Различният първи юни

  • 41 451
  • 795
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 1 953
Знаете ли, аз не мога да повярвам, или не искам да повярвам, че хората бягат от специалните деца от лошотия.
Просто им липсва култура, информация.
И "нормалните" се свиват в черупката си, може би леко поуплашени, може би незнаещи какво и как трябва да направят.
Ако е така, вероятно има надежда, нали?
Знаеш ли, и аз точно това си мисля.

# 61
  • Мнения: 6 018
Знаете ли, аз не мога да повярвам, или не искам да повярвам, че хората бягат от специалните деца от лошотия.
Просто им липсва култура, информация.
И "нормалните" се свиват в черупката си, може би леко поуплашени, може би незнаещи какво и как трябва да направят.
Ако е така, вероятно има надежда, нали?
Знаеш ли, и аз точно това си мисля.


Дано сте прави. Защото иначе би било много, много безнадеждно.

# 62
  • Мнения: 2 011
Аз също имам различно дете.Живее в една стая заедно със сестра си, която няма диагноза.Сестра му по стечение на обстоятелствата  приема различните деца без скрупули, и без страх и притеснения.За нея те са деца като другите, защото различните деца са постоянно около нея - заради брат и.
Моля ви, когато гледате предаване по телевизията за такива деца, не сменяйте канала, не прибирайте бързо децата си от площадката, ако видите дете в инвалидна количка.Не спестявайте на децата си трудното обяснение - защо детето е в инвалидна количка, не спестявайте на децата си тази гледка.Вие не предпазвате детето си като смените канала - вие просто бягате от обяснението, което не може да дадете, защото и на вас са ви спестявани тези гледки.Не правете децата си като вас, и като мен - аз съм от същото поколение, и на мен ми е спестявано, но затова пък съдбата ми го обясни по трудния начн.Научих си житейския урок надявам се, научих се да обичам, научих се да съм добър човек, научих и дъщеря си - също по трудния начн.Надявам се съдбата да и спести за в бъдеще повече трудни житейски уроци .
Никога , никога не сменям канала когато  се говори за това - за всички хора  с увреждания без значение пол и възраст. Синът ми знае за тях и знае че макар и по-различни те са си хора като всички нас! Споделял е , че му  е мъчно че тези деца не могат тичат, да виждат да чуват .... Моя приятелка е с дете на почти 2 г с диагноза Хипофизно джудже - искам само да ви кажа , че детето ми нито за миг не се държа необикновенно с това детенце. Държеше я за ръчички и се смееха заедно.  Peace Само беше ядосан, че много хора  некултурно задават неудобни въпроси относно детето. Никога не съм имала против детето да общува  с по-различните дечица , както и аз с такива  възрастни. Прегръщам Ви силно  Hug  bouquet Честит празник!   bouquet Hug
 

# 63
  • Бу-у-урга-а-ас
  • Мнения: 2 746
Как да си пуснат майките децата на градина, като там има 30 деца и една учителка. Лелката не я броя, защото в длъжностната и характеристика, не влиза задължението да гледа децата, а да чисти, оправя, сервира и дезинфекцира. Няма асистент учител, няма психолог, няма специален педагог. Веднага специалното дете се превръща в голямо бреме за групата и абсолютен аутсайдер. Освен неприветлива, тази среда често е и опасна, защото тези дечица трудно слизат по стълбите, лесно се губят, някои не могат дори да преценят дали супата или попарата не е прекалено гореща, бавно се обличат, а някои дори и не могат. С една дума за тях трябват грижи. И да, логично е учителите и директорите да не ги искат, защото ДЪРЖАВАТА по никакъв начин не допринася за добруването на тези дечица.
Да, имаме закон за образованието, където пише, че специалните деца получават ресурсно подпомагане. По-голяма пародия от това не съм виждала (казвам го като бивш ресурсен учител). Много от тези педагози са абсолютно неподготвени и без квалификации за труда, който упражняват. Но държавата нехае и на министър Вълчев му е все тая, че на един ресурсен му се налага да работи с девет и повече деца, които са в различни градини и училища, защото законът услужливо е написан така: "ресурсният учител работи с минимум 5 деца", но никъде не е фиксирана максималната бройка. Така едно дете я бива посетено 2 пъти в седмицата за 2 часа, я не. И това ако е подпомагане, тури му пепел, министре.
Държавата нехае, че дори и в големите градове няма дневни центрове за деца и младежи, които не могат да се обучават в масови училища и градини. Държавата нехае, че за всяка една стъпка, тези родители, трябва буквално да се молят по хиляди бюрократски инстанции, където никой не желае да прогледне и да вникне в проблемите им.
Започнах поста си така:
"И аз като Мая ще кажа, че има надежда. Да, вярвам в това. Вярвам дълбоко, че нашите деца ще променят нагласата на обществото, че ще бъдат по-толерантни и по-милостиви, а ние - родителите им, ще ги научим на това."
Искам да вярвам и ви моля, нека заедно да променим нашата България. Никой не е застрахован. Нека да не си заравяме главите в пясъка, а да погледнем в очите тези родители със специални деца и да им дадем увереност, че нас ни е грижа и че няма да се дразним и роптаем, ако в класа на детето ни има специално дете, но да демонстрираме на нашите управници, че не ни е все тая какви безумия законотворстват и че искаме най-доброто за децата на България.
Честит Първи Юни!!!   bouquet

