Честит празник на малките слънца. Когато те греят, ни е светло и топло.
За да греят, трябва да ги обичаме... всичките.
Честит празник на всички.
За да греят, трябва да ги обичаме... всичките.
Честит празник на всички.
- Публикувана: 1 юни 2009, 11:00 ч.
- Последно мнение: 16 юли 2009, 11:19 ч.
Различният първи юни
Честит празник на всички деца! 
Дъщеря ми посещава държавна детска градина, в групата й има момченце с отклонения в аутичния спектър. Не мога да ви обясня с каква обич говори тя за него - какво е направил днес, как се е разхождал из стаята, докато те са рисували, как е застанал с тях на опашката, за да могат да си измият ръцете... мисля, че е привързана към него, често ми разказва как му е помогнала с преобличането например.
Идеята ми беше, че за нея никога това не е било проблем. Напротив - често ми казва колко са хубави очичките му
. Децата са деца, за да бъдат заедно.
Но не мога да ви спестя и обратната страна на медала. Бях на родителска среща в началото на годината. Тогава стана въпрос за трудностите в групата и учителката - педагог с незнам-си-колко години стаж не пропусна да заяви "Знаете, че при нас има дете с проблеми. Нямаше никога да кажа това ако неговите родители бяха тук, но е деликатно - той им пречи на заниманията". ПУ! Отвратих се от тая жена...
За дъщеря ми - без информация, на 5 годинки това е едно страхотно дете, за учителката това е проблем... за какво говорим изобщо
Дъщеря ми посещава държавна детска градина, в групата й има момченце с отклонения в аутичния спектър. Не мога да ви обясня с каква обич говори тя за него - какво е направил днес, как се е разхождал из стаята, докато те са рисували, как е застанал с тях на опашката, за да могат да си измият ръцете... мисля, че е привързана към него, често ми разказва как му е помогнала с преобличането например.
Идеята ми беше, че за нея никога това не е било проблем. Напротив - често ми казва колко са хубави очичките му
. Децата са деца, за да бъдат заедно.Но не мога да ви спестя и обратната страна на медала. Бях на родителска среща в началото на годината. Тогава стана въпрос за трудностите в групата и учителката - педагог с незнам-си-колко години стаж не пропусна да заяви "Знаете, че при нас има дете с проблеми. Нямаше никога да кажа това ако неговите родители бяха тук, но е деликатно - той им пречи на заниманията". ПУ! Отвратих се от тая жена...
За дъщеря ми - без информация, на 5 годинки това е едно страхотно дете, за учителката това е проблем... за какво говорим изобщо
Това е една прекрасна тема! Не се сдържах и по средата реших и аз да напиша нещо.
Аз нямам дете, но имам племенница. Невероятното е, че малката е само на 5 а е толкова добре възпитана. Мога само да се гордея с това.
Тя ме познава от деня след раждането си. Знае, че леля не чува и затова носи слухов апарат. Не ми се подиграва за това. Нито за очилата. Нито за това, че в някои отношения не съм самостоятелна или лесно се уморявам. Наскоро, след връщане от концерт по случай юбилей на първото ми училище, се върнах уморена, гърбът и кръстът ме боляха и като се прибрах, направо седнах, бях уморена. Не можех да си събуя маратонките, а малката, без никой да я кара, сама си предложи помощта и се справи добре. Вече започва и да говори малко по-ясно и я разбирам. Живеем в малък град, с майка и баба и, често ходим на разходка, заедно с нея. Понякога из града виждаме младеж в инвалидна количка, но тя нищо не казва, но не се и притеснява. Не се притеснява и от кривогледството ми. Не се плаши, когато ме види в болница и не съм добре. Тя си е здрава, но като всички мънички дечица и тя боледува и понякога с майка и са в болница. Тя никой не гледа различно, от никой и нищо не се плаши. Доволна съм много,че така добре сме я възпитали. Надявам се да си остане такава добричка и възпитана и като стане по-голяма.
Искам и друго да ви споделя. Никога не съм се смятала за "различна" заради здравословните ми проблеми, докато на 6 годинки, не постъпих във втора група в детската градина и не усетих силно негативно настроение към мен. Децата не искаха да играят с мен. Колкото пъти ходех при тях, те бягаха. Госпожата не ме и поглеждаше. Веднъж трябваше да моделираме,а аз не знаех как да моделирам, защото никой не ме беше научил. Помолих госпожата за помощ, а тя ми отказа най- нахално "Оправай се сама" и си отмина. Животът в детската градина за мен беше ад. Сама, без приятели, с жестоки другарчета и самоуверена госпожа. Не споделих с никого, защото незнаех дали баба ми щеше да ме разбере (ходех на градина на село). Накрая не издържах. трябваше да ходя на градина, защото вкъщи нямаше кой да ме гледа, а там за мен беше ад. А за празници най-хубавите роли поверяваха на здрави и красиви момиченца. Дойде ми в повече, също и въпросите "Защо ме мислят за различна" "Кое ми е различното"? Не издържах и на един обяд си казах, че вече няма да ям, защото не ми се живее така. Оттогава имам проблеми с храненето.
