Различният първи юни

  • 41 470
  • 795
  •   1
Отговори
# 390
  • София
  • Мнения: 4 412
Момичета, ето това е темата, в която майките от форума се обединиха, за да защитават правата на децата.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=352935.1590

Признавам, че само подписах петицията и следя една кауза за индивидуалното обучение, но не е лошо да я подкрепим повече.

А иначе темата ми харесваше, че се срещаха жените като майки, защото освен от подкрепа на училището, имаме нужда от разбиране и от другите родители.

Ieppe, много мъчно ми стана. Дано госпожата ви да претърпи прогрес.

Последна редакция: сб, 06 юни 2009, 20:10 от TanyaMG

# 391
  • София
  • Мнения: 4 500
Ieppe, натъжих се от поста ти.
Аз съм от хората, които не си заравят главата в пясъка и наричат нещата с истинските им имена.
Мисля, че го направих и в тази тема.
Съжалявам безкрайно, ако съм ти дала повод да мислиш, че размахвам лозунги за благодарности и фалшиво съчувствие.
Това, което бих могла да направя в реален и прагматичен аспект го споделих.


# 392
  • Мнения: 2 543
Ieppe, натъжих се от поста ти.
Аз съм от хората, които не си заравят главата в пясъка и наричат нещата с истинските им имена.
Мисля, че го направих и в тази тема.
Съжалявам безкрайно, ако съм ти дала повод да мислиш, че размахвам лозунги за благодарности и фалшиво съчувствие.
Това, което бих могла да направя в реален и прагматичен аспект го споделих.

Нищо подобно не съм помислила. Ти извинявай. Това, че има и загрижени, и добри обикновени хора и специалисти, е несъмнено. Лошото е, че времето, което ще е необходимо, за да се променят нещата осезаемо, е твърде дълго. Това ме отчайва. Мислех, че съм го написала ясно, но явно не съм успяла. Грешката е моя. Още веднъж - извинявам се, ако е прозвучало обвинително към някого конкретно. Може би просто ми е дошло в повече всичко в последно време и не мога да видя светлината в тунела. Не е типично за мен, ама явно и аз съм имала предел...

# 393
  • София
  • Мнения: 4 500
Милата. Моля те, не се извинявай, в тази тема е просто нелепо.
Извинение дължи цялото общество на вас, на теб, в частност.
Не се отчайвай, независимо, че промяната, за която говорим, генералната промяна ще отнеме години, да не кажа десетки години.
А на теб и детето е необходимо сега, веднага нещо, опорна точка, светлина в тунела.
Аз мога да ти кажа, това, което написах и преди.
Събери си смелостта, защото ще ти трябва.
И изведи себе си детето в обществото. И изисквай.
Ако се окажеш някъде, близо до мен, на площадката, в градината, в училище, в магазина, ще застана до теб. И не само аз.

# 394
  • Мнения: 804
Досега само Ви следях,но сега и споделям с Вас.Проблемът с голямата ми дъщеря е,че проговори късно.Сега е на 7г и ходи на логопед,изкара ПГ в училище и на есен живот и здраве ще е първокласничка.Много весело и жизнено дете,но се роди трудно и оттам всъщност са и проблемите й.Вчера се ядосах като видях какво пише в свидетелството й -"трудно се адаптира в група",вярно е наполовина,защото само за един месец тя свикна с госпожата,децата и училищните порядки,а имаше деца,които до края ревяха и не учеха.Та мисълта ми е,че тя е от децата със СОП,но учи,пише и чете.Въпреки всичко доста от приятелите ни се отдалечиха от нас,може би заради това,че детето ни е по особено, а не като нормалните деца.Винаги съм гледала благосклонно към специалните деца,натъжава ме факта,че обществото реагира остро към тях и родителите им.Всеки си заравя главата като щраусите и не му пука за деца,като моето.А те ,децата имат нужда от повече любов,време и всеотдайност,за да са налице прекрасните резултати.Извинете ме за дългия пост,но ..................сега доста ми олекна!!!Прегръдки за всички Деца!!!  Hug

# 395
  • Costa Rica
  • Мнения: 551
Момичета, съжалявам, ако съм прозвучала като меркантилна кучка. Просто аз виждам нещата отвътре и се блъскам в същата стена, спомената от Ieppe, само че от другата страна. И не мога да се примиря със състоянието на нещата. Защото от това, че няма чуваемост страдат всички.
Подписала съм петицията, бих ви подкрепила във всичко. Най-важното е да се преборите за реални закони по темата. Всеки да знае ясно: Какви са задълженията ми? Как трябва да постъпя когато...(конкретна ситуация)? Какво става ако откажа? Какво получавам, ако си върша работата, както трябва? Какво се случва, ако някой се опита да дискриминира детето ми? И т.н. и т.н...Тук и сега, не в някакъв необозрим срок.
Ieppe, извинявам се, ако съм те засегнала - нито за момент не е било умишлено.  bouquet

