Различният първи юни

Честит празник!
Днес на тържеството в детската градина малкият Давид с по-късото краче каза стихотворение. Излезе на сцената подкрепян от две свои другарчета. И тримата бяха щастливи и сякаш не обръщаха внимание на проблема. Просто за тях това не е проблем! Понякога децата има на какво да научат родителите си. За тези, които искат да обяснят на децата си какво значи да не си като другите- http://www.znam.bg/com/action/showArticle/full;jsessionid=2D6F26 … 8&sectionID=3

Честит празник на всички малки и големи слънца ! Нека бъдат много обичани и да даряват родителите си с магията на детската обич .
Виждала съм много и различни "различни" деца и , въпреки че си мисля , че не реагирам особено при среща с тях , на моменти сама се улавям как преигравам в старанието си да не ги виждам като "различни" . А за моите деца - старая се да ги уча . Големият ми син сега е във възраст , в която не открива разликите . За него всички са си деца и иска с всички да играе . Надявам се да съхрани това негово чувство към другите . А за забележките на другите - такива винаги ще има . Децата не са еднакви и няма как да бъдат . Епитетът "непослушно дете" крие най-вече нежелание или невъзможност на възрастния да вникне в малкия свят на малкото човече .
Една голяма целувка за лека нощ за най-специалните деца.

Честит празник на всички деца! Толкова много неща сте изписали че какво да добави човек.............? Много щастие на малко по различните деца! Много много сили на родителите им, за да могат да се справят с дружелюбните и не толкова подмятания, със съчувствените погледи, със неразбирането, със тези които ти казват "е.... то твоето е с проблеми", погледите изпълнени със съжаление ,  и така нататък....
на мен най лошо впечатление ми направиха постовете в които майки са писали че четат и плачат ..... за какво плачат ...
моля ви се цирк ... точно тези които "плачат" ще дръпнат детето си далеч от различното, ще превключат канала когато аутистичното се тръшка, ще минат на другата страна на тротоара когато вървите и така .....

Честит празник!

Не мога да добавя нищо друго, очите ми са насълзени от първия постинг... Поклон пред вас, майки!

прекрасна тема!    честит празник, момичета, на вас и децата ви. тук не се празнува така 1 юни, но пък и "различните" деца не са в това положение. синът ми е голям приятел с едно момиченце с Даун, примерно. е, вярно че понякога трудно успяват да разделят някоя лопатка, но сме ги оставили да изграждат сами дипломатическите отношения. искам да го науча, че това дете е като всички други деца. то не че има нужда да го уча, децата са къде-къде по-отворени и толерантни!

хайде стига с тези насълзени очи .............. моля трийте постовете на всички с насълзените очи ....
само си представете всички които сте с насълзените очи .... нали твърдите че искате да приемете различното дете .... е как смятате че ще изглеждате ако сте със насълзени очи .... моля ви се ние си обичаме децата и не искаме някой да ни ги съжалява или нещо от сорта .... осъзнайте се ... като няма какво да кажете просто не казвайте нищо ....
на кого се покланяте с насълзени очи .... децата ни са живи и са си щастливи .... нямат никаква нужда от вашите насълзени очи .....

Най-после!
Firebird! Честит празник! 
Много е хубаво, че отгоре четат толкова хора!
Темата ми напомня на пролетна птичка, дълго я чакахме! Колкото и да се борим от "обществото", така нареченото, без и вие да ни подадете ръка, няма как да стане. Разделението на "вид деца", така и не можах да го проумея! Кой ли "специалист", някога е преценил, че трябва да се сортират по вид, като консерви, по качество! Как трябвало точно да се наричат, като определение, как трябвало да се обучават, как трябвало да се интегрират, "експертно оценяване", в което дори не питат детето как му е името?! Детето си е дете, без разлика дали е аутист, има физическо или ментално увреждане. Колко е лесно да усмихнеш дете, просто му се усмихни и ти! Детският свят е толкова красиво простичък, само ние сме станали много "сложни".
Когато всички ние общуваме всекидневно и постоянно, това ще е най-добрата терапия и за децата, и за нас, "сложните".
Единственото, което не разбирам тук е, защо повечето смятате, че майките на по-специалните деца са "силни?!", такива се раждат, после ли стават? Изобщо защо се смята, че и те, по някакъв начин са различни, специално силни?

Райка , нека всеки почувства нещата по своя начин. Най-важно е да се чувства съпричастен.
 Права си Тео, ни е не сме силни, ние сме като всички, само дето не можем да си позволим да сме слаби . Смеем се, но и плачем. Може би повече от другите. Обичаме различните си деца като здравите, може би малко повече.
Благодаря на всички, които поздравиха различните деца с най-прекрасния детски празник.  

Аз ги смятам, без обаче да влагам някаква свръхестественост в понятието силни за конкретната тема. Вероятно им е трудно, вероятно често са на предела на силите си - физически и емоционални, но им се налага да се справят с повече трудности, очевидно е. Само погледнете темите в бг-мамма.....А ние, родителите на "неспециални деца" сякаш сме някак разглезени и понякога се оплакваме и мрънкаме от най-банални неща, в този смисъл ги смятам за силни, а не, че не се изтощават и са едно човешко перпетуум мобиле.
Говоря по наблюдения, разбира се, не искам да обобщавам.