В училище не ми позволиха да уча английски език. Първия път (бях в трети клас), съучниците ми ме притиснаха да не идвам с тях. Не го казаха директно, но ме смятаха за глупава, за да уча английски. Втория път, вече в пети клас, пък само защото аз и поне половината клас завършихме начално образование с петици, твърде самоуверената учителка по английски ни накара да избираме между руски и немски, а отличниците - между руски, немски и английски!Това си беше чиста дискриминация, но не го знаехме. За мен това беше голямо унижение. Избрах немския защото можех малко да чета на руски. От пети клас започнаха и проблемите ми с математиката (всъщност ги имах от втори, но чак от пети нататък си проличаха). Учителката ме наричаше мързел, показваше ми класните и контролните пред целия клас.Тя никога не ми прие обясненията, че ми е сложен предмета. Чак няколко години по-късно разбрах че проблема ми се нарича дислексия и е от другия вид (свързан с цифрите).
Във второто ми училище не ме приеха в групата на мажоретките, не съм можела да танцувам, което не беше вярно.
От малка мечтата ми беше да пея в детска вокална група "Лачени обувки" но сигурно щяха да ми откажат. Жалкото е, че чак сега се интегрират хората с увреждания - две деца от дома за деца с умствена изостаналост бяха приети и пяха, после получиха и награда.
Сега искам да променя нещата и тези неща да не се случват. Искам повече да се знае за дислексията и то не само за единия вид (за четенето). Искам всички деца, без значение как са завършили или какви са, да могат да изучават желания от тх език! Искам също така различните деца, включително и тези с наполовина увреден слух и талантливи, да бъдат приети да пеят на конкурси. Искам да се знае че това, че не си наполовина самостоятелен не е срамно или ужасно.Искам да променя нещата в полза на децата и изобщо хората с увреждания. И се надявам нкога да сбъдна мечтата си да пея на сцена. Не че искам да се занимавам с музика, но от малка сцената ме влече.Наскоро разбрах, че въпреки наполовина увредения ми слух, имам развит метроритмичен слух, но че гласът ми не е обработен. Това значиче съм талантлива, нали?
Аз нямам дете, но имам племенница. Невероятното е, че малката е само на 5 а е толкова добре възпитана. Мога само да се гордея с това.
Тя ме познава от деня след раждането си. Знае, че леля не чува и затова носи слухов апарат. Не ми се подиграва за това. Нито за очилата. Нито за това, че в някои отношения не съм самостоятелна или лесно се уморявам. Наскоро, след връщане от концерт по случай юбилей на първото ми училище, се върнах уморена, гърбът и кръстът ме боляха и като се прибрах, направо седнах, бях уморена. Не можех да си събуя маратонките, а малката, без никой да я кара, сама си предложи помощта и се справи добре. Вече започва и да говори малко по-ясно и я разбирам. Живеем в малък град, с майка и баба и, често ходим на разходка, заедно с нея. Понякога из града виждаме младеж в инвалидна количка, но тя нищо не казва, но не се и притеснява. Не се притеснява и от кривогледството ми. Не се плаши, когато ме види в болница и не съм добре. Тя си е здрава, но като всички мънички дечица и тя боледува и понякога с майка и са в болница. Тя никой не гледа различно, от никой и нищо не се плаши. Доволна съм много,че така добре сме я възпитали. Надявам се да си остане такава добричка и възпитана и като стане по-голяма.
Искам и друго да ви споделя. Никога не съм се смятала за "различна" заради здравословните ми проблеми, докато на 6 годинки, не постъпих във втора група в детската градина и не усетих силно негативно настроение към мен. Децата не искаха да играят с мен. Колкото пъти ходех при тях, те бягаха. Госпожата не ме и поглеждаше. Веднъж трябваше да моделираме,а аз не знаех как да моделирам, защото никой не ме беше научил. Помолих госпожата за помощ, а тя ми отказа най- нахално "Оправай се сама" и си отмина. Животът в детската градина за мен беше ад. Сама, без приятели, с жестоки другарчета и самоуверена госпожа. Не споделих с никого, защото незнаех дали баба ми щеше да ме разбере (ходех на градина на село). Накрая не издържах. трябваше да ходя на градина, защото вкъщи нямаше кой да ме гледа, а там за мен беше ад. А за празници най-хубавите роли поверяваха на здрави и красиви момиченца. Дойде ми в повече, също и въпросите "Защо ме мислят за различна" "Кое ми е различното"? Не издържах и на един обяд си казах, че вече няма да ям, защото не ми се живее така. Оттогава имам проблеми с храненето.
