Арабско дъбке и БГ хоро танцуваме умело,заповядайте при нас ,по-смело-117

Не ,Сафар, не е егоистично-щом ви е добре, имате мотивация и ви харесва-тогава няма значение чуждото мнение.Важното е че намирате удовлетворение в живота, който водите. От мен - за теб , с уважение към работата ти и живота , който си избрала

За мен е странно друго нещо:
Как им казват, че на 23-27 години ще съветват кмета, или че ще работят като бизнес консултанти? Ами някои от тях са завършили колеж и идват тук, за да се занимаят с нещо друго преди магистърската степен. Или аз все едно да ида, имигрант в някоя страна – да не е англоговоряща, понеже поне английски знам, но не знам порядките и законодателството най-малкото, и да ме оставят да работя с Кмета. Но при подбора в Централата така им казват и водени от мисълта „като другите могат, мога и аз!”, да дойдат убедени, че ще съветват Кмета.
Още нещо, идват с едни мотивационни писма и автобиографии – прекрасни. Ама то – слънце – явно ги учат да пишат добре, а и първоначален подбор за минали и психо-тестове, 6 месеца е процедурата. И пише „чужди езици” – японски, арабски, руски, охаааа, я ела насаме на столчето. Или леееекинко така, както си говорим на английски – някое въпросче на японски – да не ги излагаме съвсем. Хак, въпроса на японски.... никакъв отговор. Хайде пак – ама отговор – хич няма. Питаме „вие ли бяхте господина, който е упоменал, че ползва японски?”, „Да, аз бях, започнах да уча азбуката, но изоставих и не вярвах, че някой ще говори японски!” Или „арабски”: тогава насам към конника. Голяма мъка, брех, по едно време „Ами аз работих с арабски имигрантки, учих ги на английски и знам Иншаллах и кхаллас /стига/, и имам намерение в мисията си да уча повече арабски като ми остане време!” Или пък „руски”: „А нали в Бг се говори руски и ние ще го учим сега?”     
       
Или при предпочитания при посочването на сайт пише едни неща, при начин на живот, не пише, че някой е вегетарианец, веган, че има алергия от цветен прашец. И после се оказва тука – 30% вегани, 45 % с алергии е като питаме „защо не уточнихте това при идването?” Ами в „централата” ни казаха, че ако пишем това, имаме по-малко шансове и казаха сега да разкрием само толкова информация, а като сме на място, вие ще се погрижите!”   

Това всичкото идва от непоклатимата им увереност, че са God's Chosen People - и нямам предвид евреите. Как тогава да не си повярват, ако има кажат, че ще съветват министър-председателя.
Спомням си с погнуса един екземпляр, който си позволи да ми напише (бяхме във форум, но го адресира към мен) - "Всички нации са л**няно петно, в сравнение с американската".  Е, човекът ме наричаше Абдул, така че нямаше смисъл да го вадя от заблужденията му!
Но пък като предлагат такива условия за работа - защо не? Няма нищо егоистично в това да живееш добре.

Окупирах темата с военно - учебно - граждански теми, но си мисля, марси, за записването на телефоните. Нищо секретно няма и всичко се записва. Просто като дойдат на място, или дори в Европа, далеч от средата си, някои от хората избушват. И нито работа в службите, нито дори елементарна интеграция и човешко отношение между самите тях - някои започват да се обиждат, да нападат другите "толкова ли сте тъпи, че не се сетихте още?", "защо ли се занимавам с вас?" Някои наистина се мъчат и мъчат и околните. Не е за тях тази работа.

Занятията по език, култура и местно развитие не вървят, домашните им написани колкото да не е без хич, медицинските куфарчета – хаос, не могат да намерят кое къде е,       
Силно препоръчително е да си идат и това е от една страна провал, от друга - родителите им казват "вие не сте ги предразположили да покажат възможностите си", или любимото на много хора зад Океана "сега ще Ви съдя за нанесени щети"... и после като има доказателства, се сещат, че ако съдят организацията, плюят срещу вятъра.

Странно, но на подготовката зад Океана са били едни хора, а "на терен" други.
 
А за администрацията е идеално записването на разговорите - да се види кой какво прави в работно време. Както и водени от манията за преследване и престиж - ако някой обижда някого. Но ние казваме, че така си говорим, имало е друг смисъл казаното и не цели обида, а просто някой се е напавил на по-рязък. А мъжът със  "само лъготите вие" - за няколко секунди го съжалих - после вече - не.         
Ей сега здравата се изгорих като вадих едни пурички със зеленчуци от фурната - ама викам да не се обаждам на медицинските, че е неделя и живея далече. Ще има да пишем протоколи. Ще се наръся с прах против изгаряне.

