въпрос за общуването

Дъщеря ми е доста общителна и сама се бута да си говори с разни непознати (чак се притеснявам). И най-обича да казва 1-во как се казва, после на колко години е и на финала, че има брат на 1 година и той как се казва.

Има моменти (вероятно настроение) и хора, на които не желае да отговаря.
Пример: Излизаме от магазин, аз казвам довиждане, продавачката казва довиждане на мен и помахва специално на нея. Подканям я: "Ще кажеш ли довиждане?" Следва ясно и високо: "Но мамоооо, не искам да казвам довиждане"  Спокойно отговарям: "добре".

Помня колко противно ми беше когато майка ми ме водеше някъде по службите си. Влизаме аз поздравявам тихичко, защото се срамувам. И тя пред всички казва "Защо не поздравяваш?"

Но пак си е до дете. Дребният само да го погледне някоя баба и тича и се крие в мен.

Често той като си играе в пясъчника, аз седя до него и понякога някое по-голямо дететнце ме разглежда с любопитство. Тогава обикновено подхващам разговор. То си личат децата, които искат да си говорят, понякога те първи ме заговарят. Ако се окажат момиченца на около 3-4 съм в  свои води и мога да проведа доста смислен разговор на тема "Блум ми е любимката от WINX, понито ми е любимото животно и най-харесвам розовия цвят" 

Едно време най-мразех да поздравя леля Х, дядо У, чичо Зет и т.н......Все подканяния, ами на мен не ми идваше отвътре...

Никога не съм харесвала и типа - Я кажи сега едно стихче или песничка - качено дете на стол, център на внимание на родата.......Да не е кукла на пружина,че да я завъртиш и тя да каже необходимото.....

Не насърчавам при непознати даване на отговори за каквото и да било, а познатите - според познанството ми.....Общо взето нямат проблем с общуването, не ги и карам на сила да общуват с другите - било деца или възрастни, защото аз едно време това най-не го обичах......Сега определено не ми личи........Уча ги според зависи колко е познат човека - такива да им бъдат и отговорите.......Че понякога аман и от въпросите на уж познати хора - един гледа брадва, друг - сватба!

Споделям това мнение.Относно подканянията,не подканвам дъщеря ми.Беше се научила по едно време като се спра с някой човек и той я погледне и започне "Я,ми кажи ....... " и тя го прекъсваше с думите:"Вики,на две годинки(тогава беше на толкова) и много слушкам) и изчерпваше въпросите.Явно му беше писнало на детето от "Как се казваш,на колко години си и слушаш ли мама"
Отскоро забелязвам,че дъщеря ми винаги казва "Благодаря",когато преди това са й казали "заповядай",но често забравя когато и другият срещу нея не е учтив.

Грешка е, ако детето изпитва очевиден дискомфорт от това подканяне. Но съм забелязала, че има деца, моето е такъв тип, които просто имат нужда от нещо като добре познат посредник в общуването, най-често майката. Когато мама го подкани, то някак се чувства сигурно, че всъщност, ако отговори никак не е лошо, че чичкото, лелята са добронамерени и биха се радвали да получат отговор. Когато и отсрещната страна, посрещне отговора с радост, на детето му растат криле.
Синът ми има хора, от тези, които срещаме почти всеки ден, които въобще не харесва, не знам по каква причина, но не са му приятни. На тях отказва да дава всякаква информация и често дори се разревава при срещата с тях, просто бързам да го дръпна и това е, междувременно му обяснявам, че те просто му казват здрасти, но не насилвам.
Живея в краен квартал, почти село, и тук всеки познава всеки, така че Иво е принуден да дава отчет на баби, дядовци, каки, лелички...

Уважавай интимната сфера на детето си и не допускай други да му я нарушават.
На децата им трябва време за опознаване и сближаване. Ако съществува изграден контакт и доверие към човека, детето само ще си отговори. Ти също не отговаряш на случайни въпроси, на случайни хора.
Нормално е,  че ти се иска като всяка майка да покажеш на света, какво знае и умее детето ти, но прояви разбиране и го защити от такива ситуации (отговаряне, пеене и рецитиране пред гости и т.н.).