# 64
  • Мнения: 2 486
...
затова на този ден, аз ми се иска да се присетим, че ВСЕКИ бил той на 9 месеца или 99и.години е НЕЧИЕ дете...можеше да е наше дете...
нека бъдем родители към всички - нека бъдем добри, търпеливи да обичаме хората...всички сме част от едно цяло....

Много ми харесаха думите ти, особено в червеното   bouquet

# 65
  • Мнения: 816
Знаете ли, аз не мога да повярвам, или не искам да повярвам, че хората бягат от специалните деца от лошотия.
Просто им липсва култура, информация.
И "нормалните" се свиват в черупката си, може би леко поуплашени, може би незнаещи какво и как трябва да направят.
Ако е така, вероятно има надежда, нали?

Със сигурност е така. Хората не сме по презумция лоши и злобни. Просто сме неинформирани.
Някъде по нагоре прочетох, че често родителите на тези деца навеждат главите си и избягват чуждите погледи...точно така е. Лично ми се е случвало, въпреки огромното ми жeлание дъщеря ми да привлече едно момиченце към нейните игри. Родителите на това момиченце не пожелаха дори да отговорят на дъщеря ми дали може да даде куклата си на детето, и да си поиграят. Детенцето беше с Даун (тук само предполагам).

Честит празник на всички деца!

Последна редакция: пн, 01 юни 2009, 16:47 от Марудета

# 66
  • Пловдив
  • Мнения: 2 304
Честит празник на всички дечица Hug
Много полезна тема, дано повече майки я прочетат !
Скоро се запознахме с едно семейство, на което момченцето е с аутизъм, взели му куче за да си има другар за игра  Crazy
Имаме и в групата такова детенце и учителките се справят, но ще е по-добре ако държавицата ни осигури поне специално обучение на педагозите!
Поздравявам и всички невероятни майки на тези деца   bouquet

# 67
  • Мнения: 199
Знаете ли кое е наистина тъжно?
Че ни се доплаква.
Ако тези деца и хора бяха ежедневно между нас, част от нас, нямаше да ни се плаче, нямаше да гледаме на тях като на по-различни от нас.
Колкото пъти съм била в чужбина съм го осъзнавала.
Хубаво е, че напоследък се говори по темата.
Бих била щастлива, ако след 10 години просто няма нужда от това.
Честит празник на малките съкровища! Hug

# 68
  • Мнения: 3 074
В хотела, в който бяхме на почивка имаше едно много мило семейство. Майка и баща - вече възрастни и техният син - около 30-те, с ДЦП и ментални проблеми. И тримата се веселяха и изглеждаха ужасно щастливи, защото се обичаха!

Пожелавам на всички ни обич и здраве! Честит първи юни!

# 69
  • Мнения: 3 405
Той иска само търпение и разбиране ...

Искрено се надявам, че ще го има Simple Smile
Мисля си, че обществото ни полека-лека се придвижва към приемане на тези, които така или иначе са част от него, но поради неразбиране стоят отделени.
Пожелавам ви успех! Честит Първи юни!

П.П. Големият ми син посещваше полудневна група в детска градина, в която имаше дете с ДЦП, имаше и момченце с липсващ слух. Децата не правеха никаква разлика.

# 70
  • Мнения: 47 212
Знаете ли, аз не мога да повярвам, или не искам да повярвам, че хората бягат от специалните деца от лошотия.
Просто им липсва култура, информация ...

И аз така мисля ...