В петък сутринта шофьорът маневрира един бус. Така бавно паркира на едно място. По едно време аз се изравних с буса - все едно, че вървя до него, и се разсмях, понеже се сетих как на някои филми дават как лимузината на Президента кара бавно сред хората - като на шествие, а бодигардовете тичат покрай колата. Харисън Форд участваще в един филм - такава сцена.
Реших да си направим майтап и да викна хората, които са по стаите и искат, да видим кога тръгва буса следобед и да тичаме покрай него. Но не казахме на шофьора. Казахме обаче на заместник - директорката /американка е/ и тя обеща да пази тайна.
Слязохме и чакаме да потръгне и затичахме - грубо казано затичахме... Щофьорът казва "ама какво става? Сега какво правите? Ще види шефката и ще пищем протоколи всичките защо не съм ви качил, а вие не сте ми в списъка за този курс!" Той после разбра, но не му беше смешно.           

а сега стана  купон!но може би имат право да ги следят,де да знаете кой е внедрен!! но пък като се замисля, май ставам за изискванията на мисията! да си пусна едно си ви ,може да се класирам!има ли такива ,които цял живот тоа са правили, тоест имат изкривяване на ценностната система от непрекъснатото дебнене ,мерене и организираност до маниакалност, трудно съвместяване в семейна среда след това?

Марси, сериозно и без майтап, има проблеми при толкова стабилно организиране на живота. За да няма после семейни проблеми – поне с половинката, цялото семейство на дългосрочно наетите хора пътува с тях и заплатата и организацията, покриват разноските. Но ние сме и двамата работещи, освен нас има още 4 семейства. За да няма пълно деформиране, организацията има стандарт – 5 пълни години служба и после – на друго място. Обаче има и изключения – едната дама е вече 7-ма година. Директорът на „сигурността”  - със стаж в службите години наред е вече 8-ма година. Момчето от Кандахар сега идва при нас, но 7 години в армията какво е – контрол до милимундата. Аз имам 6-та мисия за тази организация – 4 години и половина и оставам още 9 месеца поне.
Директорът на сигурността – един огромен шоколадов мъж и момчето от Кандахар са хората, които вътрешно съм си поставила за цел да хвана „неподготвени”, не за да ги изложа, а за да видя може ли да имат такъв момент.
Директорът на сигурността често ни гостува. Като си говорим и от време навреме каже „повтори какво ти казах!” и аз повтарям.   
Понеже той е сам сега, идва да се храни – а според мене да си говори,и да разбере що за хора сме – да си кажем истината, а и е много добър на барбекютата. Налага се да пишем колко пари струва храната, която сме изяли, за да не се подкупваме и да не правим лични празненства със служебни пари.   
     
Има деформиране при присъединяването в масовия живот после. Ние, за да избегнем този кошмар, удължихме договора. Моята половинка е съвсем нов така да се каже – втора хуманитарна мисия, но му харесва изолацията и контрола, осигуреността и липсата на дразнители. Не го мъчат кошмари, имаме си лекари и транспорт и нов приятел, с други се сприятелява бавно.
Сега има едно тунизийско семейство. Големи веселяци са – мъж и жена – тя на моя възраст, той е по-млад, нямат деца. Ние сме другото международно семейство и другите са американци от семейните двойки.
Нали бях казала, зимата моите роднини от Мароко ни заръчваха да се ориентираме към Белжика, че е равносилно на „флюс” – пари. Нямаше смисъл да обясним, че сега с кризата работата по „стандартите” е спряла. Те не разбират това. Нямаше нужда да знаят, че чакам края на март, за да подпиша договора на живота ни – отново тази мисия и като казаха „вземи и мъжа си, че ви знаем вече”, много бях радостна.
Сега аз не работя по „стандартите” и с този договор кога ли ще заработя отново, но пък нашите мейли завършват на авторитетното  gov, имаме пари, коли, далече сме им де, но авторитетна работа и сега мантрата е „Америка мзян” – америка е добре.

Аз се шегувам – хайде, ревнувай сега, а мъжът ми казва „ами всичко знам какво се случва, турчинът го няма, а Кандахар е надежден до умиране!”
Като казах „турчина го няма” – това е уговорката на мъжа ми. Започна да недоволства срещу турчина, оплака се, че е идвал у нас, че го е обидил – аз на този разговор не съм присъствала, каза, че не иска да работя така. Ръководството го попита „ама ти нашата преценка да разпределяме хората в екипи ли подлагаш на съмнение?” Мъжът ми продължи да упорства и предложи да ни дадат друго задание и ново местоположение. И тогава се натресохме и всеки петък, събота и неделя дежурни на телефона за 65 активни деца, а през седмицата – живот на отделено, аз имам сесии да ги обучавам, екипът на мъжа ми – по доставките и ако някой си тръгне – част от логистиката. Преместиха ни.  И моят мъж не гъкна повече. Работи си и изпълнява точно каквото е нужно.       