при малките дечица е нормално детенцето да не иска нищо да каже.и не бива да се казва пред детето:"той/тя е много срамежлив/а".вспоследствие детето дори и да не е било срамежливо става такова,за да оправдае "етикета",който му е лепнала мама и си намира повод да не прави много неща,"защото съм срамежлив/а".
а при по-големите личният пример на родителите е много съществен фактор.синът ми почна към 2г  да си слага сам ръката пред устата като киха или кашля ,без да сме го карали или учили да прави така,само като ни гледа,че ние с баща му го правим ,започна и той сам.на същия принцип стават нещата и при поздравяване и т.н.
но все пак си е и до дете.има по-отворени към другите и по-общителни хора ,има и много затворени в себе си.има и по-средата. и с децата е така.ако нещо е в пълен разрез с характера на детето не виждам смисъл да го мъчим да го прави..."насила хубост не става",както е казал народът...
а всеки ден виждам по улицата баби и майки,които ръгат децата в ребрата и ги бутат:"айде кажи...","балгодари","разкажи....","кажи стихче,изпей песен..." горките деца...
някоя баба като пита сина ми "ти знаеш ли стихчета", той й казва:"знам,ама няма да ти кажа,защото не искам.казвам ги само на приятели". и като му кажат:"ееее,ама ти сигурно не знаеш и затова не можеш да кажеш...",детето казва:"довиждане и приятен ден" и почва да ме дърпа към друга пейка или да си ходим...
аз не разхождам цирков клоун в крайна сметка,че да изнасяме представления пред всеки скучаещ човек в морската градина или където и да било другаде...

Напълно съм съгласна, много точно написано  

И аз не одобрявам, детето да пее стихчета и да си казва биографията на всеки срещнат, но не може на 5 г. да не поздравява съседите и учителката, защото не ги харесва. И аз не харесвам много хора, но ги поздравявам. Харесването и уважението са различни неща. Две години, пяна ми излезе да обяснявам, че не е срамно да поздравиш, даже е много хубаво, така хората те приемат и са положително настроени. Че е важно как общуваме, че е важно да показваме добронамереност, за да получим такава.

Да корсет, може, защото на децата лицемерието им е неприсъщо, а осъществяването на контакт е висша привилегия.
Тук всички, дори непознати се поздравяват. Но се смята за добър симптом, когато детето страни и не говори с неблизки хора. Децата говорят на възрастните когато искат, каквото искат, както искат и често 5 годишни са влизали в словесен спор с мене и са ме поставяли на място, когато е трябвало да защитят интереса си и не съм постъпило правилно, защото природата им не понася несправедливости. Детето трябва да има собствено мнение, и често децата ни  са прави, а ние не. Нарича се изграждане на гражданско общество и демокрация.

В тоя ред на мисли, днес ще му прочета две приказки "Вълшебната дума" и "Лошата дума". Това е нещо, което отдавна трябваше да направя и е мой пропуск.

Моето дете е много срамежливо. Чудя се на кого се е метнало. Но на година и половина, ако не иска да гледа непознати в очите, не иска да играе, усмихва или каквото и да било, позволено и е. Аз я оставям 10тина минути намира, тя само седи, наблюдава, после започва сама да се закача. Но и е необходимо време. Така че казвам на всички гости, не и обръщайте внимание, тя сама ще дойде покъсно. И така я караме. Децата имат нужда от време за адаптация.  

Дъщеря ми не общува с непознати, особено, когато някой дядо или баба започнат да й се радват на улицата и да я разпитват. Мълчи, а веднъж само промърмори "Мама не ми дава да говоря с непознати". Отначало я подканях да се включи в разговора, но от доста време вече не го правя. Може да изглеждаме нелюбезни, но така е по-добре, мисля.

Голямата е много общителна още от малка - винаги поздравява и отговаря на зададените и въпроси. Малката е страшен темерут! Дори познати не поздравява и не отговаря като я попитат нещо.Всяка сетрин докато стигнем до градината и повтарям , че трябва да отговаря , но резелтат няма.

Абсолютно съм съгласна. Неодобрявам общуването с непознати под каквата и да било форма, колкото и безобидно да е то. И не ме интересува дали изглеждам невъзпитана. Сигурността на детето ми е напърво място. Днес ще се заговори с някоя любезна възрастна дама, а утре не дай си боже с някой первезник. Категорична съм в системното изграждане на навика да не се говори с непознати по никакъв повод.