# 396
  • Мнения: 3 835
Темата вече е напуснала рамките на форума и се разпространява чрез блогове и скайп съобщения. Което показва, че хората в нета са виртуално загрижени и толерантни

Дали ще се събуди обществото и ще приеме различните - съмнявам се.Вероятно съвсем скоро тази тема ще замре, съвсем скоро емоцийте ще затихнат и догодина по същото време ще е забравено въобще за темата и за желанието за толерантност.Убедена съм, че в момента всички сме искрени в това което пишем, но много скоро ще забравим, ще си тече всичко по старому.Боже, дано греша  Embarassed

Не си мислете, че се оплаквам.Напротив -Благодаря за желанието за помощ - знам, че в момента то е искрено.  Hug  Hug  Hug

Мислех си да ви предложа, заедно да разпространим темата извън форума, сега виждам, че това вече се случва!  bouquet На всяка цена трябва да излезе извън рамките на нашия форум и да стигне до колкото може повече хора.

Катина, след тази тема вече съм сигурна, че се случва, и не е кратковременно. И аз много често си мисля, от ден, до пладне, минава, забравя се, но не е така, самата тема го доказва и нейната авторка. Случва се промяната в нас, наистина, много бавно, но се случва. Както и преди писах, това няма как някой да ти го спусне отгоре като заповед, отгоре само предпоставките могат да се създадат (което всъщност е основно по важност), но при нас и без тях, както виждаме, въпреки всичко пак се случва.

Клонка, сега няма почти никаква разлика отпреди, тези хора и деца са си изолирани по същия начин, цялата система работи целенасочено за продължаване геноцида спямо "различните", не само това, наливат се милиони за тяхната изолация. Интеграцията и приобщаването е само на хартия, като за пред ЕС, колкото да отпуснат парите за крадене, които да потънат в подставените организации.

# 397
  • Мнения: 3 835
Добре, де - нека го докажем! Те сега си мислят тихичко, че да се пише във форума е лесно и неангажиращо... Нека изберем ден и да направим среща в Южния парк или Борисовата градина - където е подходящо. Аз бих дошла с Шош..

Браво Ивонска, страхотна идея, хайде! Може дори да не е само една среща, а регулярни, стига с тия купонджийски форумски срещи, нека на тях да се случи и нещо добро.

# 398
  • Мнения: 3 835
Когато пътувам в чужбина, най-впечатлителното за мен е това.
Навсякъде има различни хора, вече пораснали деца, облечени прекрасно, някои са с ограничени двигателни възможности и в колички, или с помощни средства, но са навсякъде, живеят нормален живот, общуват нормално, ходят на плаж, пият коктейли, имат приятели, среда, живот.
И никой не ги гледа с онзи втрещен, особен поглед, все едно носят еленски рога. И не снижават глас да започват да шепнат, или да гледат умилително и изобщо всички безумни реакции, които хората, с подобни особености, отлично разбират.

Някой го беше казал много просто, не го помня точно цитата, но смисъла е... Когато всички тези хора са сред нас, всеки ден и час, тогава ще сме постигнали промяната. Най-елементарното, когато децата са сред нас, още от детската площадка, в бебешка възраст, това ще означава, че промяната се е случила, абсолютно всичко, за което говорим и визираме като проблеми в тази тема, няма да съществува вече, ще е минало. Нито е толкова сложно, нито чак толкова пари трябват, само воля да се случи, но от всички нива. Лошото обществото е много удобно извинение, за възползващите се от "различността" на децата и хората изобщо, а всъщност обществото е последната брънка от веригата и е най-малкия проблем, неговите реакции са в пряка зависимост и следствие от цялата картинка.

# 399
  • Мнения: 1 184
Не знам момичета, но всичко някак ми се струва само като добро пожелание. Простете песимизма ми, но наистина мисля така. Детето ми посещава дневен център за деца с увреждания. Какво да ви кажа? Не всички, но една част от служителите там - и специалисти и не такива, които получават заплата за да работят точно с такива деца, имат такова безхаберно/най-меко казано/ отношение, че нямам думи просто. В какво състояние съм взимала малкия.... не ми се говори. Ето например от два месеца чакам логопеда да ми даде информация как, по колко време ще работи с детето. Но нищо. Опитвала съм добронамерено да разговарям. После по сериозно да изисквам, повиших и тон Embarassed, оправия няма. Аз не искам да ми отглеждат детето. Искам да работят с него. Това за което им се плаща.
Малко объркано стана, но по - добре да спра защото ако почна до сутринта мога да пиша.

