Арабско дъбке и БГ хоро танцуваме умело,заповядайте при нас ,по-смело-117

 



ем аз да почерпя  детенце свърши с детската градина нов апартамент и факта че мама каза да за връзката ми с аля ..........
 

нсе браво -супер резулати   ,аз утре няма да гласувам -нас не ни броят за европейци  ,но пък днес попълних декларация за гласуване в изборите за нац.парламент.

алаа честито   ,само една уговорка,не прекалявай със снимките,има си правила и модовете могат да ти изпратят картичка.

рени чакаме разказа 

ALAA-БРАВО МНОГО СЕ РАДВАМ   

Алла, и аз се радвам за теб! като си помисля,колко е трудно като нямаш подкрепата на родители и роднини за връзката си е направо ужасно. много се радвам,че нямаш поне този проблем,защото дертове много,поне един (и то основен) по-малко.    сега дано все да ви върви по вода и да нямате проблеми заедно!!!

Нащата организация работи някъде, само ако има споразумение между правителствата на изпращащата и приемащата страна. Т.е. никой от нас не се появява да трови пората със странните си организационни порядки ей така от нищото.
Понякога обаче „дневният ред” на правителството се разминава с приоритетите на местните хорица. Именно затова, Босня се оказа лош избор, понеже „клането” още носи мъка и печал.
Леко се поразредихме присъствието там. Само понаглеждаме базата... до след седмица.
Предстои site announcement. Това е ключово събитие в живота на хората, които подготвяме за „служба”. Те разбират в кой точно град или село ще работят в следващите 32 месеца от живота си. Всички те знаят в коя от 5-те страни-кандидати на Балканите отиват – и затова са занятията по език и култура, медицински ваксинации, участие в живота на общността, но не знаят къде точно ще идат. Има и хора, които си знаят, но те са със специална квалификация и не може да са другаде. Те обаче не са ходили до мястото да го видят.
Церемонията по оповестяване на сайтовете е доста тържествена и пак странна. Събират се представители на посолствата на страните-домакини, стари и нови служители, идват и „сътрудниците” от местните организации. Идва и програмният екип на централната  организация. Спокойно 400 човека се събират на едно място. Това създава нова истерия – хотели, транспорт, колите се проверяват с едно „огледало” да не би са има нещо сложено под корпуса на колата, да не говорим за джобове, багажи и дори покупки от супермаркета в обедната почивка /голяма част от хората ни живеят на отдалечено място, още не са получили джобни пари и като дойдат на „централизирано”, отиват да си купят чипсове примерно/.

Ние лично живеем на поне 10 км от „разклона” за местността, а зад нас има още една база – с нашият нов приятел. Банкомати нямаме наоколо, а пари се теглят от ЕДНО одобрено място – и то не е банкомат.
Моят племенник ми прати колетче – съвсем невинно. Освен че дойде разтворен, адресиран на адрес, който няма нищо общо с моя, аз го получих лично от наш представител, трябваше да опиша – без да видя колета, познавам ли човека и какво може да има в него... в колета, не в човека. Отделно той е писал какво праща и аз не виждам неговите описания, преди да направя моите.
Дадоха ми всичко /още повече телефонът на племенника ми е посочен за контакт при спешност/, но минах процедурата.
По този повод, мароканската рода се надява на колетчета, макар и малки пакетчета, но Мароко се счита за „рискова страна” и им обясняваме, че не може и за почакат малко. 
         