 

Първо искам да честитя празника на всички деца и техните родители!
Аз отскоро започнах полека да обяснявам на сина ми за разликите между хората. До някъде помогна телевизията. Последно пред него плаках, когато едно незрящо дете пя, а после показаха жена рисуваща с четка прикрепена към главата. Тогава сина ми ме успокоява, а аз му обяснявах защо съм плакала. Плаках защото им се възхищавах на силата и духа! Не искам сина ми да гледа на такива деца и възрастни като на странни, те са част от нашето общество, не искам да ги сочи с пръст или да се обръща след тях на улицата.
Бих се гордяла, ако сина ми има приятелче като вашите дечица. Това ще значи, че съм го научила най-малкото да бъде добър...

Честит празник на всички деца!
Чудесна тема! Радвам се, че попаднах на нея.
Firebird,  прекрасно послание  

На един много специален за нас Насе, с Тити подаряваме обич и усмивка!
Кате,


Честит празник на всички деца!

Честит празик на всички дечица.
Всички деца имат нужда от любов , разбиране и приятели.Повечето неща , които ми се идва да кажа, сте казали.
Нека бъдем по-толерантни  към по-различните дечица и хора.
Нека запазим усмивката радоста в очите им.

Малкото ми дете със Синдром на Даун е лъчезарно, сладко(поне за мен) и усмихнато дете, но все още не говори(казва малко срички и думички), не може да изрази желанията  и емоциите си( но може да изрази любовта си-прегръща, милва и целува мен, баща си и баба си, дори казва-обичи, което  на неговият език е -обичам те)..Поради това когато е радостен обича да вика и да се радва, когато  не е на кеф или просто е изнервен или уморен също вика, но ревейки и тръшкайки се.Влизайки в  магазин обикновенно е въодушевен и обича да си подвиква и да му направя забележка нищо няма да с е промени, най-много  да се зарадва още повече и да викне още по-силно. Околните реагират различно, някои се усмихват дружелюбно, някои го закачат(при което той изпада в неистов смях), други ни гледат навъсено, с укор в очите , защо ли не се скараме на това невъзпитано дете, четвърти ни гледат със съжаление, пети си шушукат...
На площадката не играе с деца, обича да се люля, пързаля(ако е малка пързалката) или да се движи свободно напред-назад.Вече спрях да се влияя и притеснявам от това, как изглеждаме отстрани, това е моето е дете и аз го обичам такова каквото е.
Брат му покрай него е свикнал да вижда  и да е сред деца с някакъв проблем, приятелчетата на малкият са приятелчета и на батко му и обратното разбира се.Разликата им е малка 1.8месеца.Приема различните деца нормално, тъй като почти от съзнателното му съществуване те са около него.
Не знам как ще е занапред, но искренно се надявам нещата да се променят и все повече децата с проблеми да бъдат приемани от околните като всички деца....Както също и баткото ни да не е обект на подигравки заради  синдрома на братчето си.

Прекрасна тема. Firebird за теб и Насе . 

Много хубава тема, браво!
Дъщеря ми ходи в един детски център с такива деца.
Вчера бяхме на пикник от центъра. Прекарах най-хубавия пикник с тези деца и родителите им. Децата бяха различни- малки и големи, с малки и големи затруднения. Някои от тях доста се изнервиха, изразиха го по техен си начин. Но как един родител не си изпусна нервите, както съм виждала майки по улиците да крещят на децата си. Как с такава любов ги  обгрижваха- бършеха устите, събуваха чорапите, вдигаха и сваляха от количките 12-15 годишни дечица...мислех си, че Господ праща такова изпитание само на хората, които ще могат да го понесат и да се справят с това по най-добрия за детето начин. Познавам и лично такива майки- никога не съм чула да се оплачат, че са недоспали, че нещо им е дотежало. Две от тях, мъжете им не можаха да го понесат и ги напуснаха и се справят сами- едната с близнаци, другата с едно момченце. Затова им се възхищавам !

Различният първи юни е първи юни за всички деца!
И аз се пазих много да пиша от началото на темата. Точно защото имам мнение и наблюдения.
Преди седмица бях в дневният център за деца и младежи с увреждания във Варна. Говорихме си надълго и широко, неща, които са ми известни с директорката- как се отказва летуване в санаториум защото децата..., как не може да се отиде на театър, защото децата са  малко по- шумни, какви проблеми имат и как се борят буквално за всяки опит за интеграция и колко е трудно.
Мен ме е срам!
От нацията ни ме е срам!
Никакво обеснение не е това, че са били "крити" тези деца! Сега като не са какво? Някой ги интегрира от "нормалното общество" доброволно ли? Някой целенасочено си води децата да играят с "другите" деца в тези центрове ли? Та мен ме упрекват, че затормозявам детето си с контакт със деца сираци! А там има и такива деца- прекрасни и чувствителни. Много, много ме е срам...друго не мога да кажа...