В училище не ми позволиха да уча английски език. Първия път (бях в трети клас), съучниците ми ме притиснаха да не идвам с тях. Не го казаха директно, но ме смятаха за глупава, за да уча английски. Втория път, вече в пети клас, пък само защото аз и поне половината клас завършихме начално образование с петици, твърде самоуверената учителка по английски ни накара да избираме между руски и немски, а отличниците - между руски, немски и английски!Това си беше чиста дискриминация, но не го знаехме. За мен това беше голямо унижение. Избрах немския защото можех малко да чета на руски. От пети клас започнаха и проблемите ми с математиката (всъщност ги имах от втори, но чак от пети нататък си проличаха). Учителката ме наричаше мързел, показваше ми класните и контролните пред целия клас.Тя никога не ми прие обясненията, че ми е сложен предмета. Чак няколко години по-късно разбрах че проблема ми се нарича дислексия и е от другия вид (свързан с цифрите).
Във второто ми училище не ме приеха в групата на мажоретките, не съм можела да танцувам, което не беше вярно.
От малка мечтата ми беше да пея в детска вокална група "Лачени обувки" но сигурно щяха да ми откажат. Жалкото е, че чак сега се интегрират хората с увреждания - две деца от дома за деца с умствена изостаналост бяха приети и пяха, после получиха и награда.
Сега искам да променя нещата и тези неща да не се случват. Искам повече да се знае за дислексията и то не само за единия вид (за четенето). Искам всички деца, без значение как са завършили или какви са, да могат да изучават желания от тх език! Искам също така различните деца, включително и тези с наполовина увреден слух и талантливи, да бъдат приети да пеят на конкурси. Искам да се знае че това, че не си наполовина самостоятелен не е срамно или ужасно.Искам да променя нещата в полза на децата и изобщо хората с увреждания. И се надявам нкога да сбъдна мечтата си да пея на сцена. Не че искам да се занимавам с музика, но от малка сцената ме влече.Наскоро разбрах, че въпреки наполовина увредения ми слух, имам развит метроритмичен слух, но че гласът ми не е обработен. Това значиче съм талантлива, нали?
Изключително хубава и истинска тема!
Благодаря на авторката за нея! Благодаря,че ни направи съпричастни към Различния Първи юни!
Честит празник, мили специални дечица! Прегърнете скъпи мами своите деца от мен!
Не сме бягали в нашето семейство никога от темата, не превключваме канала и дано успея да възпитам у децата ми една истинска толерантност и уважение към всички хубави и специални деца!
Честит Първи Юни!
Благодаря на авторката за нея! Благодаря,че ни направи съпричастни към Различния Първи юни!
Честит празник, мили специални дечица! Прегърнете скъпи мами своите деца от мен!
Не сме бягали в нашето семейство никога от темата, не превключваме канала и дано успея да възпитам у децата ми една истинска толерантност и уважение към всички хубави и специални деца!
Честит Първи Юни!
Честит празник и от мен и моето детенце
Аз също съм майка на специално дете,дори от тези на които им личи и от самолет
,обаче тя разбира,тя е напълно адекватна,децата идват при нея,питат ме защо е в количка,защо едното и око е по-различно,аз обяснявам подробно но някак по детски,за да ме разбере детето и всичко е наред.Междувременно моята красавица посяга,погалва го,другото поема ръката и някак много нежно и спокойно.
Дразнят ме хора,които се вторачват,сочат детето ми с пръст,навеждат се да споделят видяното на ухо с ближния,но не ме дразни когато вървейки, чуя дете да пита майка си:Мамо защо това голямо детенце е се вози в количка? а тя казва:Ами сигурно има защо,боляг го крачетата! или нещо подобно,различни версии съм чувала,но се радвам че ги чувам,радвам се че майката не дърпа детето и не го оставя само в неговата си чуденка,така че следващия път детето пак ще се вторачи но вече няма да пита,защото няма и отговор,и така то се превръща в онзи вторачващия се.Ох,дано ме разбрахте какво се стремя да кажа,но моето наистина е бял кахър,защото проблема личи.Вярно че има хора които си дърпат децата и аз все си мисля че го правят,защото се чувстват неудобно от мен, или че се страхуват как аз ще реагирам или те самите,но не го отчитам като проблем,просто се надявам някога и ние и те да станем по-смели в контакта си.
