Майка и 5 годишната и дъщеричка , с която моите хлапета са приятелчета се готвят да излизат навън. Не къде , ами пред блока на пясъчника. Детето си е прилично облечено , спретнато и чисто. Но съвсем на прага на вратата майката като хлопната с дъска се сепва: "Ама ти си облечена като някоя улична повлекана , виж се само и се засрами !" Леле , онемях. Детенцето , казва , че се харесва с тази дрешка и няма да се преоблече. Само , че майката : "Марш бързо да си облечеш дрехите "за навън" , как ще те гледат хората такава? " . А сега де ... хората ?!?!? Момиченцето започва да плаче, присяда на ръба на порт-мантото и съвсем в гнева си , че не бива послушана майката буквално сграбчи детенце за косите и започва да му тресе главата, сипейки най-грозни обиди за ушичките на 5 годично момиченце. Не знаех какво да направя , ни в клин , ни в ръкав изсулих се към асансьора. Все още съм като попарена. А вярвам, това не е пръв такъв случай. И преди ми е правело впечатление, как същата тази мама води детенце на двора , облечено в чисто новички роклички и костюмчета и непрестанно търчи след дупето му , сакън да не седне някъде или нещо да не пипне.
Как стоят нещата при вас ?