На мен ми хрумва да отидеш в Провадия и да потърсиш някоя пенсионирана акушерка от онова време. 70-те години не са толкова отдавна. Селските осведомителни агенции между сериалите също могат да ти свършат работа. Засядаш някъде и обясняваш, че леля ти калинка е работила някога тука и май е сгазила лука...
- Публикувана: 30 май 2009, 22:06 ч.
- Последно мнение: 14 март 2010, 10:27 ч.
Може би я познавате?
Ходих до там,но не се сетих за акушерката,стигнах само до ГРАО,където не получих никаква информация и направо съвсем се отчаях,че пропуснах другите варианти.Много съм далеч от Провадия.Ако има някой от там може да ми пише или да ме насочи към някоя акушерка работила през 70-те години.
Здравейте,
Нова съм в този форум, четох доста преди да се осмеля да пиша. Анонимността на форума ми дава сили да споделя нещо, което не съм споделила и с най-близките си хора. Имам основателни съмнения, че съм осиновена. Преди 4 години починаха родителите ми, отидоха си един след друг (през два дни) което за мен бе огромен шок. Подготвях едно погребение, след два дни погребенията станаха две. Дори и в момента не съм осъзнала че ги няма, или по-точно, отказвам да проумея този факт. Възрастовата разлика между мен и родителите ми беше 42 години, винаги майка ми е казвала, че децата на по-възрастните родители са много умни и интелигентни, така отговаряше на въпросите относно разликата в годините ни. Когато бях дете не се замислях особено за разликата в годините, гледах родителите на съучениците ми, виждах разликата, но не задълбавах нещата. Не се оплаквам, не се оплаквах и тогава, задавах си въпроси, но никога не съм била сигурна на 100%, бях обичано дете от роднини и близки, нямам брятя и сестри, или поне не знам да имам. Достатъчно съм помъдряла и поумняла, имам семейство и две прекрасни деца, но нещо не ми дава мира! Съвсем случайно, след смъртта на родителите ми един първи братовчед, неговите деца са ми връстници ми каза (уж небрежно), че "помнел като вчера деня в който са ме взели от родилния дом". Наша близка роднина, която е била сестра в същия родилен дом ме е взела за да ме даде на родителите ми, как ми е носила кърма за да ме хранят! Направо се продъни земята........... изгубих почвата под краката си, бях на друга планета и в друго измерение, думи нямам да опиша ужасът и шока който изпитах. Останах безмълвна, нямах, а и не знаех какво да кажа, как да реагирам, как да постъпя. Добре, че въпросния братовчед вече си тръгваше и не ми се налагаше да отговарям, бях останала без думи. От този момент до ден днешен тая тайната в душата си, не ме е срам от това, че съм осиновена, аз съм това което съм. Изградила съм се като характер и като личност, това дали съм отгледана от биологични родители, или от осиновители няма да промени нищо в личността ми. Има обаче безброй въпроси, които не ми дават мира, аз не занам коя съм! Какъв произход имам? Кой ме е родил и защо ме е изоставил? Коя съм аз? Имам ли братя и сестри? Въпросите са много, а отговори няма. Не искам да питам този братовчед, който ми хвърли думите за моя произход в лицето по най-неподходящия начин. Не знам дали има значение, не съм лош човек, състрадателна и милостива съм, но не чуствам близост с роднините, не ми липсват, не изпитвам нужда да поддържам контакти с тях. При нужда търся помощ от приятелите, а не от роднините. Получавам помощ от приятели и до известна степен лицемерие от роднините, почти нямам контакти с тях, не ме търсят, а и аз тях също. Това нормално ли е? Не е ли редно роднините да са твоята опора в случай на нужда? Дори да е така, при мен е различно. Единственото в което съм сигурна е, че не съм от ромски произход, друго нищо не е сигурно. Коя съм аз? Искам до получа отговори на всичките си въпроси, няма да търся контакт с биологичните си родители, дори и да ги открия един ден. Може би само бих ги зърнала тайно, поне да видя имам ли прилика с биологичната си майка, ако е жива. Няма да нахлувам в живота й, не я обвинявам, че ме е изоставила, болно ми е, че съм била нежалана, но това е живота, не винаги е справедлив и не се приемам за жертва. Доволна съм, че съм отгледана от тези хора, моите родители. Но има една горчивана..........., над 30 години съм живяла в лъжа!