Мястото, където ще се състои церемонията по „оповестяването” се подбира внимателно. Подготвя се. На местните сътрудници се казва „мястото ще е уточнено допълнително”: т.е. не им се дава адрес, а им се казва да дойдат в нашата централа, оттам по списък по групички, с един служител, се отива по различни маршрути, до „мястото за оповестяване”.
Причината да сме отдалечени е, че местни медии, млади хора и просто обикновени хора ни забелязват и искат да си говорят с нас. Още повече, че там, където има банкомати и ПОС-терминали, използването на банкови карти е идеален указател кой къде е, а това е забранено – да се оказва местоположение и се санкционира с отстраняване от организацията. Може да се каже страната, но не и мястото.
Та като кажем на местните сътрудници, „ще уточним мястото допълнително” – те и така и не го знаят, идват при нас и ние ги отвеждаме, те почват да звънят по всички онези прекрасни „проследяващи се телефони”, и да питат „ама къде точно да дойдем /да долазим/, за да не ви притесняваме?” Това е чудесно – хайде сега да видим кой местен сътрудник пита това, което не му е работа и да мине на инструктаж със „сигурността”. На този етап – някои местни хора се запитват „с какво се захванахме”, но не могат да се откажат, понеже ще им се види тесен света.
Пътуването на моите колеги до местата, на които ще работят, също се подготвя много добре. Те трябва – някои за пръв път, да използват обществен транспорт, да се качат на самолет, ако е в друга страна, да се ориентират.... и да се приберат в базата до определено време.
Някои като видят къде отиват, се мотивират, други казват „а аз не мога и искам да си ходя”, и както съм описала, това се случва почти незабавно: не могат да кажат „Аз размислих, няма да си ходя!”
Защо е това изнервяне? То не е изнервяне: на етапа на кандидатстване за работа, някои са писали прекрасни мотивационни писма – „ще правя каквото е необходимо, ще надскоча собствените си граници”. Процесът на подбор продължава от 6 месеца до 1 година, през това време те имат отсрочка на заеми и дългове, пътуване за интервю – на разноски на организацията, медицински прегледи и супер застраховка, Има хора, които идват, понеже са безработни – още повече сега с кризата, а тук по Балканите стават местните знаменитости, има и хора от контингентите, и както стана ясно, аз съм влюбена в тях, понеже няма издънка, но те си зная къде отиват още при излитането от страната си. Като някой се разхленчи и реши да си ходи, ми иде да го бия с мотивационното писмо по главата и да го питам „с кой акъл го писа това? /или пиян ли беше като писа?”.
Затова и не ми дават да срещам онези, които са казали, че не могат да се справят и искат да си идат.     
Та, пак за оповестяването на местата: определя се едно помещение -  спортна зала или салон. Проверява се. Описват се сценарии за това как ще притече церемонията – с фиксиране на времето: 10 минути еди какво си. Знае се, че на входа се събират всички камери, вкл. и най-вече нашите лични ...
Обаче възможно е местни журналисти, или обикновени хорица или някоя чистачка да каже къде ще е. В много случаи /95%/ в последния момент мястото се променя – от съображения за сигурност.
На старото място, се изпраща някой наш служител от различна раса, народност .... и по презумпция не знае езика, и като дойдат заинтересовани – медии най-често, да питат „тука нямаше ли.....?”, този служител казва мило, че не разбира какво го питат или, че нещото е минало. А то протича с пълна пара на друго място.
Преди години една кака реши да си тръгне именно на самото посещение на града, в който ще работи. Не знам какво й стана, но имала е пари и решава да си купи билет и да си замине. Ние не знаем. Тя не се връща, телефонът не звъни, ние звъним – тя не отговоря, не можем да я проследим къде е. Има различни предположения – загубила се е, дори и убили са я. По едно време пуснахме процедура да я издирим. Спряха я властите преди излитане. Казват, че още е безработна, милата.
Вчера по никое време, нивата директорка на мисията предложи церемонията по оповестяването да се проведе на стадион.... „Момчетата” погледнаха като ужилени. Как се охранява това нещо?
Ще ви кажа и една друга случка от последната седмица, но после ще я опиша.
Накратко, една дама каза, не знам защо, че изпитва страх за сигурността на президента Обама и се опасява, че могат да го убият. Какво се случи с нея след това изявление ... ще разкажа после. Само мога да кажа, че мен мъжът ми ме „светна” какво се случва. Аз не се бях сетила за ТОЗИ развой на събитията, нищо че присъствах лично, когато тя го каза.                                               
Ще разкажа и как нашите млади колеги, които сега обучаваме, сглупили да си отворят пакетите за „спешност” и да си вземат фенерчетата, за да играят с тях на караоке и дискотека – светили си с фенерчетата, изхабили батериите. „Сигурността” е бивш човек от „службите”, не е от вчера на този пост и знае кой кога му „избиват чивиите”. Вчера без предупреждение пусна протокол „момчетата” да  проверят състоянието на „пакетите за сигурност” – ползват се при евакуация. Естествено, лъснаха липси на батерии и ЕСТЕСТВЕНО децата не бяха написали протокол кога са си отворили пакетите. Не е имало „спешност”, за която ние да знаем, играли на дискотека – те наоколо нищо нямат, издивяват направо, светили си със фенерчета. Малко да се разсее при нас човек, и е с „двата крака” в нарущенията.           