Аз пък току що открих, че не ставам за Спасителят в ръжта. Поне не по този начин, с толкова формалности, протоколи, репорти...Иска ми се да помагам на нуждаещи се, но някак си да има незабавен, видим ефект от работата ми...Но има време докато се пенсионирам, ще открия призванието си...Къде сa всички останали?

Аз съм тук, то е видно, че днес ми е съвсем почивен ден. Никой не звъня, да се е сбил, напил, панирал. Вчера имахме дискусия за "многообразието" до 16 часа следобед и се прибирахме на части с колата - до 18 часа, а после "нашата база" пя мюзикъли от Броудей.

Мансун, и аз смятам, че условностите убиват доброто желание, но няма как без процедури:
- организацията е голяма и на няколко континента, а това значи и тромава;
- има местен и американски екип и докато се наместят стиловете на работа...понякога това става само с диктатура;
- американското общество за мен вече е свръхорганизирано;
- има някои "мисии" в определени страни - знаменити са с огромни злоупотреби и каши - Казахстан и Тайланд.
- като се присъединиш към екипа, научаваш някои работи. И това само по себе си трябва да се управлява. Някои колеги като кажат къде са работили, не могат после да си намерят лесно работа, именно заради мястото, от където идват.     
За мен големите НПО се управляват като корпорации. Само целте им не са открито бизнес, но фондонабирането си е чист бизнес за тях.
Хайде, ура за форума. Приключвам с писането. Целувки на всички деца!           

хопала-тропала и добро утро

набързо ви прегледах.  Само аз ли не съм вдъхновена от тоя Обама    нямам нерви да му слушам речта, не си падам по речи изобщо 

И без бременност имам адски апетит. Деня ми започва с шоколад Милка детски, 2л кола си изпивам до края на работния ден, а в къщи още 1, понякога и 2    Един хляб си ям с разни неща за мазане и с манджичка.  Качила съм 5-6кг , не ми пука , единствено ми е жал, че не мога да си закопчая дънките 

Това от мен засега, ако липсвам значи не съм се спазарила с шефа и ме е изпратил на обучение, пфууу

Хоп, троп и аз след Шиланчика
Хайде лека и спорна седмица  
Мактубчик-отново благодаря за чудесните разкази 

Добро утро и от мен

Снощи се бяхме събрали цялата рода на вилата на единият брат на мъжо-голяма радост беше Даяна и останалите хлапета си правиха нощно къпане в детският басейн-за моя радост тази година дреби влезе с желание във водата,после едва я изкарах.
катенце завиждам ти  на храносмилането

алвера пусни ми пощата си на лични за да ти дам паролата.

дина къде си

Дубрютро момичета кокичета   и от мен. Делтичка Мерси за чая ама аз на меда по налитам а пък без кафе не мога да си отворя очите така че сега отивам да изпия едно. Сега се сетих как като малък моя племеник се изтъпанчваше на терасата, провираше глава през решетките и крещеше колкото му глас държи "а пък мама само пие кафе и пуши цигари". Пък в случая бяхме двете  отговорни по кафето и цигарите
Лек и усмихнат ден на всички

Здравейте, обяда от мен.Да ви е вкусно!

Шиланче, ама наистина да не ти пука от килограмите. Нали знаеш-колкото по-дебел, толкова по-красив! Щото по тази логика аз съм си много хубавичка даже.
Само с 15-тина килограма над нормата според стандартите, но ми отива.
Хайде  приятен ден на всички!!

Малко инфо за резултатите от вчерашните избори в Ливан
http://www.vesti.bg/?tid=20&oid=1221

 Благодаря за обяда много е вкусен.
 Делтичка чета тук срещи там срещи гости на арабелките а защо не среща на варненските ( и тези които са дошли на почивка във хубавия ни град).   

Добро утро и от мен  


Алвера, благодаря за линка. Ние от вчера следим резултатите, първо пишеше, че Хизбула имат преднина, но след това се промени положението...
В статията се споменава:
"Демокрацията е благо, които трябва да запазим, благо, с което Ливан изпъква сред страните от Близкия изток", заяви държавният глава."
Именно това обсъдахме вчера с приятелят ми, той сподели, че за него, Ливан е единстеванат арабска страна с демократично управление. Така ли е наиситна според вас. Дуа, за съжаление, май няма да се появи скоро във форума за да cподели как го усеща на място. Но ще се радвам да споделите дали страните, в които живеете са демократични. Аз самата никога не съм била в такава, и виждам живота там само през очите на моя приятел. За него в Йордания, макар и да има парламент, цялата власт е в ръцета на краля.
Тези еднолични 'диктатури' са и нещото, от което той много се дразни в арабската система...наприемр Тунезuя е страната с най-много политически затворници...но това не са неща, които г-н Обама спомeнава в своите речи.