Честит празник на всички дечица  Hug

# 71
  • София
  • Мнения: 3 681
Големи прегръдки за вас силни майки и вашите прекрасни дечица HugАз  имам приятелка,изключително близка,чието момиченце е с отклонения в аутистичния сектор.И за мен тя е   едно прекрасно дете,което има малко повече нужда от нашето внимание.И тя не я пуска на градина,защото там незнаят как да се отнасят с такова дете,което е ужасно жалко и говори колко тесногърда е системата ни и цялото ни общество като цяло.

# 72
  • Мнения: 1 469
Не бих си позволила никога да превключа канала,да издърпам детето си от площадката,да си затворя очите заради което и да било дете,с какъвто и да е проблем...Всички по своему сме различни...Всички имаме своите проблеми,видими или невидими...Това че някой се опитва да избяга от реалността е само негов такъв проблем...

Истината е че точно хората които се водим по презумция здрави,сме длъжни да се борим и да създаваме добри условия на живот на по слабите и с проблеми хора от нас...И когато това ни стане начин на живот,едва тогава,и само тогава ще можем да се наречем наистина здрави като общество...

И да не забравяме и за миг,че никой не е застрахован!

Честит празник на малките малчугани!!!Честит празник и на техните родители!!!
  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet

# 73
  • София
  • Мнения: 13 750


П.П. Големият ми син посещваше полудневна група в детска градина, в която имаше дете с ДЦП, имаше и момченце с липсващ слух. Децата не правеха никаква разлика.

Май там е проблемът.. Дъшеря ми от 1 група има в градината си нечуващи дечица. Ами аз съм се удивлявала как 3 г. Габи прекрасно се разбираше с връстниците си и те с нея  Grinning Предразсъдъците са у възрастните. Сега в групата ни има друго нечуващо детенце. Той е по-агресивен от другите. Децата се оплакват от него, вкл. моята дъщеря. И на мен не ми е приятно да удрят детето ми, но това никога не съм й го казвала в този случай. Винаги съм й казвала, че детето реагира понякога така, защото му е трудно да общува с тях. На 6 г. вече се забелязва от самите деца разликата в общуването. И, че те са тези, които трябва да му помогнат и да играят с него, а не да го отбягват. Един ден сурдопедагожката ми каза, че е взела щерка ми на едно от заниманията с нечуващото детенце и беше участвала в урока му. Дъщеря ми беше възхитена и пак искаше да иде да види как учи момченцето. Ето, това е начинът. Нека всяко дете да види как се учат специалните деца и да помагат колкото им е във възможностите. А родителите.. родителите трябва да знаят, че от тях най-много зависи в какви ценности ще възпитат децата си. При нас между другото има психолог  Wink

# 74
  • Мнения: 3 591
Споделял е , че му  е мъчно че тези деца не могат тичат, да виждат да чуват ....  

А ти му обесни сега, че има и деца които изглеждат точно като него. И виждат, и чуват, и са усмихнати и палави точно колкото и той. И тези деца отиват да си играят с него, но те не знаят как да играят с други деца. Научи го да попита майката как да си играе с детето ако детето не иска да му отговори. Научи го да продължава да говори на детето въпреки, че той ще се "прави" че не го чува.

Обесни на кварталната баба която постоянно поучава майките на пейката, че някои деца се тръшкат, защото са специални деца, а не защото малко ги бият майките им.

разкажи на всичките си приятелки с бебета, че НЯМА деца които изведнъж проговарят "късно", и ако дете на 2 годинки не се опитва да прави изречение от 2 думички то трябва веднага да се заведе за оценка и терапия от специалист.

Защото много от нас сме открили, че нещо не е както трябва с децата ни едва след 4тата им година...защото сме ги чакали да проговорят изведнъж... защото НЕ СМЕ ЗНАЕЛИ че ако дете не сочи с пръстче на 18 месеца това е проблем, че бебето което не харесва да се гушка има сензорни проблеми, чер детето което не рови и вади всичко от кухненските ни шкафове не е послушно дете, а дете което не изследва света.

Научете децата си и научете близките си какви са ранните признаци на аутизма, защото почти всяка от нас е изпуснала години терапия докато се е опитвала да "ЧАКА". Защото нито педиатъра нито лелката в яслата е знаела какво е това за да ни насочи вниманието.


Не си казвайте това не се случва на мен, то се случва на другите ........ 1 на всеки 150 деца е в Аутистичния Спектър  Sad

Общи условия

Активация на акаунт