добро утро! като се размислих, на летище и пред военни  не се казва никога думата терорист и бомба,4е ги хваща мерак да ти създават проблеми!
сега и грип не трябва,4е си е рисковано!
не разбрах само каква е идеята на подобни публи4ности, ако е толкова важна една сигурност, никакви подобни изцепки не са необходими, все пак основата е да се  има дисциплина,тоест военен тип устройство на бази и йерархия! аз дори се 4удя как допускат колети, писма и подобни възможности за проследяване ,да не говорим за мобилни? та те са си най-лесни за следене!освен ,ако са намесени методите на шпионските служби на секюризиране на линии, на записки и подобни! ама пък прекаленост  също не виждам как може да се наложи на хора в мирно време, все едно в казарма да няма пиене!може ли да ми кажеш с  какво то4но  се помага на населението, 4е нищо не видях като действия отнасящи се до местното население? тоест целта на занятието е  обу4ение на хора за някъде си или в полза на конкретни проекти с местните, обу4ение на сираци, помагане в ежедневния живот на инвалиди, осигуряване на хуманитарна помощ за бедстващите? тоест какво за прави там като реални действия, за самите хора, институции или каквото е?това да не е тренировъ4ен лагер за кадри?
гледам другите не вземат отношение  и не питат, ама аз съм си питанка и ми стана интересно! ако притеснявам ,сори!
някой знае ли кога конкретно ще се издават паспорти от новия тип? с 4ипа?
теди, ако имаш ново инфо,4е ти май най- си близко до инфо след като ще правиш по спе(ност ми кажи ,ако искаш и на ли4ни, много ислно ме касае ,мерси много в аванс!
продължаваме да си стоим в къщи, оказа се ,4е заушка има в целия град! ама като само на 4астно са ваксините и ми се тупат в гърдите,4е са много заинтересувани за здравето на децата, а ваксините са стари,щом по 4 бият на веднъж със смяна на спринцовката,ако се скарам, ина4е го дуп4ат горкото 4 пъти по краката като беше малко! дали и алергията не е следствие на нека4ествени ваксини? като малка съм карала вси4ки болести по децата, и за вси4ки съм ваксиирана, което си е странно, може би по-леко съм ги карала!ако това е успоконието!
едно кафенце, от 5 съм на крак, уж неделя, но не мога да спя много, не 4е не искам!

Здравейте, едно космическо кафе от мен

Алаа, поздравления за новата квартира и новата радост.
Моят телефон звъни с любимите песни на децата и съпръгът ми, като условието е само да е по-силно, за да го чувам, че то при мен на работата ми е малко шумно.
Дядко, добре си се справил със ситуацията
А този водопад , дето ще ходят, сигурно в водопадът Скакля в Бов. Аз съм ходила много отдавна и е страшно красиво. Беше или най-високия водопад на Балканите, или поне в първата тройка. Само сето сега може да няма много вода , но през пролетта и есента като вали е страхотна гледка

safar_maktoub , и ма нем ми е интересно това което Марси пита. А за Обама излезе по вестниците че са заловени няколко американци , които са били заплаха за него и то само заради цвета на кожата му. Така,че това че има заплаха за живота му е публична тайна.Тогава защо тази жена си има такива проблеми.Изразила е само загриженост, нали?
Делфина, и на мен не ми се гласува,но...Мисля че е по-важно да отида на изборите за парламент, и ще отида задължително. Но с риск да разгневя някого ще си кажа, че аз не го харесвам много този ЕС.
Мили дами и дядко, желая ви прекрасен ден.

Добро утро,

Какво стана сега, вчера поисках допълнителна порция закуска и Делта се покри....

Марси присъединявам се към въпроса ти и ще добавя още един който отдавна ми се върти в главата, но бях решила като никой път да се въздържа. Но след като заваляха въпросите и аз да си кажа.Сафар беше казала, че работи това, тоест помага на населението по някаква американска правителствена програма. аз се сетих за очевидното, в тия проблемни райони населението не е ли на тоя хал благодарение на други 'американски правителствени програми'?  Не, че ме учудва този начих на действие...Друго забелязвам, като че ли има страшно много параноя при тия трйнинги...със всичките му сигурности и процедури...явно отиват доста пари от бюджета, само се чудя необходими ли са наистина всички тези неща...съзнавам разбира се, че има много подробности, които не знаем, а и Сафар няма да е в състояние да обясни.

Алвера, много хора не харесват ЕС, и аз между тях.

Ние па гласувахме на изборите и сега се надяваме нашите да победят. 