Обаче явно при едно дете с аутистично поведение проблемите не са такива и се оказва ,че дори и аз съм непотготвена
Всички сме непотготвени и е добре да се гледаме дружелюбно едни с други,а пък каквото сабя покаже
Аз също съм майка на специално дете,дори от тези на които им личи и от самолет
,обаче тя разбира,тя е напълно адекватна,децата идват при нея,питат ме защо е в количка,защо едното и око е по-различно,аз обяснявам подробно но някак по детски,за да ме разбере детето и всичко е наред.Междувременно моята красавица посяга,погалва го,другото поема ръката и някак много нежно и спокойно.Дразнят ме хора,които се вторачват,сочат детето ми с пръст,навеждат се да споделят видяното на ухо с ближния,но не ме дразни когато вървейки, чуя дете да пита майка си:Мамо защо това голямо детенце е се вози в количка? а тя казва:Ами сигурно има защо,боляг го крачетата! или нещо подобно,различни версии съм чувала,но се радвам че ги чувам,радвам се че майката не дърпа детето и не го оставя само в неговата си чуденка,така че следващия път детето пак ще се вторачи но вече няма да пита,защото няма и отговор,и така то се превръща в онзи вторачващия се.Ох,дано ме разбрахте какво се стремя да кажа,но моето наистина е бял кахър,защото проблема личи.Вярно че има хора които си дърпат децата и аз все си мисля че го правят,защото се чувстват неудобно от мен, или че се страхуват как аз ще реагирам или те самите,но не го отчитам като проблем,просто се надявам някога и ние и те да станем по-смели в контакта си.
Обаче явно при едно дете с аутистично поведение проблемите не са такива и се оказва ,че дори и аз съм непотготвена
Всички сме непотготвени и е добре да се гледаме дружелюбно едни с други,а пък каквото сабя покаже
Честит празник на всички дечица.
И аз имам различно дете, което бавно се справя, дори за много неща е много самостоятелен, но не може да говори добре.
Днес бяхме седнали четири деца голями седмокласници, две различни деца и две майки и се замислих, как две от децата имат различни братчета и две съвсем нормални и се сетих, че едното дете наскоро пък загуби първи братовчед, койко беше с тежко заболяване. Веселбата беше пълна, някакси никой от никой не се притесняваше и в един момент моят ме попита за другото различно, - мамо, той тъп ли е
. Друг път и моят ме е питал, дали той е тъп, защото в училище го наричат така, но определено децата с които моето дете има проблем, родителите също не се адаптират към останалите родители. Та хора различни.
Специални целувки на Насето, който вярно е много ловък и с бързи рефлекси.
За съжаление няма места, където може да се направят още центрове за рехабилитация на различните деца, няма детски градини за всички деца, скоро и училищата няма да са достатъчни. .
И аз имам различно дете, което бавно се справя, дори за много неща е много самостоятелен, но не може да говори добре.
Днес бяхме седнали четири деца голями седмокласници, две различни деца и две майки и се замислих, как две от децата имат различни братчета и две съвсем нормални и се сетих, че едното дете наскоро пък загуби първи братовчед, койко беше с тежко заболяване. Веселбата беше пълна, някакси никой от никой не се притесняваше и в един момент моят ме попита за другото различно, - мамо, той тъп ли е
. Друг път и моят ме е питал, дали той е тъп, защото в училище го наричат така, но определено децата с които моето дете има проблем, родителите също не се адаптират към останалите родители. Та хора различни.Специални целувки на Насето, който вярно е много ловък и с бързи рефлекси.
За съжаление няма места, където може да се направят още центрове за рехабилитация на различните деца, няма детски градини за всички деца, скоро и училищата няма да са достатъчни. .
Морска пяна дано наистина има кой да ни чуе... чета постоянно темите в нашите деца за агресията - чета защото това са "другите" хора, които виждат детето ми. там има хиляди такива теми - всичките са супер настроени срещу различните деца - как им направили забележка и те не реагирали....
Това ми звучи толкова познато
колкото и да ги пазим те немогат и незнаят как да пазят другите деца. Агресивни са понякога защото не разбират правилата на общуването. И не е до научаване. Сина ми би ударил ако се страхува че някой ще му влезе в личното пространство. Понякога удря веднъж и сприра осъзнавайки, че така не се прави...и аз гордо му се усмихвам. Ами няма да изкрещя на всички диагнозата на сина си все пак.... понякога е по добре да си замълчим и да си тръгнем отколкото да слушаме тирадата как не можем да си възпитаваме децата....
