Различният първи юни

Не съм запозната с проблема, затова  по същество бих искала да попитам поради каква причина не искат да приемат тези уж различни деца в детските градини и училищата (пояснявам - "уж различни", защото за мене не са, те са просто деца). Някакво законодателно недоразумение, или негласно правило?
Навремето, когато бях ученичка в далечния соц, в класа имахме такова "различно" дете. Не зная каква му беше диагнозата. Обаче: то учеше заедно с нас, и в крайна сметка беше част от нас, и не - никой не се е подигравал. И съм убедена, че е получил много повече шансове, отколкото ако го бяха изпратили в "специализирано" учебно заведение.
Изобщо отчайващо е, когато някой се опитва да дели хората на нормални или не; но когато този някой е всъщност държавата, просто изпадам в безсилен гняв.

Честит празник на ВСИЧКИ дечица!!!

Моето дете се казва Алекс. Той също има разтройство в развитието си от аутистичния спектър.
Говори много, сравнително лесно се адаптира, но е хиперактивен и доста нервен.
Това не означава че е зле възпитан и егоист. Той просто е по различен.
Искам да кажа, че аутистичните деца са различни, да, но те в никакъв случай не са по глупави
и невъзпитани от децата "в норма". Това са различно функциониращи мозъци, понякога гениални. Нека бъдем малко по толерантни към тези деца. Аутизма не е заразна болест и ако вашето дете играе с моето не би могло да се зарази. Преди всичко те са ДЕЦА, нека ги приемам в нашия свят! Нека и те имат приятели и да бъдат щастливи, макар и по техния си начин! Нека, макар и сами, да не бъдат самотни!

Ние също имахме такова дете в класа и никога не сме се делили от него, уважавахме го и го включвахме във всички мероприятия. За нас то не беше различно, беше си едно от нас и впоследсвие така си и остана.
Аз също не разбирам защо тези деца трябва да се делят и защо да не ги приемат в нормалните заведения, та те трябва да се асоциират и да бъдат приети в нормалната среда, а как това ще стане, ако ги отблъскваме?!
Ама като знам каква е агресивна днешната младеж и се страхувам от реакциите им към тези деца и тук пак опираме до възпитанието на децата, те трябва да знаят за тези другите деца, да са запознати с проблема от родителите си и да ги възприемат като равни.

Честит първи юни на всички деца!
Седя пред компютъра, чета и плача. Дъщеря ми ме пита защо. Опитах се да й обясня. Още не може да разбере как едно дете не се радва на подаръци. Но иска да играе с "онова момченце, дето не се радва на подаръчета" и да гледа с него анимационни, тихо, за да не се изплаши /думите са нейни/.

Знаете ли кое е наистина тъжно?
Че ни се доплаква.
Ако тези деца и хора бяха ежедневно между нас, част от нас, нямаше да ни се плаче, нямаше да гледаме на тях като на по-различни от нас.
Колкото пъти съм била в чужбина съм го осъзнавала.
Хубаво е, че напоследък се говори по темата.
Бих била щастлива, ако след 10 години просто няма нужда от това.

Честит празник на всички дечица
Моята дъщеря е още мъничка,за да прочете поста ти. Много,много бих искала и тя да има такива другарчета - не защото са различни и за да се подчертава,че са различни, а за да разбере,че всички деца са шарени и необикновени и че има най-различни форми за общуване и игра Дано имам възможност да и покажа света от друг ъгъл, но явно родителите на такива дечица се притесняват и гледат да ги държат по настрани

Всъщност е точно обратното. Често родителите на "нормалните" деца не искат отрочетата им да контактуват с "различните". 

И аз съм имала съученик с увреждане, но сега явно е по- различно, не знам и аз защо
Ние имаме близки деца с увреждания, отношението на дъщеря ми, пък и на малчо е нормално, но не бих казала че не са забелязвали разликите. Налагало се е да поговорим защо еди кой си е такъв, или как да се отнасяме в някаква ситуация и т.н.
Не съм търсила специално познанство с такива деца, но и не се дърпам от такова.
Честит празник на всички и да знаете че най- големия подарък за тези специални дечица са специалните им родители, които са всеотдайни и се грижат за тях с толкова любов!

Катя!!!  
Честит празник на Насе! Голяяяма целувка от мен и Саша! Знаеш, че за мен Насе е като Саша - едно прекрасно дете!

П.С. Ужасно ме трогна...

То може би и заради това днешните деца са по-агресивни... Защото им отнехме възможностите за проява на човечност и състрадание...
На firebird и останалите майки на дечица с подобни проблеми ми се иска да им пожелая... Освен да бъдат отзивчиво приети от малки и големи членове на обществото ни, да получат и по-адекватна помощ от отговорните за здравето на тези деца служби, така че изключителните способности и дарби на много от тези деца да се развиват и бъдат стимулирани, както е и в много други страни по света... Защо да не направим така, че утре да се гордеем с някой изобретател или шахматен шампион аутист?...
Преди време гледах филм за това момче, което ме впечатли изключително...
Даниел Тамет - The Brain Man - и думите му, че: "Да си различен е дар".

Честит първи юни и от мен на всички деца!
Вече няколко пъти влизам в темата, искам да напиша нещо, но не зная какво. Страхувам, се че каквото и да е то все няма да е на място... и я затварям плачейки.
Много ми се иска децата ни да растат в едно по-толерантно и отворено към 'различните' общество, в което те да не бъдат сочени с пръст или пък изолирани. Мога да си представя колко ви боли и колко е обидно това отношение към дечицата ви, с което вероятно се сблъсквате почти ежедневно.
Вярвам, че промяната зависи най-вече от нас и от възпитанието и светогледа, който ще оформим у децата си.
Възхищавам се от силата и борбеността ви, от вашата всеотдайност и от търпимостта, която проявявате към тези, които не проявяват разбиране към вас!