Изобщо не притеснявате даже с въпросите си. Целта е програмата за "върви" и от страна на изпращащата организация и да се мотивира необходимостта от още участници за следващи години /да не се закрие мисията/, макар че би следвало - Бг е вече в Европейския Съюз, а Турция сама си направи подобна програма, с която подпомага Балканите, особено ислямските страни.
Т.е. целта е всеки да си върши работата, както онзи ден при едни наглед глупав инцидент, който може да се случи във всяко домакинство, ако докато боравиш със нож не внимаваш, медицинските тръгнаха, когато питахме "защо"?, ни се каза "остави да си заработят заплатите".
Момичето, което каза, че го е страх за сигурността на Обама, започнаха да успокояват, че той има най-добрите "специални служби" на света и няма да се случи нищо. После тя каза "все пак ме е страх!" и понеже много пъти го повтори, взеха да я питат дали има информация някаква. Тя се обърка и може би съжали, че е казала, а после се оказа, че искат да видят кой може да излиза сух от кашата, която забърква. Тъй като няма да знаят езика добре, може би и на местния език ще се случва да правят недоразумения, или да казват нещо, а то да излиза друго. Непрекъснато се набляга "внимавайте какво говорите, понеже не знаете какво разбират местните хора!"
Телефони и колети се допускат, пратки и писма - на друг адрес - промерно на пощенска кутия, а не на адрес. Ние не сме чудовища все пак и като има контрол какво се получава, е много мотивиращо да си има човек нещо от дома за кураж. Описва се всичко, за да не бида вземе някой да си самоназначава лечения.
Алкохолът е проблем - счита се като проблем с цялата организация. Където и да е. В Тунис и Мароко и на други места е проблем и идентифицирането като гей. Учим ги стратегии да не казват това, а как да постъпват.

Чували са за домашно направен алкохол, любопитни са да опитат. Има някои, на които се услажда.... ама много, има хора, които след края на подготовката и отиването на местата, в които ще работят, се отпускат, успокояват, хваща ги и носталгията, започват да пият. Дане говорим, че на своите си постоянни места са под лупа, хората ги гледат и понякога казват и неща, които не са верни за тях. Примерно - еди кой си всяка вечер пие, дори и да не е така.   Като пийнат и си изпозабравят чанти, лаптопи, камери, или пък кажат "на мен ми откраднаха еди какво си", дори и да не е вярно.

Ти си мислиш, марси, че те идват да окажат съдействие на местните хора, при идентифицирани нужди. И практически е така, но голяма част идват, и за да избягат до безработицата, от неуспешна връзка, да вентилират след армията, някои изват с писмено заявено намерение да работят в службите след това, други остават за Фулбрайт. Някои са  деца на родители, които са работили в тази организация. Някои идват, за да пътуват и да живеят зад граница, но отново - уредено и контролирано от организацията, а не самода си търсят работа, жилище, познати, учител по езика. И са много привигилировани, че могат да пътуват свободно - нещо, което само преди години не беше възможно за самите нас. И от тази смес от хора, трябва да се направи една добра група от внимателни и по-скромни хора, които да се вслушат какво е нужно и как да са полезни, а не да казват "аз съм на мнение, че на вас ви трябва .... младежки лагер", местните казват "добре, трябва ни", отруска се финансиране, прави се, никой не го посещава, понеже не е бил нужен, или няма млади хора, и после се почва в "оценка на програмата",  защо еди колко си пари са дадени за нещо ненужно.
за начало - около 20 седмици те имат подготовка, вече писах: език, нрави, история, култура, безопасен секс, медицински профил, сигурност.... ах тази сигурност, "алтернативен начин на живот", посещават местни училища, интернати - само за давидят какво е това, понеже е много различно от това, на което са свикнали, а и дори са наивни, понеже не зная кое от казаното е истина и кое - не, отиват си на местата, където ще работят, разглеждат ги, пишат отчети, и едва тогава, ако не са решили да си идат, минават "клетва", че ще спазват стандартите на организацията и отиват за 30 и кусур месеца и там вече, заедно с местните сътрудници, си работят по проекти пряко насочени към групите, които ти спомена.
те в първоначалния етап не могат да работят в полза на местните, понеже не познават действителността. Освен това - още не знаят коя организация ще ги "вземе" и с какви хора работи тази организация.  
Но докато са с нас, не свикват със страната, езика, порядките, ние гледаме кой е ОК, кой няма да издържи, кой за къде е подходящ. Работят доста много, дори и в съботите - предишни години не беше така.          
За мен е проблем другото, във всяка страна и по всяко време, човек, който е в програмата и не може да издържи - в смисъл не е болен за медицинско прекратяване на договора, не е нарушел административните разпоредби, но решава, че не може - мъчно му е, представял си е друго, на етапа на кандидатстване са му казали, че ще съветва Кмета /каква референция в автобиографията само/, а той отива в село Урак и има кмество и секретар и в най-добри случай - 20 босненчета през лятната ваканция, с които прави екопътека и промотира дейността на селото на английски.... решава да си иде.
Или някой каже  "искам да работа с цигани", имайки предвид, че има може би поетична представа за тях, от книги и филми. Намери му се организация, убеди се организацията да вземе нашият колега и да работи с него - и да си промени всички представи за работа и според нашите стандарти, и по едно време нашият човек каже "а аз не искам сега да работя с цигани, преместете ме" или "аз искам да си ходя". Тогава той си отива, по живо по здраво, а местната организация си остава самотна, но ако в процеса на работа местната организация каже "аз размислих, не ми трябва сътрудник", се почва "но защо така?"
някои от тях пък са много "осъдителни" - дошли са вчера, още не могат да се ориентират, след разговор с представител на ромска организация, или НПО на бежанци, вземат та кажат "типичен балкански песимизъм" и аз се ядосвам - откъде дойде и кога разбра кой песимист, кой не.                            
Да, обучетелен лагер е това, подготовка и те СА кадри, на организацията, която ги изпраща. Никой от тях не е дошъл самостоятелно. Т.е ако са успешни, са успешни, понеже са се справили добре и организацията ги е подготвила, а ако не са успешни - са изложили организацията си.
А същевременно който прави Феблрайт или CVS роект има много повече свобода да се справя и да опознава сам. И ако се напие вечер, и се сбие, аз няма да ходя да го търся, ако съм дежурна, а ще си е отговорен сам, но в тази организация и при тези обстоятелства е така... че и в Тунис и в Мароко.
Ние понеже смесе съгласили да работим, и знаем какво ни чака, нямаме право да кажем, че нещо е прекалено. То си е стандарт на работа.  