Нямам никаква информация за биологична майка или баща, имам само моето удостоверение за раждане, издадено на основание акт за раждане ( датите са през 1 месец и 10 дни), родена съм в София. Казаха ми, че съм взета от бившата 3-та градска болница, в която е имало родилно отделение.
Извинявам се на всички на които съм досадила с моята история. Извинавам се, че пиша разпокъсано и несвързано и моля да бъда извинена за това.
Не е лесно да признаеш пред себе си, че си бил нежалан, че си изоставен, че си анонимен.
Нова съм в този форум, четох доста преди да се осмеля да пиша. Анонимността на форума ми дава сили да споделя нещо, което не съм споделила и с най-близките си хора. Имам основателни съмнения, че съм осиновена. Преди 4 години починаха родителите ми, отидоха си един след друг (през два дни) което за мен бе огромен шок. Подготвях едно погребение, след два дни погребенията станаха две. Дори и в момента не съм осъзнала че ги няма, или по-точно, отказвам да проумея този факт. Възрастовата разлика между мен и родителите ми беше 42 години, винаги майка ми е казвала, че децата на по-възрастните родители са много умни и интелигентни, така отговаряше на въпросите относно разликата в годините ни. Когато бях дете не се замислях особено за разликата в годините, гледах родителите на съучениците ми, виждах разликата, но не задълбавах нещата. Не се оплаквам, не се оплаквах и тогава, задавах си въпроси, но никога не съм била сигурна на 100%, бях обичано дете от роднини и близки, нямам брятя и сестри, или поне не знам да имам. Достатъчно съм помъдряла и поумняла, имам семейство и две прекрасни деца, но нещо не ми дава мира! Съвсем случайно, след смъртта на родителите ми един първи братовчед, неговите деца са ми връстници ми каза (уж небрежно), че "помнел като вчера деня в който са ме взели от родилния дом". Наша близка роднина, която е била сестра в същия родилен дом ме е взела за да ме даде на родителите ми, как ми е носила кърма за да ме хранят! Направо се продъни земята........... изгубих почвата под краката си, бях на друга планета и в друго измерение, думи нямам да опиша ужасът и шока който изпитах. Останах безмълвна, нямах, а и не знаех какво да кажа, как да реагирам, как да постъпя. Добре, че въпросния братовчед вече си тръгваше и не ми се налагаше да отговарям, бях останала без думи. От този момент до ден днешен тая тайната в душата си, не ме е срам от това, че съм осиновена, аз съм това което съм. Изградила съм се като характер и като личност, това дали съм отгледана от биологични родители, или от осиновители няма да промени нищо в личността ми. Има обаче безброй въпроси, които не ми дават мира, аз не занам коя съм! Какъв произход имам? Кой ме е родил и защо ме е изоставил? Коя съм аз? Имам ли братя и сестри? Въпросите са много, а отговори няма. Не искам да питам този братовчед, който ми хвърли думите за моя произход в лицето по най-неподходящия начин. Не знам дали има значение, не съм лош човек, състрадателна и милостива съм, но не чуствам близост с роднините, не ми липсват, не изпитвам нужда да поддържам контакти с тях. При нужда търся помощ от приятелите, а не от роднините. Получавам помощ от приятели и до известна степен лицемерие от роднините, почти нямам контакти с тях, не ме търсят, а и аз тях също. Това нормално ли е? Не е ли редно роднините да са твоята опора в случай на нужда? Дори да е така, при мен е различно. Единственото в което съм сигурна е, че не съм от ромски произход, друго нищо не е сигурно. Коя съм аз? Искам до получа отговори на всичките си въпроси, няма да търся контакт с биологичните си родители, дори и да ги открия един ден. Може би само бих ги зърнала тайно, поне да видя имам ли прилика с биологичната си майка, ако е жива. Няма да нахлувам в живота й, не я обвинявам, че ме е изоставила, болно ми е, че съм била нежалана, но това е живота, не винаги е справедлив и не се приемам за жертва. Доволна съм, че съм отгледана от тези хора, моите родители. Но има една горчивана..........., над 30 години съм живяла в лъжа!
