Чувството да станеш майка

  • 8 748
  • 98
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 3 929
Когато ми подадоха бебето в ръцете, нищо особено не изпитах, още не усещах майчинското чувство. Изпитвах единствено облекчение от това, че раждането е приключило и че съм родила живо и здраво бебе. Честно казано, сякаш витаех из облаците. Всичко ми се струваше точно като сън.
За първи път усетих майчинско чувство, когато отидох да видя бебето, чакахме на опашка, за да влезем да си вземем децата. Видях го оставен до вратата, кротуващ - като че ли нямаше бебе. Останалите бебета се "късаха" от рев, а моят син си лежеше, без гък да издава. Така мъчно ми стана, изглеждаше ми зарязан, защото не създаваше проблеми, в смисъл - не плачеше, беше много едър и сякаш за акушерките не се налагаше да го обгрижват. Взех го в стаята да го кърмя и реших, че ще си остане при мене, докато ни изпишат. Тогава усетих, че съм станала майка.

# 46
  • Стара Загора
  • Мнения: 5 784
Прекрасно чувство. lovekiss

# 47
  • София
  • Мнения: 721
Не можех да повярвам, че това прекрасно човече е МОЕ! Гледах го в болницата в транс и си повтарях - това е детенцето ми. Не можех да разбера защо всички майки не скачаме от радост из родилното, а се държим толкова нормално Laughing
Няма да забравя като отидох да му взема свидетелството за раждане и на някакъв документ ми написаха - СИН. Разплаках се на чудото, че си имам син Heart Eyes

# 48
  • Мнения: 1 305
Чувството да станеш майка е невероятно и изпълнено с много положителни емоции. За мен  от деня в които се роди детето ми до сега няма нищо по хубаво в живота ми. Колкото и да сравняваш емоцията с нещо друго за мен раждането и вида на бебето не може да се замени с нищо. От момента в които я прегърнах разбрах, че вече съм мама на едно малко и сладко бебе което има нужда от мен, но и аз от него.

# 49
  • Мнения: 3 641
Моля се от цялто си сърце всички да изпитаме това чувство Praynig Praynig
Преди малко прочетох в друга тема,че една мама е загубила и второто си близначе след години чакен инвитро и една буца ми е заседнал в гърлото Cry

# 50
  • Мнения: 806
Раждах секцо, с огромен интерес очаквах да чуя гласчето  baby_neutral Ревна бебо, не го виждах, но го чух и това остана в съзнанието ми много ясно.  Доближиха го до лицето ми след 20-30 секунди, мръсен, начумерен... викаше за двама.  Не го познах, не почувствах майчинското.  Разплаках се защото мъжът ми трепереше от вълнение и повтаряше.. Благодаря ти мила, Благодаря ти...
Не знаех как ще го обичам както и през бременността, така и през първите седмици в къщи.  Помня точният момент когато го заобичах повече от себе си, беше седмици след раждането.  А сега... не знам как съм живяла без него до сега. 

# 51
  • Мнения: 4 358
Бях притеснена, много объркана, облекчена, че всичко е свършило и уплашена, че тепърва започва. Не можех да откъсна очи от личицето на синът ми. Струваше ми се прекрасен, съвършен.
С дъщеря ми изпитах само положителни емоции и никакво притеснение. Не можех да повярвам на късмета си, че имам момиченцето за което мечтаех.

# 52
  • Мнения: 118
по скоро облекчение, че вече е на бял свят, живо и здраво

# 53
  • Пловдив
  • Мнения: 2 163
Не може да се опише с думи.Успокоих се , че е жива и здрава и че всичко мина добре.Като ми я показаха, след като я извадиха беше любопитство как изглежда, има ли си всичко, какъв е гласа й.След като я измиха и ми я дадоха треперех от вълнение.Стояхме аз тя и тати и се гледахме , а тя с едни широко отворени очи стоеше и кротуваше  Heart Eyes.Трябва да се изживее просто  Heart Eyes

# 54
  • Мнения: 27 523
Не знам, никакви май. Казвах му здравей и го заобичах месеци по-късно  Embarassed

# 55
  • Brokenpromiseland
  • Мнения: 1 432
След раждането го гледах странно - нямах абсолютно никакъв опит с деца.
Не знаех как да го гушна, какво да му говоря, как да се държа...но това чувство бързо отмина и до няколко дена се превърнах в майка - покровителка, която ревнуваше детето си от всеки осмелил да се докосне до него  Mr. Green
Чувствах се ужасно дори когато мъжа ми го вземаше да му се радва...самотна, отхвърлена и т.н.

# 56
  • Мнения: 614
Скъпи майчета, толкова ме разчуствахте. Нямам търпение да дойде и моя миг.  Hug за всички

# 57
  • Мнения: 2 309
Казах си...искам си го обратно в корема,почувствах се изпразнена от съдържание!Не го възприех,като отделен човек в първият момент.Не го познавах,дори не знаех какво да му говоря,как да се държа.Чувствах само отговорност към сина си.Дори не ми липсваше ,като сам далеч от него.Когато поотрасна и започнахме да имаме контакти с очи,с думи тогава се превързах към него и го възприех като отделен човек - МОЯТ СИН!!! Heart Eyes
Обожавам го повече от всичко на този свят!!!

# 58
  • Мнения: 805
Гордост! Любов! Щастие!
Убеденост, че никоя друга майка няма по-красиво дете! Mr. Green
И до сега се смеем с майка ми, че какъвто и маймунджалък да направи, аз казвам: Това дете АЗ съм го родила...

# 59
  • Мнения: 2 013
Ами,когато събрах сили за да се вдигна и да я погледна изпитах най-голямото щастие и радост в живота си.Не мога да го опиша...
Беше най-силния момент в моя живот,няма да го забравя докато съм жива.
Знаех,че вече съм майка,гледах прекрасната си дъщеричка докато доктора я обработваше и не можех да повярвам,че това чудо съм го създала и носила 9м.Беше ми толкова нереално.Но се влюбих от пръв поглед...
Няма да забравя и момента,когато акушерката ми я постави на корема,вече измита и опакована като мумийка...В първия момент изпитах ужас и паника.  Shocked Казах си-това е моето бебе,толкова е малка,толкова е крехка,боже какво ще правя,не знам как се гледа бебе... Shocked
Сега като се сетя за тези си мисли ме напушва смях.Месец след раждането и,така бях свикнала,че сякаш винаги съм имала бебе.
Чувството да станеш майка и първата среща с бебето е най-невероятния момент в моя живот,несравним с нищо. Two Hearts

Общи условия

Активация на акаунт