Катина за теб:  bouquet иска ми се да те познавам

# 400
  • София
  • Мнения: 2 353
venich7, добре, има служителки, които не са ти симпатични, не се интересуват от децата.Има ги навсякъде.Света е шарен има и добри, и лоши хора.Ами голяма работа, че не се интересуват.Нали все пак има и съвестни хора.Радвай се!

Има една стара китайска философия - какво е щастието.Щастието е да се зарадваш на това, което имаш, а не на това което нямаш.

Например аз имам  брак, имам две прекрасни деца, не гладувам, имам покрив над главата, имам семейство, което ме търпи, и обича точно такава каквато съм и въпреки това, което съм  Mr. Green
 
Специалистите не са виновни за диагнозата на детето ми, не очаквам от тях да го оправят - това е моята борба, и на мен ми харесва да си я водя, защото знам, че само аз мога да го направя.На вълка му е дебел врата, ....................... Simple Smile

http://vbox7.com/play:eceacd8e

# 401
  • Мнения: 1 184
Катина не става въпрос за симпатични или не, а дали си вършат работата. Не очаквам да ми оправят детето, да му изтрият диагнозата с гумичка. Ако не са доволни от заплащането, ако са неудовлетворени - има начини. Но това е друга тема. Същото важи и за мен. Като не ми харесва детето да е там... но къде на друго място? Нали там са специалистите? А като спра ходенето му в дневния център какво следва? То без контакти с други деца, без необходимата терапия, аз без работа. От тук ново търсене на специалисти, за които може би няма да мога да плащам ...и т.н. порочен кръг. Нещо май в мен е грешката. Както и да е. Мисълта ми беше, че дори хора занимаващи се със специални деца, т.е. не в масова ДГ, т.е. там са само такива деца, не са отговорни към работата си, какво да очаквам от останалите. Надявам се нещата да се променят. За всички и към добро. Тази тема дава надежда.

# 402
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140
Специалистите не са виновни за диагнозата на детето ми, не очаквам от тях да го оправят - това е моята борба, и на мен ми харесва да си я водя, защото знам, че само аз мога да го направя.На вълка му е дебел врата, ....................... Simple Smile

Обожавам да срещам хора като теб!  Heart Eyes

Сега видях, че сте говорили за среща. Ако се решите на такава, за мен ще бъде огромно удоволствие да се срещна с вас! Същото важи за детето ми и съпруга ми.

# 403
  • Мнения: 2 084
Много мисли предизвика у мен темата. И много въпроси предизвика.
Кои са точно децата в близкото до нас училище, които се подиграват, бият и унижават едно дете, което не може да говори, което е белязано да е различно?
Кои са точно учителите, които отстраняват едно дете от часовете, защото им пречи и то ходи два дни седмично в училище, за да работи с него ресурсен учител?
Коя е онази директорка, която отказа да намери място на дете с препоръка от ресурсен учител да е в по-малка група.
Кои са подготвените специалисти, които за да усвоят методика за работа с деца с определен проблем трябва да заплатят непосилна сума за обучението.
Още много въпроси имам, но няма на кого да ги задам.

# 404
  • Мнения: 624
Разбирам и родителите, които се борят с нокти и зъби против присъствието на едно специално дете сред техните "нормални" отрочета.  Ако госпожата е заета да тушира истеричен пристъп, вместо да ги учи на буквите - кой губи? Естествено -"нормалните"! А, колкото и грубо да звучи - всеки се интересува само от собственото си гардже.
С най-добри чувства  Heart Eyes, но бих искала да погледнеш и от другата гледна точка. Има и други  неща освен "буквите". Ако децата свикнат с тези неща от яслата, няма да се колят пред дискотеките като станат пълнолетни.
Колкото и думи да си изговорим/напишем за толерантност, ако "нормалните" децата не виждат "специалните" деца, теми като тази ще са си дежурни във всеки форум.

В същия стил, но от противоположна гледна точка: много често в специализирани детски градини (невероятно, но на места още съществуват) за деца с някакви проблеми  се приемат "нормални" деца. Кой губи в този случай? И защо тогава на родителите не им пречи, че "нормалното" им дете си общува със "специални" деца?

Общи условия

Активация на акаунт