Мансун, права си. така е. Казват, че единият президент замита това, което другият е направил - и не само той. Преди време - при старото президенство имаше един господин, който казваше "аз съм дошъл, понеже не искам да плащам данъци зад океана и така да поддържам войната в Ирак!" и го почваха "а ти сега като си тук кой ти плаща?" И какво - пак "правителството". 
Няма оправия за това - дори и да са пацифисти, това, което страната им е правила и прави в някои райони на света, създава проблеми. И аз мисля точно като теб. 

Ама те . които и да са в Европейския парламент трябва да са само наши т.е българи, а не партийци.Но си прав разбира се, дано нашите да победят.
Аз ви бях питала за боб с розмарин- опитах и резултата не е никак добър.В смисъл, че аромата на розмарина не се усещаше, а сложих повече. Така че се върнах към добрия стар джоджен. Но и с чубрица става доста добро, а ще пробвам и с босилек. Мали няма проблем да е сух, че аз имам само такъв-заради кашлицата на децата съм си го сушила.Помага.

кате, много ми  е странно, 4е де факто вие не сте полезни на населението пряко, не  знаех,4е сте  обу4ителен лагер!може би не съм те 4ела или не си казала! имах друга идея за мисията ви, конкретно ангажирана в живота на местните! обу4ението  не е ли добре да се  прави в неутрална страна!редно е предварително  да се  подготвят психологи4ески хората, като минават пси тестове, както и физи4еска подготовка за  отбрана при налагане да се действа!така няма да има  цъфнали с мераци да си ходим като си направихме екскурзията! все пак не сте на разходка там ,нито да си пиете пиенето и вкусвате местните деликатеси!както не и за безопасен секс, това май пък трябва яко да е забранено с местните, имайки предвид клауза в договора за ангажираност към политиката на организацията! аз си разсъждавам де! на какъв език се разбирате с местните? босна и херцеговина са страни с много изнесени хора и гурбет4ии,тоест  гастарбайтери, малко като алжирците и турците, тоест немският им май ще е най на ниво или покрай сините каски ще са понау4или и други езици? как са организирани например  инвалидите или сираците, как  щ? им помогнете конкретно, с какво -дай пример на слу4ай!постоянното стоене в базата едва ли е на4ин да се контактува реално с местните и опознаването им! дори напротив! настроението  към вас какво е, позитивно, 4ерпят ви ,канят ви, подават  ви ръка или негативно, като използващи страната  им да си вадите парите и да си правят големите рибоци политиката и изборите?децата как се държат с вас  ,а вие с тях? помня потокът бежанци след разпадането на  югото, много тъжна картинка! омразата превъзмогната ли е когато се говори за събитията от миналото, какво се строи наново, обновява ли се, завърнаха ли се бежанците,младите хора?ако не си в те4ение, може да кажеш ,няма проблем!
алвера, розмарин го знам за пиле и то грилвано пиле или пе4ено, с картофки!аз ли4но все го забравям, нямам навик за него и си слагам по бг 4убрица  и босилек!4ерен пипер! за боб тука не слагат джоджен, но слагат 4есън и сосът е разли4ен на вкус!по-скоро е боб в сос с месо задължително, постни яденета  нямат! ако не е месо , е яйца!като ме гледат мене как нагъвам зелении и зелен4уци свежи или ей така попарени и с малко подправки,напомням им за болница!супите ги имат само за болни4но заведение, един бульон правят,ами наистина вкусът е  болни4ен ,нагъ4кан с всевъзможни,но 4есто отри4ащи се един друг като вкус зелен4уци! аз си правя бг супи и мъж ми отказва тунизйско ядене заради супка! ами като не правя два пъти еднаква супа!но аз не ям,4е ми отива диетата към пустинята и ми отварят апетита!