или друг пример от същите теми:
Е какво да правим с децата които немогат да се социализират?
Цитат
Защо тези хора не вземат да си научат децата да се държат нормално, а не да се усмихват при поредното безобразие на детето си?
колкото и да ги пазим те немогат и незнаят как да пазят другите деца. Агресивни са понякога защото не разбират правилата на общуването. И не е до научаване. Сина ми би ударил ако се страхува че някой ще му влезе в личното пространство. Понякога удря веднъж и сприра осъзнавайки, че така не се прави...и аз гордо му се усмихвам. Ами няма да изкрещя на всички диагнозата на сина си все пак.... понякога е по добре да си замълчим и да си тръгнем отколкото да слушаме тирадата как не можем да си възпитаваме децата....
или друг пример от същите теми:
Цитат
Всяко дете се ражда повече или по-малко агресивно. Ролята на родителя е да го социализира и научи да овладява агресията си, както и да я канализира в приемливи за обществото форми.
Е какво да правим с децата които немогат да се социализират?
или друг пример от същите теми:
Цитат
Всяко дете се ражда повече или по-малко агресивно. Ролята на родителя е да го социализира и научи да овладява агресията си, както и да я канализира в приемливи за обществото форми.
Е какво да правим с децата които немогат да се социализират?
Понеже познах собствените си думи, държа да уточня, че в темата ставаше въпрос за деца, които нямат проблеми и невъзможност да бъдат социализирани, а просто не са случили на родители. Т.е. - за възпитанието. Изобщо не е ставало въпрос за изключенията. Не се обиждате, че наричам вашите деца изключение, нали?
И да, както казахте, на челата им не пише какви са и защо са такива. Как един непознат човек би се досетил, че детето ви има проблеми, ако не му личи отстрани? Говорете, хора, говорете! Ние не можем да четем мисли! Както не мога да знам кое дете към какво е алергично, така и не мога да знам какви други здравни проблеми има. Кажете си - нито е срамно, нито е странно. Никой от нас не е застрахован, че няма да му се случи.
Честит празник на всички деца!
Честит празник и на тези, за които 1 юни е само допълнителен шум, от който се плашат. Или само Макдоналдс. Или музика, от която изпадат в еуфория и пищят пронизително. Или подаръци, които за тях са просто предмети.
Честит празник и на тези дечица, които се радват на света около себе си само с очите си. Или само с ушите си. Или виждат света, но не могат да го докоснат.
Честито на всички специални дечица, за които празника е преди всичко любов. От мама, от татко, от любимите хора.
Честито на децата, за които празника е и разбиране, толерантност, усмивки и от непознати.
Честит празник и на моето прекрасно малко момиченце, което няма да разбере че има празник. Целувам я и празнувам вместо нея.
Честит празник и на тези, за които 1 юни е само допълнителен шум, от който се плашат. Или само Макдоналдс. Или музика, от която изпадат в еуфория и пищят пронизително. Или подаръци, които за тях са просто предмети.
Честит празник и на тези дечица, които се радват на света около себе си само с очите си. Или само с ушите си. Или виждат света, но не могат да го докоснат.
Честито на всички специални дечица, за които празника е преди всичко любов. От мама, от татко, от любимите хора.
Честито на децата, за които празника е и разбиране, толерантност, усмивки и от непознати.
Честит празник и на моето прекрасно малко момиченце, което няма да разбере че има празник. Целувам я и празнувам вместо нея.
Честит празник на всички деца!
Това е първата тема в Общ форум, от която се усеща любов! Дано това да е добро начало!
Ние имаме нужда от вашето разбиране, за да вървят напред децата ни. Няма дете, което да опознае света по правилният начин, ако комуникира само с майка си и с терапевтите си.
Помогнете ни невидимите деца да не бъдат затворени в групи по 10. Нека всяко специално дете да бъде в група с деца без проблеми. Ще видите, че възможностите им са почти колкото на другите и света ще се стане по-пълен!
Това е първата тема в Общ форум, от която се усеща любов! Дано това да е добро начало!
Ние имаме нужда от вашето разбиране, за да вървят напред децата ни. Няма дете, което да опознае света по правилният начин, ако комуникира само с майка си и с терапевтите си.
Помогнете ни невидимите деца да не бъдат затворени в групи по 10. Нека всяко специално дете да бъде в група с деца без проблеми. Ще видите, че възможностите им са почти колкото на другите и света ще се стане по-пълен!