Нямам никаква информация за биологична майка или баща, имам само моето удостоверение за раждане, издадено на основание акт за раждане ( датите са през 1 месец и 10 дни), родена съм в София. Казаха ми, че съм взета от бившата 3-та градска болница, в която е имало родилно отделение.
Извинявам се на всички на които съм досадила с моята история. Извинавам се, че пиша разпокъсано и несвързано и моля да бъда извинена за това.
Не е лесно да признаеш пред себе си, че си бил нежалан, че си изоставен, че си анонимен.
Здравей,омиротворен,много добре разбирам как се чувстваш.Тук всички сме преживели повечето неща.Моята майка също почина наскоро.В петък трябва да правим 40 дни.Ужасно ми е тъжно и ми липсва.След нейната смърт живота ми се промени тотално.След погребението питах кумата ми знае ли че съм осиновена.Нейният отговор беше:ЗНАМ ЧЕ СИ ДЪЩЕРЯ НА МАЙКА СИ.Кумата ми и майка ми са приятелки от деца и няма начин да не знае всичко за мен.Пиша ти всичко това защото отговора който ми дадоха ми допадна много.
Кристи, мойте събълезнования за майка ти, много е лошо да загубиш родител, но това е живота, не винаги е справедлив и не винаги ни се случва това, което искаме. След смъртта на моите родители се промених доста, колкото и де не ми се искаше да призная осъзнах, че човек предполага, но господ разполага. За съжаление това е самата истина и е адски трудно за човек като мен, свикнал вс. да си прави сам и да си мисли, че всичко да зависи от него. Това е живота, падаш, ставаш и продължаваш, болката винаги си я има, но ти трябва да продължиш, знаеш, "всичко което не ни убива ни прави по-силни". Предполагам имаш прекрасно семейство което да те подкрепи в този труден момент. Колкото и да ти е тежко семейството (съпруг и деца) са твоята сила.
Здравей, мило момиче! И мен ме връхлитат такива мисли и съмнения , но може би моментът не е дошъл да откриеш родната си майка, а и вероятно е някъде близо до теб, я някоя леля с 2-3 деца, които не е могла да отгледа от недоимък или някоя стринка на баща ти. До този извод стигнах и аз, след като животът ми мина във вечната борба на оцеляване , да мога да отгледам децата си сама и в един много тъжен за мен ден, когато загубих първата си братовчедка , разбрах, че бащата на моите деца, е бил осиновен. Винаги съм си задавала въпроса дали е роден от хората, които са го отгледали, но винаги стигах до задънена улица, вътрешното ми чуство ми подсказваше, че не е така. Винаги има едно зрънце на съмнение. От общината е трудно да се разбере, пуснах съобщение по интернет и създадох доста мисли и разсъждения на измислени дами с псевдоними с безполезни съвети как град Русе е 200 000 души и няма как да се разбере.Пак опираш до роднините, които са се изтървали и там е разковничето на цялата скрита и егоистично премълчана истина.България е малка страна и смятам, че не е толкова трудно да намериш това, което търсиш.Друг е въпросът дали ще ти се хареса, и дали съвпада с твоите очаквания. Поздрав
Препоръчани теми