Сафар мактуб, страшно ми е интересно да те чета, но не смеех да питам нещо, защото не знам може ли. Толкова години се опитвам да разбера как работи животното "американски мозък" - е, не можах! И от твоята информация все повече се замотавам. Абе тия хора от нашата планета ли са? Риторичен въпрос...Това да не можеш да завържеш приятелски разговор, за да не те обвинят в сексуален тормоз...е, не го разбирам. По тая логика всичките ми колеги, начело с шефа трябва да са с етикет "секс тормозители", щото, сещате се коя е най популярната ни тема за разговор и майтап. Но само дотук - после всеки у дома при половинката. Тези мъже не се ли чувстват кастрирани? А параноята май им е национален спорт.

Алвера, аз като правя боб, слагам и розмарин, но малко, плюс джоджен, чубрица, целина, девесил (малко) и още каквото ми се намира (май само копър не слагам), но от всичко по малко, да не се откроява някоя подправка. Става муцка!

Като отворихме дума за розмарина= аз го ползвам много ,но за печено месо.Слагам го на дъното на тавичката, режа лук, черен пипер чушки и какво ли не, слагам отгоре една скаричка и върху нея месото.Покривам с фолио и на бавен огън става супер.Така пека и пиле ,и агнешко, пък и пържоли-почти само на пара с подправки. После децата предпочитат предимно соса .Аз повече обичам зелените растения- коприва, спанак, лапад, а много супа от киселец, или на фурна с ориз.Не съм много по месето. Сега се сещам(по темата за странности при бременност)- не можех да понасям миризмата на готвено месо.Май от там ми остана предпочитанието към зелените храни.
Сафар, веднъж те попитах как се чувстваш като си непрекъснато под нечие наблюдение, да внимаваш за всяка своя дума, дори и през почивките, пред кого какво казваш...Не е ли натоварващо?

