали.
Имаше един период около годинката, когато ги слагах по леглата и заспиваха сами. Ама лека полека се изучиха, че могат да роптаят и да ме разиграват и с времето става все по зле. 

Да ви се похваля, от 4 вечери децата заспиват сами по леглата. Гушкаме се по малко след банята, лягат си в леглата и започва едно тръшкане... даваме им с баща им да ни хванат за ръката и им разказваме дружно кратка приказка. Изпяваме "Зайченцето бяло" два пъти    и ги оставяме сами. Реват, тръшкат се, но аз изпращам баща им да им обясни, че трябва да заспиват (ако ме видят мен започват да реват истерично). След това до 2 минути са се укротили и си заспиват самички. Дано скоро да премине фазата на плача и да запазват спокойствие като излезем от стаята.

irka_s , ще мине фазата със сърденето и тръшкането. На моите им трябваше 1 седмица, но бях и доста по- малки. Пожелавам ти скоро да се похвалиш и че не протестират като излезете от стаята  .

Заспиваме си вечер в леглата - всеки в неговото си От самото начало е било така, затова и никога не е подлежало на обсъждане дали да спя при тях или те при мен или разни други компомисни варианти! В по-невинната им възраст заспиването не беше проблема, а буденето нощем Слава Богу и това отмина отдавна.

 И аз да се включа Макар, че ние сме малки още за тръшкания и инати / на 5 месеца/ , всяка вечер заспиваме с малко мрънкане. От около 2 месеца ги храня и веднага ги слагам в леглата около 21.30 и повече не влизам в стаята. След около 15-на минути и двамата са заспали Е, има и екстремни случаи, но за радост са редки. Интересно ми е да ви чета, защото вашите бебоци са по-големи и да знам какво ме чака и мен  Искам от малки да ги свикна сами, за да няма после искам мама, искам тати, а директно мирно и кротко по леглата, ама....да видим

Искам да споделя опита си за тези, които имат нужда:
След родилното не знаех какво да правя и два месеца беше истински кошмар.Люлеехме ги на ръце по 2 часа ,разхождайки се от стая в стая докато заспят.Посети ме моя близка и  като ни видя, се зае да оправи положението:
Вечер зави децата с пелени като им прибра ръцете, не много стегнато /това е задължително, защото те се плашат от движенията им/. Сложи ги на една страна с биба в устата, която подпря с пелена , за да не пада и ги остави. Понеже имаха вече лош навик - плакаха около 10 мин. Никой от нас не реагира. Заспаха. На следващата нощ - плакаха 2 мин, а на третата - не плакаха!!!.Родихме се. След това направихме същото и със следобедния сън. И така до 2 години и 8 месеца. Но едното дете не искаша да се радели с бибата и тя ми казваше:" не се притесняай само ще я махне". Добре, чаках, чаках, но наесен ще са на градина - не може и я махнах, Уж мина спокойно, но като се залепи за мен. Не мога да мръдна един метър без него. Вече неще да сзаспива сам, трябва някой да стои в стаята с него. Не ме пуска на работа, стана сложно. Развалихме самостоятелността в заспиването, но дано скоро да го израсте. Пак ще опитам да го оставя сам. Ако издържите на плача им, всичко може да им наложите. Към 5 - тия месец - трябваше да махна навика им да пият мляко или вода около 3 часа през нощта. Пак така: Първата нощ - плакаха 20 мин. Предупредих всички в къщата да ги изтърпят. Втората - 5 мин. и на третата не се събудиха да искат мляко или вода.  Спят си до сутринта непробудно. Смелост на всички.

Включвам се да дам отчет- за първа вечер не са протестирали като ги сложихме в леглата и си заспаха без рев. Сега остава следобедният сън...

Мой те момчета са на 4г. и още спят при нас.Докато им стават кошарите ще са си с нас,пък после си отиват по стаите.До първата годинка,аз ги успивах,но след това нашият татко си пое функцията на разказвач и до ден днешен :Ние мъжете си лягаме,а ти да измиеш чиниите.Така им казвахме в началото за да свикнат с тате и вече така си остана.Сама съм си ги гледала до 3-та год..Времето на заспиване е връзката между тате и децата.Водят се всякакви теми на разговор,от всякакво естество.И понеже тате е много търпелив и обяснава всичко,вече търсят само него.Откакто ходят на детцка(вече 1 г.),тате ги води и тате ги взима.Просто се родих.

Искам и аз да споделя нашия опит, защото мисля, че ще бъда полезна. До 1 година спях пи тех в стаята, защото се кърмехме и понякога през нощта като се събудят само това ги успокояваше, а на мен ми беше по-удобно, да не тичам от другата стая. След това започнаха по-рядко да се будят и аз се върнах при татито. До 1,5 година ги приспивах, но не на ръце, а сядах на един стол между двата кревата да ме виждат, че съм там, понякога се налагаше да дам на някой ръчичка и така. Това отнемаше 20-30 минути, но се е случвало и до час да стигаме. Един ден се ядосах и казах край! Издебнах точно един момент когато бяха много изморени и ги оставих, заспаха почти веднага. От тогава не се е случвало да ревът, някак си разбраха, че не е толкова страшно да са сами. Разбира се като ги сложа, започват да стават, да се смеят, да си говорят нещо, понякога си разменят играчки, но аз ги оставям и след известно време си заспиват сами. През нощта много рядко се будят, обикновено за вода или ако са сънували нещо. Аз само ставам, давам да пият и излизам. Преди обаче се налагаше и през нощта да оставам при тях докато заспят. Ние по принцип сме големи сънчовци и като им се доспи сами си отиват в стаята и почват да викат "Нани-нани", а вечер отиват в банята да си мият зъбите.
Според мен никога не е късно да се научат да заспиват сами, просто трябва да се издебне момента, а и като са двама ми се струва, че по лесно приемат отсъствието на възрастен в стаята, все пак не остават сами.

Здравейте И аз да споделя и да попитам нещо:Ние си заспивахме самички още от раждането (заспиват с шишето).Имаше период някаде към 5-ия месец когата решиха че не искат да заспиват сами и ги оставих няколко дни да си поплачат в леглата и си заспиваха след това дълго време сами(става въпрос само за вечерта,следобед ги приспивам в количката).От месец някъде започват да плачат като ги сложа в леглото и аз реших пак да ги оставя да поплачат и да си свикнат отново,но те решиха че могат да се надвесят от кошарата и паднаха и двете по веднъж от високо.Вече ме е страх да ги оставя в леглата им,а те като ме видят че излизам от стаята и стават веднага и се надвесват и нямам избор Взимаме и се приспиваме на ръце,пък те са толкова тежки вече(на годинка сме)Моля ако някой е имал моя проблем или се сеща за решение да ме посъветва  (само да вметна че леглата им не подлежат на някакво надстрояване отгоре да стане по-висока решетката,мислех и да я махна,но ми се струва че ще е по-зле)

а дюшека не се ли смъква надолу?