Искам да благодаря на всички майчета че пишат по темата.Само ако знаете колко сте прави .ако нашите деца са сред другите никой няма да ги приема за различни и странни.Ние родителите няма да се притесняваме да ги заведем на площадката защото ще бьдем спокойни ,че никой няма да ги обижда или да им се подиграва.но не всички хора са готови да приемат децата някои има още много пьт да извьрвят за да свикнат с мисьлта че хората са различни.тези които са готови не те гледат като извьнземно с широко отворена уста ами сами тьрсят контакт с децата и родителите . има много които искат да общуват с нас ,но има и такива които след като разберат че детето има проблем направо си взимат децата и се изнасят от площадката.Аутистите са доста красиви деца и на прьв поглед не се различават от другите ,но когато мине време и след 5 мин започне да крещи защото се радва на нещо нещата се променят .най често се случва децата да му се подиграват че е недоразвит ,ням и други неща които не ми се разказват а той най приятелски да им се усмихва без да разбира какво се случва.

Няма места. Както сочат статистиките, 8500 или дори 12000 деца остават без детска градина и ясла в София.
Групите са претоварени и при много деца в група лелките не искат още едно, което има нужда от специални грижи.
Първо го давахме на ясли.
Там обясних, че поради страхове (моето дете има и операция на небцето, и първата си година изкара в много тесен контакт с болници) не бива да го преобличат легнал и в бели престилки.
"не ни учете, ние знаем"
Вечерта ми го върнаха подут от рев, с обяснението, че 2 лели не можели да го преобличат, толкова много се дърпал и се борел.
Пак помолих да не е легнал. "Да, добре"
Ама после пак същата работа.
Директорката ми обясни, че той сигурно не вижда, защото пипа мебелите като незрящите хора, изучава ги с ръка.
Вижда, разбира се, защото иначе щеше да се блъска. Просто пипа, защото иска да усеща гладкото лакирано дърво, мъхестия плюш на тапицериите.
Една седмица си говорихме на различни езици.
Вечер ми го даваха или подут от рев, или го намирах при директорката, да върти една чинийка на пода.
Това не е хубаво (да върти), но те се възхищаваха колко е сръчен. Пример за това, че не са подготвени кое е добре и кое не е.
И така, не се разбрахме, той се разболя, и спрях.
После опитахме в логопедична детска градина. Там по-малко плака.
Но вземали по-леки деца - говорещи, с дефекти в говора.
Нямали психолог, защото били логопедична градина. Аз в това не виждам логика. Ама нямат.
И не можели да се грижат за него, защото не може сам да се обслужва.
И не искал да яде манджи, а ял само хляб и ябълки.
И ухапал 2 специлиалистки. Питам как така ги ухапа? "Ами, ние го взехме на ръце..."
"Аз нали обясних, че не бива да го гушкате, защото на нови хора не позволява?"
Просто когато се опитвах да кажа нещо, ме прекъсваха, че те всякакви деца са виждали.
Млъквам. Нали са специалисти.
И така, отказах се.
После ходи в една частна занималня.
Там беше добре, но  в момента не приемат деца за почасово гледане, защото не връзват бюджета.
А и той трудно издържа цял ден на натоварване от повече шум, деца, докосване и тн.
Ако в градините имаше стаичка, където да се отделя и успокоява, когато му дойде в повече, а и да не пречи на децата, щеше да е добре.
А и персоналът не е готов да работи с такива деца. Дълги години учителите са учили, че "умствено увредените" деца трябва да се изолират в домове. На места се получава - поради доброто желание на конкретни учителки и директорки. В малките градове също, защото групите не са така претоварени.

Честит празник на всички.
Преди време гледахме с моето дете един филм за дете аутист което разчита кодове, за съжаление не му помня името. През цялото време го обсъждахме и той разбра, че различните деца не са страшни или отблъскващи, а са просто деца като него. Смятам обаче, че първо ние възрастните трябва да се научим да бъдем толерантни за да можем да научим и децата си. Живяла съм в чужбина и съм виждала как хората с проблеми са част от обществото и никой не чука на глава виждайки ги на улицата, или дърпане на ухото и т.н. все грозни жестове които са често срещани тук.
 Не бих имала нищо против на чина до синът ми да седи дете с по специални нужди.

Аз също имам различно дете.Живее в една стая заедно със сестра си, която няма диагноза.Сестра му по стечение на обстоятелствата  приема различните деца без скрупули, и без страх и притеснения.За нея те са деца като другите, защото различните деца са постоянно около нея - заради брат и.
Моля ви, когато гледате предаване по телевизията за такива деца, не сменяйте канала, не прибирайте бързо децата си от площадката, ако видите дете в инвалидна количка.Не спестявайте на децата си трудното обяснение - защо детето е в инвалидна количка, не спестявайте на децата си тази гледка.Вие не предпазвате детето си като смените канала - вие просто бягате от обяснението, което не може да дадете, защото и на вас са ви спестявани тези гледки.Не правете децата си като вас, и като мен - аз съм от същото поколение, и на мен ми е спестявано, но затова пък съдбата ми го обясни по трудния начн.Научих си житейския урок надявам се, научих се да обичам, научих се да съм добър човек, научих и дъщеря си - също по трудния начн.Надявам се съдбата да и спести за в бъдеще повече трудни житейски уроци .