Марси, от домашев компютър пиша, спокойно, и крада нет от безжична,  така че няма да подпукат форума.
Босна тази година се оказа голяма хапка. Хората по места, където трябваше да сме настанени, отказаха и се мотивираха, че не могат да преборят лошите чувства от „клането”. Бяха любезни, но абсолютно не обръщаха внимание на „децата”, независимо, че настаняването на американци в тяхната общност им носи пари.
В такива случаи има план Б и сега сме в друга страна. Обучението е централизирано – това означава 65 човека на едно място. На 65 човека – и те според мен ще намалеят, 26 персонал. Това никъде го няма, дори и в дневните центрове за хора с увреждания.
Аз имам за задача да ги обуча по „Местно и организационно развитие и работа в общността”.
Както в Босна, така и по Балканите, американците виждат няколко наглед несъвместими с представите им неща:
1/ хората – възрастните са доста ограничени откъм избор на пътуване, живот, хобита, прекарване на свободното време – различно е от Щатите определено;
2/ по-младите хора са на гурбет. Така бабите и дядовците гледат децата. Ако има проблеми в училище – непосещение, дисциплина, то не е като в Щатите – обаждат се на родителите, понеже родителите са в Испания примерно или в Германия.
3/ вчера видяха интернат за младежи с асоциално поведение и такива институции има и в тяхната страна, но не са уредени или дезорганизирани по този начин.
4/ някои от тях ще преподават английски в училищата, които са ги поискали. Не нямат преподавателски опит. Нито знаят как да се „контролират” ученици – учат и това;
5/ В по-големите градове по-големите момичета не можеш да им дадеш възрастта. Те изглеждат по-големи и излизат и вечер. Нашите си мислят, че някоя е на 18-20 години, а тя- на 14.
6/ за безопасен секс – това е стандартно занятие по сигурност. Казва се за момичетата, по-малки са, казва се, че кондомите са скъпи според стандарта. Някои си намират гаджета бързо. Други –се женят след време. Има много ясни процедури какво се случва, ако някое местно момиче забременее или ако някоя американка забременее от местен човек. В една страна  -балканска, ми казаха, че не обичат хората зад океана, понеже носят войната и ще пуснат болни момичета /венерически болести/, за да ги заразят – стара тактика още войните от миналия век.
Иначе секс не може да се прави, но като се има предвид, че средната възраст на групата е 27 години.....
Има още нещо смешно – казва им се – ако закъсате за кондоми – от медицинския офис ще ви дадат. Това нали в масовия живот на никой от нас не се случва, дори и на война? Всеки сам си купува.    
Със жалост трябва да кажа, че е имало случаи, в които американка натапя местен човек, че я малтретира сексуално и му се видя черен света, а тя просто искаше да си иде.                            
Местното отношение към нас в Босня се видя – връщаме се отново след „посещението на постоянните места за работа”.
Имат учители по език –разделени са по 4 човека и един учител в едно място. За мен е промяна, че не могат да отсъстват вечер от местата си. Преди време можеше: обажда се Аманда, че отива в градчето Х. Дава телефон. Там си наема хотел, или има друга американска група и Аманда има приятел/ка там. Хората на служебните телефони се обаждат да видят какво е това място, там ли е Аманда и така – имат някаква самостоятелност.
така че „децата” са с учителите си по малки местенца –селца и кварталчета, а семейните и бившите военни – по отдалечени бази. При нас например са част от оборудването. Но се предполага, че като сме семейни, можем да си говорим, да се забавляваме. Няма да откачим, или поне ще се прикриваме добре.
При предишното пребиваване в Босна бяхме в блок, американката и турчина бяха близо до нас, но това не сработи. Сега съсед ни е човека от Кандахар – не го обичаха в Босна местните никак, и има мир и спокойствие. Той се обажда кога ще мине, колко ще стои. Няма изненади.
В петък слизаме в града, ако сме дежурни на телефона, че се предполага, че в петък децата излизат. В хотелче – повече хора на едно място живеят онези, които са за пръв път извън страната, имат епилепсия, има едни с леко увреждане.
Другата седмица е ключова, защото ще кажем кой къде отива. Кое място в дадена страна, ще дойдат местните партньори. Някои от тях – повечето за пръв път ще работят с нашата организация. „Децата” ще идат да си видят постоянните места, както и къде ще живеят.
На някои от тях това дава огромен стимул, на други – не, казват, че искат да си ходят. Онези, които останат, се задълбават в езика, отиват с нас по-близо до местата, или сменяме обучителните бази, за да сменят обстановката. Питат повече за обществото, кухнята, млади, стари хора. Онези, които искат да си ходят аз ги намразвам .... признавам си, а процедурата по отзоваване я знае и прилага екипа, в който е и мъжа ми.
С онези, които останат, работим по език и бит, отношения в обществото. Те знаят, че имат много много по-висок стандарт от местните изтерзани хорица.
Като се закълнат на края на тренинга, има още работа – тогава те имат не тренинг за общество, комари, дървеници, кърлежи, религиозни празници и ходене „на гости”, а за това как се поръчват материали за къщите за бежанци, които ще се строят, колко долара можеш да изхарчиш за нещо – ксерокопия примерно без да се отчетеш.
Има много ясна политика за какво и как могат да се ползват служебните компютри и автомобили – за беда с „червен номер”, именно защото като си сам и на майн, най-лесно стават злоупотреби.
За сигурността и самоотбраната – това е грижа на хората от порода „кандахар”. Много би ми се искало да не се налага, но /без да звуча като авторитет/, даването на ДОМ на хора, пострадали от война ... с американско участие, е чувствителна дейност. Ще се построят къщите, ОК, но нали трябва да се ползват качествено. Да не минат отгоре им за 4 месеца като къщите –мезонети в Пловдив за циганите. Още повече, че от войната бедността е страшна, и усещането, че трябва да се спасиш сам, а не да мислиш за общността е много силно.
Така примерно сме ангажирани и в разработването на стандарти за подбор и настаняване на нуждаещите се. Това може да са семейства, вдовици. Не е ясно как хората ще си плащат разноските. Какво ще се прави с някой, който си изпива парите и не плаща ток, тормози другите настанени, а какво ще се прави с онези хора, които са на социални помощи – мизерни в Босна, не са изплащани навреме и затова не си плащат тока.
Ако се изгони пияницата, и дойде после с 8 авера и поиска да троши стъкла или опикае сградата или о..се..ре колата – реални случаи, какво се прави?  
Ако има тренинги по немислими теми – примерно безопасен секс, то това се налага главно защото от други мисии по света са сигнализирали за невероятни случаи. Преди години 2 моми в тайланд /не е тайланд/, хванали спин, понеже се напили с момчета, които не познават и после ги изнасилили. Тази история е филмирана и сега се показва на нашите обучаеми.
Та така. Така тече живота и работата при нас.
А проверката на багажа и чипса с кой къде е в 9.15 вечерта става не като „дай да видя”, ами „хареса ли си нещо ново от магазина?” или „охо, с какво ще се поглезиш?” или „черен хайвер,а?” и те казват „ама какъв черен хайвер, еди какво си....
Или „какво ще хапнеш тази вечер у вас?” и ти връщат съобщение „не знам, ще ям навън с .... Еди” примерно.      
Още един случай, нашите много обичат да се запознават с „отрепки” – или различни хора. От своята си представа ги считат за „уникални”, хонеже се противопоставяли на комунизма и на Милошевич.... това са разни метъли, разни безработни и хаймани. Едно от момичетата се е запознало с един момък, за който се донесе, че е съден за изнасилване. Това ние не знаем, но знаем,че не спира да говори каквото се сети, непрекъснато иска пари – като например „имате ли евро, за да се обадя по телефон?” „Ще ми платите ли бирата?” или „хайде, намерете ми работа при вас!” /чудесно!!!/. Процедурата е следната –казва й се „Опасявам се, че тези хора не ми харесват” /настина не ми харесват/, а ако не вземе от бележка, се говори с директора на Програмата „ти представяш страната си и не може да ходиш с такива хора. Като дойдеш сама на почивка, срещай се с когото искаш, но сега ти плащаме заплата, телефон, време, квартира, социални и здравни осигуровки, демек наша си!”
Иначе в петък сме поканени при едни обучаеми в друго кварталче. Те ще готвят – имат такова задание – да напазаруват на местния език, всеки да купи нещо, да пита „Може ли.....”, Колко струва?”, да направят храна и ние – аз, мъжът ми и Кандахар сме поканени, което е хубаво, понеже още не се познаваме неформално със всички. Ще правим бюреци.  

Делфина, абсолютна параноя и секс-тормоз ги гони. От една страна, те не могат и да се срещат нормално - да си определят срещи /без да генерализирам, но това ми казват сега самите те/, понеже ги е страх да не ги отхвърлят. А извън страната им- са знаменитости. Така като някой си признае, че е дошъл, за да "завърти тестостерона", аз изобщо не се учудвам.
Мъжът ми им казва, че по междуличностни отношения приличат на мароканско общество, а аз ми посочвам, че демокрацията отдавна е умряла при тях. Свободата на обществото? За всичко се пише как и кога какво се прави. Аз моите обучаеми ги знам кога са ходили на тоалет. За всичко има процедура. И те очакват да има. За им се каже "Това да - това - не!"  
За мен е странно да ми кажат и "прибирайте се у вас по различен маршрут", но как да го правя това? Аз живея - сега най-вече / не в собствената си къща/ - на поне 10 км от разклона, а следващият колега - Кандахар, на 15 см от нас. Тези места не сме ги подбрали ние, а "сигурността".  Къде да обикаляме? Става така, че понякога - като ни напомнят, разтираме едни джипове примерно на разстояние от 70 километра - правим кръгчета,  за да пътуваме по-дълго. А тези джипове не харчат вода, а и водата е скъпа. А и са с червени номера. Много важно, че връткам из Балкана, ако искат да ме видят. Или пък Кандахар /един колега е бил 7 години в Кандахар/, да идвал при нас по различен маршрут. Е как да стане? Но казваме "добре" и си правим каквото може за дадената ситуация.                
Като питаме защо така "Заради 11 септември!"
Алвера, може и да е егоистично, но се чувствам добре. Аз знам, че имам отговорността да спазвам порядките и ако има нужда - да сигнализирам, или да предпазя някой от това, че е сгафил. И посме други колеги имат отговорността. Трудно ми е след като изляза отново в масовия живот. Нито ми харесва работата, нито заплатата, нито имам уважение към "шеф на фирма" - признавам го. После е по-трудно. Затова и много от нас с радост гледат да се върнат при следваща мисия. Удължихме си договора семейно. Добре ни е.